РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. Пловдив , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20205330110147 по описа за 2020 година
Производството е по иск с правно основание член 26 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Н. П. Х. ЕГН **********, с адрес: гр. П... ул. „З.." № ..., чрез ... Е. И., със
съдебен адрес: гр. П..., ул. „Х...К.." №...в исковата си молба против „ВИВА КРЕДИТ“ ООД,
ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул.
„Джавахарлал Неру" №28, бл. АГЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г, представлявано от Д...
С...Д...., с която се иска от съда да прогласи за нищожна клаузата от договора за кредит,
сключен с „Вива кредит" на ... и предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща
на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи
предпоставките па чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит.
Твърди, че на ..... е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на
който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 300,00 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 40,30%, годишен процент па разходите - 49,33% .
Твърди, че съгласно чл.4 от договора за заем, същият следвало да бъде обезпечен с
поне едно от следните обезпечения: физическо лице - поръчител, което да отговаря на
следните изисквания: да е навършило ..., да представи служебна бележка от работодател за
размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер
над 1 000,00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател и поръчител по
друг договор за паричен заем; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към друга банкови и финансови институции или ако има - кредитната му
1
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по - лош от „Р.." или банкова
гаранция.
В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателят на условията визирани в
договора, същият съгласно чп.13 дължал неустойка на кредитора в размер на 49,35 лева,
която той следвало да престира заедно с погасителната вноска, към която се кумулира
вноска за неустойка, с която неустойка падежното вземане нараства значително. Твърди, че
е усвоила изцяло заемния ресурс, но не е дължала плащания за лихва и неустойка, тъй като
договорът за кредит бил нищожен, поради следните съображения:
Счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,30% не отговарял
на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка
представлявала добавък към договорната лихва. Поради по-високия лихвен процент
нараствала и стойността на годишния процент на разходите /доколкото възнаградителната
лихва била един от компонентите му/, но същият не бил обявен на потребителя и не бил
посочен в договора в действителния му размер в нарушение на изискванията на чл. 5 и на
чл. 11, т. 10 от ЗПК.
Счита, че с договорения фиксиран лихвен процент в размер на 40,30 %, към който се
кумулирало вземането, представляващо скрита печалба визирана в договора за неустойка, с
която кредиторът допълнително се обогатил се нарушавали добрите нрави и се внасяло
неравноправие между правата и задълженията на потребителят и доставчика на финансова
услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което водело до
нищожност на договорното съглашение.
ОТВЕТНИКЪТ „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ....гр. София, с отговора на исковата
молба заявява, че възразява срещу предявените искове за обявяване нищожността на
клаузите на чл. 13 от договора, а именно клаузата за неустойка за неизпълнение на
задължение за обезпечаване на заема.
Счита, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва да бъдат изцяло
отхвърлени. Съображенията за неоснователността на исковете били следните:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора ищецът се е задължил в срок до... дни от
подписването му да предостави на Дружеството едно от посочените в Договора обезпечения
- п... Действащото законодателство не предвижда ограничения за финансовите институции
да изискват обезпечаване на заемите, които предоставят. Нещо повече, на ищеца били
дадени две алтернативни възможности за обезпечение, което е в негов интерес. Ищецът не е
изпълнил задължението за предоставяне на обезпечение на кредита, което автоматично е
породило отговорност за него да заплати предвидената в чл. 13 от Договора неустойка.
Следва да се посочи, че неустойката е във фиксиран размер в Договора, с което Дружеството
е добросъвестно е изпълнило задължението си да информира ищеца за точния размер на
имуществената му отговорност в случай на непредоставяне на обезпечение на кредита.
Неоснователно се твърдяло, в исковата молба, че неустойката в конкретния случай е
загубила присъщата й обезщетителна функция и по никакъв начин не кореспондирала с
вредите от неизпълнението. Базирайки се на тези съображения ищеца счита, че неустойката
противоречи на добрите нрави и води до скрито оскъпяване на кредита в негов ущърб.
2
Законът не поставял изискване при уговаряне на неустойка да се посочва кои вреди ще
бъдат компенсирани с неустойката. Именно в това се изразявал нейният смисъл - отпадането
на необходимостта вредите да бъдат доказвани от изправната страна по договора (чл. 92, ал.
1 от ЗЗД). В настоящия случай неизпълнението на задължение за предоставяне на
обезпечение поставяло Дружеството в риск да не събере тази сума впоследствие. Този риск
би бил покрит само ако ищецът е представил обезпечение. На практика ищецът е усвоил
сума от 300 лв., без да е дал каквито и да е гаранции за връщането й, както и за
изпълнението на другите си парични задължения по Договора. Дружеството е поело
значителен риск при неизпълнение от негова страна да не може да събере вземанията си към
него.
Твърди, че ищецът неправилно считал, че поставянето на изискване за осигуряване
на лично обезпечение (поръчителство) противоречало на целта на Директива 2008/48 и в
частност на предвидените в нея задължения на кредитора преди сключване на договора за
кредит да направи оценка на кредитоспособността на потребителя. Дружеството е
изпълнило задължението си по директивата и чл. 16 от ЗПК да оцени кредитоспособността
на ищеца преди сключване на Договора, която оценка се прави при разглеждане на заявката
за кредит. При тази оценка Дружеството е приело, че може да отпусне заемна сума в този
размер и да сключи Договора при описаните в него параметри. Изискването на обезпечение
съгласно Договора се явява гаранция за събираемостта на вземанията на Дружеството, а не
предпоставка за отпускане на кредита. В тази връзка твърдението, че изискването на лично
обезпечение, което ищецът бил в невъзможност да изпълни (обстоятелство, което
категорично не е доказано от ищеца), водело до самопричиняване на неблагоприятни
последици за Дружеството, представлява недобросъвестен опит на ищеца да се освободи от
задължения по Договора.
