Решение по дело №10/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда чл. 38 ЗВО във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от Г. Т. Г. от [населено място], депозирана чрез адв.-пълномощник Я. П. при АК – Русе, против Заповед №РД -10-2715/02.12.2024 г. на Р. В. университет „Св. Св. К. и М.“ , в частта и, в която е отстранен от университета на основание чл.35, ал.4 от Правилника за структурата и организацията на учебния процес и правата и задълженията на студентите във Великотърновския университет, поради неизпълнение на задълженията си по чл.35, ал.2, а именно полагане на всички семестриални изпити и придобиване на необходимите академични кредити, предвидени в учебния план на образователната програма/специалността/.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като постановена без изискуемото съдържание, същата е немотивирана, издадена е при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна и се претендират сторените по делото разноски.

Ответникът в производството – Ректор на Великотърновския университет „Св. Св. К. и М.“, намира жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят е адресат на оспорения акт, засегнат е неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорването му.

Оспореният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Жалбата срещу акта е депозирана чрез системата за сигурно електронно връчване на Министерство на електронно управление в срока по чл. 149, ал. 1 АПК на 16.12.2024 г. чрез Великотърновския университет „Св. Св. К. и М.“ (л.39-40, л.68 и л. 71).

При тези данни и относима нормативна уредба, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В настоящото производство, съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.

Съдът приема, че компетентен за издаване на административното разпореждане за отстраняване на студент, докторант или специализант при наличие на предвидените в закона предпоставки е ректорът, като един от органите на управление на висшето училище. Правомощието му се извежда от разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗВО, според която ректорът на висшето училище решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти. При положение, че ректорът се произнася по въпросите, определящи за придобиване или за загубване на статута на студент, докторант и специализант, той може да се произнася и за отстраняването на такива лица за определен период, което е форма на временно загубване на придобития статут – чл. 67 ЗВО.

При горните аргументи, следва да се приеме, че заповедта е издадена от компетентния за това административен орган и в писмена форма, поради което не са налице основания за отмяна / обявяване на нищожност, съгласно чл. 146, т.1 и т.2 от АПК.

В същото време, съдът установява наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата, както и несъответствия с материалния закон и с целта на закона, налагащи отмяна на акта по чл. 146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

Всеки административен акт следва да бъде мотивиран и да съдържа коректно описание на фактическите и правните основания, послужили за издаването му / чл. 59, ал.1 и ал.2, т.4от АПК. Това е задължително изискване, както, за да даде възможност на съда да провери законосъобразността на акта, така и, за да може заинтересованото лице да разбере точно при какви обстоятелства и за какво нарушение се издава същия и да организира защитата си.

Разпоредбата на чл. 74, ал.2, т.2 от Закона за висшето образование предвижда, че студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок при системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище.

Тази разпоредба е бланкетна, тъй като може да се прилага само във връзка с твърдяно системно неизпълнение на конкретно задължение по учебния план или правилниците на висшето училище, чрез посочване на конкретно нарушената разпоредба на вътрешен акт. Текстът чл.35, ал.4 от Правилник за структурата и организацията на учебния процес и правата и задълженията на студентите на Великотърновския университет „Св. Св. К. и М.“, посочен като правно основание, за издаване на процесната Заповед предвижда, че студенти, за които едногодишният гратисен период по ал. 2 е изтекъл, но не са положили успешно всички семестриални изпити и нямат всички присъдени кредити по семестри, предвидени в учебния план на образователната програма (специалността), се отстраняват.

В нормата на чл.35, ал.2 на Правилника на ВТУ е посочено, че на студентите от всички професионални направления, специалности, форми на обучение и образователно-[жк], чийто срок на обучение по учебен план е изтекъл, но не са положили успешно всички семестриални изпити и нямат всички присъдени кредити по семестри, след края на заключителната сесия от последната година по учебния план на випуска се предоставя едногодишен гратисен период, през който да положат успешно всички семестриални изпити, предвидени в учебния план на образователната програма (специалността), и да придобият необходимите кредити, след заплащане в срок до 30 октомври на учебната година, следваща годината на завършване на випуска им, на административна такса в размер, определен от АС. Незаплатилите в посочения срок административна такса студенти прекъсват обучението си за един (1) семестър в съответствие с чл. 34, ал. 2. Прекъсването става със заповед на ректора, която се публикува в регистъра, който се води от ВТУ на основание чл. 10 от ЗВО (в електронната система „Студенти“ и модула „Е-студент“), и с това се смята за връчена на студента.

Формално в процесната заповед има посочено правно основание -чл. 35, ал.4 от посочения Правилник, поради неизпълнение на задълженията си по чл. 35, ал. 2, а именно полагане на всички семестриални изпити и придобиване на необходимите академични кредити, предвидени в учебния план на образователната програма/специалността/, но то не кореспондира с текста на чл. 74, ал.2, т.2 от Закона за висшето образование.

Съдът намира, че относимия текст за конкретния случай посочен в Правилника на ВТУ е този на чл.39,ал.4 който е в съответствие на 74, ал.2 от Закона за висшето образование, а не нормата на чл.35, ал.2, както е посочено в оспорената Заповед.

Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на Върховния административен съд "... Необходимостта и задължителността на излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган са решени с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗАП. По този начин се дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е предвидено единствено в случаите, посочени в чл. 15, ал. 3 от ЗАП, когато с акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за издаването на акта. По изложените причини липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт... ".

В конкретния случай, ответникът се е произнесъл в противоречие с изискването за мотивираност на акта съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което лишава съдът от възможността да извърши контрол по същество върху неговата законосъобразност, касаеща съответствието му с приложимия материален закон /чл. 146, т. 4 от АПК/ и неговата цел /чл. 146, т. 5 от АПК/. Дори и да се приеме, че са налице някакви мотиви, то те са изложени формално, без конкретно обвързване с фактите по спора и удостоверяващите ги писмени доказателства. Ответника не е изложил каквито и да било разсъждения защо е достигнал до извода, че жалбоподателят следва да бъде отстранен. Поради липса на обсъждане на тези обстоятелства, съдът е поставен в невъзможност да прецени правилно ли административния орган е приложил материалния закон.

За да може да пристъпи към издаване на заповед за отстраняване за определен срок от университета на студент, административният орган следва да е доказал неизпълнение на конкретно задължение, неизпълнението да е "системно" и освен това да е "виновно" извършено. Подобни твърдения, съответно обстоятелства в тази насока също липсват в заповедта.

Едва в проведеното на 12.06.2025 г. съдебно заседание по настоящото дело, ответникът по жалбата е представил документи, от които е видно, че жалбоподателелят не е положил успешно изпити по три дисциплини- Вещно право – 2 слаби оценки: през м. 09.2022 г. и м.12.2022 г., Семейно и наследствено право- 3 слаби оценки: през м.09.2022 г., м.12.2022 г. и м.10.2024 г. и по Право на ЕС- 4 слаби оценки: през м.03.2022 г., , м.06.2022 г., м.09.2022 г. и м.10.2024 г.

Следва да се отбележи, че съгласно Законът за висшето образование "отстраняването" от висше учебно заведение е форма на временно загубване на придобития статут и е възможно само " за определен срок".

В тази връзка не съответства на законовата разпоредба както цитирания 35, ал.2 от правилника на ВТУ, като противоречащ на Закона за висшето образование, така и обстоятелството, че в Заповедта не се посочва, че отстраняването е само за определен срок. Поради тази причина оспорената заповед е незаконосъобразна, без указване на какъвто и да е срок на тази санкция.

В съответствие с наложилата се съдебна практика на Върховния административен съд, предвиденото в чл. 74, ал. 2 от ЗВО временно отстраняване на студент има характер на преустановителна принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и административните наказания, която се изразяват в едностранно неблагоприятно засягане на правната сфера на лицата и е свързана с ограничаването на права им. Тъй като принудителните административни мерки / ПАМ / са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове, при преценка на тяхната валидност следва да се прилагат критериите за законосъобразност и действителност на индивидуалните административни актове. В случая, предвид факта, че законът не предвижда минимален или максимален срок на отстраняването, излагането на мотиви относно срока на отстраняване има изключително важно значение. В конкретната хипотеза такива липсват и неминуемо засягат правната сфера на адресата. Това е така защото приложението на нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗВО няма предвиден в закона правопрекратяващ за студента ефект и както е посочвал многократно. Липсата на мотиви относно срока за отстраняването, е пречка за проверка доколко органът, приложил мярката, се е съобразил с целта на същата, респективно целта на закона и в тази връзка дали не е налице превратно упражняване на власт. Липсата на мотиви представлява съществен порок, който води до незаконосъобразност на оспорения акт и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Както вида на наказанието, така и основанието, на което се налага наказанието не са регламентирани в ЗВО. Действително съгласно чл. 37 от ЗВО всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с правилника за дейността на висшето училище и други негови актове, а предвиденото в чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗВО академичното самоуправление включва и правото на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници, но при всички случаи това трябва да става в съответствие с този закон. Разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗВО изрично и изчерпателно изброява основанията за отстраняване на студентите за определен срок от висшето училище, поради което не е налице неуредено положение по смисъла на чл. 37 от ЗВО, нито общо положение, налагащо конкретизация с подзаконов регламент. Тя регламентира хипотезите, при които студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок. Доколкото в закона не е разписан начинът за приложението на тази мярка и по аргумент от чл. 37 от ЗВО е налице препращане към Правилника за дейността на висшето училище. Приложението и обаче няма правопрекратяващ за студента ефект, поради което налагането на санкция с безсрочен характер от страна на ректора на Великотърновския университет се явява незаконосъобразно.

Тази липса на мотиви относно срока на принудителната административна мярка представлява съществено нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Това е така, защото при определяне срок за приложение на ПАМ, органът действа в условията на оперативна самостоятелност, а тогава неизлагането на мотиви защо е избрал една конкретна възможност измежду различни такива, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и основание за отмяна на акта, тъй като води до невъзможност съда да направи проверка дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което пък е условие за законосъобразност на акта, предмет на проверка по чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146, т. 5 от АПК / така и Решение № 16177/2018 г. по адм. д. № 1938/2018 г. на ВАС VII отд., Решение № 7228/2018 г. по адм. д. № 12287/2017 г. на ВАС, VIII отд. др. /.

Както бе отбелязано, срокът би могъл да се посочи както чрез конкретно определен период от време, така и чрез сбъдване на определено условие. Това обаче не е направено в заповедта, поради което само на това основание, същата следва да бъде отменена като незаконосъобразна и противоречаща на чл. 74, ал.2 от ЗВО..

Ролята на съда е да провери законосъобразността на акта при посочените в него от административният орган правни и фактически основания, но не и да допълва, а още по-малко създава мотиви на оспорения акт в хода на съдебното производство. От всичко изложено до тук, съдът обосновава правния си извод за незаконосъобразност на процесната заповед, която макар и постановена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, е издадена при наличието на съществени нарушения на установената административна процедура и нарушение на материалния закон.

Оспорената Заповед противоречи и на целта на закона. Чл. 6 от АПК гарантира спазването на принципа на съразмерност, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗОВ дава оперативна самостоятелност на органа да определи срока за прилагане на ПАМ – временно отстраняване, като не определя нито минимален, нито максимален такъв. Следователно изцяло на преценката на ректора е оставено определянето на периода на отстраняване, който оптимално да кореспондира с допуснатото нарушение, с оглед постигане на преустановителните и превантивните цели на ПАМ. В процесния случай с отстраняването на жалбоподателя за неопределен срок, не е спазена целта на закона, така както е прокламирана в чл. 2 от ЗВО. Издаването на определен административен акт трябва винаги да бъде използван в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт.

По изложените съображения, заповедта следва да бъде отменена.

При този изход на правния спор и предвид направеното искане, на жалбоподателя следва да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер [рег. номер]., от които 10 лв.- държавна такса [рег. номер]. - заплатено адвокатско възнаграждение, чийто размер не е оспорен.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед №РД-10-2715/02.12.2024 г. на Р. В. университет „Св. Св. К. и М.“, в частта и , в която Г. Т. Г., [ЕГН] от [населено място] е отстранен от университета на основание чл.35, ал.4 от Правилника за структурата и организацията на учебния процес и правата и задълженията на студентите във Великотърновския университет, поради неизпълнение на задълженията си по чл.35, ал.2, а именно полагане на всички семестриални изпити и придобиване на необходимите академични кредити, предвидени в учебния план на образователната програма/специалността/.

ОСЪЖДА Великотърновския университет „Св. Св. К. и М.“ да заплати на Г. Т. Г., [ЕГН] от [населено място], сумата от 1010 лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.