Р Е Ш
Е Н И Е № 810
Гр. Пловдив , 06.06.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение
в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ ГЕШЕВА ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
СТЕФКА МИХОВА
като разгледа докладваното от председателя гр.д. 1074
по описа за 2016, година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 435 ал. 2 предложение последно от ГПК, образувано по жалба на длъжника по изп.д. № 7163/2015 г. на ДСИ при Районен Съд – гр. Пловдив VІІ район срещу Разпореждане от 05.02.2016 година за дължими се от нея
разноски на взискателя .Соченото разпореждане касае и оставяне без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване производството по делото– искане по чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК,във вр. с чл. 79 ал.1 т.1 от ГПК,поради това че не е дала повод
за завеждане изпълнението. Предмет на изпълнителното производство е осъществяване на режима на
лични отношения на бащата В.Д.К. с малолетното дете- Е. В. К. ,като се твърди в жалбата ,че
за неизпълнение на определения от съда режим на лични отношения жалбоподателят
няма вина,тъй като според данните от социалния доклад това не се осъществява по
причина нежелание на детето да нощува
при баща си в определеното му за това време.
По изложените съображения и по аргумент
на чл. 78 ал. 2 от ГПК, счита че не дължи
разноски за изпълнителното производство и иска разпореждането, с
което е отказано отмяна определението, с което са възложени разноски на жалбоподателя да се отмени . Това искане на жалбоподателя
обуславя и предмета на настоящата жалба , а именно обжалване отказа на ДСИ да отмени разпореждането за дължими от жалбоподателя разноски в полза
на взискателя.
Ответникът по жалбата и взискател по
изпълнението- В.К. , чрез процесуалния си представител адв. Б. взема
становище за недопустимост на жалбата , в частта
касаеща отказа на ДСИ да се
отмени разпореждането, с което е оставено без уважение искане за прекратяване
изпълнителното производство и в
частта,касаеща отказа за отмяна разпореждането за дължимост на разноски
от жалбоподателя. В частта касаещо отказа а за намаляване размера на адв.
хонорар намира жалбата за неоснователна. Счита че в случая
разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК е неприложима. Заявява и конкретни
възражения против поддържаното в жалбата длъжницата да не е препятствала
осъществяването на режима на лични отношения Приложени
са писмените обяснения на ЧСИ, с които се взема становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът установи следното:
Жалбата е депозирана в
законоустановения едноседмичен срок от връчване на съобщение , в което е обективирано разпореждане на съдебния
изпълнител за отказ на ДСИ за отмяна дължимост
от разноски за длъжника, изхожда от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител, внесена
е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 ал. 3 от ГПК. Като така е
допустима и ще се разгледа по същество,като се отчете от
съда , че предметна жалбата е разпореждането, с което е отказано отмяна
определената дължимост на разноски от длъжника в полза на взискателя
.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на изпълнителното дело е
изпълнението на влязло в сила съдебно определение от 17.09.2015 година по гр.д. № 9390/2015 година на Районен Съд – гр. Пловдив, в частта досежно определения режим на лични
отношения на взискателя В.Д.К. с детето Е. В. К. за периода от 17.09.2015 година до приключване на посоченото дело ,като
бащата има право да вижда и взима детето при себе си всяка първа и трета
седмица в месеца за времето
от 10,00 часа до 18,00 часа в неделя с преспиване на детето в дома на бащата.
На 20.10.2015 г. от взискателя
е постъпило искане за насрочване на изпълнение за предаване на детето , тъй като майката отказва доброволно да му го
предаде,като е поискал и събиране принудително от ДСИ на направените от него разноски по делото. Предприето е изпълнение – видно от изпратената покана за доброволно изпълнение с указание за отговор на въпросите по чл. 528 ал.2 от ГПК от
длъжника ,с предупреждение за налагане на глоба от 400 лв.при неизпълнение
задължения по чл. 527 ал.3 от ГПК,както и за заплащане на длъжника направените разноски по
изпълнението от него. С последвала молба от взискателя
е направено ново искане за принудително
изпълнение на постановения от съда режим на лични отношения ,като взискателят е възразил
на отговора на длъжницата,че детето не желае да нощува в неговия дом. По делото е изготвен социален доклад , в който е
посочено,че след проведен разговор з детето същото е изразило несъгласие да
нощува в дома на баща си,като препис от доклада е връчен и на двете страни.
При тези данни
отразени по социалния доклад се пътвърждава
тезата на жалбоподателя,че детето не желае да нощува в дома на баща си , но съгласно разпоредбата на чл. 79 от ГПК ,разноските за изпълнението са за
сметка на длъжника освен в случаите на прекратяване на изпълнителното производство
по чл. 433 от ГПК /освен поради плащане след образуване на изпълн. производство / и
изпълнителните действия са изоставени от взискателя, които хипотези в случая не
са налице и конкретно последно посочената, тъй като изпълнението не е с предмет
изпълнение на парични притезания.
В настоящия казус длъжницата всъщност счита да не дължи на основание чл. 78
ал. 2 от ГПК,тъй като не е дала повод за образуване на изпълн.
производство, поради това
че детето не желае да нощува в дома на баща си, обстоятелство
,установено както вече се посочи от
социалния доклад назначен от ДСИ.
Настоящата инстанция намира,че е без значение основателно или не детето да не епредадено на бащата по причина изразено негово несъгласие да
нощува в дома на баща си ,поради това че в случая е неприложима разпоредбата на
чл. 78 ал.
2 от ГПК и тази разпоредба
в случая не е е налице. След като е
издаден от Съда изпълнителен лист
относно присъден режим на лични отношения на родител с дете, за родителя е винаги налице основание и правен
интерес да образува изпълнително производство за предаване на детето по реда на
чл. 528 от ГПК. Направените от него като взискател такси и разноски за образуването и движението
на изпълн. дело – в т.ч. и заплатено възнаграждение за адвокат, са необходими и
подлежат на заплащане от родителя -
длъжник на основание чл. 79 от ГПК. Разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК не
намира приложение в настоящия случай, тъй като изпълняваното съдебно решение/ в случая определение/ е акт на спорна
администрация на гражданските отношения, който се ползва с изпълнителна сила. С
оглед на което, възведените в жалбата основания за недължимост на
таксите и разноски от длъжника ,поради това че не е препятствала осъществяването на режима на лични
отношения на бащата с детето са ирелевантни за казуса и не следва да се
обсъждат.
С оглед изложеното жалбата е
неоснователна. Не е налице хипотеза на чл. 78 ал. 2 от ГПК и не е налице
основание, освобождаващо длъжника от отговорността за таксите и разноските за
изпълнителния процес.
Евентуално сочената от страна на жалбоподателя липса на вина от същата за
неизпълнение решението/определението/
относно режима на лични отношения между взискателя-
баща на детето Е. и детето би могло да
рефлектира при преценка основателност при
наложена глоба от страна на ДСИ по отношение на длъжника ,както и
евентуално при преценка от съда относно
родителския капацитет на майката – длъжник ,но същото не касае дължимостта от длъжника
от отговорността за разноските направени в изпълнението от взискателя.
Водим от горното Съдът
Р Е
Ш И
Оставя
без уважение жалбата на длъжника-И.С. К. по изп.д. №
7163/2015 година – VІІ район на ДСИ при Районен Съд – гр. Пловдив- И. К. срещу действия на държавния съдебен изпълнител касаещи Разпореждане от 05.02.2015
година ,с което е оставено без уважение искането на длъжника за отмяна дължимите от длъжника разноски по изпълнителното дело,като неоснователна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :