Р Е
Ш Е Н
И Е
№
29
гр.
Н.,18.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд Н. в съд в публичното си заседание на деветнадесети март през две хиляди
и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛА РАДЕВА
при секретаря Валентина
Великова, като разгледа докладваното от съдия Радева АНХД № 13 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл.
от ЗАНН, от страна на „Теленор България” ЕАД, със седалище
и адрес на управление: град София, район „Младост 4”, Б.С., сграда *,
представлявано от Изпълнителния директор, с пълномощник по делото юрисконсулт Р.
Р., против Наказателно постановление № В -0047064 от 20.12.2018 г., издадено от
Директора на регионална дирекция за областите ****със седалище гр.В. към
главна дирекция "Контрол на пазара" към КЗП, с което за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал.1 от Закона за защита
на потребителите, на дружеството е наложено наказание на основание чл. 222а от ЗЗП имуществена
санкция в размер на 3000 лева.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на НП, както и че е издадено при съществени
процесуални нарушения и в противоречие с приложимите материално правни норми. Посочва
следните аргументи: Неправилно посочена дата на извършване на нарушението,
липса на описание на обстоятелствата, при които то е извършено. Отговорността
на жалбоподателя била ангажирана поради това ,че не е приел в стоката в
съответствие с договора за продажба, но в случая бил сключен договор за лизинг
на вещ, като двата договора били неправилно приравнени. Предвид тези
обстоятелства, подробно развити в жалбата, жалбоподатгелят моли наказателното
постановление да бъде отменено. При условията на евентуалност моли санкцията,
наложена в максимален размер, да бъде намалена.
Въззиваемата страна не изпраща представител на
съдебното заседание и не взема становище по съществото на делото. В
съпрвождащото жалбата писмо сочи, че счита жалбата за неоснователна.
Съдът въз
основа на събраните по делото доказателства, прие за безспорно и категорично установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради
което се явява процесуално допустима.
Административно наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана по повод на установено административно нарушение,
извършено на 31.08.2018 г.в магазин на „Теленор България“ в град Н., обл. Ш.,
изразяващо се в отказ, направен от страна на жалбоподателя /със сервизен
протокол №*********/31.08.2018 г. да се приведе в съответствие със сключения
договор за продажба мобилен телефон марка „***“ с ИМЕЙ ***, представляващ
потребителска стока. Съставен е АУАН №***г. от В.Г.,*** – КЗП и в
присъствието на свидетеля Н.И.Й.. В акта е описано установеното нарушение,
посочен е нарушения законов текст – чл. 113, ал.1 от ЗЗП. Актът е подписан от
упълномощено от жалбоподателя лице, като в него няма вписани възражения.
Въз основа на акта е издадено Наказателно
постановление № *** г. от Директора на регионална дирекция за областите ****
със седалище гр.В. към Главна дирекция "Контрол на пазара" към КЗП с
което за извършеното нарушение е
наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.
Съдът намира, че актът за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са издадени от съответните компетентни органи. Същите съдържат
изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и при издаването им
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до препятстване
правото на защита на жалбоподателя и налагащи отмяна на постановлението на това
основание.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно установена
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е търговец „Теленор
България” ЕАД, който осъществява търговска дейност в обект – магазин „***”,
находящ се в гр. Н., ул.”***” № *, в който предлага за продажба на
потребителите мобилни апарати, аксесоари и далекосъобщителни услуги.
На 12.04.2018 г. потребителят М.
сключва договор за лизинг на телефон марка
„***“, модел ***, с
посочен в договора IMEI. Съгласно приложената към телефона гаранционна карта,
гаранцията за същия е 24 месеца и тече от датата на закупуването му, т.е от
12.04.2018 г.
На 27.08.2018 г., поради
констатирани повреди, изразяващи се в проблем с връзката-набира сам и влиза в
приложения, изключва се сам, както и проблем с дисплея - „***“, М. занася
телефона в обекта на търговеца – жалбоподател с оплакване за посочените
повреди, възпрепятстващи нормалната работа с телефона. От страна на служителите
на жалбоподателя бил съставен протокол за приемане на устройството №*** с дата
на приемане 27.08.2018 г., като са посочени повредите. Отбелязани са и особени
белези по телефона, представляващи драскотини. Мобилният телефон е предаден за
ремонт в сервиз „***“, където е съставен сервизен протокол №********* от
31.08.2018 г. Посочена е датата на приемане-31.08.2018 г., престой в сервиз 18
дни и дата на връщане 18.09.2018 г. В заключителната част на този протокол е
посочено, че са налице следи от корозия и доказателства за влияние на
влага/неизвестна течност. В резултат това настъпило необратимо увреждане/късо
съединение, довело до описаната от клиента повреда, която не може да бъде
отстранена в рамките на гаранционните условия. Посочена е и цена на извънгаранционен
ремонт, смяна на контрол. Попълнено е полето за описание на повредата в
магазина, описани са забележките при приемането на апарата в магазина -
драскотини. Посочено е също, че устройството е обслужено в сервиз „***“, като
протоколът не е подписан и подпечатан.
На 10.10.2018 г. клиентът М. е подал
жалба до Комисията за защита на потребителите за отказът на търговеца да
поправи телефона в рамките на валидната гаранция.
На 13.10.2018 г. актосъставителят и
свидетеля по акта посетили магазина на жалбоподателя в гр. Н., на ул. „***” № 5.
Бил съставен акт за проверка и
констативен протокол. В констативният протокол е посочено, че към момента на
проверката телефонът не е приведен в съответствие с договора за продажба. Върнат
е, без да е отстранена повреда, на потребителя.
С този констативен акт е даден на
жалбоподателя срок, в който да представи становище по искането на клиента за
безплатен ремонт; доказателства, че телефонът е бил приет мокрен или с корозия.
Жалбоподателя е дал писмено
обяснение, в което твърди, че без разглобяване от специалист е нямало как да се
констатира корозията във вътрешността на апарата и че единствено техническо
лице може да даде становище за състоянието, след разглобяване. Искането на потребителя
е счетено за неоснователно. Твърди се неправилна експлоатация на телефона, по
вина на ползвателя му.
В резултат на представените
допълнително доказателства от жалбоподателя е съставен АУАН и въз основа на
него издадено Наказателно постановление № В -0047064
от 20.12.2018 г., При констатацията за неизпълнение на задължението от страна
на търговеца да приведе в съответствие с договора за продажба стоката е
посочено нарушение на чл.113, ал.1 от
ЗЗП.
Гореописаната фактическа обстановка
се потвърждава изцяло от приложените към административно наказателната преписка
писмени доказателства, намиращи се по делото, както и от събраните в съдебно
заседание гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели.
Съгласно разпоредбата на чл.104,
ал.4 от ЗЗП поправка или ремонт на потребителска стока е привеждането й
в съответствие с договора за продажба, когато има несъответствие
между тях. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя,че не се
касае за договор за продажба, а за договор за лизинг на вещи и нормата на
чл.113, ал.1 от ЗЗП е неприложима в случая.
Тава е така, понеже видно от
текста на § 13 от ДП на ЗЗП, потребител е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги. Следователно разпоредбата не е
относима само към договорите за продажба.
Вмененото на
жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП обаче не е извършено на 31.08.2018 г., както е посочено в АУАН и НП. На тази дата мобилният телефон е
приет в централен сервиз, където
престоял 18 дни, до 18.09.2018 г. След датата 18.09.2018 г., получавайки
констатациите от сервизния протокол жалбоподателят е отказал да приведе
потребителската стока в съответствие с договора и я е върнал на потребителя без
да са отстранени несъответствията, осъществявайки състава на административното
нарушение.
Датата на извършване на нарушението е
съществен реквизит както на АУАН, така и
на издаденото въз основа на него НП. На посочената в акта на НП дата
-31.08.2018 г. жалбоподателят не е извършил соченото административно нарушение,
тъй като тогава мобилния телефон е постъпил в сервиз за евентуално отстраняване
на повреди.
Водим от горното, съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 , предл.3-то от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № **** от 20.12.2018 г., издадено от Директора на регионална дирекция
за областите ****, със седалище гр.В. към главна дирекция "Контрол на
пазара" към КЗП, с което на „Теленор България” ЕАД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., район „***”, Б.С.,
сграда *, представлявано от Изпълнителния директор, с която за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 113, ал.1 от
Закона за защита на потребителите, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 222а от Закона
за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно
ЗВАС пред Административен съд Ш. в 14 (четиринадесет) дневен срок от получаване
на съобщението, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................