Решение по дело №110/2020 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         22.06.2020г.        гр.Харманли

 

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Харманлийски районен съд                                                                граждански състав

на двадесет и седми май                                                         две хиляди и двадесета година

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                        Районен съдия: Ива Гогова

секретар: Антония Тенева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 110/2020г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

 

              Предявен е иск по чл.422 от ГПК, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД. 

 

             Производството по делото е образувано по искова молба на С.Н.О., ЕГН: ********** *** Хаджи Димитър   № . против Ц.Д.Н., ЕГН: ********** ***, в която се твърди, че на 18.02.2019 г. в гр.Харманли с ответницата Ц.Д.Н. сключили договор за паричен заем за сумата 5000 лв. В договора било предвидено, че заемната сума се предавала от ищеца в качеството на заемодател на нея в качеството й на заемател преди подписване на договора. С подписването му заемателят декларирал, че получил сумата изцяло и в брой. Заемателят поемал задължение да върне на заемодателя заемната сума в срок до 01.05.2019 г. В чл.9 т.1 от договора било посочено, че заемателят бил длъжен да осигури надлежно обезпечаване на заема. С оглед обезпечение изпълнението на това задължение била уговорена клауза, според която издадената запис на заповед от 16.02.2019 г. с падеж на 01.05.2019 г. била обявена за неразделна част от този договор. На 18.02.2019 г. Ц.Д.Н. издала запис на заповед, с която безусловно и без протест и без предявяване се задължила да му изплати сумата от 5000 лв. с падеж 01.05.2019г.

              Предвид на това, че ответницата не изпълнила поетото с договора задължение за връщане на дължимата сума, ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК до Районен съд-Харманли за част от дължимата сума в размер на 3000 лв. По този повод било образувано ч.гр.д. № 447/2019 г. по описа на съда. Със Заповед № 211/10.05.2019 г. съдът разпоредил длъжникът Ц.Д.Н., ЕГН ********** *** да заплати на ищеца сумата 3000 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда - 10.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и 600 лв. разноски, от които 100 лв. - д.т. и 500 лв. -адвокатско възнаграждение. На 10.05.2019 г. за вземането бил издаден изпълнителен лист. В срока по чл.414 ал.1 ГПК постъпило възражение от длъжника срещу издадена заповед за незабавно изпълнение от 10.05.2019 г., поради което на основание чл.415 ГПК предявява настоящия установителен иск.

             Предвид изложеното моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата Ц.Д.Н., ЕГН ********** ***, че дължи на С. Димитров О. *** сумата 3000 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда - 10.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и 600 лв. разноски, от които 100 лв. - д.т. и 500 лв. -адвокатско възнаграждение, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 447/2019 г. по описа на Районен съд - Харманли. Моли да му бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство, както и всички разноски, направени в хода на настоящото производство.

 

             В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника Ц.Д.Н., с който оспорва предявените искови претенции на ищеца по делото, тъй като не била сключвала такъв договор за заем и не се задължавала по него. Счита исковете за НЕДОПУСТИМИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ както по основание, така и по размер. Заявява, че не признава, че на 18.02.2019 г. е подписала документи, чието съдържание й е било известно, едва на по-късен етап разбрала за това - от изп.лист и заповедта за изпълнение. Сочи, че била подписвала документи, но единствено за обезпечение на трудов договор /останал устен/ в качеството й на работник в заложна къща в град Харманли. Твърди, че не била получавала от ищеца сумата по договора или по записа на заповед. Ц.Н.  била задължена от ищеца да подпише документи, за да започне работа, тъй като това било условие за постъпване на работа в заложната къща, в която работила. Ищецът уверил ответницата, че всички постъпващи на работа работници подписвали такива документи. Трудовото правоотношение на ищцата започнало на 02.01.2019 г. и продължило до 05.03.2019 г.

                 Твърди още, че в договора за паричен заем било посочено, че записът на заповед бил издаден на 16.02.2019 г., а на самият запис била посочена дата 18.02.2019 г., а в ИМ се излагали и други противоречиви твърдения. В договора за паричен заем в чл.16 ал.1 било посочено, че ако до 01.05.02.2019 г. нямало подписан двустранен приемо-предавателен протокол между страните по този договор , то този договор се считал за неизпълнен от страна на заемателя, както и че сумата не била върната на ищеца. Посочената дата в договора - 01.05.02.2019 г. не съществувала.

              Както договора за паричен заем , така и записа на заповед били нищожни, поради привидност, липса на основание, а и липсата на вярна дата на издаване на записа на заповед. Договорът за паричен заем също бил нищожен, тъй като не била уговорена дата на връщане на заеманата сума, а и от този говор ставало ясно, че обезпечението му било по силата на запис на заповед от 16.02.2019 г., а такъв запис на заповед ответницата не била подписвала и не се била задължавала.

