№ 349
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000502570 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение 77 от 27.05.2024 г., постановено по т. д. № 72/2023 г. по описа на
Благоевградския окръжен съд /БлОС/, състав на този съд, е осъдил „Бул Инс” АД с ЕИК:
*********, гр. София, бул. „Д. Баучер“ 87 да заплати на В. З. К., ЕГН: **********, гр. ***,
ул. „***“ ** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева -
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 02.11.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на поканата - 15.02.2022 г. до
окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 26 000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
поканата - 15.02.2022 г. до окончателното плащане на дължимата сума, като неоснователен и
недоказан. При този изход в производството е разпределена и отговорността за разноски по
чл. 78 ГПК, както и е определено възнаграждение за безплатно процесуално
представителство при условията на чл. 38 ЗА.
Недоволен от постановения съдебен акт, „Бул Инс” АД го оспорва с въззивна жалба,
като се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Счита се, че
неправилно е възприет механизъм на ПТП от изслушаната авто-техническа експертиза
/САТЕ/, който не отговаря на действителността и на констатациите на длъжностното лице в
протокола за ПТП, като се излагат съображения в тази насока. Желае отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и отхвърляне на исковите претенции в цялост. Претендира
1
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от противната страна
Нови доказателства пред втората инстанция не са събирани.
Софийски апелативен съд, след преценка на изложените твърдения, доводи и възражения,
както и на доказателствата по делото, приема следното:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Производството по делото е образувано по искова молба от В. З. К. против „БУЛ
ИНС“ АД,като се посочва, че на 02.11.2021 г., около 13.25 часа, на ПП -1Е-79 км.395 + 200 в
района на „Кресненското дефиле“ е настъпил пътен инцидент, при който лек автомобил
марка „Опел“ модел „Зафира“ с рег. № *******, управляван от Е. С., поради несъобразена
скорост с метереологичната обстановка и пътните условия скорост губи контрол над
управляваното от него МПС и се блъска в крайпътна скала. Вследствие на удара лекият
автомобил се обръща по таван в крайпътната канавка. Сочи се, че за пътния инцидент е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег.№ 2021 -1046736 по описа на
КАТ ПП при ОД МВР Благоевград. Твърди се, че пострадал при ПТП - то е пътуващата на
предна дясна седалка – ищцата. След инцидента, тя била откарана по спешност в Спешен
център Сандански, като следа като била прегледана й е поставена диагноза фрактура на
лявата китка; контузия на главата. В лечебното заведение й била поставена шина и
гипсирана лявата ръка до лакътя. Сочи се, че след изписването ищцата изпитвала
главоболие, световъртеж и силни болки в областта на увредения крайник. Твърди се, че след
месец гипсовата шина била свалена, но същата все още не могла да използва пълноценно
лявата си ръка. Ищцата поддържа, че е продължила лечението си в домашни условия.
Поради счупването на лявата ръка, тя имала нужда от ежедневна помощ за хранене, къпане и
тоалетна. Поради получената тежка фрактура с дислокация в областта на лявата ръка, всяко
движение било свързано с изключително силни болки. Това наложило първите три месеца
след травмата, за битовите и ежедневни нужди за нея да се грижи майка й, което довеждало
за нея до редица неудобства. Изпитвала силни болки по цялото тяло, като особено
интензивни били тези в областта на главата и лявата ръка. През първите месеци след
инцидента, всяко движение на лявата ръка било изключително болезнено и предизвикващо
сериозни затруднения.
Иска се от съда да осъди ответника „Бул Инс“ АД да й заплати застрахователно
обезщетение в размер на 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), ведно със законната
лихва от датата на предявяване на извънсъдебната покана по реда на чл.380 КЗ - 15.02.2022
г. до окончателното плащане на дължимата сума. Претендират се и разноски на основание
чл.38 ЗА.
Ответникът е изразил становище в срока за отговор на исковата молба. Ответното
дружество оспорва предявеният иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП.
Оспорва се виновното и противоправно поведение на водача на Опел Зафира. Твърди се, че
ПТП-то е било непредотвратимо от техническа гледна точка с оглед излятото гориво по
2
пътното платно от движещия се преди него участник МАН, по отношение на последния е
взето отношение като е съставен АУАН. Оспорва се наличието на причинно-следствена
връзка между ПТП и уврежданията на ищцата. Оспорва се искът и по размер. Счита се, че е
силно завишен.
Делото в първата инстанция е решено след събиране на писмени и гласни
доказателства, съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, както и на основна и допълнителна
/повторна/ съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК
по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан
от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на
закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1. Пред настоящата
инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства.
САС намира, че обжалваното решение на БлОС отговаря на критериите за валидност
и допустимост. Преценявайки правилността на обжалваното решение, настоящият състав на
съда намира следното:
Основното оплакване в жалбата на застрахователя е за неправилна преценка на
механизма на ПТП и погрешното възприемане на заключенията на вещото лице-автоексперт
в обжалваното решение на окръжния съд, както и на противоречията му с протокола за
ПТП, съставен от съответното длъжностно лице към КАТ.
По делото пред първата инстанция е изготвена повторна САТЕ, която САС кредитира
като компетентна, обоснована и безпристрастна, основаваща се на научните правила и
професионалния опит на експерта. От последната се установява, че причините за настъпване
на ПТП не са от технически, а от субективен характер, изразяващи се в технически
неправилни действия от страна на водача на лекия автомобил „Опел Зафира“. Автомобилът
се е движил със скорост, която е била по-висока от критичната скорост на движение в крива
с определен радиус и мокра или мокра и засмолена настилка, довело до загуба на напречна
устойчивост, последвало е рязко завъртане на волана на автомобила от водача, с цел
стабилизиране, което е довело до преобръщане на автомобила. Предвид установените
скорости на движение на процесния лек автомобил Опел Зафира при мокра и засмолено или
само при мокра асфалтова настилка, може да се направи извода, че скоростта му на
движение не е била съобразена с пътните условия, довела до загуба на напречна
устойчивост и навлизане в лентата за насрещно движение.
Съдът намира още, че от приетото по делото в БлОС заключение на повторната
САТЕ се установява механизма за настъпване на ПТП, а именно - поведението на водача на
Опел Зафира, който е управлявал с несъобразена скорост. Възражението на ответника, че
3
законът не борави с понятието „несъобразена скорост“ е неоснователно и в отклонение с
чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата и от задължителните постановки в ТР № 28
на Общото събрание на Върховния съд по НД № 10/1984 г., с предмет „По някои въпроси на
режима на скоростите по ЗДвП - чл.20, ал.2“ Предвид идентичните разпоредби на чл.20, ал.2
от отменения ЗДвП и сега действащия ЗДвП, дадените в ТР указания следва да бъдат
зачетени изцяло. Според този акт на нормативно тълкуване, при преценяване отговорността
на водача при настъпване на ПТП в резултат от неспазване на чл.20, ал.2 ЗДвП, следва да се
разграничат хипотезите, според които: водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на
движението не само на примерно посочените в законовите норми фактори, но и с всички
други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и
ситуации, знаците, маркировката, психофизиологичното състояние на водача и други
отрицателно действащи фактори; Намаляването на скоростта е в зависимост от степента на
опасността – колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, а
спирането на превозното средство се налага и при пътни условия и ситуации, когато
движението и с минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие;
Моментът на възникване на опасност за движението се определя от фактически, а не от
формални критерии. В т.2 на ТР е посочено, че въпреки различието в терминологията на
ЗДвП и Правилника за приложението му относно скоростта – „намалена“, „бавна“,
„безопасна“, налице е само една „съобразена скорост“ с посочените в чл.20, ал.2 ЗДвП
фактори. Видно от разпита на св. Я. /разпитана пред първостепенния съд/ водачът на Опел
Зафира не само не е намалил скоростта, а напротив увеличил е същата и е управлявал
автомобила със скорост несъобразена с мократа и засмолена настилка, поради което е
настъпило процесното ПТП.
Същевременно, не е налице посоченото противоречие с протокола за ПТП, съставен
от съответния автоконтрольор към КАТ /както се счита във въззивната жалба/, доколкото,
макар и да става дума за официален документ по смисъла по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
същият няма формална доказателствена сила относно волеизявлението на длъжностното
лице, че произшествието било настъпило поради „наличие на мазни петна“ на пътя /от теч
на гориво/ и с оглед на което се загубва контрол върху единият от автомобилите – като
причина за пътния инцидент. Именно в резултат на гласните доказателства и изслушаната
САТЕ /основна и повторна/ пред първата инстанция, се стига до категоричен извод за
наличие на субективни причини за процесното ПТП, които лежат изцяло при застрахования
при „Бул Инс“ АД водач. С оглед на което, това дружество следва да носи отговорност по чл.
432, ал. 1 КЗ, а оплакванията в жалбата му са неоснователни.
Правилно е определено от гледна точка на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и дължимото
обезщетение за неимуществени вреди. Пострадалата е получила счупване на лявата лъчева
кост на типично място и малък хематом в лявата половина на челото. След поставяне на
имобилизация спадане на травматичния оток болката постепенно е намалявала. Малкия
хематом пад лявата вежда оздравял напълно за 1-2 седмици, без по- нататъшни последствия
за здравето. Установените травматични увреждания е възможно да оздравеят напълно и без
4
последствия за движенията на ръката. За пълното възстановяване на ищцата при нормален
оздравителен процес са били необходими около 2-3 месеца.
Поради това, че обжалваното решение се явява валидно допустимо и правилно,
същото ще следва да се потвърди изцяло. При този изход в производството право на
присъждане на разноски има само въззиваемата, но такива не се претендират пред САС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 77 от 27.05.2024 г., постановено по т. д. № 72/2023 г. по описа на
Благоевградския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5