Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260150
гр. Пловдив 01.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на шестнадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Румяна
Андреева
Членове: Пламен Чакалов
Бранимир Василев
при секретаря Бояна Дамбулева като
разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 485 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение №4438/20.11.2019г. на Пловдивския районен съд, ІІІ-ти
гр. с., постановено по гр. д. № 6183/19г., с което се осъжда „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** да заплати на Л.Т., ЕГН: **********, адрес: *** по
предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 280,15 лв. (двеста
и осемдесет лева и петнадесет стотинки) –
недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен
заем № 2663405 от 18.10.2016 г., сумата от 1939,52 лв. (хиляда деветстотин
тридесет и девет лева и петдесет и две стотинки) - недължимо платена по клауза
за неустойка съгласно чл.4, ал.2 от договор за паричен заем № 2663405 от
18.10.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 16.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 127,58 лв. (сто двадесет и седем лева и
петдесет и осем стотинки) – разноски пред районния съд за заплатена държавна
такса.
Жалбоподателят
„Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: ****, гр. ***** „Юробанк България” АД, моли съда
да отмени решението на Районния съд и постанови друго, с което отхвърли предявените
искове по съображения, изложени в жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемите
страни Л.Т., чрез адв. Д. Б., счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
отхвърли. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал2 от ЗАдв.
Предвид
доказателствата съдът установи следното:
Л.
Д. Т. твръди, че платената по договора договорна лихва е без основание, понеже
липсват условията, за прилагането ú, понеже няма уточнение за базата,
върху която се начислява лихвения процент, няма и отбелязване на размера на
дължимата лихва и съотношението ú с главницата по кредита, което води до
недействителност на договора на специалните основания, посочени в чл. 22 от ЗПК.
Както
правилно е посочено в мотивите на първоинстанционното решение в чл.2,ал.1, т.6
от договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на
30.00%. Вярно е, че няма изложени други клаузи, относно прилагането на лихвения
процент. Тук обаче следва да се имат предвид разпоредбите на §1, т.4 и т.5 от ДР
към ЗПК, където са дадени легални определения за това как се прилага лихвения
процент по кредита и фиксирания лихвен процент по кредита. Доколкото в исковата
молба не се твърди възнаградителната лихва да е начислена и съответно изплатена
по начин, различен от този, уреден от закона в посочените по - горе
допълнителни разпоредби, то и районният съд не е имал задължение да указва на
ответната страна да установява определянето на въпросната лихва в съответствие
с цитираните разпоредби. Като се има предвид този правен извод, както и
обстоятелството, че уговорения размер на лихвата не надхвърля трикратния размер
на законната лихва, понеже кредита е необезпечен (вж. Р. № 378/18.05.2006г. по гр. д. №
315/2005г. на ВКС, ІІ г. о.) и затова не противоречи на добрите нрави се налага
извода, че платената възнаградителна лихва не е без основание, поради което този
иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска за недължимо платената неустойка: В
чл.4, ал.1 от договора за заем е предвидено задължение на заемателя в срок от
три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор, да представи на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители,
всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна
бележка от работодателя за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните
две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако
има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не
по-лош от 401 „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство; 2)
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок
на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия
договор. Съгласно чл.4, ал.2 от договора при неизпълнение на задължението по
предходната алинея в указания срок, заемателят дължи заемодателя неустойка в
размер на 1939,52 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочен в чл.2,
т.2, се добавя сумата от 88,16 лв.
В т. 3 от ТР № 1/15.06.2010
г. по тълк. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е указано, че клауза за неустойка
следва да се приеме за нищожна, поради накърняване на добрите нрави, ако е уговорена извън присъщите ú обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В мотивната
част на посоченото тълкувателно решение е посочено още и това, че за спазването
на добрите нрави съдът следи служебно.
Обстоятелството, че
преди изтичане на тридневния
срок за предоставяне на обезпечение, заемодателят е включил в общия размер на погасителната вноска и оскъпяването в случай на
непредставяне на обезпечение ясно показва, че клаузата на чл., ал.2 от договора
няма за цел да обезпечи евентуалното неизпълнение на длъжника и затова не изпълва
съдържанието на неустоечна клауза.
Ето защо сумата от 1939,52 лева не представлява
неустойка по смисъла на нормата на чл. 92 ЗЗД и искът за нейното връщане е
основателен и следва да се уважи като сумата се присъди със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
16.04.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
С
оглед изложеното решението на районния съд следва да се отмени в частта, с
която е уважил иска за заплащане на сумата 280.15лв. възнаградителна лихва и
вместо него се постанови друго, с което се отхвърли този иск, а в останалата част
решението ще се потвърди.
С
оглед изхода на спора жалбоподателят следва да разноски на въззиваемата страна
съразмерно на уважения иск, който предвид разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. 731.54лв., а с начислен ДДС прави 877.85лв. – по
365.77лв. за всяка инстанция, като предвид присъдените с решението на районния
съд 462.46лв. с настоящето решение ще се присъди само разликата от 415.39лв., а
държавната такса от 109.16лв. следва да се присъди на въззиваемата, която
следва да заплати съразмерно на отхвърления иск.
Въззиваемата
дължи на жалбоподателя разноски в размер на 110.60лв. направени и пред двете
инстанции.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4438/20.11.2019г. на Пловдивския районен съд, ІІІ-ти
гр. с., постановено по гр. д. № 6183/19г. в частта,
с която се осъжда „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** да заплати на Л.Т., ЕГН: **********, адрес: *** по
предявения иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД, сумата от 1939,52 лв. (хиляда деветстотин тридесет и девет лева и
петдесет и две стотинки) - недължимо платена по клауза за неустойка съгласно
чл.4, ал.2 от договор за паричен заем № 2663405 от 18.10.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.04.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 109,16 лв.
(сто е девет лева и шестнадесет
стотинки) – разноски пред районния съд за заплатена държавна такса.
ОТМЕНЯ решение №4438/20.11.2019г. на Пловдивския районен съд,
ІІІ-ти гр. с., постановено по гр. д. № 6183/19г. в частта, с която се осъжда „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** да заплати на Л.Т., ЕГН: **********, адрес: *** по
предявения иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД, сумата от 280,15 лв. (двеста и осемдесет лева и петнадесет
стотинки) – недължимо платена по
клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 2663405 от
18.10.2016 г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 16.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, с която „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** и осъдено да заплати на Л.Т., ЕГН: **********, адрес: *** на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
държавна такса над размера от 109.17 (сто и девет лева и седемнадесет стотинки)
до пълния уважен размер от 127.52 (сто двадесет и седем лева и петдесет и осем
стотинки) и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Л.Т., ЕГН: **********, адрес: *** против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** за заплащане на сумата от 280,15 лв. (двеста
и осемдесет лева и петнадесет стотинки) –
недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен
заем № 2663405 от 18.10.2016 г, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 16.04.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** да заплати над Д.Г. Б., с личен номер *****, с адрес гр. **** още 415.39
(четиристотин и петнадесет лева и тридесет и девет стотинки) или общо 877.85лв.
на основание чл. 38, ал.2 от закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Л.Т., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. **** сумата 110.60 (сто и десет
лева и шестдесет стотинки) разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.