Твърди, че не споделя твърдението на ищеца, че договорената неустойка е следвало да бъде
включена в ГПР по кредита, като невключването й представлявало нарушение на чл. 5, чл.
11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Ал. 3 на чл. 19 ЗПК изрично предвиждал, че в ГПР не се включвал разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит. Неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение имала
точно такъв характер и категорично не следвало да участва при формирането на ГПР. Нещо
повече, включването на неустойката в ГПР би представлявало недопустимо нарушение на
императивна разпоредба на ЗПК от страна на финансовата институция и би довело до
заблуждаване на потребителя относно размера на действителните разходи по кредита и
размера на неговите задължения.
Твърди, че в процесния случай нямало основание за прилагане на чл. 22 ЗПК, който
предвиждал, че договорът за потребителски кредит е недействителен, когато в него не са
посочени лихвения процент по кредита и ГПР. Политиката на Дружеството е да предоставя
на потребителите законосъобразни, ясни и детайлни договори за всички предоставяни от
него продукти. Такъв е и процесният Договор, от прочита на който не остава никакво
3
съмнение какъв е размерът на усвоената сума, срока на заема, ГПР, годишният лихвен
процент, общият размер на плащанията по заема, фиксираният размер на неустойката по чл.
13.
Твърди, че подписвайки Договора при посочените параметри, ищецът е преценил
възможностите си, поради което не е налице накърняване на добрите нрави.
Договорната лихва представлявала цената, която потребителят заплащал на
кредитора за това, че ползва неговите парични средства, именно това прави лихвата
възнаградителна, а не наказателна, поради което се дължи така, както е уговорена. Такава е
била и волята на ищеца, обективирана изрично в подписания от него Договор.
Възниквал логичният въпрос защо ищецът е сключил Договора, след като е имал
цялата ясна и пълна информация за неговите условия още преди това. Нещо повече, ищецът
е изпълнявал Договора, като дори е погасил предсрочно задълженията си по него. Очевидно
било, че ищецът е считал Договора за действителен и справедлив и е бил ангажиран да
извършва плащания по него. При тези обстоятелства счита, че липсвал правен интерес от
предявяване на искове, релевиращи нищожност на Договора или на отделни негови клаузи.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
От представените и събрани по делото доказателства се установява, че между
страните по делото е бил сключен договор за паричен заем „...“ № .... от............. за сумата от
300,00 лева и общо задължение от 304,65 лева, при срок на заема две седмици и една вноска
в размер на 304,65 лева, ГПР 49,33%, ГЛП 40,30%, лихвен процент на ден приложим при
отказ от договора до 14-тия ден -0,11%.
По делото е приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че Размерът на ГПР/годишния процент на разходите/ по процесния договор за
потребителски кредит..... изчислен съобразно формулата, определена по силата на
Приложение №1 към чл.19 ал.2 от ЗПК, е 49,33 %. В ГПР, като разход на заемодателя била
включена само договорна лихва. Установява се, че процентът с който се оскъпява кредита с
постигнатата договорка за заплащане на неустойка за обезпечение съгласно чл.13 ал.1 от
процесния договор е както следва: годишен процент на неустойка спрямо главницата по
кредита е 197,40%; месечен процент на неустойка спрямо главницата по кредита е 197,40%
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна
следното:
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се
нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедаивостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на
добрите нрави:
4
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка,
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при
неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 49,35 лв.
Видно от зключението на в... л... М.М., беше установено че процентът, с който се
оскъпява кредита с постигнатата договорка за заплащане на неустойка за обезпечение е
както на годишна така и на месечна база в размер на 197,40%, което противоречи на чл. 21,
ал. 1 ЗПК, както и на добрите нрави. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата е необосновано висока. Така уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение, а това задължение има вторичен характер и неговото неизпълнение не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.
Отделно от това въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2
от договора/ и срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на
заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая неустойката е предвидена, като санкция за
неосигуряване на обезпечение. Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен
характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на
кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е
уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за
представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава единствено
предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с
добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон
функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за
5
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.
Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице
още при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД,
в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора. Ето
защо иска за прогласяване на недействителността на тази клауза следва да се уважи, като
основателен и доказан.
На основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
направени по делото разноски в общ размер на 480,00 лева, от които 130,00 лева за
възнаграждение на вещо лице, 50,00 лева държавна такса и 300,00 лева за адвокатски
хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА в отношенията между Н. П. Х. ЕГН **********, с
адрес: гр. П..., ул. „З...." № .... чрез .... Е. И., със съдебен адрес: гр. П.., ул. „Х... К.." №... и
„ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София,
ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" №28, бл. АГЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г,
представлявано от Д.. С...Д... клаузата на чл.13 от договор за паричен заем „..., предвиждаща
заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави и накърняващи
договорното равноправие между страните.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.
София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" №28, бл. АГЦ „Силвър
център", ет.2, офис 73Г, представлявано от Д.. С... Д...., да заплати на Н. П. Х. ЕГН
**********, с адрес: гр. П..., ул. „З... № .... чрез.. Е. И., със съдебен адрес: гр. П..., ул. „Х..К..
№... със съдебен адрес: гр. П..., ул. „Х.. К... направени по делото разноски в размер на
180,00(сто и осемдесет) лева.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.
София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" №28, бл. АГЦ „Силвър
център", ет.2, офис 73Г, представлявано от Д.. С.... Д...., да заплати на ...Е. И., със съдебен
адрес: гр. П..... ул. „Х.... К.." № .....сумата от 300,00(триста)лева, представляваща адвокатски
хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчване на съобщение до страните.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
7