Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. Кюстендил, 09.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
при съдебен секретар Теодора Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 249/2020 г. по описа на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по
постъпила въззивна жалба вх.№ 563/03.02.2020 г. от *****, ул. ***,
представлявана от комисар Д.К., в качеството на заместващ директора, съгласно
Заповед №244з-273/29.01.2020 г., насочена срещу решение № 685 от 23.01.2020 г.,
постановено от Районен съд – Благоевград
по гр.д.№2495 по описа на съда за 2019 г.
С определение № 1342/08.06.2020 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д.№1597 по описа на съда за 2020 г., Окръжен съд – Кюстендил е определен за съд, който да разгледа делото по въззивна жалба вх.№563/03.02.2020 г., подадена от *****.
С оспорваният първоинстанционен съдебен акт РС – Благоевград е осъдил ***** да заплати на Б.Д.Ш. сумата от 2575.04 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.09.2016 г. до 24.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 25.09.2019 г., сумата от 400.00 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от 103.00 лева държавна такса и 300.00 лева разноски за съдебно – счетоводна експертиза.
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата неправилност, породена от незаконосъобразността му, постановяването му при противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните норми, като и поради неговата необоснованост. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че съдът не е съобразил правния статут на ищеца в качеството му на държавен служител – полицейски орган и обстоятелството, че неговите служебни правоотношения се уреждат единствено от ЗМВР. Сочи се също така, че през процесния период относима е единствено Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., където било предвидено държавните служители в системата на МВР, работещи на смени, да полагат нощен труд с продължителност от 8 часа за всеки 24 – часов период.
Акцентира се, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР. Приема се, че съдът е допуснал смесване на нормите относно нощния труд и извънредния труд. Сочи се, че съдът не е отчел, че положеният от ищеца труд в определения от работодателя или закона отчетен период, представлява сбора от отработените часове дневен и нощен труд, и резултатът от сумирането им установява дали общо положеният труд е в рамките на нормата за продължителност на работното време за отчетения период или я надвишава. Заключава се, че при лица, които полагат едновременно и дневен, и нощен труд, не може да се говори за „извънреден нощен труд“.
Изтъква се, че въвеждането за коефициент за превръщане на нощния труд в дневен е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Твърди се, че при сумираното изчисляване на работното време извънреден труд би бил налице, ако има отработени часове извън месечната норма по графика. Излага се, че от приложените по делото доказателства не се установява ищецът да е работил извън нормата за периода, което да води до заплащане на извънреден труд, а и такива твърдения в исковата молба не се съдържали.
Сочи се неприложимост на разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, доколкото в случая дневното и нощното работно време са с еднаква продължителност от по 8 часа, както и не е налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудовото възнаграждение по чл.247 и 250 КТ.
В ЗМВР липсвала препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и на НСОРЗ. Заключава се, че дори да се приеме, че за положения нощен труд след преизчисляването му в дневен с коефициент 1,143 се дължи възнаграждение в увеличен размер, то такова доколкото не е поискано, тъй като искът е предявен за заплащане на извънреден труд, не следва да се присъжда.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Б.Д.Ш., чрез адв. Н.В. - Л.. Оспорва се изцяло въззивната жалба като неоснователна и се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Сочи се, че съгласно нормата на чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Акцентира се, че съгласно чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
- 2 -
Счита се, че доколкото в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., приложима за процесният период, липсата на изрична норма, не следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, води до извода че следва да се приложи НСОРЗ.
Оспорва се довода на въззивната дирекция, че спрямо служителите на МВР се прилага единствено ЗМВР. Сочи се, че аргумент за приложимостта на КТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се извежда и от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Оспорва се довода, че нормалната продължителност на работното време през нощта за служителите на МВР е била 8 часа на всеки 24 – часов период. Не се споделя и довода, че в случая е неприложима нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, като се излагат обстойни доводи в тази насока. В подкрепа на защитната теза се цитира многобройна съдебна практика. По същество обжалваното решение се приема за правилно и се иска потвърждаването му от въззивната инстанция. Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
С отговора не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
Кюстендилският окръжен съд, след като
разгледа жалбата, обсъди събраните доказателства, приема следното от фактическа
и правна страна:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както се приема в практиката на Върховния касационен съд /решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІVг. о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о./ въззивният съд се произнася
по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само
на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
В случая, обжалваното решение е издадено
от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид
изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното
решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е
и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното
решение по отношение на фактическата обстановка и съществото на спора, поради
което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС Благоевград.
В случая във връзка с наведените в
жалбата оплаквания съдът във въззивното решение дължи произнасяне по спорния
въпрос – дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда /КТ/ и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата /НСОР3/ – в частност разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове
в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Основното възражение в жалбата на въззивника
/ответник пред БлРС/ е, че по отношение на служителите на МВР следва да се
прилага ЗМВР.
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта от 22. 00 ч. до 6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР
/приложима редакция на закона – изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г. / – че
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР
/приложима редакция на закона – изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г. /.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период –
чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл. 187,
ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда
за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60
от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила
от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г.
В чл. 3, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че за
държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00
ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
В посочения
подзаконов нормативен акт липсва правило за трансформиране на нощния труд в
дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 г.,
отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който при сумирано
отчитане на
-
3 -
отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период/. Същевременно съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните
служители, полагащи труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със
специална закрила по КТ.
Съгласно
принципните разяснения, дадени в т. 23 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно
правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на
ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното
би поставило в неравноправно положение държавните служители в МВР по отношение
на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите,
работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия ЗДСл /подобно на § 1а - нов – ДВ, бр. 69/2008
г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично
уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата
на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните
заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените
в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на вътрешните
работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд
се превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на работното време. Тъй като
размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент е 1,143.
Липсата на
изрична норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен
/каквато изрична забрана би била и противоконституционна/, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
Да се приеме, че
НСОРЗ не може да бъде приложена субсидиарно би означавало да се допуснат
различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от
работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и
физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една и съща част от
денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за здравето последици,
което би довело до нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в
чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение №
311 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1144/2018 г., ІV г. о., ГК/.
Възражението, че
чл. 9 от НСОРЗ не може да се приложи, защото продължителност на нощното работно
време на ищеца не е 7 часа, а е 8, е неоснователно. Следва да се отбележи, че
нормата на чл. 9 от Наредбата урежда различни хипотези. Докато разпоредбите на
ал. 1 и ал. 3 от нея визират условия за "увеличаване" на трудово
възнаграждение с определен коефициент, разпоредбата на ал. 2 се отнася единствено
до изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано
изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не специално, поради което
не може да се сподели тълкуването, че то е приложимо единствено при трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми и при продължителност на нощното
време, по-малка от продължителността на дневното. Целта на този коефициент не е
да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той
работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в
случая ищецът работи 8 часа през нощта, т.е. няма какво да се
"приравнява".
На основание чл.
6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на ограничения на правата
или привилегии, основани на лично и обществено положение и гарантираното и
защитено право на труд, както и провъзгласения във вътрешното ни
законодателство, така и в пряко приложими международни актове, принцип на
осигуряване равенство на хората при упражняването на предоставените им от
законите права и равни възможности за участие в обществения и социалния живот,
решаващият състав приема, че няма основание по въпроса за дължимостта на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд държавните служители,
заети в системата на МВР да се поставят в по-неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, наети по неслужебни, трудови правоотношения. Правото
на работниците и служителите на заплащане, съответстващо на положения труд е
основен принцип, провъзгласен в чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република
България.
Приложението на
правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че
ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0. 25 лева за всеки отработен час през
нощта. Това е така, защото посочената в чл. 9 от НСОРЗ методология е само с
оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически
положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане
на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове
се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, а в случай че
се полага труд над нормата – се дължи заплащане на извънреден труд. Поради това
и не може да се приеме, че с предвиждането на допълнително възнаграждение за
нощен труд работодателят е запълнил празнотата в специалните норми.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че празнотата в правото е отстранена с изменение
на чл. 187, ал. 4 ЗМВР, обн. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г., където изрично е
прието, че: при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
работното време през нощта по ал. 1.
Гореизложените
изводи са в съответствие в с Решение от 24.02.2022 г. на Съда на Европейския
съюз, по преюдициално запитване по дело С-262/2020 г. С цитираното решение на
СЕС е прието, че в светлината на членове 20 и 31 от Хартата на основните права
на ЕС, Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска някои
- 4 -
работници от публичния сектор и в
частност държавните служители в МВР, включително полицаите и пожарникарите, за
които нормалната продължителност на нощния труд може да достига осем часа, да
нямат право да ползват по-благоприятния общ правен режим, приложим за
работниците от частния сектор, при който нормалната продължителност на нощния
труд е определена на седем часа. Според § 69 от решението националното право
видимо изключва държавните служители в МВР като полицаите и пожарникарите от
обхвата на общия правен режим, който предвижда ограничение от седем часа на
нормалната продължителност на нощния труд, от една страна, а от друга, не
предоставя на тези държавни служители възможността за преобразуване на нощния
труд в дневен. Съгласно тълкуването на СЕС чл. 20 и 31 от Хартата на основните
права на ЕС допускат определената в законодателството на държавата членка
нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за
полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т. е. свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел – така е прието и в
Решение от 29 октомври 2020 г., Veselibas ministrija, C-243/19, EU:C:2020:872,
т. 37 и цитираната съдебна практика. В посочения съдебен акт са дадени
разяснения, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика
в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд
въвеждат по отношение на различните категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай
националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен,
с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като
вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Воден от горното
при преценка на приложимите правни норми и целта на трудовото законодателство,
въззивният съд намира, че през процесния период е липсвало специално правило,
което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР. Това означава, че националното ни право изключва служителите
на МВР от обхвата на общия правен режим, като едновременно с това не предоставя
на тези държавни служители възможност за преобразуване на нощния труд в дневен.
Няма основание работещите по трудово правоотношение и по служебно
правоотношение да се третират различно на основание на характера на
правоотношението. Сходството на полагания труд в случая не предпоставя различно
третиране. Не е установено по делото обективен и разумен критерий за разликата
в третирането на полагащите нощен труд по трудово правоотношение и тези по
служебно правоотношение. Разликата в допустимата продължителност на работните
часове – нощен труд по служебно правоотношение /8 часа/ и по трудово
правоотношение /7 часа/ не отразява допустима от закона цел, която да е годна
да обоснове разлика в третирането. При недоказаност на обективен и разумен
критерий за разликата в третирането прави същото несъвместимо с правото на ЕС и
води до необходимост на националния съд да тълкува националното право във
възможно най-голяма степен за постигане на разрешение, съответстващо в
най-голяма степен на съответната разпоредба от първичното право. СЕС е приел,
че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената
тежест на нощния труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен механизъм
за компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по –
неблагоприятно положение от работниците и служителите, полагащи труд по общото
трудово законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената значимост и
правата на служителите в МВР, настоящият състав намира, че прилагането на
общите правила на трудовото законодателство осигурява в пълнота спазването на
принципните положения, установени от европейското законодателство в рамките на
процесната хипотеза.
Действително, в
чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че за полагане на труд през нощта от 22:00 до
6:00 ч. на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения, но
заплащането на 0.25 лв. за всеки отработен час /която ставка е идентична на
предвидената в общата правна уредба - чл. 8 НСОРЗ в редакция към процесния
период/, при различното третиране на работниците от частния сектор и тези от
публичния сектор по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни, не
може да компенсира особената тежест на нощния труд. Освен това в случая става
въпрос за различни по вид допълнителни възнаграждения – за нощен труд и за
извънреден труд.
Доводът на въззивника, че не е доказан
положен извънреден труд, е неоснователен. Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ,
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Работодателят може да
установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за
друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца – чл. 142, ал.
2 КТ. Както вече бе посочено по-горе, работното време на държавните служители в
МВР, работещи на 8, 12 или 24 часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен
период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време
форма на отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен.
При сумираното
изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за
работодателя не съществува задължение през всеки календарен период /седмица,
месец/ да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно
време, което за държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. В този случай
продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава
нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на
отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се
запазват средно за периода на отчитане.
Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. не предвижда превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент 1. 143 за изчисляване на отработените дни и за отчитането и
заплащането на извънредния труд. Въпреки последното, с оглед изложените вече
по-горе съображения за приложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд и доколкото правилото
за преизчисляване на нощните часове в дневни е в синхрон с правилата за
заплащане на труда и зачитането на трудовия стаж, настоящият съдебен състав
приема, че в конкретния случай и за процесния период нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1.143 представляват положен извънреден труд
от страна на ищеца.
- 5 -
Във връзка с
размера, видно е от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, която при
преценката и по реда на чл. 202 от ГПК подлежи на кредитиране. Не е оспорена от
въззивника в първоинстационното производство, последният не е поискал
назначаване на нова или допълнителна експертиза. В резултат на направеното
преизчисление се получава изработен допълнителен извънреден труд. От
заключението на вещото лице се установява, че е положен извънреден труд от
ищеца за процесния период (от 25.09.2016 г. до 24.09.2019 г.) от 275.70 ч. ч.,
които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневно работно време
възлизат на сумата от 2575.04 лева.
При съобразяване
на обстоятелството, че задължението за заплащане на претендираното
възнаграждение е възникнало като срочно /след изчитане на всяко тримесечие –
виж чл. 33, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г./, то законосъобразно
първинстанционният съд е приел, че предявените искове са изцяло основателни,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Предвид горното,
въззивният съд намери, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърди
като правилно, а въззивната жалба - оставена без уважение като неоснователна.
С оглед изхода на делото на
въззивника не следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство
разноски. Въззиваемата страна претендира заплащане на 400 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение. Направеното от въззивника възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. При
преценката за размера настоящият съдебен състав отчита фактическа и правна
сложност на делото, както и извършените от пълномощника на страната процесуални
действия. Доколкото целият правен спор е пренесен за разрешаване във въззивното
производство, от пълномощника на въззивника е поддържана същата защита и
аргументи, както и в първата инстанция, като не е налице хипотеза на разширяване
на приложното поле, на тази защита, предвид липсата на събрани нови
доказателства. При това положение адвокатското възнаграждение, което е
заплатено по сключения между въззиваемата стана и процесуалния й представител
по пълномощие договор за правна защита и съдействие е в минимален размер,
определен по чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното и
съобразявайки разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът приема, че в случая не
са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение, респективно
горепосоченият размер не е прекомерно определен.
При тези мотиви,
Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 685 от
23.01.2020 г., постановено от Районен съд –
Благоевград по гр.д.№2495 по описа на съда за 2019 г.
ОСЪЖДА от *****, ул. ***, представлявана от комисар Д.К., в качеството на
заместващ директора, съгласно Заповед №244з-273/29.01.2020 г. да заплати на Б.Д.Ш.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 400 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение, сторени във въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК
решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: