№ 1693
гр. Плевен, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20254430102901 по описа за 2025 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
АД, ЕИК***, чрез юрк. Ц.В., против М. Г. В.– Р., ЕГН**********, С. Г. М.,
ЕГН********** и Г. Г. В., ЕГН**********, с която са предявени искове с
правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на
ответниците, в качеството им на наследници на Г.М.В., поч., да заплатят, при
условията на разделност, равностойността на доставената и консумирана
топлинна енергия до имот, находящ се в ***, търговски обект ресторант, бивш
ресторант ***, с която са се обогатили за сметка на ищеца, в размер на сумата
от 382,67лв. главница, за периода 01.01.2014г.- 30.09.2015г., частично от
сумата в размер от 9174,24лв. за периода 01.01.2003г. - 30.09.2015г. и сумата
от 423,75лв.- мораторна лихва, за периода от 05.03.2014г.- 10.04.2025г.-
частично претендирана от 17694,19лв., за периода от 14.02.2003г.-
10.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на
депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
сумите. Твърди се, че отв. М. Г. В. – Р., С. Г. М. и Г. Г. В., са наследници на
насл. Г.М.В., ЕГН**********- поч.. Твърди се, наследодателят Вълчанов, към
процесния период 01.01.2014г.- 30.09.2015г., е бил собственик на
топлоснабдения имот находящ се в ***, търговски обект ресторант, ***, чрез
притежаваното от него юридическо лице — ЕТ“Джордж Карал — Г.В.“,
1
БУЛСТАТ ***. Твърди се, че наследодателят приживе се е обогатил за сметка
на ищеца, със сумата от 2419,28 лв., която представлява равностойността на
топлинна енергия, доставена до процесия имот, аб. №42170. Сочи, че
задълженията, възникнали от дейността на физическите лица, действали като
еднолични търговци, отговорността се носи от съответното физическо лице, е
след смъртта му- неговите наследници, дори да не поемат предприятието на
ЕТ. Твърди се, че наследодателят на ответниците е „небитов клиент“ по
смисъла на §1, т.33а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от
ДР на ЗЕ.; сочи се, че същият е бил търговец, който по занятие е извършвал
търговка дейност. Сочи се, че спрямо наследодателят, като „небитов клиент“,
е приложима разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т.2 от ЗЕ, която изисква
сключването на писмен договор за продажба на топлинна енергия между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди. Излага, че договорът се сключва при ОУ, по чл.298, ал.1, т.2 от ТЗ,
които стават задължителни за страните по търговската сделка, ако такава бъде
сключена. Твърди се, че такъв договор не е сключен между ищеца и
ответника. Сочи се също, че за „небитовите клиенти“ не са приложими
публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по
чл.150, ал.1 от ЗЕ, а се изисква изрично сключването на писмен договор.
Твърди се, че наследодателят е ползвал ТЕ за процесия имот, поради което, без
сключен писмени договор за продажба на ТЕ, се е обогатил без основание за
сметка на дружеството-ищец и дължи да му върне онова, с което се е обогатил
до размера на обедняването. Твърди се, че суми за потребена ТЕ са: сума за
отопление с ИРУ, начислена за периодите посочени в петитума на исковата
молба в размер на 0 лв.; сума за отопление без ИРУ, в размер на 0 лв.; сума за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, в размер на 84,27 лв., сума
за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, в размер на 1047,97лв.; суми за
услуга дялово разпределение в общ размер от 15,78 лв.; корекции - 0 лв. Сочи
се, че от страна на ответниците, няма плащане на претендираните суми.
Изрично се посочва, че сумите се претендират като частични. Претендират се
разноски. Представят се писмени доказателства.
В срока за отговор, отв. М. Г. В.– Р., С. Г. М. и Г. Г. В., чрез адв. А.Д.,
депозират отговор на ИМ, като се изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Твърди се, че исковите претенции са погасена по давност, като се сочи, че е
2
приложима кратката, тригодишна давност. Сочи се, че ответниците не са
титуляри на вещното право на ползване на топлинната енергия, която да е
отчетена по посочения аб №42170. Сочи се, че аб. № на потребителя на
посочения обект - ***. Твърди се, че всички дължими суми са изплатени към
09.12.2024г. Твърди се също, че разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от Закона за
енергетиката е в противоречие с въведената с чл. 9 от Директива 97/7/ЕО на
ЕП и на Съвета от 20 Май 1997 година, относно защитата на потребителя по
отношение на договорите от разстояние, забрана на непоръчани стоки. Сочи,
че ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установява как е
образувана стойността на конкретните начислени суми за топлоенергия по
партидата на ответника. Сочи се също, че представените писмени
доказателства не касаят процесия имот.
В срока за отговор, от страна на отв. М. Г. В.– Р., е депозирана молба-
становище от 06.06.2025г., в която се сочи, че за процесният имот е разкрита
партида с аб. №***, задълженията по която са погасени.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по
делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, видно от приложеното удостоверение за
наследници, че ответниците в настоящето производство са наследници от
първи ред – низходящи на насл. Г.М.В., поч. 22.01.2017г. По делото се
установява също, видно от констативен нот. акт за собственост по н.д.
№336/2004г. На Нотариус А.П., че ЕТ „Джордж – Карал- Г.В.“, гр.Плевен,
представляван от Г.В., е собственик на следния недвижим имот: ***, с обща
площ от 308,31 кв.м.
По делото се установява също, съобразно представеното извлечение от
сметка, че за процесният имот е открита партида с аб.№42170 за потребена
ТЕ. Съдът констатира, че е начислена сума за периода 01.01.2014-30.09.2015г.
в размер на 1148,02лв. за главница. По делото, от страна на ищца са
представени и приети 19 бр. фактури, за процесния период.
По делото се установява също факта на сключване на Договор
№82/31.10.2001г., между ЕС на адрес *** и ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, за
извършване на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: при проверка ВЛ е установило, че за консумирана ТЕ за
3
процесия имот, с аб. № 42170, са начислени суми, за които са издадени
процесните фактури. ВЛ е установило / информацията е дадена в табличен
вид/, че е начислена сума, за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер на
84,27лв, сума за БГВ от 1047,97лв, сума за услуга дялово разпределение от
15,78лв. ВЛ е установило, че разпределението на ТЕ е извършвана от ТЕХЕМ
СЪРВИЗИС, като в имота има 1 бр. водомер; няма налични уреди; не е
начислявано отопление с щранг лира. ВЛ е посочило, че размера на лихвата за
забава, върху главницата от 1148,01лв, за периода 05.03.2014-10.04.2025- е в
размер на 1271,75лв. По делото е изслушано и прието допълнително
заключение по ССЕ, от което се установява, че по процесните фактури, няма
плащания ВЛ е установило, че на .12.2024г. е извършено плащане на сума от
1045,44лв, с която сума е погасено задължение за главница за периода
01.11.2019-31.10.2024г и лихва от 72,74лв.; на 09.12.2024г, отново в брой е
извършено плащане на сума от 92,92лв, с която е погасена главница за м.
11.2024г. ВЛ сочи, че тези плащания са отнесени към партида ***, на която
понастоящем се води процесният имот. ВЛ сочи, че партидата *** е открита
служебно, във връзка с информация за промяна на собствеността. При
изслушване на ВЛ в с.з., същото уточнява, че двете партиди касаят един и
същи имот; плащанията, които са установени не касаят процесия период.
По делото е изслушана и СТЕ, от която се установява следното: сградата, в
която се намира процесният имот е присъединена към топлопреносната межа,
посредством аб. станция; до имота е доставяна ТЕ. ВЛ посочи, че
разпределението на ТЕ е извършено в съответствие с Методика за
разпределение на ТЕ в сгради, ЕС; отделните компоненти /съобразно
изготвената от ВЛ таблица 3/ са: ТЕ, отдадена от сградната инсталация и БГВ.
ВЛ е посочило също, че за имота има две партиди- 42170 – за ЕТ и след
смъртта му- ***.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.149, ал.1 от ЗЕ, продажбата на ТЕ, се извършва въз
основа на сключени договори, при Общи условия, в конкретно посочените
случаи, сред които и по т.2- между производител и пряко присъединени
клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Понятието „небитов клиент”
е дадено в § 1, т.33в от ДР на ЗЕ- клиент, който купува електрическа или
4
топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, включително производителите, промишлените клиенти и предприятия,
малките и средните предприятия и клиентите на едро. Безспорно е по делото,
че за процесният период, ищецът е доставил съответното количество ТЕ до
самостоятелния абонат, без да е налице сключен договор, съобразно чл. 149,
ал.1, т.2 от ЗЕ, в съответствие с което, за последния е възникнало задължение
за заплащане на съответните суми. Съдът приема за безспорно установено,
съобразно заключението по СТЕ и ССЕ, че за процесният имот, съставляващ
***, са открити две партиди- аб. № 42170 – за ЕТ„Джордж – Карал- Г.В.“, гр.
Плевен, представляван от Г.В. и след смъртта му- аб. № ***. Съдът намира за
безспорно установено също, съобразно заключението на ВЛ по ССЕ, че
задълженията за имота, начислени за аб. № 42170, не са погасени, като
извършените плащания касаят аб. № ***, за период, следващ процесия.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено,
че ЕТ приживе, е получил, без основание, с оглед липсата на договорни
отношения, ТЕ, доставена от ищеца, за собственият му недвижим имот-
съставляващ ***. В резултат на това, за собственика е възникнало задължение
за заплащане на получената и потребена ТЕ, което задължение, след неговата
смърт е преминало към неговите наследници по закон- ответници в
настоящето производство, всяка от които отговаря до размера на
наследственият си дял- или по 1/3 от общото задължение. Съдът намира, че
няма пречка наследниците на длъжника да релевират възражение за изтекла
погасителна давност, каквото в случая е надлежно направено и прието за
съвместно разглеждане. Разгледано по същество, възражението за изтекла
погасителна давност спрямо вземането на ищеца е основателно. Съдът
приема, че в случая е приложима общата петгодишна погасителна давност,
доколкото вземането на ищеца, възникнало ежемесечно на плоскостта на
неоснователното обогатяване, няма характер на периодично плащане.
Съобразно разрешението, дадено в ТР № 3/2011г. на ОСГК на ВКСК, под
„плащане” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, следва да се разбира задължение
за предаване на пари или други заместими вещи. Характерен признак на това
плащане е неговата периодичност, без оглед на това по какъв начин е
определено изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо –
годишен, месечен, седмичен или дневен. „Периодично” е това плащане, което
5
не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или
заместими вещи. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези
множество престации се обединяват от това, че имат един и същ
правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Изискуемостта,
забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се
касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт.
Последният може да бъде различен юридически факт /прост или сложен в
зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие. Отличителната
разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен
на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да
бъде изпълнено. Повтарящите се задължения за плащане обаче са периодични
само тогава, когато падежът е предварително определен, а не и в случаите
когото те случайно са се оказали изискуеми през определени периоди- какъвто
е и настоящият случай. Съдът приема, че задължението на ЕТ за плащане на
получената без основание ТЕ /доколкото е възникнало приживе на същия/ е
възниквало всеки месец, респ. изискуемостта е възниквала с изтичане на
месеца, за който е доставена ТЕ, се касае до съвкупност от вземания, които
случайно са се оказали изискуеми през определени периоди. Изискуемостта на
всяко отделно вземане за заплащане стойността на потребената ТЕ / за всеки
месец от процесия период/, по арг. Постановление № 1/1979г. на ВС,
възниква от получаването на благото. Съответно на това, съобразно нормата
на чл. 114 от ЗЗД, от момента на извършването на престацията, започва да
тече и давностния срок за нея. С оглед изложеното, съдът приема, че считано
от изискуемостта на всяко отделно – за всеки месец- от процесия период
01.01.2014г.- 30.09.2015г., спрямо датата на депозиране на ИМ по настоящето
дело, е изтекла предвидената петгодишна погасителна давност и вземането на
ищеца е погасено.
С оглед погасяването по давност на главното задължение, съдът намира,
че погасено по давност и акцесорното задължение за лихва за забава.
На основание изложеното, съдът навира, че предявените искове с правно
основание чл. 55, ал.1, предл. първо и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
ответниците М. Г. В.– Р., С. Г. М. и Г. Г. В., в качеството им на наследници на
Г.М.В., поч., да заплатят, при условията на разделност- до размера на 1/3 част
за всяка , равностойността на доставената и консумирана топлинна енергия до
имот, находящ се в ***, търговски обект ресторант, бивш ресторант ***, с
6
която са се обогатили за сметка на ищеца, в размер на сумата от 382,67лв.
главница, общо за периода 01.01.2014г.- 30.09.2015г. – или в размер на
127,56лв. за всяка, частично от сумата в размер от 9174,24лв., за периода
01.01.2003г. - 30.09.2015г. и сумата от 423,75лв.- мораторна лихва,за периода
от 05.03.2014г.- 10.04.2025г.- или в размер на 141,25лв.- за всяка, частично
претендирана от 17694,19лв., за периода от 14.02.2003г.- 10.04.2025г., ведно
със законната лихва върху главницата, от датата на депозиране на настоящата
искова молба до окончателното изплащане на сумите, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни, като погасени по давност.
Съобразно изхода на делото, следа в полза на ответниците да бъдат
присъдени направени разноски, съобразно представеният списък на
разноските -.л. 89, в размер на 2400лв.- адв. възнаграждение, общо. В списъка
е посочено, че за всяка от трите ответници е договорено адв. възнаграждение
от 800лв., за двата предявени /против всеки ответник/ искове. Съдът намира,,
че възражението на ищеца за прекомерност на адв. възнаграждение е
неоснователно. В случая уговореното адв. възнаграждение от 800лв. не се
явява прекомерно с оглед на действителната фактическа и правна сложност
на делото.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна
индустриална зона, №128, представлявано от законния си представител Й.В.,
искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо и чл. 86, ал.1 от ЗЗД
против ответниците М. Г. В.– Р., ЕГН**********, с настоящ адрес ***, С. Г.
М., ЕГН**********, с настоящ адрес *** и Г. Г. В., ЕГН**********, с
настоящ адлес ***, в качеството им на наследници на Г.М.В., поч., за
заплащане, при условията на разделност- до размер на 1/3 част за всяка
на: сумата от общо 382,67лв. главница, в размер на 127,56лв. за всеки от
ответниците, за периода 01.01.2014г.- 30.09.2015г., частично предявена от
сумата в размер на 9174,24лв., за периода 01.01.2003г.- 30.09.2015г.,
съставляваща равностойността на доставената и консумирана топлинна
енергия до имот, находящ се в ***, търговски обект ресторант, бивш
7
ресторант ***, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на
депозиране на исковата молба -09.05.2025г., до окончателното изплащане на
сумите и на сумата от общо 423,75лв.- в размер на 141,25лв за всеки от
ответниците, съставляваща мораторна лихва, за периода от 05.03.2014г.-
10.04.2025г.- частично предявена от сумата в размер на 17694,19лв., за
периода от 14.02.2003г.- 10.04.2025г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ, КАТО
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ТОПЛОФИКАЦИЯ–
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
Източна индустриална зона, №128, представлявано от законния си
представител Й.В., ДА ЗАПЛАТИ НА М. Г. В.– Р., ЕГН**********, с
настоящ адрес ***, С. Г. М., ЕГН**********, с настоящ адрес *** и Г. Г. В.,
ЕГН**********, с настоящ адлес ***, сумата от общо 2400лв..- разноски
по делото.
Решението може да обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8