№ 8310
гр. София, 09.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110146339 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ХР.
Н. Н., с която са предявени отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 439 ГПК срещу „А. АД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „А. АД е подал отговор на исковата молба, с
който е изложил съображения, че предявените искове са недопустими поради липса на
правен интерес за ищеца, като е посочил, че към момента на подаването на исковата молба
срещу него няма образувано изпълнително дело, както и че сам по себе си изпълнителният
титул не застрашава правната му сфера. С оглед на тези съображения ответникът моли
производството по делото да бъде прекратено.
Настоящият състав намира възражението на ответното дружество за недопустимост
на исковете за неоснователно. Обстоятелството, че към момента на подаване на исковата
молба не е образуван изпълнителен процес срещу ищеца за принудителното събиране на
вземанията по издадения срещу нея изпълнителен лист само по себе си не навежда
заключение, че липсва правен интерес от исковете, доколкото ответникът има възможност
по всяко време по своя преценка да инициира такова изпълнително производство. Правната
сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора (ответник) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, за да осуети
възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на
същото би могъл да предяви исковете си. В този мисъл е Определение № 513/ 24.11.2016 г.
по ч.т.д. № 1660/ 2016 г., по описа на ВКС, I TO.
С оглед на горното настоящият състав приема, че предявените искове са процесуално
допустими, поради което и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде изготвен проект за доклад и
съдът да се произнесе по доказателствените искания на страните.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 10.12.2021 г. от 09:30 часа, за
която дата и час страните да бъдат призовани..
1
НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от съда
има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 439 ГПК.
2. Ищецът ХР. Н. Н. твърди, че на 20.10.2010 г. срещу нея в полза на ответника „А.
АД (с предишна фирма „Интеркарт файненс” АД) бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 16387/ 2010 г., по описа на Софийски районен съд, 49 състав, въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите 852,11 евро – главница по договор за
издаване на кредитна карта от 06.03.2009 г., 64,27 евро – лихва за периода от 30.09.2009 г. до
24.12.2009 г., 68,26 евро– лихва за периода от 25.12.2009 г. до 06.04.2010 г., законна лихва от
06.04.2010 г. до изплащане на вземането, 38,52 лева – разноски и 240 лева – адвокатско
възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело №
2011838004268, по описа на ЧСИ Милен Бъзински. В исковата молба се сочи, че на
09.07.2021 г. съдебният изпълнител издал на ищеца удостоверение, според което размерът
на задължението е, както следва: 1666,58 лева – главница, ведно със законната лихва от
06.04.2010 г. до окончателното й изплащане, както и неолихвяема сума в размер на 1401,42
лева. Поддържа се, че вземанията, за които е издаден изпълнителният лист са погасени по
давност на 09.04.2020 г., като се твърди, че последното извършено изпълнително действие е
от 09.04.2015 г., когато е наложен запор на трудовото възнаграждение на ХР. Н. Н.. С оглед
на тези съображения ищцата моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено, че не дължи на ответното дружество сумите 1666,58 лева – главница, ведно
със законната лихва от 06.04.2010 г. до окончателното й изплащане, както и неолихвяема
сума в размер на 1401,42 лева, за които е издаден посоченият изпълнителен лист.
3. Ответникът „А. АД признава, че след 09.04.2015 г. не са извършвани изпълнителни
действия срещу ХР. Н. Н., както и че вземанията са погасени по давност.
4. Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже, че срещу нея е издаден описаният в исковата молба
изпълнителен лист за процесните суми в полза на ответника.
5. ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните обстоятелството, че процесните
вземания са погасени по давност преди подаване на исковата молба, въз основа на която е
образувано производството по настоящото дело.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване на препис от
изпълнително дело № 2011838004268, по описа на ЧСИ Милен Бъзински, тъй като същото
не е необходимо за решаване на спора.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат становище
във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в този срок не
представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че
не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
2
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като връчването на книжата да бъде да бъде отбелязано в
призовката.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3