О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53 11.03.2019
г. град Хасково
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на единадесети март две хиляди и деветнадесета година,
в закрито съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар:
Прокурор:
като рагледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
Частно наказателно дело № 264 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 3 от Наказателно – процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от П.Н.К. *** срещу Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 18.02.2019 г. на прокурор в Районна прокуратура – Хасково, с което е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 64/2018 г. по описа на ОД на МВР – град Хасково, представляващо преписка с вх. № 1527/2017 г. по описа на Районна прокуратура –Хасково, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея постановление на РП – Хасково, което жалбоподателят намира за незаконосъобразно и необосновано. Навеждат се предимно житейски доводи, обосноваващи изразеното несъгласие с фактическите изводи на решаващия орган, свързани с кредитирани на показания на лица, които жалбоподателят възприема като „далавераджии“ и игнориране на доказателства за „фалшифициране“ на документи. Липсва отправено конкретно искане до съда, но от естеството на отправените оплаквания и заявените доводи се извежда искане за отмяна на акта, с който досъдебното производство е прекратено.
Жалбата е подадена в законния срок, видно от приложената разписка, удостоверяваща датата на връчване на съобщението, срещу подлежащ, на основание чл. 243, ал. 3 от НПК, на обжалване акт, но от участник в процеса, който не е легитимиран да атакува постановлението на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство, поради което е процесуално недопустима. Съображенията в тази насока са следните:
Досъдебно производство № 64 по описа на ОД
на МВР-Хасково за 2018 г. е образувано с Постановление за образуване на
досъдебно производство от 17.05.2018 г. на прокурор в Районна прокуратура –
Хасково и водено срещу неизвестен извършител за това, че в периода 08.07.2015 г.
– 28.06.2016 г. в град Хасково, сам или чрез другиго съставил неистински частни
документи /договори/ и са употребени, за да докаже, че съществува или че е
прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение –
престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 309, ал.1 от НК, който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години.
Разпоредбата от специалната част на НК, с която е криминализирано деянието, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност – чл. 309, ал. 1 НК, систематически се намира в Глава девета, озаглавена "Документни престъпления" и има предвид дейност, при която се засягат обществени отношения, свързани със съставянето, съхранението и използването на документи, засягащи реда и сигурността на документирането и по този начин засягащи дейността на държавните органи, както и отношенията между тях и гражданите. Това престъпление няма имуществен характер и от него не биха могли да настъпят, като пряка последица имуществени вреди. Следователно престъплението е формално, тъй като реализирането на наказателна отговорност не е обвързано от обективна страна с настъпването на определени общественоопасни последици. Тоест в състава на престъпление не се предвижда настъпването на съставомерни вредни последици, в които да се изразява и конкретния престъпен резултат, независимо, че в теорията се застъпва и образното становище, а именно, че престъплението е резултатно и престъпният резултат се състои в узнаването за документа от лицето, на което се представя, без значение е дали последното е било заблудено или не относно неговата автентичност и съдържание. В случая със състава на престъпление по чл. 309, ал. 1 НК се криминализира, освен съставянето на неистински или преправянето на истински частен документ, още и неговата употреба от дееца, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение или някое правно отношение. Деянието ще бъде довършено, когато документът е употребен, т.е. когато е осъществена и втората съставка на двуактното престъпление ползването на самия опорочен документ, а самото ползване се състои в представяне на документа за удостоверяване на материализираните в него факти. Дори за определено лице да настъпват имуществени вреди, които са в определена връзка с деянието, то тези вреди не са съставомерни и поради това този факт не е от естество да придаде сам по себе си качеството на пострадал на това лице.
В този смисъл, предвид факта, изтъкнат по – горе, че цитираният текст е включен в глава девета от Наказателния кодекс, озаглавена „Документни престъпления”, от една страна и изхождайки от общата характеристика на този вид деяния, определящи се като противоправни и умишлени посегателства спрямо документите, които се явяват и предмета на престъпление, изключва извода, че в настоящата хипотеза е възможна фигурата на „пострадал” по воденото досъдебно производство с оглед квалификацията на престъпния състав.
Същевременно в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК е предвиден кръгът от участници в процеса, на които се изпраща препис от постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, съответно легитимирани да обжалват същото. Сред тях попадат и пострадалия или неговите наследници, респ. ощетеното юридическо лице, каквито обаче в настоящото проиозводство с оглед гореизложеното относно характера на престъплението не биха могли да участват.
Предвид тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за недопустима, тъй като жалбпоподателят П.Н.К. *** не притежава качеството пострадала, следователно не е активно легитимирана, съобразно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК да атакува постановлението на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство. Ето защо, жалбата ще следва да бъде оставена без разглеждане като неопустима, а производството, образувано въз основа на нея – прекратено, поради ненадлежното сезиране на съда. Последното е аргумент да не се изследва по същество правилността на изводите на прокурора, мотивирали преценката му за прекратяване на наказателното производство, като ревизиране на същата е възможна все пак, но по реда на институционалния контрол от горестоящия прокурор, което всъщност е и редът за защита и на лицето, подало сигнала за извършено престъпление.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от П.Н.К. *** жалба срещу Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 18.02.2019 г. на прокурор в Районна прокуратура – Хасково, с което е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 64/2018 г. по описа на ОД на МВР – град Хасково, представляващо преписка с вх. № 1527/2017 г. по описа на Районна прокуратура –Хасково, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 264 по описа на РС - Хасково за 2019 г.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд - Хасково в 7 – дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.