РЕШЕНИЕ
№ 2272
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110214642 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на доц. д-р З. А. К. срещу наказателно постановление /НП/ №
11-01-251/10.09.2021 г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова
инспекция (АДФИ), с което на основание чл. 256а от Закона за обществените поръчки
/ЗОП/ и Заповед № ЗМФ-593 от 16.07.2021г. на министъра на финансите, за нарушение на
чл. 185,т.3, във вр. с чл.36,ал.1,т.4 от ЗОП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.
В подадената жалба се излагат съображения за неправилно определяне на датата на
нарушението от страна на наказващия орган. Аргументира се становището, че деянието не е
съставомерно от обективна страна. Излагат се доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Поради изложените съображения се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП
като неправилно и незаконосъобразно, включително и поради липса на обществена опасност
или нейната малозначителност.
В съдебно заседание жалбоподателят К., редовно призован, не се явява. Последният е
депозирал писмено становище, в което излага допълнителни аргументи за приложението на
чл.28 от ЗАНН. Посочва още и че съгласно създадената в Пловдивски Университет
организация, всички съобщения от АОП за сключени и изпълнени договори са изпращани с
електронен подпис, който не е на името на жалбоподателя, респективно същият няма достъп
до него.
Административно наказващият орган – директорът на АДФИ, чрез своя процесуален
представител – юрисконсулт К, оспорва жалбата. Прави възражение за неподсъдност, като
излага доводи, че компетентен по настоящото производство е Пловдивски районен съд. В
условията на алтернативност моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, като излага доводи за неприложимост на чл.28 от ЗАНН.
Производството първоначално е било образувано като НАХД № 6459/2021 г. по описа
1
на Районен съд Пловдив, Х наказателен състав, но с разпореждане от 12.10.2021 г. ПРС е
прекратил горепосоченото съдебно производство и го е изпратил по компетентност на
Софийски районен съд, който е приел, че делото му е подсъдно и е разгледал жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Пловдивският университет „“ е държавно висше училище, юридическо лице, със
седалище и адрес на управление гр. ул. „“ № , състоящо се от: Пловдивски университет - с
основна дейност образование и звено за научно- приложна дейност (НПД), неюридическо
лице, обособено на стопанска сметка със самостоятелен баланс и банкови сметки; Филиал –
гр. и Филиал „Филиалите са териториално изнесени структури със статут на юридически
лица.
За периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г., ректори на ПУ „Паисий Хилендарски“,
били проф. д-р З. А. К., който е бил титуляр на длъжността до 02.06.2019 г. и проф. Д-р РД
М, който бил избран за ректор от 03.06.2019г. и заемал поста към датата на приключване на
финансовата инспекция.
Университетът е 100% собственост на МОН, като ректорът на ПУ е със статут на
второстепенен разпоредител с бюджет към МОН. Източниците на финансиране на
дейността на университета са целеви субсидии от Държавния бюджет, собствени приходи и
други. Приходите на университета през 2018 г. са общо в размер на 36 932 421 лв., от които
22 076 340 лв. /59,77%/ са приходи от държавни, териториални или местни органи и други
публичноправни организации. А за 2019 г. отчетените приходи от учебното заведение са в
общ размер на 45 130 682 лв., в т.ч. 24 838 525 лв. /55,04%/ са приходи от държавни,
териториални или местни органи и други публичноправни организации.
Със Заповед № ФК-10-1152/10.08.2020г. на директора АДФИ е възложено на главен
финансов инспектор Н. П. Д. да извърши финансова инспекция на ПУ „“ със задача
проверка за законосъобразност на отчетените през 2018 г. и 2019 г. разходи за доставки във
връзка със спазването на нормативната уредба в областта на обществените поръчки и
проверка на изпълнението на сключените договори през проверявания период. При
извършената финансова инспекция св. Д. установила следното :
С Решение № Рзз-4381 от 08.08.2018 г. на проф. д-р З.К. - ректор на ПУ „“, гр. и
публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, е открита процедура за
възлагане на обществена поръчка за доставка на стоки, осъществявана чрез покупка по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП чрез „публично състезание“ на основание чл. 18, ал. 1, т.
12 ЗОП. Предмет на поръчката е: „Доставка на компютърна и периферна техника за ПУ „“
гр. П“. Обществената поръчка е разделена на шест обособени позиции с предмет доставка
на: 71 броя настолни компютри; 11 броя преносими компютри; 73 броя монитори; 16 броя
мултифункционални устройства; 11 броя проектори; 11 броя оборудване за локални мрежи
/комутатор/. Техническите характеристики на отделните видове техника са посочени в
Техническа спецификация - Приложение № 1 към документацията.
На основание чл.22, ал.1,т.6 и чл.181, ал.6 във вр. чл.108, ал.1 от ЗОП, с Решение №Рзз-
5854 от 15.11.2018г. на проф. д-р З.К. е обявено класирането на участниците и са
определени за изпълнители на обществената поръчка класираните на първо място по шестте
обособени позиции. На обособена позиция № 5 „Презентационна техника, мултимедийно
оборудване, периферия“ за изпълнител на обществената поръчка е определен класираният
на първо място участник – „Лирекс БГ“ ООД.
2
В резултат на проведената процедура, между ПУ „Паисий Хилендарски“,
представляван от ректора - проф. д-р З.К. и участника определен за изпълнител на
обществената поръчка по обособена позиция № 5 „Презентационна техника, мултимедийно
оборудване, периферия“ - „Лирекс БГ“ ООД, гр. София е сключен договор № Д-5 от
17.01.2019 година.
В изпълнение на сключения договор, на 29.01.2019 г. в ПУ „Паисий Хилендарски“ са
доставени 7 бр. проектори, за което в съответствие с чл. 16, ал. 2 от сключения договор е
съставен Приемо-предавателен протокол, подписан от представители на изпълнителя и
възложителя.
За извършената доставка от изпълнителя е издадена фактура № **********/29.01.2019
г., на обща стойност 5 474,00 лв. без ДДС /6 568,80 лв. с ДДС/, които са заплатени от ПУ
„Паисий Хилендарски“ на 07.02.2019 г. по банков път.
На 04.04.2019 г. в ПУ „Паисий Хилендарски“ са доставени 4 бр. проектори в
изпълнение на същия договор, за което е съставен Приемо-предавателен протокол, подписан
от представители на изпълнителя и възложителя. За извършената доставка от изпълнителя е
издадена фактура № **********/04.04.2019 г., на обща стойност 9 692,00 лв. без ДДС /11
630,40 лв. с ДДС/, които са заплатени от ПУ „Паисий Хилендарски“ на 11.04.2019 г. по
банков път.
С оглед гореизложеното, св. Д. приела, че последното плащане по договор № Д-
5/17.01.2019 г. по обособена позиция № 5 е извършено на 11.04.2019 г., с което е
приключило изпълнението на договора. А от този момент е започнал да тече и 30-дневния
срок по чл. 185, т. 3 ЗОП за изпращане за публикуване на обявление по образец за
изпълнението на договора или предсрочното му прекратяване. Св. Д. приела, че в случая
този срок е изтекъл на 13.05.2019 г. /първи работен ден след деня на изтичане на срока/. Но
при проверка в РОП свидетелката установила, че обявление за приключване на договора не е
изпратено, както в законоустановения срок, така и към момента на финансовата инспекция,
за което съставила Констативен протокол от 23.09.2020 година
Поради изложеното св. Д. приела, че към 14.05.2019 г. д-р З.К., в качеството си на
ректор на ПУ „“ и публичен възложител съгласно чл.5, ал., т.14 от ЗОП, не е изпратил до
АОП за публикуване в Регистъра на обществените поръчки /РОП/ информация по чл.36,
ал.1, т.4 от ЗОП – обявление по образец за приключване на Договор №Д-5 от 17.01.2019г.,
сключен между за обществена поръчка с предмет „Доставка на компютърна и периферна
техника за ПУ „“ гр. П“ по обособена позиция № 5 „Презентационна техника, мултимедийно
оборудване, периферия“.
С оглед установеното при направената финансова инспекция, св. Д. е приела, че
жалбоподателят К. е извършил нарушение на чл. чл.185, т.3, вр. чл.36, ал.1, т.4 от ЗОП, за
което на 11.03.2021 г. св. Н.Д. на длъжност „главен финансов инспектор“ в дирекция
„Инспекционна дейност“ при АДФИ, е съставила АУАН № 11-01-251/11.03.2021 г. в
присъствието на един свидетел и на жалбоподателя. Актът е съставен срещу д-р З. А. К.,
ЕГН: **********, за това че към 14.05.2019 г., в гр. Пловдив, в качеството си на ректор на
Пловдивски университет /ПУ/ „Паисий Хилендарски“ и публичен възложител съгласно чл.
5, ал. 2, т. 14 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), не е изпратил до Агенцията по
обществени поръчки (АОП) за публикуване в Регистъра на обществените поръчки /РОП/
информация по чл. 36, ал. 1, т. 4 от ЗОП, а именно: обявление по образец за приключване на
договор № Д-5 от 17.01.2019 г., сключен между ПУ „Паисий Хилендарски“ и „Лирекс БГ“
3
ООД, гр. София за обществена поръчка с предмет „Доставка на компютърна и периферна
техника за ПУ „Паисий Хилендарски“ гр. Пловдив“ по обособена позиция № 5
„Презентационна техника, мултимедийно оборудване, периферия“, в 30-дневен срок от
приключване на договора.
Препис от акта бил връчен на жалбоподателя на същата дата, който не изложил
възражения в него. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, от страна на жалбоподателя били
депозирани писмени възражения против съставения АУАН, които по съществото си са
развити и в подадената срещу НП жалба. Но същите не били уважени от наказващия орган,
който издал обжалваното НП.
На основание съставения АУАН, при пълна идентичност на описаното нарушение и
неговата правна квалификация, било издадено и процесното НП № 11-01-25/10.09.2021 г., от
директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на основание чл.
256а от ЗОП и Заповед № ЗМФ-593 от 16.07.2021 г. на министъра на финансите, за
нарушение на чл. 185, т.3, вр. чл. 36, ал. 1, т. 4 от ЗОП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.
Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 14.09.2021г., видно от известието за
доставяне. Срещу така издаденото наказателно постановление била депозирана жалба от К.
на 20.09.2021 г. в АДФИ.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Н. П. Д. (актосъставител), като и преди всичко от събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът изцяло цени показанията на
свидетеля Д., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените
доказателства по делото. Тя лично е извършила проверката по проведената обществена
поръчка и е установила кога е сключен и съответно изпълнен договора. Същата е извършила
и проверка в РОП и е установила, че не е публикувано обявление за приключване на
договора за доставка на техника. Тези факти несъмнено се установяват и от приложените по
делото договори, приемо-предавателни протоколи, констаивен протокол и др., а и не се
явяват спорни между страните.
От писмените доказателства безспорно се установява и съдържанието на проекта за
договор, част от документацията по обществената поръчка. А от останалите писмени
доказателства се установява реда и начина, по който е извършена проверката, длъжностното
качество на жалбоподателя и др.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Видно от доказателства за датата на връчване на процесното НП и на депозиране на
жалбата срещу него, съдът приема, че жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН
/в редакцията преди влизане в сила на измененията в ЗАНН обнародвани в ДВ бр. 109/2020
г./, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима.
Възраженията на въззиваемата страна за липса на компетентност на СРС по
настоящото производство се явяват неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от
ЗАНН, критерий за определяне на местната подсъдност при съдебно обжалване на
наказателно постановление е мястото, където е извършено или довършено нарушението.
Видно от АУАН изпълнителното деяние на визираното нарушение се изразява в
4
противоправно бездействие. Поради това, подсъдността се определя с оглед на това къде
административнонаказаното лице е дължало извършването на конкретно действие. Мястото
на осъществяване на нарушението в случая е мястото, където бездействалият задължен
субект е следвало да подаде необходимата документация в срок, което в конкретния случай
е Агенцията за обществените поръчки със седалище в гр. София. Правно дължимото
поведение е с местоизпълнение седалището на АОП, която поддържа и РОП. В тази насока е
и трайната и непротиворечива практика на ВКС по спорове за подсъдност /Определение
№76 от 23.06.2015г., ВКС, ч.н.д. №846/2015г., II н.о., НК; Определение №34 от 15.02.2013г.,
ВКС, ч.н.д. №275/2013г., I н.о., НК; Определение №51 от 07.05.2019г., ВКС, ч.н.д.
№411/2019г., II н.о., НК; Определение №3 от 08.01.2020г., ВКС, ч.н.д. №1205/2019г., 2-ро
н.о., НК/. Обстоятелството, че съдебни състави на РС Пловдив са разглеждали жалби срещу
издадени НП по идентични случаи, не обвързва настоящия съдебен състав, който е длъжен
да извърши самостоятелна преценка относно местната подсъдност във всеки случай. Именно
поради изложените съображения, съдът прие, че е компетентен да разгледа подадената от
проф. д-р З.К. жалба, която прие за неоснователна.
Съгласно разпоредбите на чл. 63 от ЗАНН, в това производство районният съд следва
да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН е издадено изцяло в съответствие с
изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал.1
ЗАНН, издадено е от компетентния за това административен орган, при спазване на
процесуалните правила за това.
Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 261, ал.1 от ЗОП и АУАН е съставен от
длъжностно лице от АДФИ, а НП е издадено от "оправомощено от министъра на финансите"
длъжностно лице съгласно чл. 261, ал.2 от ЗОП. Не са допуснати и съществени процесуални
нарушения, свързани с описание на обстоятелствата по извършването на нарушението,
неговите фактически характеристики и правна квалификация, като в тази връзка
актосъставителят и наказващият орган са описали всички обстоятелства по извършване на
проверката и констатираното нарушение и с това са спазили императивните законови
изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл неоснователно се явява и
възражението за липса на посочена дата на нарушението в НП, респективно нейното
неправилно определяне. И в двата акта ясно е посочено, че датата на нарушението е
14.05.2019 г. В действителност 30-дневният срок изтича на 12.05.2019 г., но този ден е
неприсъствен /неделя/. Следователно, задължението е могло да бъде изпълнено
законосъобразно и на 13.05.2019 г., понеделник съгласно чл. 183, ал. 4 НПК, приложима с
оглед препращането на чл. 84 ЗАНН. А посочената дата на нарушението - 14.05.2019 г.
представлява денят след изтичането на законоустановения срок за изпълнение на законовото
задължение, която е правилно определена от актосъставителя и наказващия орган.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и НП, като актовете са подписани от
съответните лица и са надлежно връчени на жалбоподателя. Ясно са отразени датата и
мястото на извършване на твърдяното нарушение, като е обоснована и отговорността
именно на наказания субект. Изложени са изрични мотиви относно длъжностното качество
на проф. д-р З.К. към датата на извършване на нарушението, доколкото той е изпълнявал
функциите на ректор на Пловсивския Университет до 02.06.2019 г.
5
Съдът намира, че правилно е приложен и материалният закон.
С оглед на гореизложеното относно приходите на учебното заведение и предвид
предмета му на дейност, ПУ представлява публичноправна организация по смисъла на § 2,
т. 43 от Допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки /ДР на ЗОП/.
Като представляващ публичноправна организация ректорът на университета е
публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, който е отговорен за
правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане на резултатите
от обществените поръчки - /чл. 5, ал. 1 от ЗОП/.
Видно от писмо № П-922/25.08.2020 г., представено от настоящия ректор на
университета, за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. в е са делегирани правомощия във
връзка с организирането и/или възлагането на обществени поръчки на друго длъжностно
лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП. Следователно ректорът като негов представител е
бил отговорния субект за изпълнение на задължението и по чл. 185, т. 3 от ЗОП.
С оглед статута на ПУ като публичноправна организация, по смисъла на § 2, т. 43 от
Допълнителните разпоредби на ЗОП, университетът следва да разходва своите финансови
средства при условията на публичност и прозрачност, което включва и отчетността относно
сключените договори чрез провеждане на обществени поръчки.
Съгласно чл. 185, т. 3 от ЗОП възложителят е длъжен да изпрати обявление по образец
за изпълнението на договора в 30-дневен срок от приключване на договора, като посочи
дали същият е изпълнен или предсрочно прекратен. С извършването на последното плащане
по Договор №Д-5/17.01.2019 г. по обособена позиция №5 е приключило изпълнението на
договора на 11.04.2019 г., като от следващия ден – 12.04.2019 г. е започнал да тече 30-
дневния срок за изпълнението на задължението по чл. 185, т. 3 ЗОП. Възложителят в
периода от 12.04.2019 г. до 13.05.2019г.. (първия работен ден след последния ден на срока) е
следвало да изпрати до АОП информация за неговото изпълнение, чрез изпращане за
публикуване на обявление по образец по чл.185,т.3 от ЗОП. От доказателствените материали
по делото се установява по несъмнен начин, че информация за изпълнението на процесния
договор не е била подадена за публикуване в регистъра за обществени поръчки в срок до
13.05.2019 г., както и до приключване на финасовата инспекция.
Съгласно редакцията на чл. 36, ал. 1, т. 4 от ЗОП, действаща към 14.05.2019 г. в
Регистъра на обществените поръчки (РОП) се публикуват обявленията за приключване на
договорите за обществени поръчки. В настоящата редакция на разпоредбата, след влизане в
сила на изменението от 2020 г. с ДВ бр. 107, същият текст е преномеруван и е т. 6, като
обхвата на задължението остава непроменен. Следователно са изцяло неоснователни
изложените в жалбата възражения за липса на задължение за публикуване на информация в
РОП свързана с приключване на договорите за обществени поръчки.
Идентично задължение е предвидено и в разпоредбата на чл.185,т.3 ЗОП /в сила от
01.01.2019 г./, където е регламентиран и срокът за подаване на обявлението. В този смисъл
отново се явява неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на съставомерност
на деянието.
Съдът намира за неоснователни и доводите на жалбоподателя, изложени в молба от
03.02.2022 г., които са свързани с отразеното във Вътрешните правила на ПУ и
предвидената там отговорност за изпращане на уведомлениета по ЗОП за приключили
договори не за ректора на Университета, а за помощник-ректора. Във връзка с горното съдът
взе предвид, че приетите на 30.01.2012 г. Вътрешни правила за реда и организацията за
възлагане на обществени поръчки в ПУ “, са влезли в сила при действието на отменения
ЗОП. Като правилата в този им вид не съответстват на действащата нормативна уредба,
включително и на законовата регламентация на отговорните субекти по закона и за техните
конкретни задължения. В този смисъл е недопустимо чрез позоваването на вътрешен акт на
учебното заведение да се прави опит за дерогиране на закона. Недопустимо е да се приеме,
че чл. 25 и чл. 30 от Вътрешните правила уреждат хипотезата на делегиране пълномощията
6
на ректора на ПУ на друго длъжностно лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗОП. Законът изисква
такова делегиране да е изрично и да касае цялостните правомощия на възложителя по ЗОП,
а не отделни негови задължения по обявяване и изпълнение на обществените поръчки.
Поради това, настоящият съдебен състав приема за изцяло неоснователни изложените в
жалбата доводи, че е имало други упълномощени или задължени лица-служители на ПУ „,
които да е следвало да изпращат въпросната информация за изпълнените договори за
обществени поръчки, като следователно именно те се явяват извършители на нарушението.
В този смисъл следва да се изтъкне и нарочното писмо на последващия ректор на учебното
заведение, че не е имало упълномоено лице по чл. 7, ал. 1 ЗОП.
С оглед гореизложените аргументи съдът приема за безспорно установено от
обективна страна, че към 14.05.2019 г. в гр. София, проф. д-р З. А. К. - ректор на ПУ, в
качеството му и публичен възложител съгласно чл. 5, ал. 2, т. 14 от Закона за обществените
поръчки (ЗОП), не е изпратил до Агенцията по обществени поръчки (АОП) за публикуване в
Регистъра на обществените поръчки /РОП/ информация по чл. 36, ал. 1, т. 4 от ЗОП, а
именно: обявление по образец за приключване на договор № Д-5 от 17.01.2019 г., сключен
между ПУ „“ и „Лирекс БГ“ ООД, гр. София за обществена поръчка с предмет „Доставка на
компютърна и периферна техника за ПУ „ гр. П“ по обособена позиция № 5
„Презентационна техника, мултимедийно оборудване, периферия“, в 30-дневен срок от
приключване на договора и по този начин е нарушил чл. 185, т.3, вр. чл.36, ал.1, т.4 от ЗОП
/в редакцията към датата на деянието/.
В разглеждания случай, жалбоподателят З.К. се явява субект на състава на
административното нарушение - възложител, и доколкото се установи, че той не е подал
обявление по образец за приключване на Договор №Д-5/17.01.2019г., в 30-дневен срок от
приключване на договора наказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал
неговата административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 185, т.3, вр. чл.36,
ал.1, т.4 от ЗОП.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост.
Жалбоподателят, като възложител на обществената поръчка по чл. 5, ал. 2, т.14 от ЗОП и
като ръководител на учебното заведение е можел да разбере за приключеното изпълнение на
договора, който той сам е сключил и доколкото той осъществява и финансовия контрол
върху средствата на ПУ. Следователно за него не е имало пречки ръководител на ПУ и
възложител по смисъла на ЗОП да организира изпращането на обявлението за приключване
на договора, но въпреки това той не е изпълнил задължението си по чл. 185, т. 3 ЗОП. Като
не е направил това проф. д-р З. А. К. е пренебрегнал законовите си задължения и е
извършил административно нарушение по непредпазливост.
Съдът обсъди, но не намери основания за прилагането чл. 28 от ЗАНН като отчете
характера и вида обществени отношения, засягането на които е факт чрез извършеното
нарушение и че то се явява типично, обичайно. Това е така преди всичко, защото в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „формални
нарушения” (или още „нарушения на просто извършване”), което се явява довършено със
самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗОП задължения на физическите и
юридическите лица, които са възложители, без законът да поставя изискване за настъпване
на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в
нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е
необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се,
приложението на чл.28 от ЗАНН (а това се отнася и за чл.9, ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН) не
е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
7
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която
формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретната хипотеза
обаче, нарушението на жалбоподателя проф. д-р К. е застрашило обществените отношения,
свързани с ефективния последващ контрол върху разходване на публични средства по
обществените поръчки, като в допълнение на това става въпрос не за минимално
закъснение, а за неизпълнение на задължението за подаване на информацията за
изпълнението на процесния договор и до момента на приключване на финансовата
инспекция. Съдът не може да пренебрегне и данните в документацията, че при инспекцията
са установени множество идентични нарушения, като по този начин, АОП и други
потенциални изпълнители, са били лишени от достъп до информация относно изпълнението
на обществените поръчки, възложени от ПУ „Паисий Хилендарски“. Изцяло неоснователни
са наведените в жалбата доводи, че след като в РОП е публикувано обявлението за
обществената поръчка и при нейното изпълнение не са констатирани нередовности,
нарушението се явява малозначително. Следва да се има предвид, че всяко нарушение на
правилата на ЗОП е скрепено с отделна санкция и изпълнението на част от задълженията не
изключва търсенето на отговорност за неизпълнението на останалите. За да достигне до своя
извод съдът взе предвид и огромното значение на прозрачността и отчетността при
разходване на публични средства, което се гарантичра и чрез надлежно и навременно
публикуване на задължителната информация в РОП. Следователно, съдът прие, че
извършеното от жалбоподателя нарушение не следва да се приема за маловажно по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН.
Санкционната разпоредба на чл. 256а, ал. 1 от ЗОП предвижда налагане на
административно наказание „глоба” в размер от 200 до 1000 лева за възложител, който не
изпрати в срок информацията, подлежаща на публикуване в Регистъра на обществените
поръчки или в "Официален вестник" на Европейския съюз. Наложеното административно
наказание е в законовия минимум, което изключва възможността за неговото намаляване.
С оглед на всичко изложено, съдът прие, че в случая НП следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на АДФИ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия
орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. и приложима и за висящи производства/ законът допуска
присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално представителство на
наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като представител на АДФИ в проведеното
съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата
делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в
размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая производството не е с особена правна
или фактическа сложност и е проведено едно съдебно заседание, поради което и следва да се
присъди минималното предвидено възнаграждение в размер на 80 лева.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-251/10.09.2021 г., издадено
от директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на основание чл.
256а от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и Заповед № ЗМФ-593 от 16.07.2021г. на
министъра на финансите, за нарушение на чл. 185, т.3, вр. чл.36, ал.1, т.4 от ЗОП на
жалбоподателя – проф. д-р З. А. К., е наложено административно наказание „глоба” в размер
8
на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя проф. д-р З. А. К. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
АГЕНЦИЯТА ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ сумата от 80.00
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9