Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 197 07.02.2020 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и
трети януари две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря С. А., в присъствието на прокурора Дарин
Христов, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 2783 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила касационна жалба от ЕТ „Тириани- Т.Х.“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Николай Ракитин“ № 4, вх. А,
ет. 1, ап. 1, представляван от управителя Т.Ж.Х., против решение № 257 от 30.09.2019
г. по НАХ дело № 690/2019 г. по описа на Районен съд- Несебър.
В жалбата са наведени
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на
закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди
се, че към момента на проверката търговецът не е упражнявал дейност. Наред с
това се сочи, че изискването за съхранение в обекта на книга за дневните
финансови отчети е отпаднало, считано от 25.09.2019 г. Направено е искане за
преквалифициране на деянието като маловажен случай. По същество се иска отмяна
на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебното заседание
процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови
доказателства.
Ответникът по касационната
жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява
становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането
и́ по същество, съдът намира следното:
С обжалваното решение
Несебърският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 403859-F393898 от 04.01.2019 г., издадено от началника на
отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС е наложено на касатора ЕТ „Тириани- Т.Х.“ административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 42,
ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министерството на финансите.
Според настоящия
касационен състав решението е правилно.
От фактическа страна
по делото е установено, че през лятото на 2018 г. касаторът е стопанисвал
търговски обект- сергия за масова бижутерия, находяща се в гр. Несебър, ул.
„Емона“ № 4. На 05.07.2018 г. била извършена в обекта проверка от служители на
НАП, при която било установено, че в обекта не е монтирано фискално устройство
и в него не се съхранява книга за дневните финансови отчети. Проверката била
извършена по повод сигнал за извършвани от търговеца продажби, за които не е
издаван фискален бон. За резултатите от проверката бил съставен протокол № 0336894
от 05.07.2018 г. Срещу търговеца бил съставен АУАН № F393898 от 10.07.2018 г.
за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., въз
основа на който било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Във възражението си
срещу акта търговецът е посочил, че, поради изтичане срока на договора за
сервиз на касовия апарат, се е наложило същият да бъде представен в сервиз,
поради което и към момента на проверката той не е бил в обекта.
Изложената фактическа
обстановка е установена по несъмнен начин от писмените доказателства, налични в
административната преписка, както и от събраните в производството пред районния
съд гласни доказателства. Сведения за подлежащите на доказване правнозначими
факти се съдържат в приложения протокол за извършена проверка № 0336894 от
05.07.2018 г. (на л. 11 и сл. от делото), изготвен в хода на проверката на
основание чл. 110, ал.4 от ДОПК. От него се установява, че не е изпълнено от
страна на търговеца задължението да съхранява в търговския обект книга за
дневните финансови отчети. Като съставен от длъжностни лица в кръга на
компетентността им, този протокол съставлява официален удостоверителен документ
и съобразно нормата на чл. 50, ал.1 от ДОПК е доказателство за констатираните с
него обстоятелства. Релевантните за спора факти се установяват и от показанията
на разпитаната в хода на съдебното производство свид. Ш., която сочи, че преди
легитимация проверяващите лица са извършили наблюдение и непосредствено са
възприели извършването на продажби в обекта. По време на проверката било
установено, че в него не е монтирано фискално устройство и не се съхранява
книга за дневните финансови отчети. Тези показания правилно са кредитирани с
доверие от районния съд и обосновано е прието, че съдържащите се в
наказателното постановление фактически констатации са доказани посредством
допустимите доказателствени средства. Ирелевантно е обстоятелството, че
фискалното устройство е било в сервиз към момента на проверката. При неизпълнение
на установените в Наредбата изисквания, търговецът не е следвало да извършва
търговска дейност в обекта.
В разпоредбата на чл.
42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (в приложимата
редакция) е предвидено задължение за лицата, извършващи продажби на стоки или
услуги, да съхраняват в търговския обект книгата за дневните финансови отчети
за текущата година. Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение по
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Наказващият орган е приел, че нарушението (липса на
касова книга в обекта) не води до неотразяване на приходи, поради което е наложил
санкцията, предвидена в чл. 185, ал.1 от същия закон. Несъмнено в случая
горното задължение не е било изпълнено от търговеца и следователно са налице
съставомерните признаци на посоченото нарушение, поради което същият е санкциониран
законосъобразно.
Касаторът счита, че в
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.28, б. „а” от ЗАНН,
поради маловажност на извършеното административно нарушение. Искането за
преквалифициране на деянието е мотивирано с ниска степен на обществена опасност
на същото. Тези доводи са неоснователни и правилно районният съд не е намерил
основание да приеме така предложената квалификация на деянието. С оглед данните
по делото, не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на административно
нарушение, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Поради липса на отегчаващи
обстоятелства, на касатора е наложено наказание в минималния предвиден от
закона размер, което напълно съответства на тежестта на нарушението.
При извършената
служебна проверка съдът не констатира пороци, водещи до недопустимост или
нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и основания
за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното
и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 257 от 30.09.2019 г. по НАХ дело № 690/2019 г. по описа на Районен съд-
Несебър.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.