Решение по дело №179/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 77
Дата: 13 април 2020 г.
Съдия: Георги Димов Пепеляшев
Дело: 20202100600179
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                            Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                                                   13.04.2020 г.                              град Бургас

 

 

                                            В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският окръжен съд,                                       наказателно отделение

На шести март                                           две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ

                                                           мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА

 

Секретар: Жанета Кръстева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Г. Пепеляшев ВЧН дело № 179 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава двадесет и първа – чл. 318 и сл. от НПК, образувано по въззивна жалба от адв. Стоян Иванов от БАК, защитник на подсъдимата Н.Г.В., срещу присъда № 202 от 16.12.2019 г., постановена по НЧХД № 3098/2019 г. по описа на РС гр. Бургас.

          С обжалваната присъда, подсъдимата Н.Г.В. с ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на 08.04.2019 г. към 15:00 ч. в гр. Бургас, ж.к. ******* е причинила лека телесна повреда на К.П.К. ЕГН **********, като й нанесла удари в лицето и корема, с което й причинила оток на лява вежда с рана, кръвонасядане клепачите на ляво око, палпаторна болка в областта на гръдния кош и лумбалната област, поради което и на основание чл. 78а1 ал. 1 от НК съдът я освободил от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като й наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

          С присъдата е уважен частично предявеният граждански иск, като подсъдимата Н.В. е осъдена да заплати на частния тъжител и гр. ищец К.П.К. сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 08.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 4000 лв., като неоснователен.

          Подсъдимата е осъдена да заплати на тъжителката К.П.К. сумата от 767 лв., представляваща направените от тъжителката разноски по делото, както и сумата от 60 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

          Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата Н.Г.В., която я обжалва в срок по реда на въззивното обжалване пред Окръжен съд – Бургас. Жалбата е бланкетна, като моли след запознаване с мотивите да й се даде възможност да депозира подробни съображения. След изготвянето на мотивите, подсъдимата и нейният защитник са депозирали Допълнение към въззивната жалба, в което излагат съображения за липсата на доказателства за осъществено престъпление от страна на В.. Според тях обясненията на подсъдимата са последователни. Още с първото й обаждане на тел. 112, а в последствие и в обясненията си пред районния съд, тя е казала истината и неправилно съдът не е кредитирал нейната версия. Според тях не е възможно подсъдимата да е нападнала тъжителката в асансьора и да й е нанесла удари с ръце и крака, тъй като тя е държала с едната си ръка повода на кучето си, което е било голямо и са й били необходими големи усилия да го удържи, за да не нападне пострадалата.

          В съдебно заседание подсъдимата се явява лично и с адв. Ст. Иванов от БАК, като поддържа жалбата и изложените съображения в допълнението към нея. При условия на алтернативност се отправя молба за намаляне на присъденото обезщетение.  

          В последната си дума подс. В. моли да бъде оправдана, като отрича да е извършила деянието, в което е обвинена.

          Частния обвинител и гр. ищец К.К. се явява лично и с повереника си адв. М. Тодорова. Моли съда да остави в сила първоинстанционния акт. Моли за присъждане на направените в настоящата инстанция разноски.

          Бургаският окръжен съд като се запозна с доказателствата по делото и доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1 вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт, установи следното:

          Жалбата е допустима, след като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК.

          По същество е неоснователна.

          За да постанови обжалваната присъда районният съд подробно е изложил установените фактически обстоятелства, като изводите в тази насока напълно се споделят и от настоящия съд. При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, районният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Достатъчно подробно и внимателно са обсъдени отделните противоречиви доказателства, като аргументирано е изяснено какви са основанията на съда да приеме за установена изложената от него фактическа обстановка, която и настоящият съдебен състав възприема изцяло, като не намира за нужно да я преповтаря.

          Основателни са изводите на районния съд да възприеме за доказани фактическите обстоятелства, установени основно от показанията на св. Н.Р., които се подкрепят от наличните по делото медицински документи, които съдът внимателно е анализирал и съпоставил с останалите доказателства по делото.

          Правилен е изводът на РС гр. Бургас, че показанията на цитираната свидетелка, макар и същата да е дъщеря на пострадалата, логично и последователно кореспондират с наличните по делото медицински документи.   

          Неоснователно е твърденето на защитата на подсъдимата, че същата не би могла да нанесе сочените от пострадалата К. удари с ръце и крака, тъй като тя държала повода на кучето си и е използвала големи усилия „да го удържи”. Фактът, че е държала в ръцете си повода на своето куче „голяма овчарка”, не е пречка да нанесе сочените от пострадалата удари. Самото присъствие на кучето – „голяма овчарка” противоречи на житейската логика пострадалата да има агресивно поведение към подсъдимата, изразяващо се в дърпане на косата й. Още повече, че от медицинската документация по делото се установява, че пострадалата е в недобро здравословно състояние – прекаран инсулт и поставени стендове.

          Предвид изложеното настоящият съд намира, че правилно и законосъобразно районният съд е признал подсъдимата В. за виновна в това, че 08.04.2019 г. към 15:00 ч. в гр. Бургас, ж.к. ********* е причинила лека телесна повреда на К.П.К. ЕГН **********, като й нанесла удари в лицето и корема, с което й причинила оток на лява вежда с рана, кръвонасядане клепачите на ляво око, палпаторна болка в областта на гръдния кош и лумбалната област - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

          Законосъобразно подсъдимата е освободена от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, след като са налице основанията, описани в посочената разпоредба.

          Мотивирано районният съд е посочил обстоятелствата по чл. 54 от НК, определили налагането на минимално предвиденото наказание „глоба“, като правилно са отчетени всички смекчаващи вината обстоятелства, както и липсата на отегчаващи вината обстоятелства.

          Предвид изложеното обжалваната присъда следва да бъде потвърдена в наказателната й част, а така също следва да бъде потвърдена и в частта, в която е уважен частично предявения от тъжителката граждански иск. Основателни са изводите на районния съд относно получените от пострадалата не само физически травми, но и психически такива, довели до постъпването и на лечение в ЦПЗ – Бургас.

          С оглед изложеното въззивният съд намира, че въззивната жалба от подсъдимата като неоснователна следва да се остави без уважение.

Процесуалният представител на ч. обвинител и гр. ищец – адв. Мария Тодорова пледира за присъждане на направените от пострадалата К. съдебни разноски пред въззивната инстанция, но доказателства относно направени такива разноски не бяха представени, поради което съдът остави без уважение това искане.

Предвид всичко изложено, в пределите на въззивната проверка по чл. 314 НПК, въззивната инстанция не констатира никакви основания за отмяна или изменение на акта, постановен от РС гр. Бургас, поради което и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, Бургаският окръжен съд

 

                                 Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 202 от 16.01.2019 г., постановена по ЧНХД № 3098/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните, че въззивното решение е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                             2.