            Липсвали каквито и да било каузални отношения между издателя и поемателя. Налице бил порок във волята на ответницата при подписването и на двата документа - менителнично възражение, а именно че ценната книга била издадена от нея при измама по смисъла на чл.29 от ЗЗД. В случая от представените по делото доказателства не се налагал изводът, че у ответника било създадено убеждение за настъпване на други правни последици от тези на записа на заповед. Поради това в РП - Харманли била инициирана проверка във връзка с тези два документа, подписани от нея, с предмет установяване на данни за документно престъпление. С оглед на изложеното прави ВЪЗРАЖЕНИЕ с правно основание чл.26 от ЗЗД, във вр. с чл.30 и във вр. с чл.44 от ЗЗД, че записът на заповед е унищожаем, поради това, че бил подписан поради измама.

            Прави и ВЪЗРАЖЕНИЕ за прекомерност и на адв. възнагражение в заповедното производство, тъй като съгласно Наредбата за минималните адв. възнаграждения посочения такъв е 300.00 лева, а не 500.00 лева.

             ВЪЗРАЗЯВА и срещу издадената Заповед №211 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК , издадена на 10.05.2019 г. по ЧГрД №447 /2019 г. на PC - Харманли, тъй като ДЛЪЖНИКЪТ по тази Заповед за изпълнение бил посочен с фамилно име -НАЙДЕНОВО, а ответницата по делото била с фамилно име Н. .

            Предвид това моли да се отхвърлят изцяло исковите претенции на ищеца като неоснователни и да й се присъдят разноските по делото.

 

               Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

 

              На 18.02.2019г. между ищеца С.О., като заемодател, и ответницата Ц.Н., като заемател, бил сключен договор за паричен заем, по силата на който ответницата получила заета от ищеца сума в размер на 5000 лв., с договорен падеж на връщане – 01.05.2019г. Това се потвърди от приетия като доказателство договор за паричен заем от 18.02.2019г., като според отразеното в чл.3 от договора заетата сума е предадена на заемателя преди подписване на договора, служещ като разписка за плащането.

              В полза на ищеца О. е издадена от страна на ответницата Н. запис на заповед от 18.02.2019г. за сумата от 5000 лв., с падеж на плащане 01.05.2019г.

             Видно от приложеното Удостоверение от РП-Харманли и приложените заверени преписи от преписката, налице е образувана преписка с вх.№969/2019г. по жалба от отв.Ц.Н., с предмет проверка за извършено престъпление по чл.318 от НК.

             Приложено е ч. гр. д. №447/2019 г. по описа на Районен съд – Харманли, по което е издадена Заповед за изпълнение № 211/10.05.2019г. по чл.417 от ГПК срещу длъжника Ц.Н. за сумата от 3000 лв., дължима по запис на заповед от 18.02.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 10.05.2019г. до изплащане на вземането, както и за разноски в размер на 600 лв. Доколкото срещу заповедта е подадено възражение от длъжника и във връзка с дадените от съда указания, в 1-месечния срок по чл.415 от ГПК ищецът е предявил установителния иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията си по заповедта.

     

             При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

 

             Предявеният положителни установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№447/2019г. по описа на РС-Харманли, по което има издадена срещу ответника Заповед № 211/10.05.2019г. по чл.417 от ГПК за процесната сума от 3000 лв. Искът по чл.422 от ГПК е предявен в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК от активно легитимирана страна.       

              От събраните по делото доказателства се установява, че действително отв.Ц.Н., като заемател, е сключила с ищеца С.О., като заемодател, договор за паричен заем от 18.02.2019г. за сумата от 5000 лв., със срок на връщане 01.05.2019г. Договорът е подписан и от двете страни, което не се оспорва от същите. На същата дата е издаден от ответницата в полза на ищеца и запис на заповед за същата сума и падеж. От така представения договор за заем, подписан и от двете страни, съдът намира за доказан факта на сключването на същия и съответно обвързването им по силата на облигационно заемно правоотношение, породено на основание чл.240 от ЗЗД, по силата на което ищецът е поел задължение да предостави в заем на ответницата сума в размер на 5000 лв. срещу насрещното задължение на ответницата да върне заетата сума на уговорения падеж.

           Съдът намира за доказано постигането на съгласие между страните за сключването му, дококолкото недоказани останаха по делото възраженията на ответницата Н. за нищожност и унищожаемост на същия по чл.26 ал.2, пр.5 и чл.27, пр.4, вр. чл.29 от ЗЗД. В нейна тежест съгл. чл.154 от ЗЗД бе да установи и докаже тези възражения, като в тази насока не бяха ангажирани доказателства, с оглед на което и голословни и недоказани останаха твърденията за привидност на договора за заем – не се установи абсолютна симулативност, нито пък относителна такава, тъй като не се доказа липса на съгласие за сключване на договора или пък съответно сключено между страните съглашение, прикрито с привидно сключения помежду им договор за заем съгл. чл.17 от ЗЗД.

            Също така не се доказа сключване на договора за заем и издаването на записа на заповед вследствие на измама на ответницата чрез умишленото й въвеждане в заблуждение от ищеца с тази цел съгл. чл.29 от ЗЗД. Такива доказателства не бяха ангажирани от ответната страна.

            Не се опроверга и презумпцията на чл.26 ал.2 от ЗЗД, според която основанието се предполага до доказване на противното, каквито доказателства също не бяха ангажирани от ответницата Н..

             Предвид всичко изложено до тук, съдът приема, че между страните е налице валидно сключен договор за заем, пораждащ за същите права и задължения съгл. чл.240 от ЗЗД.  

             Също така съдът счита, че не е нищожен и записът на заповед на основание чл.26 ал.2, пр.3 от ЗЗД, вр. чл.536 ал.1 от ТЗ, поради липса на форма, тъй като процесният запис на заповед съдържа всички изискуеми и задължителни реквизити, предвидени в чл.535 от ТЗ, а и в случая ищецът сочи каузално правоотношение (договор за заем), а не се позовава единствено на записа на заповед, поради което на изследване и съответно доказване в настоящото производство подлежи и основанието, каузата, от която произтича процесното парично притезание.  

            Несъстоятелен е и доводът, че процесното вземане не съществува, тъй като фамилното име на ответницата в заповедта по чл.417 от ГПК е записано „Найденово”, вместо „Н.”, доколкото очевидно е че става въпрос за едно и също физическо лице, индивидуализирано не само чрез трите си имена, но и чрез единен граждански номер, който е уникален за всяко лице съгл. чл.11 от ЗГР и който в случая е един и същ както по заповедно, така и по исково производство. Т.е. налице е очевидна фактическа грешка съгл. чл.247 от ГПК в заповедта за незабавно изпълнение, която е допустимо и може да бъде поправена по посочения ред.

            Следва да се отбележи, че договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Съгласно безпротиворечивата съдебна практика, договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато съгласие между страните, едната страна даде, а другата получи в заем парична сума, като в производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането им, а при оспорване на иска ответникът следва да докаже възраженията си – че е налице порок на волята, че задължението е погасено и пр. факти, съобразно въведените възражения срещу иска. В случая, както се посочи по-горе, правоизключващите възражения на ответницата останаха недоказани по делото. От друга страна получаването на заетата сума от 5000 лв. от ответницата съдът намира за доказано съгл. удостовереното в чл.3 от договора, подписан от страните, а именно че заетата сума е предадена на заемателя преди подписване на договора, служещ като разписка за плащането. Представеният писмен договор за заем на парична сума, сключен между страните и подписан от тях, в тази част представлява разписка, която е частен свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, както в случая, и тогава този документ има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател /чл. 180 ГПК/. Разписката удостоверява получаването на посочената в нея сума.

           Предвид всичко изложено до тук съдът намира, че по производството се установи наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за заем, както и реалното предаване на заетата сума от заемодателя-ищец на заемателя-ответник.

          Не се доказа от страна на ответницата Н. да е изпълнила точно своето насрещно задължение по договора за заем, а именно на уговорения падеж – 01.05.2019г. (чл.4 от договора) да е върнала на ищеца-заемодател заетата от него сума в размер на 5000 лв. Доказването на тези изгодни за ответницата факти е в нейна тежест, като такива доказателства не се представиха по делото, поради което съдът приема, че същата виновно не е изпълнила задължението си да върне своевременно заетата й сума от 5000 лв. на ищеца О.. С оглед на това и на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, ответницата дължи връщане на ищеца на процесната сума, претендира в размер на 3000 лв., както е и присъдена в заповедта за незабавно изпълнение. Предвид това следва да се уважи така предявения иск по чл.422 от ГПК, като се установи съществуването на вземането на ищеца в размер на 3000 лв., дължими от ответницата на основание договор за заем от 18.02.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

 

           По разноските:

      С оглед указанията дадени в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва с отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното производство, като разпредели отговорността за същите съобразно уважената част на иска, доколкото тези разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид това и с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 600 лв. за държавна такса и за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответницата по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено в заповедното производство, тъй като същото е определено в размер, близък и почти до минималния такъв, предвиден в чл.7 ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, в тогава действащата му редакция -  ДВ, бр. 41 от 2017 г.                 

          С оглед изхода на делото в полза на ищеца съгл. чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят и направените в настоящото исково производство разноски в размер на общо 460 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.                   

            Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 ПРИЗНАВА, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД, за установено по отношение на ответника Ц.Д.Н., ЕГН: ********** *** съществуването на вземането на ищеца С.Н.О., ЕГН: ********** *** за сумата от 3000 лв., дължима  по договор за паричен заем от 18.02.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението на 10.05.2019г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед № 211/10.05.2019г. по чл.417 от ГПК по ч. гр. д. № 447/2019г. по описа на PC- Харманли.

 

    ОСЪЖДА ответника Ц.Д.Н., ЕГН:********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца С.Н.О., ЕГН:********** *** разноските по настоящото дело в размер на общо 460 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.           

 

  ОСЪЖДА ответника Ц.Д.Н., ЕГН:********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца С.Н.О., ЕГН: ********** *** разноските по ч.гр.д.№ 447/2019г. по описа на PC- Харманли в размер на общо 600 лв. за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.                

   

  Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

               

                                                                                      СЪДИЯ: