№ 1625
гр. Бургас, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20252120101086 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Б. Т. Т. с ЕГН
********** с настоящ адрес гр. ***, със съдебен адрес гр. *** – адвокат А. А.,
против „ЛЕНДИВО” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представляван от управителя
С. Н. Т., със съдебен адрес гр. *** – адвокат Х. М..
Предявен е установителен иск за прогласяване нищожност на
сключения между сключеният между страните договор за потребителски
кредит № ***/ 27.10.2024 г. на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
При условията на евентуалност претендира нищожност на клаузата на чл.27,
ал.1 от договора на основание чл.21 вр. чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК.
Обстоятелства, на които се основават исковете :
Ищецът твърди, че в процесния договор за кредит неправилно е
посочена общата дължима сума само в размер на главницата, без да е отчетен
лихвения процент и ГПР. В договора не е посочен действителният ГПР, който
не включва неустойката като разход по кредита. Договорната клауза на чл.27,
ал.1, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на
1
задължението на длъжника по чл.17, е уговорена извън обезпечителната
функция на неустойката, надвишава законоустановения в чл.19, ал.4 размер на
ГПР, заобикаля закона и е неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.20 от
ЗЗП.
Ищецът е платил дължимата главница от 200 лв., но неправилно
ответникът я е отнесъл за погасяване на неустойка и лихви, като претендира
наказателни лихви и остатък от главницата.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя
писмен отговор, с който оспорва исковете. Излага подробни съображения за
действителност на договора и за липса на неравноправност по смисъла на ЗЗП.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Страните не спорят по облигационната си връзка. Приложените
писмени доказателства установяват, че на 27.10.2024г. ищецът Б. Т. Т. е
сключил с ответника „Лендиво” ООД договор за потребителски кредит № ***/
27.10.2024г. По силата на този договор кредиторът е предоставил на
кредитополучателя сумата от 200 лв. с договорен 30-дневен срок за връщане
на заемната сума. Посочени са договорен лихвен процент в размер на 36 %,
годишен процент на разходите в размер на 42,58 % и обща сума за плащане
200 лв. С чл.27, ал.1 от договора кредитополучателят е поел задължение при
неизпълнение на договореното с чл.17 задължение да предостави обезпечение
в 3-дневен срок от сключването на договора, да плати неустойка на кредитора
в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение,за която страните не спорят, че не е
включена при изчисляване на годишния процент на разходите.
В това договорно правоотношение ищцата има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, а договорът е такъв за
потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК. Тъй като ищцата е
физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор
да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, а
ответникът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, в
правоотношението ответникът действа в качеството на „търговец“ според
легалната дефиниция, дадена в § 13, т.2 от ДР на ЗЗП, а ищцата има качеството
2
на „потребител“ според легалната дефиниция в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Определянето на годишния процент на разходите по кредита е
дефиниран в нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК - изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията
дадена в § 1, т. 1 „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
Действията по предоставяне на обезпечение за отпускане на кредит,
респективно задължението за неустойка при непредоставянето на такова
обезпечение, са свързани с кредитното правоотношение, като обуславят
усвояването му. Поради това съдът приема, че неустойката по чл.27 от
договора представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в
годишния процент на разходите. В този смисъл е и даденото задължително
тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C714/22 член 3, буква ж)
от Директива 2008/48.
В случая в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора за кредит
не е отразен действителният годишен процент на разходите, като не са
посочени всички разходи и допускания, а именно предвидената договорна
неустойка в размер на 0,9% от заемната сума на ден. За договорения 30-дневен
срок за изпълнение тази неустойка се равнява на 54 лв., т.е. 27% от кредитната
сума от 200 лв. Този размер на неустойката не може да се квалифицира като
незначителен. Поради това съдът приема, че не е налице сочената от ищеца
хипотеза на чл.4, ал.1, т.6 от ЗПК, която изключва приложението на закона по
отношение на договорите за кредит със срок за погасяване до три месеца и при
които се дължат незначителни разходи. В случая, макар срокът на договора да
е само 30 дни, не е налице второто кумулативно установено от закона условие
– незначителност на разходите.
По изложените съображения съдът приема, че в процесния договор не е
3
надлежно посочен годишния процент на разходите, което е нарушение на
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Това обосновава извод за нищожност
на процесния договор на основание чл.22 от ЗПК. Ето защо предявеният иск е
основателен и ще бъде уважен.
Предвид уважаването на главния иск, съдът не разглежда евентуално
съединения иск за нищожност на клаузата за неустойка.
С оглед на изхода от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото съдебни разноски в размер на 50 лв. –
заплатена държавна такса по иска. Тъй като съгласно представения договор за
правна защита и съдействие адвокат А. А. е предоставил на ищеца безплатна
адвокатска защита на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. ответникът следва да му заплати и дължимото
адвокатско възнаграждение. За определяне размера на възнаграждението
съдът отчита следните факти : делото не е с фактическа и правна сложност;
извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия включват
само подаване на искова молба и писмено становище без процесуално
представителство в съдебно заседание; делото е приключило без събиране на
доказателства в едно съдебно заседание. Ето защо при съобразяване с нормите
на чл.38, ал.2, изр.2 от ЗАдв., чл.7, ал.2, т.2, § 1а и § 2а от ДР на Наредба № 1/
2004г. за възнагражденията за адвокатска работа съдът определя дължимото
възнаграждение в размер на 200 лв. Съдът споделя мотивите, изложени в
определение № 50015/ 16.02.2024г. по т. д. № 1908/ 2022г., I т. о. на ВКС,
постановено след решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело C-438/22,
съгласно които посочените в Наредбата за адвокатските възнаграждения
размери служат само като ориентир при служебно определяне на
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., без да са обвързващи за съда.
Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед вида на спора, интереса,
вида и количеството на извършената работа, и преди всичко фактическата и
правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за потребителски кредит №
4
***/ 27.10.2024г., сключен между Б. Т. Т. с ЕГН ********** и „ЛЕНДИВО”
ООД с ЕИК *********, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „ЛЕНДИВО” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представляван от
управителя С. Н. Т., със съдебен адрес гр. *** – адвокат Х. М., да заплати на
Б. Т. Т. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр. ***, със съдебен адрес гр. *** –
адвокат А. А., направените съдебни разноски в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА „ЛЕНДИВО” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представляван от
управителя С. Н. Т., със съдебен адрес гр. *** – адвокат Х. М., да заплати на
адвокат А. А. А. от АК – Пазарджик, със служебен номер **********, с адрес
на кантората гр. ***, сумата от 200 лв. – адвокатско възнаграждение за
оказана на ищцата безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5