№ 4502
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110206676 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя Ил. Ст.
Ил., против наказателно постановление №23-2300056/10.03.2023 г., издадено
от Директор на Д“ИТ“-Софийска област, с което на основание чл.416, ал.5,
във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, в качеството на работодател по смисъла на
параграф 1, т.1 от ДР на КТ, е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата отмяна.
Навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на
разпоредбите на чл.40, ал.1, чл.43 и чл.58, ал.1 от ЗАНН, довели до
накърняване на правото на защита. Твърди, че не е поканен в качеството си на
единствен управител на дружеството да участва в образуваното
производство, нито изрично е овластил лицето Ст. Ил. Ил. с представителна
власт да извършва тези процесуални действия. Позовава се на съдържанието
на приложеното по делото пълномощно, съгласно което посоченото лице не е
1
било изрично упълномощено от управителя на дружеството лично да
присъства при съставяне на АУАН.
Навежда доводи и за неправилно приложение на материалния закон,
при издаване на процесното НП. В този смисъл твърди, че дружеството не е
извършило нарушение на трудовото законодателство. Позовава се в този
смисъл на сключения трудов договор с Й. В. К., с действие от 19.01.2023 г.,
връчен веднага след съставянето на хартиен носител, като на тази дата и при
спазване на крайния 3-дневен срок от издаването му, същият е бил
регистриран с уведомление в ТД на НАП. Допълнително навежда доводи, че в
хода на извършената проверка в обекта на контрол, обективирана в
съставения протокол за извършена проверка, липсва констатацията, че в 13:00
часа на 19.01.2023 г., в обекта на контрол е заварено лицето Й. В. К. да полага
труд като продавач-консултант, което е направено едва на 30.01.2023 г., при
съставяне на АУАН в сградата на дирекцията и с издаване на процесното НП.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище по същество на делото.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Директор на Д“ИТ“-
Софийска област, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – юрк.К. Н., след приключване на съдебното следствие, моли
съда да отхвърли жалбата, като процесуално недопустима, тъй като е
подадена след изтичане на законоустановения срок за обжалване на
процесното НП.
Навежда доводи и за неоснователност на жалбата. Счита, че съобразно
съдържанието на пълномощното и примерното изброяване в него, в обема на
представителната власт на упълномощеното лице от управителя на
дружеството, са били включени правата по чл.40, ал.1 от ЗАНН, а именно:
АУАН да се състави в присъствие на нарушителя, доколкото
упълномощеното лице е имало представителна власт да получава АУАН.
Претендира присъждане на направените разноски в настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение, в полза на ответната
страна по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
2
страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице да получава
пощенски пратки на 18.04.2023 г., съгласно приложеното известие за
доставяне, а жалбата е постъпила в дирекцията и входирана на 04.05.2023 г.,
видно от отразената дата на поставения входящ номер върху нея.
Действително, срокът за обжалване на процесното НП изтича на 02.05.2023 г.,
но в придружаващото преписката писмо ответната страна изрично сочи, че
жалбата е постъпила по пощата с пощенски плик. В преписката, обаче, не е
приложен пощенския плик, от който да се установи датата на изпращане на
жалбата по пощенското клеймо, поради което следва да се приеме, че срокът
за обжалване на процесното НП е спазен от жалбоподателя, т.е. жалбата е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване,
считано от датата на връчване на НП. С оглед на горното, релевираното
възражение за процесуална недопустимост на жалбата от процесуалния
представител на ответната страна, се явява неоснователно, а жалбата, като
процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество,
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 19.01.2023 г., служители при Д“ИТ“-Софийска област: главни
инспектори - Ж. Г. П., В. Ив. П. и Ал. П. Г., извършили проверка по
спазването на трудовото законодателство на място в обекта на контрол:
магазин „One minute“, находящ се в гр.София, бул.***, стопанисван от „***“
ЕООД.
В хода на извършената проверка на 19.01.2023 г., в 13:00 часа,
контролните органи заварили лицето Й. В. К., да полага труд в обекта на
контрол, като продавач-консултант /обслужвал клиенти в магазина/. Същият
собственоръчно декларирал в предоставената му декларация, че работи в
обекта на контрол от 19.01.2023 г. като „обучаващ“, с работно място в
гр.София, бул.***, с работно време от 10:00 до 14:00 часа, без получено копие
на хартиен носител от уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр
от сключен трудов договор.
3
В хода на проверката е представен трудов договор №06/18.01.2023 г.,
сключен между дружеството-жалбоподател и завареното да полага труд в
обекта – Й. В. К., съгласно който К. е назначен на длъжност продавач-
консултант в обекта на контрол и е постъпил на работа на 19.01.2023 г. От
извършена справка за приети и отхвърлени уведомления в ТД на НАП по
чл.62, ал.5 от КТ, с изх.№14388233001134/19.01.2023 г., контролните органи
установили, че жалбоподателят е уведомил ТД на НАП за сключения с лицето
Й. В. К. трудов договор и справката се е върнала заверена на 19.01.2023 г. в
14:37:02 часа, т.е. след проверката в обекта на контрол, на която последният е
заварен да полага труд, съответно след постъпване на лицето на работа.
Направените констатации в хода на двете извършени проверки - на
място в обекта на контрол и на представените документи, и двете извършени
в присъствието на упълномощен представител на жалбоподателя Ст. Ил. Ил.,
контролните органи обективирали в ПИП №2302726/30.01.2023 г., в който
под №6 описали констатираното по-горе нарушение.
Въз основа на направените констатации в хода на извършените
проверки, компетентно длъжностно лице: главен инспектор в Д“ИТ“-
Софийска област: Ж. Г. П., в присъствието на един свидетел – Ал. П. Г.,
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, съставила
на 30.01.2023 г. АУАН №23-2300056, против „***“ ЕООД, в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, затова, че е допуснал до
работа на 19.01.2023 г. в 13:00 часа, лицето Й. В. К., ЕГН **********,
назначен на длъжност продавач-консултант в обекта на контрол: магазин
„One minute“, находящ се в гр.София, бул.***, преди да му бъдат представени
документите по чл.63, ал.1 от КТ, а именно: екземпляр от копие на хартиен
носител от завереното уведомление за регистриране на трудовия договор в ТД
на НАП, с което е нарушил разпоредбата на 63, ал.2 от КТ.
Актосъставителят посочил, че нарушението е извършено на 19.01.2023
г. в 13:00 часа и е установено към момента на приключване на проверката по
документи в сградата на ДИТСО на 30.01.2023 г.
АУАН е надлежно предявен и връчен на надлежно упълномощено лице
от дружеството-жалбоподател, въз основа на пълномощно с нотариална
заверка на подписите, на датата на неговото съставяне, без възражения по
направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от
4
правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил писмени възражения пред
АНО против направените констатации в акта, в предвидения в закона 7-
дневен срок, считано от датата на връчване на АУАН.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН,
компетентно длъжностно лице: Директор на Д“ИТ“-Софийска област, след
възпроизвеждане на изложената фактическа обстановка в акта и посочване на
датата на извършване и установява на нарушението – извършено на
19.01.2023 г. и установено на 30.01.2023 г., при приключване на проверката
по документи, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, наложил
на „***“ ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на
КТ, имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.63, ал.2
от КТ, като изложил мотиви относно завишения размер на санкцията и
неприложимостта на привилигирования състав на чл.415в от КТ за
процесното нарушение.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля П., които съдът
кредитира с доверие, тъй като изцяло кореспондират на отразените
констатации в съставения АУАН, същите са обективни, вътрешно
непротиворечиви и изхождат от лице, даващо показания за непосредствено
възприетото по време на изпълнение на служебните задължения, без наличие
на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените
по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП; известие за
доставяне; идентификационна карта; ПИП №ПР23022726/30.01.2023 г.;
пълномощно с нотариална заверка на подписите; трудов договор
№06/18.01.2023 г.; служебна бележка №06/18.01.2023 г.; справка за приети и
отхвърлени уведомления от ТД на НАП по чл.62, ал.5 от КТ с изх.
№14388233001134/19.01.2023 г.; саморъчно попълнена декларация по чл.402
от КТ; графици на работното време за м.01.2023 г.; Заповед №ЧР-
80/27.01.2014 г., ведно с длъжностна характеристика за заемана длъжност
главен инспектор от актосъставителя; Заповед №ЧР-43/30.01.2023 г., ведно с
длъжностна характеристика за заемана длъжност Директор на Д “ИТ“-
Софийска област от АНО; Заповед №3-0864/17.10.2022 г., издадена от
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
5
събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Процесните АУАН и НП са издадени от териториално и материално
компетентни органи, съгласно представените писмени доказателства по
делото в тази насока – заповеди за заемана длъжност от актосъставителя:
главен инспектор в Д“ИТ“-Софийска област, и за заемана длъжност от АНО,
ведно с длъжностни характеристики и поименни заповеди за възлагане на
правомощия за съставяне на АУАН от актосъставителя и заповед за
делегиране на правомощия за издаване на НП от директорите на Д“ИТ“, в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон /чл.416, ал.1 и ал.6 от
КТ/, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма,
както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице. АУАН и НП съдържат всички предвидени в чл.42
и чл.57 от ЗАНН реквизити, включително дата и място на нарушението,
изчерпателно и ясно описание на нарушението, както и на обстоятелствата,
при които е извършено.
Противно на релевираното възражение от жалбоподателя, от
съдържанието на приложеното към преписката пълномощно с нотариална
заверка на подписа на упълномощителя Ил. Ст. Ил., в качеството му на
законен представител на „***“ ЕООД, се установява, че Ст. Ил. Ил. е изрично
упълномощен да представлява дружеството пред всички физически,
юридически лица и държавни органи, включително и ГД„ИТ“, а във връзка с
представителството пред горепосочените лица, същият е изрично овластен да
подписва и получава всякакви документи, включително правопораждащи и
удостоверителни актове, издадени от всякакви държавни органи и частни
лица. С оглед на горното, правилно актосъставителят е приел, че явилото се
лице за съставяне на АУАН е надлежно упълномощено от управителя на
дружеството, не само да присъства за това процесуално действие, но и акта да
му бъде редовно връчен и предявен. Същото лице е присъствало и в хода на
проверката на място в обекта на контрол, а съставеният протокол с
констатираните нарушения му е връчен срещу подпис, въз основа на същото
6
пълномощно, представено от него. От показанията на свидетеля П. се
установява по несъмнен начин, че в хода на проверката в обекта на контрол е
връчена покана на присъстващото тогава лице Ст. Ил. Ил. за представяне на
документи и явяване на 30.01.2023 г. в сградата на Д „ИТ“-Софийска област
за приключване на проверката, доколкото именно това лице е посочено като
управител от присъстващите на място лица, а в обекта не са били налични
документи, установяващи към коя точно фирма са наети на работа, което е
сторено впоследствие. При това положение, съдът намира, че процесният
АУАН е съставен, връчен и предявен на надлежно упълномощено от
управителя на дружеството лице, а индиция за това, че горното не е
ограничило по никакъв начин правото на жалбоподателя да депозира жалбата
си в законния срок срещу процесното НП и да организира адекватно защитата
си, безспорно е факта, че и санкционният акт е получен от същото това лице и
е достигнал своевременно до санкционираното лице.
Правилно е приложен и материалния закон. При преценката на
събраните гласни и писмени доказателства по делото, описаните в АУАН и
НП фактически обстоятелства, относно нарушението и нарушителя, се
установяват по несъмнен и непротиворечив начин. Установи се в хода на
съдебното производство, че при извършена проверка на място в обекта на
контрол на 19.01.2023 г., в 13:00 часа, контролните органи са заварили лицето
Й. В. К. да полага труд в обекта като продавач-консултант. Видно от
саморъчно декларираните данни в предоставената му декларация е, че същият
изрично е отразил обстоятелството, че работи в обекта на контрол от
19.01.2023 г., с работно място на административния адрес на обекта в
гр.София, и работно време от 10:00 до 14:00 часа. Безспорно е установен и
факта на сключения на 18.01.2023 г. трудов договор №06/18.01.2023 г., между
„***“ ЕООД и Й. В. К., по силата на който К. е назначен на длъжността
продавач-консултант, с дата на постъпване на работа на 19.01.2023 г. От
извършена справка за приети и отхвърлени уведомления в ТД на НАП по
чл.62, ал.5 от КТ, с изх.№14388233001134/19.01.2023 г., се установява по
безспорен начин, че така случения трудов договор с лицето Й. В. К. е
регистриран в ТД на НАП в 14:37:02 часа, т.е. след извършената проверка в
обекта на контрол, на която К. е заварен да полага труд. Безспорно се
установява от тази справка и обстоятелството, че тудовият договор е
регистриран именно от работодател „***“ ЕООД, което от своя страна не
7
внася никакво съмнение относно субекта на нарушението, последният
очевидно правилно установен от актосъставителя в хода на извършената
проверка на представените документи.
Съгласно чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на
рабника и служителя преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави документите по
ал.1. Анализът на посочените по-горе разпоредби показва, че работодателят
няма право да допуска до работника до работа, преди да му е връчил и двата
документа по чл.63, ал.1 от КТ, т.е. невръчването на който и да е от тях е
пречка за започване на ефективното полагане на труд по трудовото
правоотношение. Събраните доказателства в хода на съдебното следствие
водят на еднозначен извод, че именно дружеството-жалбоподател, в
качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, стопанисващ
обекта на контрол, находящ се на адрес гр.София, бул.***, е допуснал до
работа лицето Й. В. К., ЕГН **********, на длъжност продавач-консултант в
обекта на контрол, без предварително да му предостави заверено копие от
изискуемото по чл.62, ал.3 от КТ уведомление до ТД на НАП за регистрация
на сключения с него трудов договор, с което е осъществил състава на
вмененото му нарушение от обективна страна.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че правилно АНО е ангажирал
отговорността на жалбоподателя, в качеството на работодател, като му е
наложил имуществена санкция, тъй като последният попада в кръга на
субектите по чл.414, ал.3 от КТ, които могат да носят обективна, безвиновна
отговорност, без да се изследва въпросът за вината. Правилно е съобразено от
АНО, че нарушението по чл.63, ал.2 от КТ не може да се квалифицира като
маловажен случай, съгласно императивната разпоредба на чл.415в, ал.2 от
КТ.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя –
юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ е предвидена
имуществена санкция в размер от 1500 лева до 15000 лева. В конкретния
случай, АНО е определил имуществената санкция в размер на 2000 лева, без
8
да е съобразил тежестта на нарушението и постигане на целите по чл.12 от
ЗАНН. АНО е конкретизирал като отегчаващо обстоятелство единствено
факта на образувани административнонаказателни производства и за други
нарушения, но не и кои приема за смекчаващи обстоятелства и как те се
съотнасят. Така дейността по индивидуализация на наложената санкция
остава скрита както за жалбоподателя, така и за съда. Горното дава основание
на съда да приеме, че АНО не е мотивирал решението си да наложи санкция в
съответния размер от 2000 лева, която надвишава предвидения в закона
минимум. Вярно е, че АНО няма задължение във всеки случай на първо по
ред нарушение да налага най-лекото предвидено в закона наказание, тъй като
това би било в противоречие с правомощията му по чл.27, ал.2 от ЗАНН, но
щом счита, че следващото се наказание за дадено нарушение трябва да бъде
определо над минималния предвиден размер, то следва да изложи
конкретните мотиви за това си решение. В случая не се касае за допуснато
процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените и правото
на жалбоподателя да разбере за извършването на какво административно
нарушение е наказан, не е било ограничено. Констатираният недостатък
следва да бъде преодолян, чрез изменение на НП в частта му относно размера
на наложената имуществена санкция, която да бъде намалена до предвидения
в закона минимум. В случая съдът намира, че не се установяват отгечаващи
отговорността обстоятелства, които да налагат определяне на санкция в
размер над минималния за този вид нарушение. Нарушението очевидно е
първо по ред за жалбоподателя, макар и да не е изрично отбелязано в НП.
Освен това не могат да се правят предположения в тежест на
санкционираното лице, като се презюмират и други нарушения, което е пряка
последица от действието на презумцията за невиновност. Следователно, по
делото не се доказва спрямо жалбоподателя да е било оказвано вече
предупредително и превъзпитателно въздействие с влязло в законна сила НП,
съгласно чл.12 от ЗАНН. Горното налага обжалваното НП да бъде изменено в
частта, относно размера на наложената имуществена санкция, като същият
бъде намален от 2000 лева на 1500 лева.
По разноските:
В настоящото производство, само ответната страна по жалбата
претендира юрисконсулстко възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от
9
ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта
по чл.58д, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита
в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото производство
АНО е защитаван от юрисконсулт, който участва в проведеното едно съдебно
заседание по делото, а делото не разкрива завишена фактическа и правна
сложност, с оглед на което справедливият размер на възнаграждението
съответства на предвидения минимален от 80 лева. Доколкото в настоящия
случай процесното НП е изменено в частта относно размера на наложената
санкция, то съгласно препращата норма на чл.144 от АПК, приложение
намират общите правила на чл.78 от ГПК, в който е проведен принципът, че
страните имат право на разноски, съразмерно с уважената, респективно
отхвърлената част от искането. Следователно, по съразмерност и на
основание чл.63д от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и чл.78, ал.3 от ГПК, в
полза на ответната страна по жалбата следва да се присъдят разноски в
размер на 20 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.4, във вр. с ал.7, т.2, във вр. с ал.1,
във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-
2300056/10.03.2023 г., издадено от Директор на Д“ИТ“-Софийска област, с
което на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от управителя Ил. Ст. Ил., на основание чл.416, ал.5, във вр. с
чл.414, ал.3 от КТ, в качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т.1
от ДР на КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция от 2000 лева на 1500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и
чл.78, ал.3 от ГПК, „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано от управителя Ил. Ст. Ил., да заплати на
10
ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-Софийска област, направените
деловодни разноски в размер на 20 лева /двадесет лева/, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11