МОТИВИ към
НОХД №1819/2019 г.:
Обвинението е против
подсъдимия Д.Г.С. *** за престъпление по чл.330, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява за това, че на 31.10.2018 г. около 19.30 часа в землището на с.А., обл.П., в местността „Т..“ е запалил имущество със
значителна стойност - 96 броя бали със слама, всяка с тегло около 300 кг на
обща стойност 2851.20 лв., собственост на Д.И.Т. ***
При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава
двадесет и седма от НПК Д.С. прави самопризнание съобразно чл.371, т.2 от НПК,
признава изцяло фактите, изложени в
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни
и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с
чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:
На 31.10.2018 г.
С. Щ.-мл.инспектор в РУ Септември бил на работа от 10.00 ч. до 07.00 ч. на
01.11.2018 г. съвместно с мл.инспектор В.Д.. Около 19.30 ч. били изпратени в
с.Аканджиево на сигнал за пожар. При пристигане на място, полицейските
служители установилите, че в местността „Т.“ в с.А. бил възникнал пожар на 96
броя бали със сено, всяка от балите била с тегло от около 300 кг. На място бил
собственика на балите свидетелят Д.Т. ***. При проведения разговор свидетелят Т.
заявил, че притежавал земеделска земя в землището на с.А., местността „Т.“,
която била около 700-800 декара и която обработвал като земеделски
производител. Мястото, където възникнал пожара било пасище. На това място той
оставил 96 броя бали със слама, всяка с тегло около 300-400 килограма, за
изхранване на животните, които гледал. На 31.10.201 8г. му се обадили, че
балите били запалени. Той отишъл на място и видял пожарна, която гасяла балите.
Пожарът бил потушен.
На 01.11.2018 г.
бил извършен оглед на местопроизшествието от разследващ полицай при РУ
Септември и изготвен фотоалбум.
В хода на проведените
оперативно-издирвателни мероприятия било установено, че извършител на деянието
е подсъдимият Д.С. ***, който направил пълни самопризнания.
По делото била
назначена стокова оценъчна експертиза, която установила,че стойността на 96 бр.
бали със слама всяка с тегло около 300 кг, собственост на Д.Т. към датата на
извършеното деяние - 31.10.2018 г. е 2 851.20 лева.
По делото били
назначени и изготвени психиатрични експертизи, от които е видно, че подсъдимият
С. по време на извършване на деянието и към момента на психиатричното
изследване е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си. Леката умствена изостаналост не му пречела
да участва в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство, както и
да дава достоверни обяснения и да носи наказателна отговорност.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия
и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на
чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на
свидетелите Д.Т., Йордан Вакарелски,
заключениеята на оценъчната и психиатричните експертизи, както и писмените
доказателства приложени по делото.
В съдебната практика, а и в правната доктрината не е
спорно, че при преценката на съставомерността на престъплението по чл.330, ал.1
от НК следва да бъде
отчитана не стойността на предметите, които са били унищожени в резултат на
осъществения палеж, а стойността на имуществото, което е било запалено и
обективно е могло да пострада.
В конкретното производство предмет на престъплението
по чл.330, ал.1 НК е част от недвижим имот - пасище, което към инкриминирата дата не се
използвало, тъй като не е било обрасло с трева, поради което стойността му без съмнение несъответства на имуществения критерий,
достатъчен инкриминираното деяние да бъде съставомерно по посочения по-горе
законов текст.
Действително и
в диспозитива и в обстоятелствената част на обвинителния акт конкретно са посочени
увредените вещи - 96 бр.
бали със слама всяка с тегло около 300 кг и е посочена
тяхната индивидуална и обща стойност, но същата не е обстоятелство, което е
релевантно към обвинението по чл.330, ал.1 от НК. В практиката си касационната инстанция не веднъж
е посочвала, че за съставомерността на престъплението по основния състав на
чл.330, ал.1 от НК е от
значение общата стойност на запаленото имущество, а не стойността на
настъпилите увреждания. В този смисъл са и Р №470/21.01.2010 г., постановено по
НД №489/2009 г. II НО, Р №402/12.11.2009 г., постановено по НД №473/2009 г. II
НО и т. н. Настъпилите в резултат на осъщественото престъпление вреди
представляват съществен признак на престъплението по квалифицирания състав на
чл. 330, ал. 3 НК, но не и по основния по чл.330, ал.1 НК.
Ето защо
посочването в обвинителния акт на стойността на настъпилите в резултата на
престъплението, осъществено от подсъдимия
С. вреди представлява една допълнителна информация, включена от
държавното обвинение в този процесуален документ, но неотносима към някой от
съставомерните признаци на престъплението, предмет на обвинението.
Действително
във внесения от държавното обвинение обвинителен акт, очертаващ рамките на съдебното производство
държавното обвинение не е отразило точната стойност на запаленото имущество,
като се е ограничило единствено да посочи, че предмет на обвинението по чл.330 от НК са били бали със слама,
разположени върху пасище.
При анализ на диспозицията на нормата на чл.330, ал.1 НК от може да бъде направен
извод, че "значителна стойност" по смисъла на този текст има
имуществен критерий, кореспондиращ със съставомерното обстоятелство
"значителни вреди", посочено от законодателя в нормата на чл.343, ал.1,
б. "а" НК. Съгласно константната практика на касационната инстанция
имуществения критерии за тези съставомерни признаци е свързан с размера на
минималната работна заплата в страната и той е равен на стойността на
четиринадесет минимални работни заплати или 7 140 лева (към момента на осъществяване на
престъплението).
В този смисъл са и Р №312 от 27.06.2008 г., постановено по НД №273/2008 г.,
III НО и Р № 45 от 11.02.2009 г., постановено по НД № 658/2008 г., II НО.
От материалите по делото не
може да се направи извод, че стойността на инкриминирания имот
- пасище е на
стойност над посочената по-горе, респективно настоящият съдебен състав прие, че
предмета на престъплението по това производство не е годен
да обоснове наказателната отговорност на подсъдимия С., по така повдигнатото обвинение. Още повече, че като
пострадал от това предстъпение е посочен свидетелят Д.Т., който несъмнено е
собственик единствено на унищожените вещи – 96 бр. бали слама на стойност
2 851,20 лв., но не и на запаленото пасище.
В този
смисъл съдът прие, че деянието по повдигнатото обвинение за престъпление по
чл.330, ал.1 от НК е несъставомерно, затова ОПРАВДА подсъдимия Д.Г.С. по това обвинение.
Но
оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл.330, ал.1 от НК не изключва
наказателната му отговорност за друго престъпление осъществено при същите
фактически обстоятелства, срещу които се защитавал и установено от събраните по
делото доказателства.
Разпоредбата
на чл.304 от НПК предвижда, различни алтернативни случаи при които съдът
признава подсъдимия за невинен, един
от които е и когато деянието не съставлява престъпление.
Съдът при
направения по-горе анализ на доказателствата прие за категорично установено, че
инкриминираните вещи са унищожени противоправно от подсъдимия в резултат на
умишленото им запалване, преценява
като престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
Съдът не
намира основание да не приеме за осъществено престъпление по посочената правна
квалификация по чл.216, ал.1 от НК, макар и за това престъпление да не е
повдигнато обвинение.
Както бе
коментирано, съдът се позовава на същите непроменени фактически обстоятелства,
въз основа на които е внесено обвинение за престъпление по чл.330, ал.1 от НК.
Тези фактически обстоятелства са станали известни на подсъдимия, както от
връчването на обвинителния акт, така и при доклада на същия при даване ход на
съдебното следствие и срещу тях подсъдимият се е защитавал в хода на съдебното
производство.
Поради този
факт не е необходимо да бъде повдигано ново обвинение, тъй като не е било
нарушено правото на защита на подсъдимия, още повече, че прокуратурата,
натоварена с тази функция, чрез своя представител е поддържал първоначалното
обвинение и в пледуарията си по същество на делото.
Не на
последно място следва да се отбележи, че предвиденото в закона наказание за
престъпление по чл.216, ал.1 от НК е по-леко от наказанието за престъплението
по чл.330, ал.1 от НК.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Д.Г.С.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав
на чл.216, ал.1 от
НК, като на 31.10.2018
г. около 19.30 часа в землището на с.А.,
обл.П., в местността „Т.“
е унищожил чужди движими вещи - 96 броя бали със слама, всяка с тегло около 300
кг на обща стойност 2851.20 лв., собственост на Д.И.Т. ***.
Подсъдимият
е действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни и субективни
признаци на състава на престъплението.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36
от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата
индивидуализация.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното
деяние, която е висока, като се има предвид начина и причините за извършването
му.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в
незачитането на установения правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия,
съдът взе предвид характеристичните
данни на същите, които са отрицателни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
прецени съдействието на подсъдимия за изясняване на обективната истина, с оглед
направеното самопризнание, ниския социален и материален статус и невисоката стойност на предмета на деянието, а като отегчаващи –предишни
осъждания и отрицателните характеристични данни.
При тези многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, съдът счете, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко на извършеното.
Затова за постигането на целите на
наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции наложи наказание
на Д.Г.С., при
условията на чл.58а, ал.4 във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща
следните мерки за контрол и въздействие:
Задължителна регистрация по настоящия й адрес за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА, при
периодичност на явяване за подпис два пъти седмично, Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от
ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА и Безвъзмезден труд в полза на обществото с
продължителност 150 часа за една година.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК в тежест на подсъдимия Д.С. бяха
присъдени направените разноски по делото за в размер на 980,24 лева, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: