Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, двадесет и
втори състав, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Ганчева административно дело № 163 по
описа за 2021 год. на Административен съд Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано е по жалба вх. № 1075/2021 год. на АС -Варна, подадена
от С.Ц.Н.,***, чрез адв. К. срещу Решение № Ц1040-02-168/21.12.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е отхвърлена
жалбата ѝ против Разпореждане № Д-02-000-00-01425926/11.11.2020
г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП – Бургас на
НОИ.
Жалбоподателката сочи, че оспорения акт е незаконосъобразен. Административния орган е спрял производството
на осн. чл. 40 ал.4 от КСО, но сочените от него факти не кореспондират с коя да
е от хипотезите предвидени в Кодекса за спиране на административното
производство. В акта не е посочено конкретно основание, налагащо спиране на
административното производство. Решението е постановено в нарушение на чл. 4
ал.2 от АПК и чл. 7 ал.3 от АПК. Счита, че предположението за извършено
нарушение от страна на осигурителя, не погасява, не изключва и не отлага
правото на осигуреното лице да получи обезщетение. Образуването на производство пред ТД на НОИ
за проверка на осигурителя – „Д комплекс сървисес“ ЕООД и предходния осигурител
„Политур 2016“ ЕООД относно спазване на осигурителното законодателство не може
да обуслови спиране на изплащане на обезщетение на жалбоподателката. Едва в
решението на директора на ТП на НОИ Бургас са изложени мотиви, че е налице
друго производство, по което се извършва проверка. Административния орган в
нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК и чл. 29 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е обосновал изводите си на предположение.
Оспорения акт не съответства и на целта на закона, тъй като тезата на
ответника, че производството може да се спре за да се изчака данъчната проверка
на осигурителя не съответства на целта на закона. С нормата на чл. 40 ал.4 от КСО се цели да бъдат предотвратени вреди за НОИ от действията на
недобросъвестни лица, целящи неоснователно получаване на парични обезщетения.
Тази недобросъвестност не може да се предполага, а следва да е подкрепена с
доказателства, събрани в административното производство. По изложените доводи моли да се отмени
оспорения акт. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателката поддържа
жалбата. Сочи, че наведените доводи от ответника в придружително писмо, че не е
установено и до момента извършването на трудова дейност от Н. налага извод за
игнориране на принципа на добросъвестност от страна на административния орган.
Моли да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответника, чрез процесуалния си представител, в депозирано становище вх. №
1574/2021 г. оспорва жалбата. По
същество излага доводи, че оспореното решение е правилно и законосъобразно.
Сочи, че при извършена проверка в информационната система на НОИ е установено,
че осигурителят не е внасял осигурителни вноски от м.07.2019 г., липсват и
данни за подаден ГФО за 2019 г. Налице са регистрирани уведомления по чл. 62 от КТ с общо 61 лица, с код на икономическа дейност 68.32. За „Политур 2016“ ЕООД
е установено, че в ТР са подадени ГФО за 2016 г.1 2017 г., в дружеството са
регистрирани уведомления по чл. 62 от КТ с общо 221 лица, с код на икономическа
дейност „Хотели и подобни места за настаняване“, за някои от лицата са подавани
данни с висок месечен осигурителен доход. В приход на ДОО за периода от
м.02.2018 г. до 0.2020 г. не са постъпвали суми за осигурителни вноски. При посещение на адреса на дружеството не е
установен офис. До издаване на решението
на директора на ТП не е установено извършването на трудова дейност от Н., за
която тя да подлежи на осигуряване и да бъдат подени данни по чл. 5 от КСО, за
да се установи, че е осигурено лице по смисъла н КСО, поради което счита, че са
налице доказателства които да доведат до издаване на разпореждане за отказ за
отпускане на парично обезщетение по представения болничен лист. По изложените
доводи моли да се отхвърли жалбата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на
оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за
установено следното:
На 31.10.2020 г. с вх. № Р14-02-000-00-********** за С.Ц.Н., подадено от
осигурителя „Д комплекс сървисес“ ЕООД, удостоверение по образец, съгласно
приложение №9 към чл. 8 ал.1 и чл. 11 ал.1
от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО за изплащане на парично
обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40 ал.1 от КСО, за периода от
04.10.2020 г. до 02.11.2020 г. Удостоверението е депозирано от управителя на
дружеството Е.П..
