РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2421
Град Пловдив, 09 декември
2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав,
в публично съдебно заседание на девети септември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 793 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215,
ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на ЕТ “БББ-Б.Б.
–М.Б.“, с ЕИК *********, представлявано от М.И.Б., със седалище и адрес на
управление: гр. Асеновград, ул. „***“ №93, чрез адв. Н., против заповед № РД-21-168/02.03.2021г.
на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, с която е забранено
ползването на строеж:“Преустройство
и промяна на предназначението на рампа, разположена по източната фасада на
едноетажна сграда с идентификатор 56784.518.78.6,
с административен адрес: ул. „Младежка" №30" гр. Пловдив, за който е
налице ползване, без да е
сменено предназначението му по законоустановения ред и без да е въведен в
експлоатация съгласно изискванията на ЗУТ - в нарушение на чл. 178, ал.4 от ЗУТ.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорената заповед и се
иска нейната отмяна. Посочва, че в заповедта липсват конкретни мотиви и данни за
строежа. Според жалбоподателя посочения обект в заповедта не представлява
строеж, тъй като според посоченото в заповедта и констативния акт е
съществуваща рампа от преди 1987г./1965 г. е разрешена и представлява част от
обекта от времето, когато е бил кино Младост, а след това със строително
разрешение № 126/ 27.05.2015 г., издадено на жалбоподателя, е преустройване в
магазин, въведен в експлоатация, за което също е било издадено удостоверение.
Счита също за неправилно определянето на рампата като строеж четвърта
категория, тъй като не е нещо, което да е отделно от магазина и не представлява
самостоятелен обект, а е неразделна част от сградата и се предполага нейния
покрит характер още през 1965 г. Подробни съображения излага в писмена защита.
Претендира се отмяна на заповедта.
Ответникът – кмет на Район
„Централен“ при Община Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира
жалбата за неоснователна и иска същата да бъде оставена без уважение поради
законосъобразност на оспорената заповед. Развива подробни съображения в писмена
защита. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-Пловдив,
уведомена за производството по делото по реда на чл.16 ал.1 т.3 от АПК, не
встъпва в процеса.
Административен съд - Пловдив в
настоящият си състав намира, че жалбата е подадена от лица, адресати на
оспорената заповед, чиито права и законни интереси пряко се засягат от нея. Заповедта
е съобщена по реда на §4, ал.1 от ДР на ЗУТ на 15.03.2021 г. /вероятно се касае
за техническа грешка, като е посочена дата 15.02.2021 г., защото заповедта е издадена на 02.03.2021 г., а
положените на известието за доставяне на л.17 датни печати са от 15.03.2021 г.
и от 17.03.2021 г./. В същата време жалбата е подадена на 29.03.2021 г., поради
което е подадена в срок и е допустима за разглеждане по същество.
Административното производство е
започнало по инициатива на административния орган, който с констативен протокол
№ 26/07.12.2020г. e установил,
че процедираният обект е разположен по източната фасада на едноетажна сграда с
идентификатор 56784.518.78.6. Няма самостоятелен идентификационен номер, поради
което същият не може да се разглежда като самостоятелен обект. Състои се от
стоманобетонова - подземна част и стоманена - надземна. Стоманената конструкция
е съставена от правоъгълни тръби, съединени една с друга посредством заваръчни
шевове. Връзката на стоманения скелет със стоманобетоновите части е осъществена
посредством анкерни болтове. Стенното и покривното покритие са от термопанели. Посочено
е, че покривът е едноскатен, както и че е обектът е електрифициран. Подът е с
наклон с посока от север на юг. От северния край е монтирана еднокрила врата.
При оглед, извършен на 23.09.2020г е установено, че обектът се използва за
временно складиране на картонени опаковки.
При справка в техническия архив на
район „Централен" е установено, че за сградата с идентификатор
56784.518.78.6 е налична съгласувана проектна документация, която не била в
пълен обем.
Посочено е, че в представеното
строително разрешение от 01.12.1965г. рампата е предвидена като неразделна част
от сградата. Според чертежите по част „Архитектура", едноетажната сграда с
идентификатор 56784.518.78.6 е на две нива - подземно и приземно. На приземното
са се помещавали кино-салон и магазини. На подземното ниво - складове, котелно
помещение и склад за „въглища (сгурия)". Съгласно проекта по част
„Архитектура" рампата е служила за извозване на сгурията, чрез товарна,
релсова вагонетка. Между ниската част па рампата и склада за „въглища
(сгурия)" е бил предвиден служебен вход. Органът посочва, че съгласно чертежите
по част „ВиК инсталации" за рампата не е предвидено подово отводняване,
което предполага нейния „покрит характер", но непълнотата на проектната
документация не позволявала това предположение да бъде потвърдено или
отхвърлено.
Посочва се също, че от Община
Пловдив е било издадено разрешение за строеж №126/27.05.2015г. за обект:
„Вътрешно преустройство и промяна предназначението на масивна, едноетажна
сграда - самостоятелен обект (бивше кино „Младост") в магазин за
хранителни стоки". В проекта не е предвидено функциите на рампата да бъдат
изменени. Органът е посочил, че към преписката е приложен снимков материал
(фотографски снимки, правени 2015г.), който съпоставен със състоянието на
място, се установява, че на стоманена конструкция е извършен ремонт, като
същата вероятно е удължена, така че да покрие цялата рампа. Прието е, че ремонтът
е извършен след 2015г., както и че от северната страна е поставена еднокрилна
врата.
Посочено е, че обектът представлява
„строеж" по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ - преустроен с промяна на
предназначението - от рампа с предназначение „за обслужваща дейност" е
преустроен и предназначението му е променено „за склад", като същият е четвърта
категория съгласно Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи на Министерството на регионалното развитие благоустройството /МРРБ/ и
чл. 137 от ЗУТ.
Посочено е, че процесният имот е в
режим на съсобственост, а жалбоподателката притежава притежава „право на строеж
върху поземления имот с идентификатор 56784.518.78., както е и собственик на сграда
с идентификатор 56784.518.78.6 и възложител на строежа - „БББ-Б.Б.-М.Б.",
представлявано от М.Б..
Според административния орган обектът
представлява: „Преустройство и промяна на предназначението на рампа,
разположена по източната фасада на едноетажна сграда с идентификатор
56784.518.78.6 и с административен адрес: ул. „Младежка" №30" гр.
Пловдив, който обект функционира като склад, без да сменено предназначението му
по законоустановения ред и без да е въведен в експлоатация съгласно
изискванията на ЗУТ.
Актът е бил съставен в отсъствието
на собственика, поради което е съобщен по реда на §4, ал.1 от ДР на ЗУТ със съобщение
с изх. № 94012-30867(4)/10.12.2020г., изпратено с обратна разписка. Съобщението
е върнато с известие „непотърсено", поради което е извършено и съобщаване
по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ със съобщение с изх.№ 94012-30867(5) от
12.01.2021г., получено на 12.01.2021г. от управителя на супермаркет
„Супермаркет Младежка“ ЕООД, получен на 14.01.2021г. от Б.Б., с пълномощно.
Било подадено възражение срещу констативния
акт, които не са били приети от административния орган.
Прието е също, че извършеното
строителство не попада в хипотезата § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като
не са изпълнени кумулативно изискуемите законови предпоставки за нейното
приложение - строителството е ново и е извършено след 31.03.2001 г.
Направен е извод, че в случая е
налице ползване на обект, без да е сменено предназначението му по
законоустановения ред и без да е въведен в експлоатация съгласно изискванията
на ЗУТ, а именно в нарушение на чл. 178, ал.4 от ЗУТ, поради което и на
основание чл. 178, ал.6 от ЗУТ, във връзка с чл. 178, ал.4, във вр. с чл. 223,
ал.1, т.6 от ЗУТ, е забранено ползването на строежа.
В настоящото производство от
ответника се представи одобреният инвестиционен проект към разрешение на строеж
№ 126/ 27.05.2015 г. на главния архитект на Община Пловдив страна, а от страна
на жалбоподателя се представиха договор за СМР от 15.07.2015г. между „Супер
Маркет Младежка“ ЕООД гр. Асеновград и „Екс Плюс“ ЕООД – гр. Асеновград, ведно
с приложение към него.
Изслушаната съдебно – техническа
експертиза по делото след извършен оглед на място и заснемане установява, че на
югоизточната фасада на едноетажната сграда - магазин за хранителни стоки /бивше
кино "Младост"/ е съществувала рампа за достъп от нивото на терена до
дълбочина 2,20м. под него, непосредствено тангираща с фасадата на сградата. Рампата
е обслужвала котелно помещение в частичен подземен етаж на сградата, където се
е помещавало котелно помещение. Установила
е също, че в най-ниската част на рампата е съществувала врата във
фасадата на сградата, от която е ставало зареждането с въглища до склад на
котелното. Конститирала
е на мястоналичието на стари бетонови стени с дебелина 25см., ограждали
рампата от трите страни,
а над терена върху стените е съществувал бетонов борд,
достигащ на 30-35см, който е предпазвал рампата от дъждовни води.
Вещото лце е констатирало, че върху
съществуващата рампа е изпълнена стоманена конструкция от студеноогънати
профили със сечение кутия, всички с размери 70/50мм. Конструкцията включва
колони през 1,00м., монтирани върху бетоновия борд, надлъжно между които са монтирани
хоризонтални греди на 15см. над борда и хоризонтални греди на височина 1,30м.
над борда. Напречно са монтирани наклонени греди от всяка колона до фасадата на
съществуващата сграда. В ограждащата стена на сграда са анкерирани стоманени
плочи и напречните греди са заварени за тях. На 20см. от фасадата са монтирани
втори ред надлъжни греди върху напречните. Създаден е едностранен наклон в
посока от сградата навън към свободния терен.
Образувалата
се пространствена конструкция от колони и греди в двете посоки е затворена от
горната страна с покривни термопанели с дебелина 10см., като са
оставени малки козирки. По цялата дължина на конструкцията, между колоните са
монтирани стенни термопанели. Ширината
на монтираната конструкция е 1,50м., а дължината й е 13,25м.
Затворената
с термопанели конструкция има само един вход. В късата североизточна фасада е
монтирана врата с размери 92/190см.,
без процорци. С влизането от вратата, теренът е понижен на 40см.
под терена пред вратата. В продължение на 3,25м. подът е равен и след това
започва плавен наклон надолу до котата на най-ниското ниво на дълбочина 2,20м.
под нивото на терена през вратата. На това ниво няма вход към сградата, т.е.
затворената с термопанели конструкция има самостоятелна функция, не е свързана
с други обекти в сградата или с други сгради. Констатирано е, че пространството
се ползва за склад за опаковки към магазина за хранителни стоки, които се внасят и
изнасят само през вратата във фасадата на процесното затворено пространство
върху съществуващата рампа.
Вещото лице е констатирала, че за
строеж "Вътрешно преустройство и промяна
предназначението на масивна едноетажна сграда самостоятелен обект /бивше кино
"Младост"/ в Магазин за хранителни стоки в УПИ I - жил. комплекс,
кв.416 по плана на кв."Русин махала", гр.Пловдив" са налични
строителни книжа и документи.
От
извършения оглед на място експертизата установи монтирана стоманена конструкция
върху бордовете на съществуваща рампа от терена към частичния подземен етаж на
сградата. Констатирала
е, че конструкцията е нова, към нея са монтирани покривни и
стенни термопанели, физическото състояние на които също свидетелства за
изпълнение в последните 5-10 години. Посочва,
че на архитектурното заснемане, част от одобрените през
2015г. проекти, няма показана стоманена конструкция над рампата. От показаната към документите рампа
с бордовете и подпорните стени от три страни, вещото лице е направило извод за
съществуването й при старото предназначение на сградата. Последното се установява и от
представен стар чертеж /л.28/, част от констативния акт към
обжалваната заповед, на който рампата е отразена и размерите й съвпадат с
установяващото се на място към настоящия момент.
Самата
рампа е
стара, но не е била покрита. Стари са подпорните стени и бордовете, тяхно
продължение над терена. Съществуващата рампа, разгледана без монтираната нова
стоманена конструкция, оградена с термопанели, не се нуждае от строителни книжа
за да остане във вида си от времето на кино "Младост". Тя е част от
въведения в експлоатация строеж през 2016г. с УВЕ №020/21.03.2016г., което е
видно от одобрените проекти към Разрешение за строеж №126/27.05.2015г. Там
отразяването й е като рампа без покритие.
Рампата
е обслужвала сградата при ползването на котелното помещение в частичния
подземен етаж по вреето на кино "Младост". Тогава е имало врата във
фасадата в най-ниската част на рампата и са се разтоварвали въглища в склада
към котелното. В този смисъл рампата е обслужвала котелното и сградата. Посочва, че в момента,
след затварянето на вратата във фасадата, няма функционална връзка между
сградата на магазина и монтираната отвън до фасадата, оградена от всички страни
конструкция. Има само една врата за достъп от празното място на поземления
имот. Функционалното предназначение на обекта е за склад за опаковки, обслужващ
магазина за хранителни стоки. Посочва
в заключението, че извършеното строителство представлява пристройка към
съществуващата сграда. Стоманената конструкция не представлява "лист
ламарина". Изпълнена
е от: 14 броя колони, монтирани към бетоновия борд на
рампата; 14 броя напречни стоманени греди от всяка колона до стоманена плоча,
анкерирана във фасадната стена на сградата и два реда надлъжни греди между
колоните във всички междуосия. Според
вещото лице конструкцията е видимо нова и не се констатира корозия
по никой от стоманените елементи. Термопанелите също са нови и без дефекти.
Затварянето от всички страни на конструкцията с термопанели оформя пристройка
към съществуващата сграда. Няма следи от стара носеща конструкция и от старо
корозирало ламаринено покритие.
Според вещото лице процесният обект
представлява пристройка към съществуваща сграда за търговия с размери
1,50м./13,25м. и височина от средно прилежащ терен 1,92м. За нея следва да има
предвиждане в действащия ПУП за допълващо застрояване към съществуващата сграда
или за него да е издадена виза за проучване и проектиране по реда на чл.41,
ал.2 от ЗУТ. След изготвяне на технически инвестиционни проекти, за строежа
следва да се издаде разрешение за строеж. Вещото лице е категоризирало строежа
като такъв от пета категория по чл.137, ал.1, т.5, буква "в" от ЗУТ и
чл.10., ал.З от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи.
С оглед на така събраните
доказателства съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са
налице основания за нейната отмяна.
При извършената служебна проверка за
законосъобразност на всички основания по чл.146 АПК и във връзка с възраженията
на жалбоподателя, съдът констатира, че заповедта е издадена от компетентен орган,
надлежно упълномощен въз основа на заповед № 13ОА556 от 05.03.2013 г. на кмета
на община Пловдив, в предвидената от закона форма на мотивирана писмена
заповед, при спазване на административнопроизводствените правила, установени в
чл.178, ал.6 ЗУТ, и в съответствие с материалноправните разпоредби на чл.177 и
чл.178 ЗУТ, регламентиращи правилата за въвеждане в експлоатация на завършените
строежи от различните категории, при спазване на целта на закона –
установената забрана да не се ползват
невъведени в експлоатация по установения ред строежи, за да се гарантира и
запази живота и здравето на хората, включително на собствениците и ползвателите
на строежите.
Настоящият строеж, видно от
заключението на вещото лице, е пета категория и следователно подлежи на
въвеждане в експлоатация по реда, определен в чл.177 и чл.178 ЗУТ. Единственото
изключение от това правило е предвидено за строежите от шеста категория
(чл.178, ал.2 ЗУТ), какъвто не е процесният строеж.
От събраните по делото доказателства
се установи безспорно, че изпълненият строеж не отговаря на изискванията на
чл.151 от ЗУТ, касаещи видове
СМР, които не представляват "строеж" по смисъла на закона.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице, според което монтираната нова конструкция и ограждане с термопанели
е за нуждите на магазина за хранителни стоки в съществуващата сграда и може да се определи
като дъпълващо застрояване, но като такова към сграда за търговия. Поради това, предвид нормата на чл.147,
ал.1, т.1 от ЗУТ няма
възможност за този вид строежи да се издаде разрешение за строеж
без одобрени проекти,
тъй като съгласно посочената разпоредба не се изисква одобряване на
инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за т.1 постройките на
допълващото застрояване, с изключение на постройките, предназначени за
производство, обществено обслужване или търговия и постройките по чл. 151, ал.
1.
Безспорно строежът се явява пета
категория, съгласно нормата на чл.137, ал.1, т.5, а именно - строежи от
допълващото застрояване, извън тези по шеста категория, както и реконструкции,
преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите от тази
категория, поради което компетентен да издаде оспорената заповед по реда на
чл.178, ал.6 ЗУТ е именно кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице, в случая кмет на Район
„Централен“ при Община – Пловдив, съгласно цитираната заповед № 13ОА556 от
05.03.2013 г., която е служебно известна на съда.
Настоящият
съдебен състав намира, че в случая релевантен се явява въпросът какво е било предназначението
на обекта и ползва ли се същият
към момента на проверката съобразно това си предназначение, което от своя страна ще даде
отговор на въпроса дали е било необходимо въвеждането на обекта в
експлоатация, след като
се установява, че същият се квалифицира
като такъв от пета категория.
Няма спор по делото, че преди
преустройството процесният обект е бил неразделна част от сградата, изпълняваща
функциите на кино, като рампата е била открита и е служела за товаро-разтоварни
дейности на въглищата за отопление на сградата. Към момента на проверката от
доказателствата по делото – съставеният констативен протокол и от изготвеното
заключение на вещото лице се установява безспорно, че връзката с останалата
част на сградата е била прекъсната, като е зазидана вратата, водеща към
вътрешността на сградата, а самата рампа е оформена като закрито помещение,
използвано за склад на магазина, след преустройството на сградата. С други думи
по делото безспорно се установява както предходното, така и настоящото фактическо
ползване на процесния обект. В първия случай като рампа към съществуваща
сграда, във втория като самостоятелно помещение със складово предназначение.
Предвид изложеното съдът намира, че цитираната
от жалбоподателя практика е неотносима към настоящия правен спор.
Съгласно чл.178, ал.6 ЗУТ при
нарушения на ал.1 (т.е., на забраната да не се ползват строежи или части от
тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177) и на
ал.4 (т.е., на забраната строежи или части от тях да не се ползват не по
предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация)
на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с
мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване,
прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ,
телефон и други.
В настоящия случай е безспорно
установено наличието и на двете хипотези на чл.178, ал.6 ЗУТ, което впрочем
дори не се оспорва от жалбоподателя, при които административният орган е
задължен да издаде заповед за забрана на ползването на строеж, т.е.,
административният орган е действал при наличие на предвидените в закона
предпоставки и при условията на обвързана компетентност, при която той няма
право на преценка дали да издаде заповед, а е задължен по закон да го направи.
Спазена е предвидената в закона
процедура за издаване на оспорената заповед, изискваща единствено съставянето
на констативен акт, какъвто в настоящия случай е съставен – констативен акт,
който е връчен на представител на жалбоподателя.
Съдът не следва да обсъжда
направените възражения относно търпимостта на строежа и неговата законност, тъй
като дали това преустройство представлява законен строеж, е въпрос, който
излиза извън обхвата на настоящото дело. Дали стоежът е търпим или не би имало
значение евентуално при издаването на заповед за премахването му, а не в
настоящото производство. Също така дали постройката е законен или не строеж
също е без значение в това производство, дотолкова доколкото законните строежи подлежат на въвеждане в
експлоатация. За законосъобразността на процесната заповед е от значение
единствено дали е налице или не въвеждане в експлоатация на процесния обект,
което невъвеждане в експлоатация е констатирано в хода на проверката в КА по
реда на чл.223 от ЗУТ. С други думи за издаване на заповед с правно основание
чл.223, ал.1, т.6 ЗУТ е достатъчно процесният строеж да се ползва, без да е
въведен в експлоатация по установения ред, който факт е безспорно установен по
делото.
Изхождайки от изложените по-горе
мотиви, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото
и направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъден жалбоподателя да заплати на Община Пловдив сумата 100 лева на
основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Поради което и на основание чл.172,
ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЕТ “БББ-Б.Б.
–М.Б.“, с ЕИК *********, представлявано от М.И.Б., със седалище и адрес на
управление: гр. Асеновград, ул. „***“ №93, против заповед №
РД-21-168/02.03.2021г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, с
която е забранено ползването на строеж:“Преустройство и промяна на
предназначението на рампа, разположена по източната фасада на едноетажна сграда
с идентификатор 56784.518.78.6, с
административен адрес: ул. „Младежка" №30" гр. Пловдив, за който е
налице ползване, без да е сменено предназначението му по законоустановения ред
и без да е въведен в експлоатация съгласно изискванията на ЗУТ - в нарушение на
чл. 178, ал.4 от ЗУТ.
ОСЪЖДА ЕТ “БББ-Б.Б. –М.Б.“, с ЕИК
*********, представлявано от М.И.Б., със седалище и адрес на управление: гр.
Асеновград, ул. „***“ №93, да заплати на Община Пловдив сумата в размер от 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на Република България в четиринадесетдневен
срок от съобщението за изготвянето му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: