Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, …………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
тричленен състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 1233/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Автотрейд“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Трети март“
№ 59 , представлявано от управителя Вахан Хачадур Ангътян, чрез адв. Т.Г.,
срещу Решение № 563/21.04.2022г., постановено по н.а.х.д. № 20213110202969/2021г. на
Районен съд гр. Варна, тридесет и шести състав. В жалбата се навеждат
касационни оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Твърди, че „въпреки ясните указания на АдСВ такива не са
събрани и фактическата обстановка в тази част остава неизяснена“. Сочи, че
въззивният съд неправилно е приел, че нормата на чл.113, ал.2 от ЗЗП е правилно
приложена, защото превозното средство било обект на договор за финансов лизинг.
Касаторът уточнява, че цитираната разпоредба касае договор за продажба, какъвто
не е налице между дружеството и г-жа Н.,
както и че дружеството-касатор не е страна по договора за лизинг. Навежда
доводи, че описанието в наказателното постановление не отговаря на действително
осъществилите се факти. Сочи, че неправилно се твърди, че г-жа Н. е придобила
МПС по силата на договор за
продажба/очевидно се има предвид такъв със страна продавач представляваното
дружество/, което не е вярно. Твърди, че Н. е лизингополучател по договор за
лизинг, сключен с „Райфайзен лизинг България“ ЕООД, който договор е за наем.
Направен е извод, че предвид липсата на качеството купувач на
лизингополучателя, то е неприложима разпоредбата на чл.113, ал.2 от ЗЗП. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и потвърденото
с него наказателно постановление. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът – Директор РД за Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград, Силистра, ГД Контрол на пазара КЗП, чрез
ст.юрисконсулт В.П., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като
обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в срока по чл.211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл.
212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по жалба
на „Автотрейд” ООД срещу Наказателно постановление № В-0047195/17.11.2020г. на
директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра, към Комисията за защита на потребителите, с което за
нарушение на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП и на основание чл. 222а от ЗЗП, на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 (петстотин) лева.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
е установил от фактическа страна следното: На 05.08.2020г. в гр. Варна, бул.
„Трети март“ № 59, в обект „Фолксваген център“ е извършена проверка, във връзка
с подадена в Комисия за защита на потребителите жалба от Мария Негринова Н.. В
жалбата си Н. е посочила, че във връзка дефект на автомобил, проявен в
гаранционния срок е подала три рекламации пред търговеца. Към жалбата са
приложени документи: копие на договор за поръчка от 12.01.2019 г., копие на
договор за финансов лизинг № 038526 RF-001/17.06.2019 г., копие на констативни
протоколи за предявена рекламация от 23.04.2020 г., 11.05.2020 г. и 11.06.2020
г., копие на приемо-предавателен протокол от 18.06.2020 г., копие на искане по
чл. 114, ал.1 от ЗЗП № 62/21.07.2020г. При проверката в обекта е установено, че
на 12.01.2019 г. между „Автотрейд“ ООД, притежаващо дилърски права за продажба
на автомобили „Фолксваген“ на територията на Североизточна България, в
качеството на изпълнител и Мария Н., в качеството на възложител е сключен
договор за поръчка на автомобил „Фолксваген“, модел Т-РОК. На 17.06.2019 г.
след доставка на поръчания автомобил от „Автотрейд“ ООД, въз основа на
горецитирания договор, е сключен договор за финансов лизинг между „Райфайзен
Лизинг България“ЕООД и Мария Н., с предмет на договора – л.а.
Фолксваген, модел Т-Рок с рама № WVGZZZA1ZKV142189.
С обжалваното съдебно решение съдът е
потвърдил наказателното постановление. В мотивите на оспорения съдебен акт
съдът е приел, че при провеждане на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и възраженията
на жалбоподателя в тази връзка се явяват несъстоятелни. Приел е, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени изискванията, визирани в
императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, описани са съставомерните
признаци на нарушението и фактите, относими към извода за осъществяването му.
Въззивният съд е приел, че Н. има
качеството на потребител, съгласно определението в разпоредбата на §13, т.1 от
ДР на ЗЗП. Като неоснователни са преценени от районния съд доводите на
„Автотрейд“ ООД за неприложимост на чл. 113 от ЗЗП към настоящия случай,
предвид липсата на възникнало право на собственост върху процесния автомобил в
полза на потребителя, доколкото превозното средство е било предмет на договор
за финансов лизинг. Посочено е, че дружеството се е задължило да поеме
отговорността във връзка с гаранционните претенции на потребителя. В
потвърждение на този извод, съдът е посочил, че именно предявяването им само и
единствено пред дружеството-жалбоподател е предпоставка да се ползват
гаранционните права във връзка с превозното средство. Прието е, че
лизингополучателят не притежава самостоятелни права срещу продавача и не може
да предявява претенции срещу него. Позовал се е на чл.5 от лизинговия договор,
като е приел, че правата произтичащи от гаранционната отговорност на
дружеството-жалбоподател в качеството му на продавач свързани с евентуални
недостатъци на вещта са уговорени в полза на лизингополучателя.
Така постановеното решение е правилно.
Същото е постановено в съответствие с материалния закон, като изложените в
касационната жалба възражения се явяват неоснователни. За да постанови съдебния
си акт, районния съд е спазил служебното начало, като за изясняване на
фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид събраните доказателства е
била изяснена обективната истина, а постановеното решение не почива на
предположения. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на
непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички
доказателства, свързани с предпоставките за възникване на отговорността на
нарушителя. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са
направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да
се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи
извода в смисъл, че решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена
фактическа обстановка. Съдът е извършил цялостна проверка на
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление,
като въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото и обсъдени в
решението доказателства е направил обоснован извод, че наказателното
постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно
приложение на материалния закон. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени
като неоснователни са възраженията на санкционираното лице, като в изпълнение
на чл.339, ал.2 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН съдебното решение съдържа
подробни мотиви защо не се приемат изложените в жалбата доводи, които мотиви
настоящата инстанция не намира за необходимо да преповтаря съобразно
разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК. Установените данни от страна на районния
съд, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение, в резултат на което законосъобразно e ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Следва да се приеме, че на 14.07.2020 г. търговецът е
постановил отказ да удовлетвори искането на потребителя. За това и тази дата е
посочена като момент, до който търговецът не е привел в съответствие с договора
за продажба стоката, която проявява дефект още от 23.04.2020 г. С оглед на така
изложеното правилно въззивният съд е приел, че процесното нарушение е налице.
В опровержение на твърденията в касационната жалба,
както и на твърденията пред въззивния съд, че лизингополучателя – Н. не е
купувач на вещта, то е неприложима разпоредбата на чл.113, ал.2 от ЗЗП/отм./. Съгласно
чл.16, ал.2 от Общите условия на „Райфайзен лизинг България“ ЕООД за финансов
лизинг, РЛБГ не носи отговорност за каквито и да било щети, произтичащи от
използването или неизползването на вещта. От разпоредбата може да се направи
обоснован извод, че потребителят правилно е насочил претенцията си срещу
дружеството-касатор. В потвърждение на този извод е разпоредбата на чл.14, ал.1
от Общите условия, според която в случай, че лизингополучателят има възражения
по отношение състоянието на вещта при получаването й, с които претендира
несъответствие или дефект…, лизингополучателят отправя възраженията си към
доставчика или застрахователя в съответствие с прехвърлените му права от РЛБГ. Съгласно
чл.21, т.3 от Общите условия, лизингополучателят се задължава да извършва за
своя сметка единствено в оторизирания от производителя или доставчика сервиз
необходимите работи за редовно поддържане на вещта съгласно условията посочени
в гаранционната и сервизна книжка…, както и извънгаранционно обслужване и
ремонти, включително и аварийни такива. Съгласно чл.28, т.4 от Общите условия,
е прието, че лизингополучателят дължи неустойка, като случай на неизпълнение ще
се счита, ако лизингополучателят не изпълнява задълженията си за поддръжка на
вещта и това доведе до намаляване на стойността й извън обичайното износване
или предсрочно прекратяване на гаранционните задължения на доставчика или
производителя. Тази разпоредба е предвидена именно в съответствие поведението
на лизингополучателя, да поддържа вещта в годно техническо състояние. В
конкретния случай Н. е предприела действия за установяване/отстраняване
възникналия технически проблем, от който биха могли да настъпят технически
проблеми по автомобила. При настъпили такива, според цитираната разпоредба от
Общите условия тя ще дължи неустойка на лизингодателя, защото не изпълнява
задълженията си по лизинговия договор. В този смисъл предприетите от нея действия са именно и в
изпълнение на този договор. Съгласно
Анекс към договор за продажба между „Автотрейд“ ООД, като продавач и „Райфайзен
лизинг България“ ЕООД, като купувач, в т.2 е предвидено, че продавачът се
съгласява всички права на купувача, касаещи гаранционните права и правата по
общата отговорност на продавача за недостатъци, включително правата по
получаване на неустойки за забава в доставката или за доставяне на
несъответстваща и/или дефектна вещ, да бъдат прехвърлени на лизингополучателя
от датата на приемане на автомобила. Предвид цитираната разпоредба от анекса,
твърденията в касационната жалба са неоснователни. Дори и да няма данни по
делото, че изрично „РЛБГ“ ЕООД е прехвърлило посочените права, то същите с
цитираните разпоредби от Общите условия са възприети между страните.
Неоснователно е и възражението за необоснованост на
оспореното решение. Касационните жалби се разглеждат съгласно чл.63в от ЗАНН от
административния съд по реда на глава дванадесета от АПК, но на основанията,
предвидени в НПК - чл.348. Необосноваността не е сред касационните основания и
не може да служи за отмяна на съдебното решение, поради което съдът не следва
да обсъжда това изведено от начина на формулиране на касационната жалба
основание.
Твърдението в касационната жалба, че не са събрани
доказателства и фактическата обстановка е останала неизяснена, е неоснователно.
В съдебно заседание проведено на 18.11.2021 г. пред въззивния съд,
процесуалният представител на жалбоподателя по делото е заявил, че „няма как да
представя информация за съществуващите търговски взаимоотношения“, „аз не съм
длъжен да доказвам, че има договор“. Както и в проведено съдебно заседание на
17.02.2022 г. процесуалният представител е заявил, че няма да сочи други
доказателства, поради което неоснователно е твърдението, че не са събрани
всички доказателства, както и че не изяснена фактическата обстановка. Въззивният
съд служебно е събрал необходимите доказателства, поради което не е налице
допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.
За пълнота следва се отбележи, че отмяната на чл. 113,
ал. 2 и чл. 222а, ал. 1 от ЗЗП (ДВ бр. 23 от 19.03.2021 г., в сила от 1.01.2022
г.) в случая не води до основание за отпадане на административнонаказателната
отговорност на нарушителя в хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като по
правилото на чл. 34, ал. 1 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и
цифрови услуги и за продажба на стоки (обн., ДВ, бр. 23 от 19.03.2021 г., в
сила от 1.01.2022 г.) търговецът носи задължение при предявена рекламация да
извърши ремонт или замяната на стоките безплатно в рамките на разумен срок,
считано от уведомяването му от потребителя за несъответствието и без значително
неудобство за потребителя, като се вземат предвид естеството на стоките и
целта, за която са били необходими на потребителя. За неизпълнение на това
задължение е предвидена и съответна санкция по
чл. 70 от същия закон - за физически лица - глоба в размер от 500 до
2500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в
размер от 500 до 3000 лв. Тоест в случая не са налице по – благоприятни
разпоредби за нарушителя, които да изключват съставомерността на деянието или
неговата наказуемост. Промяната третира единствено елемент от фактическия
състава на вмененото правило за поведение, без да засяга санкционната норма
като предпоставка за приложимост на реда по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Този ред не
се отнася до случаите на изменение на правилата, които запълват бланкетната
санкционна норма. В този
смисъл §9 от ПЗР на ЗЗП посочва, че висящите съдебни производства по дела,
образувани по реда на глава пета, раздел ІІ „Гаранция на потребителската стока“
и раздел ІІІ „Рекламации“ на ЗЗП, се довършват по реда на този закон.
Разпоредбата на чл.113/отм./ от ЗЗП попада в глава пета. За отговорността на
дееца има значение само и единствено правилото, което е било в сила при
извършване на деянието (арг. от Постановление № 1 от 17.01.83 г. по н. д. 8/82
г. на Пл. на ВС). Още повече, в случая бездействието на нарушителя се е развило
в период от три месеца, който без съмнение не може да се приеме и за разумен
срок за извършване на ремонт или замяна на стоката. Иначе казано, фактическата
обстановка, при която е извършено процесното деяние, отнесена към настъпилата
законодателна промяна, не обосновава извод за наличие на по - благоприятен
правен режим като предпоставка за отпадане на административнонаказателната
отговорност на дееца, нито сочи недоказаност на деянието.
Съдът намира, че релевантните факти се потвърждават
изцяло от събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно
производство писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат
непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.
С оглед горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на
решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
На ответника по касация, с оглед изход
на делото и направеното искане за присъждане на разноски, следва на основание
чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ „Автотрейд“ ООД да
заплати на Комисия за защита на потребителите гр. София разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева. Съгласно разпоредбата на
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението е в
размер от 80 до 150 лв. В настоящия случай претендираното възнаграждение е в
размер на 120 лв., като няма направено възражение за прекомерност, поради което
следва да се присъди в този размер.
По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 563 от 21.04.2022г.
на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 20213110202969/2021г.
ОСЪЖДА „Автотрейд“ ООД, ЕИК ****, да
заплати на Комисия за защита на потребителите, сумата в размер на 120 /сто и
двадесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: