О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849/8.5.2015г.
гр.Ямбол, 08.05.2015 година
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. СПАСОВА
Като разгледа ч.гр.д. № 1307 по описа за
В с.з. на 08.12.2014 г. съдът е наложил глоба на ищеца за обида на съда по чл. 89 т.3 пр.1 от ГПК. С молба от 12.12.2014 г. от страната е поискано отмяна на глобата. Изложените в нея обстоятелства са, че ищецът не е имал за цел да обиди съда и не счита, че е нарушил добрия тон. Моли за извинение.
Съгласно чл. 92 ал.2 от ГПК, съдът разглежда молбата в закрито заседание и ако признае изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане.
Както приема ВКС в Определение № 456 от 19.07.2011 г. по ч. гр. д. № 361/2011 г., г. к., ІV г. о., обида на съда представлява всяко поведение на участник в процеса, с което се проявява подчертано неуважително отношение към съдия, към съдебен състав, към определено съдилище или изобщо към съда като държавна институция. Когато това поведение се осъществява чрез писмени или устни словесни изрази, без значение е дали съдържащата се в тях информация е вярна или невярна. Достатъчно е изразът да е обиден в най-широкия смисъл на това понятие, да накърнява по какъвто и да било начин авторитета на съда и престижа на съдебната институция, да подронва доверието в правораздаването и в независимостта и безпристрастността на съдиите. Според ВКС тази санкция е установена от законодателя в процесуалния закон, несъмнено с оглед защита авторитета на съда и на правосъдието, както и с оглед дисциплиниране на участниците в гражданския процес. Последните трябва да реализират правата си по начин и в езикова форма, изключващи каквито и да било прояви, чрез употреба (устно или писмено) на изрази или чрез всяко друго поведение, на неуважително и обидно отношение не само към конкретен съдия или членове на съдебен състав, представляващи съдебната институция, но и въобще към съда, като правораздавателен орган. ВКС приема, че от формулировката на разпоредбата - "съдът налага глоба" (а не "може да наложи глоба") следва, че съдът не само има право, но е и задължен при всяка проява на неуважение към съда (както и към страна, представител, свидетел или вещо лице), осъществена от който и да било участник в процеса и по какъвто и да било начин, да му наложи глоба в размерите по чл. 91 от ГПК.
В случая изложените в молбата обстоятелства не представляват уважителни причини за отмяна на глобата. Ищецът многократно употребява в хода на делото в писмените си изявления квалификацията „престъпни действия”, „непрекъснато извършвани измами” от съдия-докладчика по настоящото дело и др.съдии (Частна жалба вх.№ 2770/21.02.2014 г., Молба от 07.03.2014 г., Молба от 10.03.2014 г., Жалба вх. в ЯРС № 11283/04.08.2014 г. и т.н.). В самото с.з. на 08.12.2014 г. ищецът си позволява да приписва на съдия-докладчика „умишлени” противоправни действия –забавяне на съдебното производство. Това поведение не може да се определи като „придържане към добрия тон”, както се твърди в настоящата молба. Каква е била целта на ищеца при употреба на цитираните и други подобни изрази, е без значение. Изхождайки от горецитираното становище на ВКС, съдът е задължен да наложи глоба в този случай. Поднесеното извинение би могло да бъде прието само като основание за намаляване на глобата, но не оправдава ищеца и не го освобождава от отговорност за поведението му.
Ето защо съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
Намалява наложената на И.Д.И. *** глоба до размер на 100 лв.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на ищеца с частна жалба пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: