Решение по дело №363/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Адв.Е. С. Й. като пълномощник на З. С. С., [ЕГН] от [населено място], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица]обжалва решение № 115/ 22.05.2024 г. по а.н.д.№ 677/ 2023 г. на РС – Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с нарушаване на 3-месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Сочи, че деянието е извършено на 06.10.2022 г. с издаване на последващ ЕПБ в ЕИС на ИАГ и към тази дата деецът е станал известен, а АУАН е съставен на 17.01.2023 г. Моли за отмяна на решението и отмяна на оспореното НП. Претендира деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание главен юрисконсулт А. Е. като пълномощник на ответния директор на РДГ – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с касационната жалба и делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но с различен от търсения правен резултат. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 18/ 18.05.2023 г. на директора на РДГ – Кюстендил, с което на З. С. С. за нарушение на чл.9а във вр. с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии във вр. с т.11.7.1 от Заповед № 1019/ 17.11.2021 г. на изп.директор на ИАГ на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

От фактическата страна на спора районният съд е установил, че на 06.10.2022 г. на територията на РДГ – Кюстендил, землище [населено място] село, община Кюстендил нарушителят в качеството на лице, упражняващо лесовъдска практика е издал последващ електронен превозен билет № 6669/ 00073/06102022/232115-DP2F463 за количество дървесина, което надвишава количеството дървесина по предходни ЕПБ № 6669/00071/03102022/152316-9FF5516 и ЕПБ № 6669/00072/05102022/183618-ВЕВ3А79, въз основа на които е издаден. Първичните превозни билети са с кубатура 5 пл.куб.м. и 4.6 пл.куб.м. или общо 9.6 пл.куб.м., а последващият ЕПБ е за 16.5 пл.куб.м. или с 6.9 куб.м. повече дървесина. Нарушението е установено от служители на РДГ – Кюстендил при извършена проверка в ЕИС на ИАГ на 15.12.2022 г., за която е изготвен Констативен протокол. За нарушението е съставен АУАН на 12.01.2023 г.

От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за законосъобразност на НП. Приел е, че деянието нарушава забраната по т.11.7.1 от заповедта на изп.директор на ИАГ. Според съда, 3-месечният срок за съставяне на акта по чл.34, ал.1 от ЗАНН е спазен, т.к. същият започва да тече от деня, в който компетентният контролен орган е узнал за нарушението. Съдът е приел, че издадените ЕПБ от лицензираните лесовъди се регистрират в информационната система на ИАГ, но не стават автоматично достъпни до служителите на РДГ, които ходят на периодични проверки на терен, по пътищата или по складовете и правят проверки въз основа на документите от информационната система. Съдът е посочил, че няма назначен служител и не се изисква по закон такъв, който да следи постоянно за издаването на ПБ, поради което нарушителят е открит с изготвянето на Констативния протокол от 15.12.2022 г. Съдът е отрекъл маловажност на случая. По изложените правни съображения съдът е потвърдил оспореното НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са следните:

Изводът на съда за доказаност на деянието е формиран при неизяснена фактическа обстановка, резултат от допуснато съществено процесуално нарушение при събиране на относимите по делото доказателства.

Районният съд не е изяснил спорния въпрос относно датата, на която контролните органи са открили нарушителя във връзка с 3-месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Съгласно чл.196, ал.1 от ЗГ, контролните правомощия на ИАГ и нейните структури включват всички дейности в горските територии, както и върху съхранението, транспортирането и преработването на дървесина и недървесни горски продукти. Условията и редът за осъществяване на дейностите по контрол и опазване на горските територии се определят с наредбата по чл.148, ал.11 от ЗГ по препращане от чл.196, ал.4 от ЗГ. Това е Наредба № 1/ 30.01.2012 г. за КОГТ. По правилото на чл.15б, ал.1 от Наредбата, превозният билет се издава чрез интернет информационната система на ИАГ по ред и условия, определени със заповед на изпълнителния директор на ИАГ. С приложената заповед № ЗАП-1019/ 17.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИАГ са утвърдени образците на първичен и последващ превозен билет и е уреден реда за тяхното издаване. Издаването на ПБ се осъществява чрез интернет информационната система на ИАГ, като данните на ПБ се съхраняват в централизиран сървър, собственост на ИАГ /вж. т.1.1 и т.2 от заповедта/. Всяко лице е длъжно да регистрира издадените от него в рамките на деня ПБ в интернет информационната система на ИАГ /вж. т.5 от заповедта/. От приобщените от районния съд ЕПБ и показанията на свидетелите се установява, че последващия ЕПБ и предходните два ЕПБ са издадени и регистрирани от нарушителя в интернет информационната система на ИАГ в деня на тяхното издаване. Св. Испиринодов сочи, че контролните органи извършват регулярни проверки в информационната система на ИАГ, като на 06.10.2022 г. са имали достъп до информацията в ЕПБ, но проверката е извършена по данни от Констативния протокол. Св. Д. сочи, че данните в системата са общодостъпни, но не ги проверяват ежедневно. Когато влязат в системата, органите правят проверка и се натъкват на последващия ЕПБ. Посочените показанията на свидетелите са обективни и достоверни, т.к. не се опровергават от останалите доказателства по делото, поради което тези показания са създали задължение на съда да изиска от АНО допълнителни доказателства относно регулярността на проверките от контролните органи в интернет информационната система на ИАГ по отношение издадените от дееца превозни билети. Тези доказателства може да са във вид на вътрешни правила за извършване на проверките или други подобни вътрешнослужебни документи. С оглед показанията на св.И. за извършване на регулярни проверки, съдът е длъжен да изследва въз основа на какъв документ са разписани тези проверки и с каква регулярност, дали и кога контролните органи са били длъжни да извършат такава проверка и на коя дата е извършена същата по отношение на последващия ЕПБ и дали тази дата съвпада с датата на съставяне на Констативния протокол от 15.12.2022 г. Посочената в оспореното решение дейност на контролните органи по периодични проверки на терен, по пътища или по складове и извършваните проверки въз основа на документите от информационната система са последващи дейности без правно значение, ако се установи, че контролните органи са имали възможност да констатират издаването на последващия ЕПБ в по-ранен момент от датата на съставяне на Констативния протокол. В тази насока са мотивите в Тълкувателно решение № 4/ 29.03.2021 г. на ВАС по т.д. № 3/ 2019 г. Според тълкуването на ВАС, началото на тримесечния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не е легално дефинирано от ЗАНН, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Затова и тримесечният срок по чл.34, ал.1 ЗАНН ще започне да тече от момента, в който съществуват условия за такава преценка от длъжностното лице, компетентно да издаде АУАН на база получени достатъчно данни за нарушението и авторството му.

С оглед на изложеното, оспореното решение е неправилно и като такова на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.последно от АПК следва да се отмени. При условията на чл.222, ал.2, т.1 от АПК делото ще се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане на делото районният съд следва да изиска от директора на РДГ – Кюстендил и приобщи по делото приетите вътрешни правила или други подобни вътрешнослужебни документи, регламентиращи през периода м.10.2022 г. – м.12.2022 г. реда и периодичността за извършване на контролните проверки от интернет информационната система на ИАГ по отношение на издадените чрез системата ЕПБ и да приложи извлечение от тази система, от което да е видно на коя дата е осъществена първата контролна проверка в системата по отношение на издадения от нарушителя последващ ЕПБ от 06.10.2022 г. След приобщаване и анализ на посочените доказателства съдът следва да формира правен извод относно спазването на 3-месечния срок от откриване на нарушителя по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Н. основание чл.226, ал.3 от АПК във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН по исканията на страните за деловодни разноски следва да се произнесе районния съд при новото разглеждане на делото.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И.:

ОТМЕНЯ решение № 115/ 22.05.2024 г. по а.н.д.№ 677/ 2023 г. по описа на Районен съд - Кюстендил.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Кюстендил.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.