МОТИВИ по ВНОХД № 21/2019 г. на СГС,
Наказателно отделение, ХІI въззивен
състав
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 27.02.2015 г., постановена по НОХД №
4970/2014 г., по описа на СРС, Наказателно отделение, 11 състав, съдът е признал
подсъдимия Б.Д.Л. за виновен в това, чe на 30.05.2012 г., в гр. София, в
сградата на СДВР, находяща се на ул. „********, пред надлежен орган на властта
- разследващ полицай при СРТП - ОДП - СДВР, като свидетел по досъдебно
производство № 11300/ 2012 г. по описа на СРТП - ОДП - СДВР, пр.пр. № 19780/
2012 г. по описа на СРП, устно, съзнателно потвърдил неистина - че на
21.05.2012 г., около 19.30-20.00 часа, в гр. София, на кръстовището на ул. „Хан
Пресиян" и ул. „Александър Македонски“ е бил блъснат в областта на лявата
подбедрица от движещ се на заден ход лек автомобил тип „баничарка" на „Е.Е."
ООД, в следствие на което бил счупен левият му глезен, поради което и на основание чл. 290, ал. 1 НК вр.
чл. 54, ал. 1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година и шест месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е било
отложено за срок от три години.
На основание чл. 67, ал. 3 НК, съдът е постановил
спрямо подсъдимия през изпитателния срок да се прилага пробационна мярка по чл.
42а, ал. 1, т. 1 НК „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от три
години, при периодичност два пъти седмично.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на
подсъдимия са възложени направените по делото разноски в досъдебното
производство в размер на 300 лв. и разноски в съдебното производство в размер
на 326,03 лв., както и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
С решение № 1124
от 10.11.2015 г. на СГС, Наказателно отделение, VII въззивен състав по ВНОХД № 1415/2015 г.
първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато на досъдебното
производство за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила.
При новото разглеждане на делото, с присъда от 18.05.2017
г., постановена по НОХД № 16162/2016 г., по описа на СРС, Наказателно отделение,
108 състав, съдът е признал подсъдимия Б.Д.Л. за виновен в това, чe на 30.05.2012 г., в гр. София, в сградата на СДВР, находяща се на ул. „*********,
пред друг надлежен орган на властта - разследващ полицай при СРТП - ОДП - СДВР,
като свидетел по досъдебно производство № 11300/ 2012 г. по описа на СРТП - ОДП
- СДВР, пр.пр. № 19780/ 2012 г. по описа на СРП, устно, съзнателно потвърдил
неистина - че на 21.05.2012 г., около 19.30-20.00 часа, в гр. София, на
кръстовището на ул. „Хан Пресиян" и ул. „Александър Македонски“ е бил
блъснат в областта на лявата подбедрица от движещ се на заден ход лек автомобил
тип „баничарка" на „Е.Е." ООД, в следствие на което бил счупен левият
му глезен, поради което и на основание чл. 290, ал. 1 НК
вр. чл. 54, ал. 1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една година и шест месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е
било отложено за срок от три години.
На основание чл. 67, ал. 3 НК, съдът е постановил
спрямо подсъдимия през изпитателния срок да се прилага пробационна мярка по чл.
42а, ал. 2, т. 1 НК „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една
година, при периодичност два пъти седмично.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на
подсъдимия са възложени направените по делото разноски в досъдебното
производство в размер на 180 лв. и разноски в съдебното производство в размер
на 556,03 лв.
Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319,
ал. 1 НПК е постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия - адв.
Х.Б., в която се посочва, че обжалваната
присъда е неправилна и незаконосъобразна, а така определеното наказание е явно
несправедливо. Излага се, че съдът неправилно е кредитирал показанията на
свидетелите Ч. и Д., които са противоречиви. Поддържа се, че в хода на
досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в обстоятелството, че досъдебното производство е
прекратено за престъпление по чл. 343, ал. 1 НК, като въз основа на събраните
доказателства пострадалият е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление
по чл. 290, ал. 1 НК. Сочи се, че повдигнатото обвинение е несъставомерно от
субективна страна, тъй като подсъдимият е изразил своето възприятие и лично
субективно отношение, което е потвърдил в протокола за разпит. Моли се атакуваният
акт да бъде отменен, а подсъдимият да бъде признат за невинен, алтернативно се
иска присъдата да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане,
алтернативно да се намали размерът на наказанието.
С решение № 393 от 23.03.2018 г. на СГС, Наказателно
отделение, V въззивен състав по ВНОХД № 440 /2018 г. е потвърдена изцяло
присъда от 18.05.2017 г., постановена по НОХД № 16162/2016 г., по описа на СРС,
Наказателно отделение, 108 състав.
С решение № 484 от 04.12.2018 г. на САС, Наказателно
отделение, ІV състав, е възобновено ВНОХД № 440/2018 г. по описа на СГС, Наказателно
отделение, V въззивен състав, като е отменено постановеното по него решение от
23.03.2018 г. и делото е върнато на СГС за ново разглеждане в тази част от стадия
на съдебното заседание.
В закрито заседание на 17.01.2019 г. въззивният съд,
по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото се налага разпит на вещите лица П.Ц.В. и
д-р К.А.С., както и е изискал информация от Апелативна прокуратура - София
относно това дали постановление от 30.10.2013 г. постановено по пр.пр.
3310/2013г. по описа на САП, изведено от деловодството с писмо от 04.11.2013г.,
е било съобщено на Б.Д.Л. и кога, както и дали е било обжалвано пред Върховна
касационна прокуратура и било ли е потвърдено.
В рамките на проведеното въззивно съдебно следствие са
приети допуснатите при първото разглеждане на делото от Софийски районен съд
съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертизи, както и постъпило писмо от Апелативна прокуратура - София.
В заседанието подсъдимият се е възползва от правото си даде обяснения, като
заявява, че съобщеното от него пред разследващия орган е неговото мнение и
усещане за случилото се. Твърди, че е получил средна телесна повреда -
триглезенно счупване, вследствие на удар отзад в лявата подбедрица.
Потвърждава, че според него това увреждане е настъпило от удар с автомобил.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия - адв. Х.Б.
поддържа депозираната въззивна жалба. Застъпва становището, че постановлението на
Апелативна прокуратура - София относно частичното прекратяване на досъдебното
производство не е било обжалвано пред Върховна касационна прокуратура. Излага,
че не са обсъдени в пълнота свидетелските показания на Д. и Ч.. Сочи, че
подсъдимият е споделил свои субективни възприятия, поради което не е налице
съставът на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Моли присъдата на
първоинстанционния съд да бъде отменена, а подсъдимият да бъде оправдан.
Представителят на Софийска градска прокуратура поддържа,
че на досъдебното производство не е допуснато процесуално нарушение свързано с
частичното прекратяване на наказателното производство и продължаването му за
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Сочи, че по делото не е проведено пълно и
всестранно разследване относно причинената на подсъдимия телесна повреда, с
оглед на което съобщеното от него като свидетел не се оборва от събраните по
делото доказателства. Излага, че съобщеното от подсъдимия е негово възприятие,
което също не е изследвано по делото. Твърди, че при съмнение във виновността
на подсъдимия следва да бъде постановена оправдателна присъда.
Подсъдимият Б.Д.Л. поддържа казаното от защитника си,
като в последната си дума моли за справедлива присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във
възивната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след
като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, анализирайки самостоятелно доказателствената съвкупност, констатира,
че са налице основания за нейното отменяване и постановяване на нова присъда, тъй
като приетата от първостепенния съд фактическа обстановка не кореспондира със
събрания доказателствен материал, поради което в този смисъл упражни
правомощията си по чл. 316 НПК и прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Б.Д.Л. е роден на *** ***, с ЕГН **********, българин, български
гражданин, неосъждан, с висше образование, с настоящ адрес:***.
На 21.05.2012 г., около 20:30 ч., свидетелите Г.Ч. и Д.Д.
приключили работа в офис на „Еконт“, находящ се в гр. София, ул. „Хан Пресиян“,
и се качили в служебен автомобил, марка „Рено“, модел „Канго“, с рег. № СА ******,
който се управлявал от свидетеля Д., а свидетелят Ч. се намирал на предна дясна
седалка. Решили да изхвърлят служебния боклук, поради което свидетелят Д. спрял
автомобила на кръстовището на ул. „Хан Пресиян“ и ул. „Александър Македонски“. Излезли
от автомобила и след като изхвърлили боклука, свидетелят Ч. отишъл до друг
служебен автомобил, паркиран на около 15 м., за да вземе карта на гр. София, а
свидетелят Д. след като почистил боклуците в автомобила седнал отново на
шофьорското място. В този момент се появил подсъдимият, който попитал свидетеля
Д. „какъв е тоя, бе“, гледайки свидетеля Ч.. Свидетелят Д. попитал подсъдимия
дали познава свидетеля Ч. и той му отговорил, че го познава. Когато свидетелят Ч.
се върнал и приближил л.а. „Рено“, модел „Канго“, с рег. № СА ******,
подсъдимият се насочил към него, а свидетелят Д. излезнал от него.
Свидетелят Ч. се обадил на тел. 112 и съобщил, че непознат
човек го е нападнал. Заявил, че незпознатият мъж е паднал и си е счупил крака.
На място пристигнали свидетелите И.Ш.и Р.Я.- полицаи в
06 РУ-СДВР, които установили лице, което лежи на пътното платно и свидетелите Ч.
и Д.. Свидетелите Ч. и Д. споделили, че тръгвайки си от работа със служебния
автомобил спрели до кофа за боклук, като единият от тях отишъл да изхвърли
боклука, а другият чакал в колата. Заявили, че изведнъж непознато лице
започнало да удря свидетеля Ч., свидетелят Д. излезнал от автомобила и опитал
да ги разтърве, в резултат на което непознатото лице паднало и си счупило
крака. Свидетелите Ш. и Я.попитали подсъдимия защо е на земята, като той им
отговорил, че кракът му е счупен, като след като го попитали от какво му е
счупен кракът, подсъдимият първоначално отговорил, че не знае, а впоследствие
обяснил, че го е блъснал автомобилът на лицата от „Еконт“. Свидетелите Ш. и Я.поискали
документ за самоличност, като подсъдимият обяснил, че същият е в наблизо
паркиран бус „Фолксваген“, модел „Транспортер“.
На място пристигнал и екип на спешна медицинска помощ,
с фелдшер свидетелят Т.Т.. С линейка подсъдимият бил транспортиран до паркирания
бус „Фолксваген“, където се намирал документът му за самоличност, от който
свидетелите Ш. и Я.установили неговата самоличност. Подсъдимият бил откаран за
лечение за УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“.
На същия ден в 22 ч. и 50 мин. бил извършен оглед на
местопроизшествието, с което действие по разследването било образувано
досъдебно производство № ЗМ 11300/2012 г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР, пр.пр. №
19780/2012 г., водено срещу неизвестен извършител за това, че на 21.05.2012 г.,
около 20:45 ч., при управляване на МПС - л.а. марка „Рено“, модел „Канго“, с
рег. № СА ******, в гр. София, по бул. „Александър Македонски“, с посока на
движение от ул. „Григор Начевич“ към бул. „България“, в района на кръстовището
с ул. „Хан Пресиян“ нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП
с пешеходеца Б.Д.Л., с което по непредпазливост му причинил средна телесна
повреда - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
На 30.05.2012 г. бил проведен разпит на Б.Д.Л., в
качеството му на свидетел, в който същият заявил пред разследващия полицай, че на
21.05.2012 г., около 19.30-20.00 ч., в разгара на спора със служител на „Еконт“,
на кръстовището на ул. „Хан Пресиян“ и „Александър Македонски“, автомобилът на „Еконт“
рязко потеглил назад, като свидетелят усетил силен удар в лявата подбедрица
отзад и в ляво, и паднал на земята.
С постановление от 24.01.2013 г. било частично
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 11300/2012
г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР, пр.пр. № 19780/2012 г., като със същото
постановление било указано производството да продължи срещу Б.Д.Л. за
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.
С постановление от 24.04.2013 г. на Софийска градска
прокуратура било потвърдено постановление от 24.01.2013 г., с което частично се
прекратява наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 11300/2012
г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР, пр.пр. № 19780/2012 г.
С постановление от 30.10.2013 г. на Апелативна
прокуратура - София било потвърдено постановление от 24.04.2013 г. на Софийска
градска прокуратура.
Назначената за нуждите на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза установява, че на
подсъдимия са причинени следните травматични увреждания: триглезенно счупване (от три
повърхности на глезена), придружено с луксация на лявата талокрурална (глезенна) става, довело
до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от
30 дни. Вещото лице дава заключение, че увреждането се дължи на действието с
или върху твърд тъп предмет като може да се получи по начина и времето съобщени
от подсъдимия.
Назначената за нуждите на
досъдебното производство комплексна медико-автотехническа експертиза дава
заключение, че предвид морфологията на причиненото телесно увреждане (счупване), същото
категорично не може да се получи от директен удар от автомобил в областта на
подбедрицата.
Назначената при първото
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза
установява, че причиненото на подсъдимия телесно увреждане не би могло да
настъпи вследствие на удар в задно външната страна на лявата подбедрица от
задна броня на лек автомобил „Рено Канго“. Вещото лице дава заключение, че ако
е имало натиск от автомобил в посочената зона в зависимост от силата на удара е
възможно да се получи увреждане в областта на коляното на травмирания крак или
пострадалият да загуби равновесие и да падне напред и надясно.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства: обясненията на подсъдимия дадени
пред въззивния съд, показанията на свидетелите Г.Ч. - частично (включително приобщените от д.п. и тези дадени пред първоистанционния
съд при първото разглеждане на делото,)
Д.Д. - частично (включително
приобщените от д.п.), В.А.(включително приобщените от д.п.), И.Ш.(включително приобщените
от д.п.), Р.Я.- (включително приобщените
от д.п.),
Р.К.(включително приобщените от д.п.) и Т.Т., съдебно - медицинска експертиза (л. 18-22 от д.п.), комплексна медико-автотехническа експертиза (л. 47-50 от д.п.), техническа експертиза (л. 54-58 от н.о.х.д. № 4970/2014 г.), съдебно-медицинска експертиза (л. 99-103 от н.о.х.д. № 4970/2014 г.), както и от писмените доказателства и доказателствени
средства, приети по делото: констативен протокол, протокол за оглед, албум за
пътно-транспортно произшествие, епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ и справка за
съдимост.
Въз основа на така изброените гласни и писмени
доказателствени източници, въззивният съд възприе описаната по-горе фактическа
обстановка, основаваща се на събраните и проверени доказателства, като по този
начин стигна до различни фактически, а от там и правни изводи от тези, до които
е достигнал контролираният съд.
Съдът намери, че горепосочените доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени
противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота. Същите са безпротиворечиви относно обстоятелството, че
на инкриминираната дата подсъдимият и свидетелите Г.Ч. и Д.Д. са се намирали в
близост до автомобил, марка „Рено“, модел „Канго“, с рег. № СА ******, паркиран
на кръстовището на ул. „Хан Пресиян“ и ул. „Александър Македонски“. В тази насока
са обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Ч. и Д., както и тези
на свидетелите А., Ш., Я.и К..
Доказателствата са еднопосочни и относно обстоятелството,
че на подсъдимия е причинено травматично увреждане, изразяващо се в триглезенно счупване (от три
повърхности на глезена), придружено с луксация на лявата талокрурална (глезенна) става, довело
до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от
30 дни. В този смисъл са и всички изготвени по делото експертизи.
Спорен и централен за правилното решаване на делото е
въпросът досежно механизма на причиненото на подсъдимия телесно увреждане като
следва да се отбележи, че доказателствата по делото са противоречиви и от тях
не може да бъде направен несъмнен извод за това обстоятелство.
Първоинстанционният съд е кредитирал изцяло
показанията на свидетелите Ч. и Д., чиито показания са основен източник на
обвинителната теза, и на тази основа е приел, че по делото е доказано
извършването на деянието от подсъдимия. Според настоящия съдебен състав,
направените от районния съд фактически, а оттам и правни изводи на база
показанията на посочените свидетели са доказателствено необезпечени. Въззивната инстанция подложи на
собствен доказателствен анализ показанията на свидетелите Ч. и Д., като счете
същите за недостоверни, поради което не основа фактическите си изводи на тях. При
обсъждане на достоверността на показанията на свидетелите решаващият съд е
пропуснал да отчете евентуалната тяхна заинтересованост, произтичаща от факта,
че първоначално наказателното производство е било образувано за престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като впоследствие на база
изложеното от тях, същото е частично прекратено и продължило за престъпление по
чл. 290, ал. 1 НК. В действителност показанията на двамата свидетели са
последователни и в синхрон помежду си. В същото време, обаче, въззивният съд
взе предвид обстоятелството, че освен свидетелите Ч. и Д., по делото не са
установени други очевидци на инцидента като съобщеното от свидетелите относно
начина, по който е причинено увреждането на подсъдимия е в пряко противоречие с
изложеното от него в разпита му като свидетел преди частичното прекратяване на
наказателното производство и продължаването му за престъпление по чл. 290, ал.
1 НК. Съдът съобрази и обстоятелството, че по делото несъмнено се доказва, че
на подсъдимия е причинена телесна повреда, за която не е повдигнато обвинение отново
на база показанията на тези двама свидетели.
Въззивната инстанция намери, че изготвените по делото експертизи
също не позволяват да бъде направен еднозначен извод относно обстоятелството по
какъв начин подсъдимият е счупил крака си. Това е така, защото нито една от
експертизите не изключва възможността увреждането на подсъдимия да бъде
причинено от лек удар с автомобил. Ето защо първоинстанционният съд неправилно
е приел, че показанията на свидетелите се потвърждават от изготвените
експертизи, поради което е дал вяра на двамата свидетели и е приел за истина
изложеното от тях. Съдебно-медицинската експертиза, находяща се на л. 18-22 от
д.п., дава заключение, че увреждането на подсъдимия се дължи на действието с или върху твърд тъп
предмет и може да се получи по начина и времето съобщени от него. В съдебно
заседание вещото лице В. изяснява, че увреждането може да бъде получено при
бутане от друг човек, а също така и при леко бутане от автомобил и изваждане на
тялото от равновесие. Комплексната медико-автотехническа експертиза, находяща
се на л. 47-50 от д.п., дава заключение, че травматичното увреждане може да
бъде получено при дърпане на подсъдимия и стъпването му на криво, но също така
и при блъскане от автомобил с неголяма скорост. Уточнява се, че в случая не са
установени повреди или следи от забърсвания по автомобила, поради което и
предвид морфологията на счупването, същото категорично не може да се получи от
директен удар от автомобил в областта на подбедрицата. При разпита на вещите
лица в съдебно заседание, същите изясняват, че е възможно травмата да се получи
при леко бутане от автомобил, като при скорост под 20 км/ч. няма да остане
деформация по бронята. От изготвената при първото разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза също се установява, че
причиненото увреждане не би могло да настъпи вследствие на удар в задно
външната страна на лявата подбедрица от задна броня на лек автомобил „Рено
Канго“. Вещото лице дава заключение, че ако е имало натиск от автомобил в
посочената зона в зависимост от силата на удара е възможно да се получи
увреждане в областта на коляното на травмирания крак или пострадалият да загуби
равновесие и да падне напред и надясно. В тази връзка първоинстанционният съд
правилно е приел, че експертизите дават няколко варианта на възможен механизъм
на причиняване на травмата на подсъдимия, но необосновано е счел, че същите
подкрепят единствено показанията на свидетелите Ч. и Д.. Първият съд не е отчел, че съобщеното от подсъдимия
по никакъв начин не се оборва от тези експертизи.
Показанията на свидетелите Ш., Я.,
К. и А. не са пряк източник на информация относно механизма на причинената на
подсъдимия телесна повреда. Съдът кредитира
показанията на посочените свидетели като обективни и достоверни, доколкото
същите са пристигнали непосредствено след настъпване на инцидента, като
показанията им са от значение доколкото съдържат информация за съобщеното им от
подсъдимия и свидетелите Ч. и Д.. Показанията на свидетелите Ч. и Д. напълно
съответстват на това, което същите са споделили при пристигането на
полицейските служители. Същевременно неоценени и необсъдени от първия съд са
останали изявленията на подсъдимия и неговото състояние. На първо място, следва
да се отбележи, че първоначалното подсъдимият е заявил, че не знае от какво му
е счупен кракът като впоследствие е съобщил, че го е блъснал автомобилът на
служителите на „Еконт“. Свидетелите Ш. и Я.заявяват, че подсъдимият е бил
неадекватен и не е отговарял нормално на техните въпроси. В показанията им се
съдържат данни за употреба на упойващи вещества, което обстоятелство по никакъв
начин не е изследвано по делото. По делото не е изготвена съдебно-психиатрична
експертиза на подсъдимия, която да установи състоянието на подсъдимия към
момента на причиняване на телесната повреда. Всички тези обстоятелства според
настоящия състав е следвало да бъдат изяснени, с оглед установяване възприетото
от подсъдимия и преценката за достоверност на съобщеното от него.
Законодателното разрешение, включващо задължение да се
постанови присъда след анализ на всички събрани доказателства, изисква съдът да
извърши прецизна и правдива оценка на обясненията на подсъдимия. В наказателния
процес обясненията имат специфична функция - от една страна те са средство за
защита на привлечения към углавна отговорност деец, а от друга са доказателствено
средство - източник на факти, изхождащи от лице, стоящо най-близо до
изследваните обстоятелства. Доколкото подсъдимият е най-силно заинтересован от
благоприятен за него изход на делото, обясненията му следва да бъдат преценени
внимателно, на плоскостта на собствената им логическа непротиворечивост и при
съпоставката им с останалия събран доказателствен материал. Обясненията на
подсъдимия са в пълно противоречие с изложеното от свидетелите Ч. и Д.. Трайната
съдебна практика приема, че недостоверни са обясненията, които се опровергават
от годни и достоверни доказателствени средства. С оглед изложеното, в
конкретната хипотеза съдът следва да кредитира обясненията на подсъдимия
напълно, доколкото същите не се опровергават от други достоверни доказателства
и доказателствени средства. Напротив, подкрепят се от изготвените по делото
експертизи, които допускат като възможен механизъм за причиняване на телесната
повреда лек удар от автомобил.
Свидетелят Т.Т. няма конкретни възприятия за случая и
с показанията си не допринася за установяване на обстоятелството по какъв начин
подсъдимият е счупил крака си, но съдът цени неговите показания относно пристигането на медицински екип и
съставянето на фиш за медицинска помощ.
На изготвените експертизи съдът даде вяра, като
прецени, че са обективно и компетентно изготвени и имат отношение към предмета
на доказване по делото.
Писмените
доказателства кореспондират с показанията на разпитаните свидетели и са
относими към главния факт на доказване в производството.
Фактически
констатации за съдимостта на подсъдимия, съдът изведе от
приложената по делото справка за съдимост.
Съдът намира за необходимо на първо място от правна
страна да се произнесе по довода за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в частичното прекратяване на наказателното производство
по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и продължаване на
производството за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, при което се е стигнало до
повдигането на обвинение на подсъдимия на база съобщеното от него като
свидетел. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за
липса на процесуално нарушение довело до нарушаване на правата на подсъдимия.
От материалите по делото е видно, че постановлението за частично прекратяване
на производството от 24.01.2013 г. е било обжалвано и потвърдено от Софийска
градска прокуратура, чието постановление е било обжалвано пред Апелативна
прокуратура - София, която с постановление от 30.10.2013 г. е потвърдила
постановлението на Софийска градска прокуратура. В действителност по делото не
са налице данни за изпращане на препис от постановлението на подсъдимия с оглед
възможността за обжалване пред Върховна касационна прокуратура. Същевременно
препис от постановлението е приложен към обвинителния акт, който е внесен при
второто разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. В този смисъл,
подсъдимият е могъл да се запознае с постановлението и евентуално да го
обжалва, поради което съдът намира, че не са ограничени неговите права. Съдът
се солидаризира и с извода на първоинстанционния съд, че след като
производството е било частично прекратено с влязло в сила постановление, същото
е продължило за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, което не е довело до
нарушаване правата на подсъдимия.
При така установената фактическа обстановка и след
прецизен анализ на доказателствената съвкупност, въззивната инстанция намира от
правна страна, че по делото не се доказва по несъмнен начин, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава вмененото му престъпление
по чл. 290, ал. 1 НК.
За да е налице лъжесвидетелстване е необходимо да се
установи, че конкретно лице като свидетел, депозира лъжливи показания или
затаява истина пред надлежен орган на властта, при това лицето трябва да го е
извършило умишлено. Принципно положение е, че свидетелят възпроизвежда свои
възприятия относно факти, които интересуват съответното производство. За да
бъде изложеното от свидетеля истина, необходимо е той да възпроизведе пред
съответния надлежен орган своите възприятия във вида, в които те са се отразили
в съзнанието му. Дали тези показания са точни или не, е въпрос, на който е
необходимо да даде отговор съответния орган, изхождайки от самите показания, от
положението на свидетеля при възприемането на фактите, от наличието или липсата
на заинтересованост у свидетеля от конкретното производство /в този смисъл Р №
576/2013 г. по н. д. № 2108/2012 г. на Трето н. о. на ВКС./
За да е съставомерно деянието с посочената правна
квалификация, е необходимо да се установи по несъмнен начин,
съобразно изискванията на чл. 303, ал. 1 НПК, че при описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка, подсъдимият, пред надлежен орган на властта - разследващ полицай при
СРТП - ОДП - СДВР, като свидетел по досъдебно производство № 11300/ 2012 г. по
описа на СРТП - ОДП - СДВР, пр.пр. № 19780/ 2012 г. по описа на СРП, устно,
съзнателно е потвърдил неистина - че на 21.05.2012 г., около 19.30 -20.00 часа,
в гр. София, на кръстовището на ул. „Хан Пресиян" и ул. „Александър
Македонски“ е бил блъснат в областта на лявата подбедрица от движещ се на заден
ход лек автомобил тип „баничарка" на „Е.Е." ООД, в следствие на което
бил счупен левият му глезен.
От събраните по делото доказателства несъмнено се
установява, че на подсъдимия е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в триглезенно
счупване (от три повърхности на глезена), придружено с луксация на лявата талокрурална (глезенна) става, довело
до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от
30 дни. Не се доказва по безспорен начин,
обаче, подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението лъжесвидетелстване. В конкретния случай, обвинителната теза,
като недоказана, се установи, че почива на предположения, като освен това по
делото
се събраха и доказателства, които я оборват. Доказателствата по делото са противоречиви
и не изключват възможността причиненото увреждане на подсъдимия да е вследствие
удар от лек автомобил.
По аргумент от чл. 303, ал. 2 НПК, за да бъде признато
едно лице за виновно в извършването на определено престъпление, обвинението
следва да бъде доказано по несъмнен начин. Това означава, че събрания и
проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал в неговата
пълнота, следва да обосновава единствено възможния извод, че подсъдимият е
осъществил приписваното му престъпление, каквато процесната хипотеза не е.
Когато са налице неразсеяни съмнения и колебания на съда, по отношение на
твърдяното с обвинителния акт престъпно деяние и съпричастността на подсъдимия
към него, породени от доказателствена непълнота и/или негодни доказателствени
средства, какъвто е и конкретният случай, процесуална последица е
постановяването на оправдателна присъда.
Предвид горното и доколкото постановяването на
осъдителна присъда изисква обвинението да бъде доказано по несъмнен и
категоричен начин, анализът на доказателствените материали поотделно и в тяхната
логическа връзка, не обуславя извод за несъмнена доказаност на осъществено от
подсъдимия престъпление по чл. 290, ал.
1 от НК.
Съобразно нормата на чл. 303, ал. 1 НПК, когато
въпреки предприетите от съда възможни и необходими процесуално - следствени
действия за разкриване на обективната истина и приложените в тази връзка
процесуални способи, обвинението спрямо подсъдимото лице е останало недоказано,
единствено законосъобразен краен акт на съда се явява оправдателната присъда.
Поради изложените аргументи и на основание чл. 336,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 334, т. 2 НПК въззивният съд отмени присъдата на районния
съд и оправда подсъдимия Б.Д.Л. по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл. 290, ал. 1 НК.
При този изход на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото разноски следва да останат в полза на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.