О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Сливен, 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна
колегия, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
АННА ДИМИТРОВА
При участието на секретаря Кина Иванова и
окръжния прокурор Пламен Стефанов, като се запозна с докладваното от
съдия Анна Димитрова ВЧНД № 620 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе
съобрази:
Производството е
въззивно и е по реда на чл.341 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. М.Х. и адв. М.А.,
като повереници на пострадалите Д.С., Г.С., П.И., С.М. и З.Д. против
определение от 06.10.2021 г. държано по НОХД № 805/2020 г. на СлРС, с което
съдът е прекратил наказателното производство, водено срещу И.И.Д. и Ж.Д.Д. за
извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.2 и т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20,
ал.2 от НК, поради изтекла погасителна давност.
В жалбата е изразено несъгласие с постановеното
определение, доколкото съдът е отказал да се произнесе по предявените граждански
искове и се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. Твърди се, че съгласно Тълкувателно решение № 1
от 04.02.2013 г. по ТД № 2 за 2012 г- на ОСНК, съдът дължи произнасяне по
предявения гр.иск и тогава, когато са налице материалноправните предпоставки за
погасяване на наказателната отговорност. В конкретния случай гражданските
искове са били приети за съвместно разглеждане, производството по делото в
съдебна фаза не е било прекъсвано с връщане в ДП, следователно е налице
хипотезата на т.1 от ТР.
В с.з. пред въззивния съд представителят
на Окръжна прокуратура – Сливен предлага на съда да потвърди
първоинстанционното определение. Счита наведените оплаквания за неоснователни. След
като наказателното производство е прекратено, няма как да продължи
производството само по отношение на гражданските искове. Счита, че цитираното
тълкувателно решение е неприложимо в конкретния случай.
Повереникът
на пострадалите – адв. Х. и самите пострадали поддържат подадената жалба, на
основанията посочени в нея.
Защитникът на подсъдимите и самите подсъдими
считат жалбата за неоснователна и молят съда да потвърди определението на
СлРС.
Сливенският окръжен съд, след като
се запозна изцяло с материалите по обжалваното определение, като съобрази
доводите във въззивната жалба, както и становището на защитата, изложено в
съдебно заседание, установи следното:
Жалбата е
подадена в законния срок от лице с правен интерес от оспорване на
първоинстанционния съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Видно от
материалите по НОХД № 805/2020 г. по описа на СлРС, производството пред първата
инстанция е било образувано по обвинителен акт на РП-Ямбол срещу подсъдимите И.И.Д.
и Ж.Д.Д. за извършени шест отделни престъпления
по чл. 131, ал.1, т.2 и т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК по
отношение на лицето Д.М.С., по отношение на лицето П.И.И., по отношение на
лицето С.Й.М., по отношение на лицето В.С.Е., по отношение на лицето З.К.Д. и по отношение на Г.С.С.. Първоначално
обвинителният акт е бил внесен по подсъдност в РП-Ямбол. Образувано е било НОХД
№ 1344/2017 г. по описа на ЯРС. В с.з. от 22.01.2018 г. съдът е приел за
съвместно разглеждане предявените от пострадалите граждански искове и ги е
конституирал в качеството им на гр.ищци и частни обвинители. В с.з. от
12.03.2018 г. е даден ход на разпоредителното заседание и след обсъждане на
въпросите от чл.248 от НПК е насрочил съдебно заседание за 11.04.2018 г. за
разглеждане на делото. Поради отлагане, в с.з. от 05.10.2018 г., е даден ход на
съдебното следствие. Производството по делото е приключило с присъда от
25.06.2019 г., с която двамата подсъдими са признати за невиновни и оправдани
по повдигнатите им шест обвинения. Отхвърлени са и предявените от всеки един от
пострадалите граждански искове. Срещу така постановената присъда е бил подаден
протест от РП-Ямбол, както и жалби от гражданските ищци и частни обвинители. След
отвод на всички съдии от ЯОС, делото е било изпратено от ВКС за разглеждане от
СлОС. С решение от 13.04.2020 г. СлОС е отменил изцяло постановената присъда по
НОХД № П1344/2018 г. на ЯРС и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане
от друг състав от стадия на разпоредителното заседание. Последвал е отвод и на
всички съдии от ЯРС и делото е било изпратено за разглеждане от СлРС. По
образуваното НОХД № 805/2020 г. е било постановено и обжалваното определение, с
което е прекратено наказателното производство, поради изтекла погасителна
давност.
Още в с.з.,
преди постановяване на определението, са били изложени същите мотиви за
приложението на ТР № 1 от 2013 г. на ОСНК от страна на поверениците на
пострадалите. Същите са акцентирали върху това, че гражданските искове са били
приети при предходното разглеждане на делото, същото не е било връщано в стадия
на досъдебното производство, което да ги е прекъснало и в този смисъл са налице
предпоставките на т.3 от ТР и макар и да е изтекла давността за наказателно
преследване, то съдът дължи произнасяне по гр.искове.
СлРС е приел
обаче, че в случая това решение е неприложимо, доколкото делото е върнато в
стадия на разпоредително заседание, а един от въпросите които се решават в
разпоредителното заседание е дали да бъдат приети за съвместно разглеждане
предявените гр.искове. Приемането им при предходното разглеждане на делото не
обвързва последващите първоинстанционни съдилища. Това е дадено като правомощие
на съдебния състав разглеждащ делото, който следва да прецени целесъобразността
на това действие.
С
оглед изложените фактически констатации, въззивният съд намира, че СлРС
правилно и законосъобразно е прекратил наказателното производство без да дължи
произнасяне по предявените граждански искове.
СлОС е
отменил изцяло присъдата на ЯРС и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав от стадия на разпоредителното заседание. Съгласно разпоредбата на чл.85,
ал. 3 от НПК гражданският иск се предявява най-късно до започване на
разпоредителното заседание. Това е така, защото именно в разпоредително
заседание съдът се произнася по направените искания за конституиране на страни,
т.е. за конституиране като граждански ищец и частен обвинител, респ. преди това
следва да се държи определение дали се приема или не предявения гр.иск. В
случая гражданските искове са предявени преди започване на разпоредителното
заседание, още при първото разглеждане на делото, т.е. срокът за това е бил
спазен. Правомощие на съда, разглеждащ образуваното НОХД № 805/2020 г. на СлРС
е да приеме или не за съвместно разглеждане тези искове. В случая не е направен
изричен отказ да бъдат приети, но това следва от мотивите на определението на
съда, с което е прекратил наказателното производство.
Тълкувателно
решение № 1 от 4.02.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2012 г. на ОСНК не
касае конкретния случай, доколкото и в трите точки на решението се предвижда
произнасяне на съда по вече приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес граждански иск.
По НОХД № 805/2020 г. по описа на СлРС няма приет за съвместно разглеждане
гр.иск. Това че този иск е бил приет при предходното разглеждане на делото –
НОХД № х1344/2017 г. на ЯРС, не означава, че автоматично се счита приет и по новообразуваното
НОХД № 805/2020 г. Както беше отбелязано по-горе, което е единственият порок на
обжалваното определение, съдът не се е произнесъл изрично дали приема или не
гражданския иск, но изводът, че не приема за съвместно разглеждане гр.иск следва
от мотивите на цялото определение. Сам по себе си този пропуск не е основание
делото да се върне на първоинстанционния съд, доколкото при един изричен отказ крайният
резултат би бил същият. Въззивният съд не може да задължи първоинстанционния да
приеме гр.иск, тъй като това е преценка на решаващия съд, може да го задължи
единствено да се произнесе с изричен акт. В този смисъл, при евентуално връщане
на делото за отстраняване на този пропуск, ще се стигне единствено до забавяне
на делото, но не и до различен резултат.
От
изложеното следва извода, че доколкото няма приет за съвместно разглеждане
гр.иск, не може да намери приложение и цитираното в жалбата ТР. Съдът щеше да
дължи произнасяне, ако беше приел гр.иск и тогава беше изтекла погасителната
давност за наказателно преследване на подсъдимите. Тогава би намерило приложение
ТР и в частност т.1 от него, която касае първоинстанционното производство.
Ето защо, съдът
намира, че подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното определение
за прекратяване на делото правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Предвид
изложеното, Сливенският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение от 06.10.2020 г. по НОХД № 805/2020 г. по описа на СлРС, с което е прекратено наказателното
производство по същото дело.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: