Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр. П.**, 04.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – П.**, в открито
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 512 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на М.П.С. – младши
автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – П.**,
срещу Заповед № 3133-1170/11.07.2019 г., издадена от директора на ОДМВР – П.**
Д. П., с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“
за срок от 3 /три/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се излагат съображения, че
заповедта е издадена от некомпетентен
орган, при неспазване на предвидената от закона форма, при съществено нарушение
на административнопроизвод-ствените правила, в противоречие с
материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди се,
че липсват фактически и правни основания за издаването на оспорения акт, както
и че обективираните в него изводи са неподкрепени със съответни доказателства.
Иска се неговата отмяна като незаконосъобразен. Твърди се, че производството по
издаването му е проведено едностранно и необективно и това е довело до грешни
констатации и формиране на неправилни заключения.
В хода на съдебното производство
жалбоподателят се представлява от В.Б. ***, който поддържа жалбата, допълва
доводите в нея и пледира за отмяна на оспорения акт. Прави искане за присъждане
на съдебни разноски.
Ответникът - директорът на ОДМВР – П.**,
редовно призован за съдебно заседание, не се явява. Същият се представлява от
гл.ю.к. З. В.*** с пълномощно по делото, която счита жалбата за неоснователна,
а оспорената с нея заповед – за съобразена с всички изисквания на закона.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е депозирана в
срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР – Заповед №
3133-1170/11.07.2019 г. е връчена на наказания служител на 16.07.2019 г., което
е видно от саморъчно направеното отбелязване и подписа му на последната
страница от документа, а жалбата е подадена чрез деловодството на ОДМВР – П.**
на 29.07.2019 г., тъй като видно от поставения върху нея печат тя е с вх. №
313000-6946 от същата дата. Изхожда от адресата на
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Следователно, същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде
разгледана.
От фактическа страна:
В ОДМВР – П.** постъпило Писмо рег. № 7855р-2502/19.03.2019 г. по описа на дирекция
„Вътрешна сигурност“ – МВР, в което се съдържали данни за извършени нарушения
на служебната дисциплина от служители на ОДМВР – П.** – манипулиране на системата за
осъществяване на видеозаснемане при контрол на пътното движение по време на
наряд – от дневната смяна на 07.03.2019 г., изпълняваща задълженията си със
служебен автомобил „**“, модел „**“ с рег. № **. Във връзка с
това директорът на ОДМВР – П.** комисар Д. П. издал Заповед №
313з-615/02.04.2019 г. /л.11 от делото/, с която възложил извършване на
проверка на изнесените в писмото данни, определил състава на комисията и
30-дневен срок, в който тя трябвало да изготви писмена справка за резултата.
Впоследствие, по предложение на председателя на комисията /л.12/ срокът бил
продължен до 23.05.2019 г.
В хода на
административното производство комисията установила, че съгласно Ежедневна
ведомост № 1158р-1733/2019 г /л.42 и 43/, на 07.03.2019 г., в наряд АП-151 с
автомобил „**“, модел „**“ с рег. № **, дневна смяна застъпили А.Г.Г. и
жалбоподателя М.П.С. – мл.автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР – П.**, като водач на автомобила бил
жалбоподателят С..
С писмо рег. № 313р-5157/24.04.2019 г.
/л.24/ комисията изискала от дирекция „Вътрешна сигурност“ –
МВР файловете с информация от АИС – ВПК за датата и автомобила, посочени в
Писмо рег. № 7855р-2502/19.03.2019 г. В отговор било изпратено Писмо рег. №
7855р-4253/10.05.2019 г. на ДВС – МВР /л.25/, с което била предоставена папка с
номер /313р-5157/24.04.2019 г./, съдържаща общо 76 броя файлове от камери 01,
02, 03 с видеоинформация от АИС – ВПК, монтирани в служебен автомобил с рег. № **
за дата 07.03.2019 г., числящ се на ОДМВР – П.**.
Комисията
прегледала файловете с предоставената информация и от тях установила, че
водачът на автомобила мл.автоконтрольор С. многократно посяга с ръка към
контактния ключ докато колата е в движение и системата АИС-ВПК преустановява
записите за около две до три минути, след което отново възпроизвежда записи. В
тази връзка тя събрала и писмени сведения от А.Г.Г. – Сведение рег. № 313з-5148/24.04.2019
г. /л.80/, и от жалбоподателя М.П.С. - Сведение рег. №
313з-5147/24.04.2019 г. /л.79/, в които те категорично отрекли да са извършвали
действия, водещи до повреждане или нарушаване работоспособността на системите.
Относно рестартирането на двигателя по време на движение, С. посочил, че на
таблото на автомобила светвала чек лампа, сигнализираща грешка в компютъра, и
чрез изключването на двигателя грешката се изчиствала.
След проверка на служебната документация
комисията установила, че мл. автоконтрольор М.П.С. не е изготвял докладна
записка във връзка със случая, а освен това и че не е спирал да изясни
причината за светването на светлинен индикатор на таблото на автомобила.
Като констатирала всички гореизложени обстоятелства, комисията изготвила Справка рег. №
313р-6431/27.05.2019 г. /л.13 -14 вкл./, в която обективирала същите и
направила извод, че с поведението си, изразяващо се в недокладване по надлежния
ред за неизправност в компютъра на автомобила, сигнализирана му чрез светлинен
индикатор на таблото, жалбоподателят М.П.С. е извършил нарушение по чл.233, т.3
от Вътрешните правила за организацията на експлоатацията,
материално-техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средства,
плавателната и летателната техника на МВР, утвърдени със Заповед на министъра
на вътрешните работи № Із-305/21.02.2014 г., изм. и доп. Със Заповед №
8121з-1061/29.12.2014 г., Заповед № 8121з-1043/2018 г. и по този начин е
извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР /небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на
заповед/, за което предложила, на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1,
т.2, във връзка чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР, да му бъде наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца.
На 30.05.2019 г., в
09:00 часа, жалбоподателят С. бил поканен да се яви в 09:30 часа на същия ден,
в кабинета на началник отдел ОП, за да се запознае с обобщена справка рег. №
313р-6431/27.05.2019 г. и всички материали от проведеното дисциплинарно
производство, образувано със Заповед рег. № 313з-615/02.04.2019 г. на директора
на ОДМВР – П.**. С поканата /л.15/ той бил уведомен за правото си да даде
допълнителни обяснения или възражения в 24-часов срок след запознаването.
С. се запознал със
съдържанието на Справка рег. № 313р-6431/27.05.2019 г. на 30.05.2019 г., в
09:30 часа, и удостоверил това с подписа и саморъчното изписване на името си.
На 14.06.2019 г.
дисциплинарнонаказващият орган – директорът на ОДМВР – П.**, изпратил до
жалбоподателя Покана рег. № 313р-7297 от същата дата /л.88/ и го уведомил, че в
срок до 24.06.2019 г. може да даде писмени обяснения като посочи доказателства
за твърдяните от него факти и обстоятелства и посочи относимите такива във
връзка с посоченото нарушение по чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР – „небрежност в
служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед“, изразяващо се в
неизпълнение на служебните задължения съгласно разпоредбата на чл.233, т.3 от
Вътрешните правила за организацията на експлоатацията, материално-техническото
осигуряване и отчетността на пътните превозни средства, плавателната и
летателната техника на МВР. В дадения срок С. не представил такива.
На 11.07.2019 г.
комисар Д. П. – директор на ОДМВР – П.**, издал процесната Заповед №
3133-1170/11.07.2019 г. /л.7 – 10/, с която приел, че
жалбоподателят М.П.С. - младши автоконтрольор ІІ степен в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – П.**, е извършил нарушение на
служебната дисциплина, тъй като на 07.03.2019 г., в гр. П.**, по време на
изпълнение на служебните си задължения на работа като наряд, дневна смяна по
график съвместно с А.Г.Г. – мл.автоконтрольор от сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – П.**, като автопатрул, в качеството му на водач на служебен патрулен
автомобил марка „**“, модел „**“ с рег. № **, двукратно – около 09:42 часа и
10:11 часа, по време на движение е установил наличието на светлинен сигнал за
неизправност на поверения му служебен автомобил – светещ сигнал на контролното
табло, като е рестартирал в движение двигателя на превозното средство без да
докладва за констатираната неизправност на своя началник и да предприеме мерки
за възстановяване изправността на техниката. ДНО приел, че с деянието си С.
виновно е извършил нарушение на възложените му в Раздел ІІ на утвърдената с
рег. № 3286р-19539/11.11.2015 г. типова длъжностна характеристика за длъжността
младши автоконтрольор ІІ степен в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР – П.** служебни задължения, а именно: „да работи само с
изправни МПС, съоръжения, машини, уредби, апарати, инструменти и др. При
констатиране на неизправност да сигнализира на прекия ръководител“, като не се
е съобразил с разпоредбата на чл.233, т.3 от Вътрешните правила за
организацията на експлоатацията, материално-техническото осигуряване и
отчетността на пътните превозни средства, плавателната и летателната техника на
МВР, утвърдени със Заповед на министъра на вътрешните работи № Із-305/21.02.2014
г., изм. и доп. Със Заповед № 8121з-1061/29.12.2014 г., Заповед №
8121з-1043/2018 г. на министъра на вътрешните работи: „По време на движение
водачът е длъжен: … 3. да докладва на своя началник и да вземе мерки за
възстановяване изправността на техниката“. Това било оценено като нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.1, т.3, предл.1-во от ЗМВР –
„небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед“, вр.
с чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР, поради което му наложил дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване
на заповедта.
При определяне вида
и срока на дисциплинарното наказание, дисциплинарнонаказващият орган е приел,
че извършеното от С. деяние не е предприето умишлено с цел повреждане на
служебния автомобил или умишлено укриване на повреда с манипулативна или
користна цел, а се дължи на подценяване на ситуацията и очакване проблемът да
се разреши от само себе си, без да се наложи диагностика и ремонт на превозното
средство, поради което и не е докладвал по съответния ред на прекия си
началник. С оглед на тези данни, дисциплинарнонаказващият орган е счел, че по
отношение на С. не би следвало да се налага нито най-лекото, нито най-тежкото
по вид наказание, а като адекватно на тежестта на нарушението е избрал да
наложи „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
Заповед № 3133-1170/11.07.2019 г. е връчена на жалбоподателя на 16.07.2019 г. /видно от саморъчно направеното
отбелязване в нея и положения подпис/.
Съдът възприе така
описаната фактическа обстановка въз основа на представените по делото
доказателства, представляващи административната преписка по издаването на
оспорваната заповед, както и от събраните по делото доказателства. Въз основа
на тях се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е същият с целта
на закона.
Преценявайки фактическите обстоятелства,
релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт,
съобразно критериите, визирани в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за
основателна. Доводите за това са следните:
Редът и условията за ангажиране на дисциплинарна отговорност на държавните
служители в МВР са уредени в Глава осма, чл.194 – чл.215а от ЗМВР.
Наказанията се
налагат със заповеди на лицата, определени в нормата на чл.204 от ЗМВР. В
случая жалбоподателят е младши автоконтрольор ІІ степен в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – П.**, т.е. младши изпълнителска
длъжност, а наказанието, което му е наложено с процесния административен акт е
„писмено предупреждение“ /по чл.197, ал.1, т.3 от закона/. От това следва, че
според чл.204, т.3 от ЗМВР компетентен да издаде заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание спрямо него е ръководителят на структурата по чл.37,
който в случая е директорът на ОДМВР – П.**, част от която е отдел „Охранителна
полиция“, в който работи жалбоподателят.
Процесната заповед
е издадена от компетентния за това орган - директорът на ОДМВР – П.**, в
рамките на предоставените му правомощия съгласно чл.204, ал.1, т.3 от ЗМВР и в
този смисъл не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.
Оспорваната заповед
е изготвена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити
по чл.210, ал.1 от ЗМВР, поради което са спазени изискванията на чл.146, т.2 от АПК.
Дис
циплинарното
наказание е наложено в срока по чл.195, ал.1 във връзка с чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Съгласно чл.195, ал.1
от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от
два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. В нормата на чл.196, ал.1
от ЗМВР е определено, че дисциплинарното нарушение се смята
за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно чл.196, ал.2
от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарнонаказващ орган. В разглеждания случай е установено, че към датата
на издаване на дисциплинарната заповед не е изтекъл преклузивният срок по
чл.195, ал.1 от ЗМВР, т.е. спазени са законовите правила, които регламентират
сроковете, в рамките на които дисциплинарнонаказващият орган упражнява
правомощието си да санкционира дисциплинарно служителите.
Заповедта е
издадена въз основа на извършена проверка и се позовава на резултатите от нея,
а наказаният служител е запознат с констатациите.
Дисциплинарнонаказващият
орган, на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР е връчил на жалбоподателя Покана рег.
№ 313р-7297/14.06.2019 г. /л.88/ за даване на писмени обяснения. С нея го
уведомил за възможността да се запознае с обобщена справка рег. №
313р-6431/27.05.2019 г. и всички материали от проведеното дисциплинарно
производство, както и за правото му да даде допълнителни обяснения или
възражения в 24-часов срок след запознаването. Това обаче не освобождава ДНО от
задължението, произтичащо от същата разпоредба /чл.206, ал.1 от ЗМВР/, а
именно: преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител.
В случая ДНО е пренебрегнал това си задължение и не е предприел мерки за
провеждане на изслушване, а от доказателствата по делото дори не се установява С.
да е бил уведомен за тази възможност.
Изслушването на
държавния служител или приемането на писмени обяснения имат за цел гарантиране
на всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на
дисциплинарното наказание. Предоставянето на възможност да изслушването на
държавния служител или определянето на срок за изготвяне на писмените му
обяснения са в прерогативите единствено на наказващия орган. Служителят може да
упражни или не това си право, т.е. за него това е правна възможност да защити
правата и интересите си, за наказващият орган обаче е правно задължение да
осигури възможност за реализирането на това право, както и да събере
доказателствата, посочени от държавния служител. В този смисъл, настоящият
съдебен състав намира, че разпоредбата на чл.206, ал.1 - 4 от ЗМВР са пределно
ясни и точни и не предполагат друго тълкуване. Успоредно с това те са
детайлизирани и в Инструкция № 8121з-470
от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика
в министерството на вътрешните работи - чл.18, чл.21, чл.23, чл.30, издадена по
законовата делегация на чл.215а от ЗМВР и следва да бъдат спазвани. С оглед на
това се приема, че при издаване на оспорената заповед дисциплинарнонаказващият
орган не е изпълнил императивното изискване на чл.206, ал.1 от ЗМВР, а това е
рефлектирало върху задължението по чл.206, ал.4 от ЗМВР преди налагане на
дисциплинарното наказание да събере всички доказателства, в т.ч. и посочените
такива от служителя, което от една страна се оценява като съществено
административнопроцесуално нарушение, а от друга - то е довело до нарушаване правото на защита
на наказаното лице. С оглед на това заповедта е незаконосъобразна като
постановена при съществени процесуални нарушения и като такава подлежи на
отмяна в условията на чл.146, т.3 от АПК.
Въз основа на
извършената проверка на оспорената заповед по реда на чл.168 от АПК, настоящият
съдебен състав приема, че е налице основанието по чл.146, т.3 от АПК за нейната
отмяна като незаконосъобразна, както и че с оглед на този извод съдът не следва
да се произнася относно наличието или не на отменителните основания по чл.146,
т.4 и т.5 от АПК.
По разноските:
Предвид
гореизложените съображения относно изхода на спора, съдът намира, че следва да
бъде уважено като основателно и искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски. Същият е заплатил държавна такса в размер на
10,00 лв. /десет лева/, за което е представил разписка. Отделно, в съдебното
производство той се е представлявал от пълномощник, комуто е платил адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ - видно от
представения Договор за правна защита и съдействие от 25.07.2019 г., а е
направил и разноски във връзка с призоваване на свидетел в размер на 15,00 лв.
/петнадесет лева/ и по изслушаната и приета по делото съдебно-техническа
експертиза в размер на 274,50 лв. /двеста седемдесет и четири лева и петдесет
стотинки/. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя съдебни разноски в размер на 699,50 лв. /шестстотин деветдесет и
девет лева и петдесет стотинки/.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
3133-1170/11.07.2019 г., издадена от директора на ОДМВР – П.** Д.П.**, с която
на М.П.С. – младши автоконтрольор ІІ степен в група „Организация
на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“
към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – П.**, е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца,
считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА ОДМВР – П.**
да заплати на М.П.С.
с ЕГН ********** и адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 699,50 лв. /шестстотин деветдесет и девет лева и петдесет стотинки/, от
които: 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, 400,00 лв.
/четиристотин лева/ - платено адвокатско възнаграждение, 15,00 лв. /петнадесет
лева/ - такса за призоваване на свидетел, и 274,50 лв. /двеста седемдесет и
четири лева и петдесет стотинки/ - разноски за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /П/