Решение по дело №672/2019 на Районен съд - Силистра

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 287

гр. С., 06 август 2019 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на десети юли 2019 г., в състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

при секретаря И.И.като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 672 по описа на съда за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът „Застрахователна компания Л. И.” АД твърди, че на 23.09.2014 г. около 2 ч. ответникът управлявал лек автомобил Ф.  М., рег. № ........... по ул. „И. В.”, но загубил контрол над превозното средство и се блъснал в паркирания пред № . на същата улица лек автомобил О.В., рег. № ......, собственост на Ц. Д. Ц.. Според ищеца водачът шофирал автомобила  при наличие на алкохол в кръвта над допустимите норми; към момента на произшествието по отношение на управлявания от ответника лек автомобил действал договор за застраховка „гражданска отговорност”, по силата на който на 09.06.2015 г. ищцовото дружество заплатило на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 1055,16 лв. по щета № 1801-5060-14-304698. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи тази сума, ликвидационни разноски в размер на 20 лв., мораторна лихва за периода от 25.02.2016 г. до 25.02.2019 г. в размер на 327,62 лв. и законна лихва върху главницата от 25.03.2019 г. до окончателното й плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по г.гр.д. № 432 по описа на СРС за 2019 г. Претендира  направените по делото разноски.

Ответникът М.Н.Д. оспорва исковете и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не възразява против твърденията за съществуване на застрахователно правоотношение и за заплащане на застрахователно обезщетение, но твърди, че не е извършил описаното в исковата молба ПТП, което било установено и по образуваното срещу него наказателно производство, впоследствие поради тази причина прекратено.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените  искове са с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.

Въз основа на постъпило на 25.03.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под  №  820 от 27.03.2019 г. по ч.гр.д. № 432 по описа за 2019 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от подадено в срок възражение на длъжника, в резултат на което по указание на съда и в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

Според данните от представен по делото протокол за ПТП от 27.09.2014 г. на 23.09.2014 г. около 2 ч. ответникът управлявайки лек автомобил Ф.  М., рег. № .......по ул. „И. В.”, загубил контрол над превозното средство и се блъснал последователно в пет превозни средства, включително и в паркирания пред № .. на същата улица лек автомобил О. В., рег. № ...., собственост на Ц. Д. Ц.. Вследствие на произшествието на паркирания автомобил били причинени увреждания, за чиято стойност не се спори, че възлиза на сумата посочена в исковата молба, а именно 1055,16 лв. По отношение на увреждащото МПС  - лек автомобил Ф.  М., рег. № ......, бил сключен договор за застраховка “гражданска отговорност”  между неговия собственик, ответник по делото, и ищцовото дружество, обективиран в  застрахователна полица № ..... със срок на действие от 01.07.2014 г. до 30.06.2015 г., поради което в изпълнение на задълженията си по него застрахователят заплатил на  увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на  1055,16 лв. с платежно нареждане от 09.06.2015 г.

Ответникът оспорва извършването на процесното ПТП, въпреки че се е подписал под съставения протокол от 27.09.2014 г. в качеството си на участник в произшествието (като какъвто фигурира в него), без да отбележи възраженията срещу описаната в него фактическа обстановка. Същевременно в АУАН от същата дата, който установява в същия смисъл залегналите в протокола факти, ответникът е вписал обясненията си, че на посочените в документа дата и час лекият автомобил бил управляван не от него, а от лицето Р. С., който бил отговорен и за причиненото с него ПТП. По случая е образувано досъдебно производство № 199/2014 г. по описа на РУ на МВР – С., приключило с мнение за спиране поради невъзможността да бъде установен извършителя на деянието, която се дължала на обстоятелството, че ответникът М.Н.Д. посочвал като такъв лицето Р. С., а то на свой ред обвинявало ответника  в причиняването на описания инцидент.  В досъдебното производство са събрани доказателства, че по време на настъпване на произшествието както ответникът, така и Р. С.  се намирали под въздействието на алкохол, тъй като според извършената химическа експертиза в кръвната проба, взета от ответника, се установило наличие на етилов алкохол в количество 2,30 промила, а в кръвната проба на Р. С. - 1,62 промила. С постановление от 01.10.2018 г. наказателното производство по ДП № СС 199/2014 г. е прекратено поради погасяване по давност на наказателната отговорност за извършеното престъпление.

При тези данни съдът счита, че предявеният иск е недоказан и като такъв следва да се остави без уважение. Единственото ангажирано от ищеца доказателство за съпричастността на ответника към извършване на произшествието от 23.09.2014 г., при което са причинени компенсираните от застрахователя вреди, се явява протоколът от 27.09.2014 г., който обаче не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила по отношение на начина, по който произшествието е било осъществено, тъй като констатациите на съставилото го длъжностно лице за авторството на ПТП е плод на негово умозаключение (и дори предположение), а не на непосредствените му наблюдения върху инцидента. В тази насока следва да се добави, че от докладната записка по административно - наказателната преписка е видно, че след съприкоснованието си с паркираните превозни средства автомобилът на ответника не е останал на местопроизшествието, а  бил открит от органите на КАТ спрян  на друго място, като ответникът и лицето Р. С. се намирали извън него и всеки от тях застъпил пред полицейските служители версията си, че не го е управлявал при осъществяването на ПТП. Обстоятелството, че протоколът е подписан от ответника без конкретни възражения също не го обвързва с направените в него констатации, тъй като той е изложил възраженията си в съставения едновременно с протокола АУАН № 1120 от 27.09.2014 г., което сочи, че подписът му под протокола не потвърждава обективираната в него фактическа обстановка. С оглед на така описаната хронология на установяване на участниците в ПТП и съставянето на АУАН от 27.09.2014 г., не може да се приеме, че и този документ се ползва от  доказателствена стойност по смисъла на чл. 189, ал. 2 ЗДП. Липсата на доказателства, че именно ответникът след употреба на алкохол е причинил обезщетените от застрахователя вреди, не позволява ангажирането на регресната му отговорност по  чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, поради  което предявените срещу него искове за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение и заплащане на обезщетение за забава следва да се отхвърлят, ведно с искането за присъждане на направените по делото разноски. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете, предявени от „ЗК Л.И.” АД с ЕИК .... с адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в.” № ..., представлявано от М. С. М. – Г. и П. В. Д., против М.Н.Д. с ЕГН ********** ***, чрез който ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 1055,16 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № ........., заплатено на Ц. Д. Ц. за увреждането на лек автомобил О. В., рег. № ......... при ПТП, състояло се на 23.09.2014 г. около 2 ч., при което ответникът управлявайки лек автомобил Ф.  М., рег. № ........ по ул. „И. В.” при концентрация на алкохол в кръвта над  допустимите норми,  загубил контрол над превозното средство и се блъснал в паркирания пред № .. на същата улица лек автомобил О. В., рег. № ......., ликвидационни разноски в размер на 20 лв., мораторна лихва за периода от 25.02.2016 г. до 25.02.2019 г. в размер на 327,62 лв. и законна лихва върху главницата от 25.03.2019 г. до окончателното й плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по г.гр.д. № 432 по описа на СРС за 2019 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на „от „ЗК Л.И.” АД с ЕИК .... с адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в.” № ..., представлявано от М. С. М. – Г. и П. В. Д., за присъждане на направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С. окръжен съд.

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                             /М. Петрова/