Извършена е проверка в персоналния регистър на НОИ за осигурени лица, при
което е установено, че Н. до м.01.2020 г. е работила в „Политур 2016“ ЕООД, в
последствие в „Ц комплекс сървисес“ ЕООД, като последния работодател е „Д
комплекс сървисес“. Трите дружества са с адрес гр. Созопол, къмпинг „Каваци“.
На 2.11.2020 г. са изготвени два протокола, съгласно които на 29.10.2020 г.
в 15 ч. служители на ТП на НОИ – Бургас са посетили адрес гр. Созопол, къмпинг
„Каваци“, който адрес е посочен от осигурителя „Ц комплекс сървисес“ ЕООД и „Д
комплекс сървисес“ ЕООД, като е установено, че на обявения адрес за седалище на
дружествата има бунгала. На входа на къмпинга има охрана, при разговор е установено, че никога не са виждали
собственика на дружествата Панайотов да посещава адреса.
На 10.11.2020 г. са издадени три броя задължителни предписания на осигурителите „Политур 2016“ ЕООД, „Ц
комплекс сървисес“ ЕООД и „Д комплекс сървисес“ ЕООД, с които от осигурителите
са поискани ведомости за работни заплати за 2019 г. и 2020 г., трудови досиета
на работниците, дневник за болничните листи, графици и присъствени форми за
2019 г. и 2020 г., касови книги,
разходни и приходни ордери, ГФО за 2019 г., банкови счетоводни документи,
договори, фактури, доказващи стопанската дейност на дружеството.
Така издадените задължителни предписания са отменени с нови три
задължителни предписания от 17.11.2020 г., като основание за това е посочено,
че е получено писмо от упълномощено лице Г.С., че документацията се намира на
територията на гр. Варна и след проведен телефонен разговор със същия, че
поради усложнена обстановка в страната заради Ковид не може да се яви и да
представи документите. Посочено е, че е изпратено писмо до ТП на НОИ – Варна за
извършване на проверка по делегация.
Представени са пълномощни, по силата на които Е.П., в качеството на
управител на „Ц комплекс сървисес“ ЕООД, „Д комплекс сървисес“ ЕООД и „Политур
2016“ ЕООД е упълномощил Г.С. да го
представлява, вкл. пред ТП на НОИ.
На 16.11.2020 г. е изготвена докладна записка от старши инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ – Бургас, относно получени три сигнала от ТП на НОИ
- Варна, съответно с дати 14.10.2020 г.
и 15.10.2020 г. за осигурителите „Д Комплекс сървисес“ ЕООД, „Ц комплекс
сървисес“ ЕООД по повод постъпили данни
от приложение № 9 по реда на НПОПДОО за няколко лица, измежду които и С.Н.. Посочено е, че при извършена проверка на
дружествата е установено, че „Д комплекс сървисес“ЕООД и „Ц комплекс сървисес“ ЕООД са регистрирани
на 28.05.2019 г. със седалище с. Тополи и едноличен собственик Е.П., на
21.09.2020 г. е вписана промяна в седалището – гр. Созопол, къмпинг
„Каваци“. За двете дружества са издадени заповеди за
проверки от 27.10.2020 г. При проверка на адреса посочен от дружествата е
установено на място наличие на бунгала, като охранителя на комплекса е посочил,
че адреса не е посещаван от посочените фирми.
Проведен е телефонен разговор със С. - представляващ дружествата, който
е заявил, че документите се намират в гр. Варна. Издадени са задължителни
предписания до трите дружества от 10.11.2020 г. да се явят да представят
необходимите документи. Предписанията са изпратени с обратни разписки, които не
са върнати. Изпратено е писмо до ТД на
НАП относно липсващи вноски от дружествата и за предоставяне информация за
дейността на дружествата. Посочено е, че
е налице обективна невъзможност за извършване на проверка по разходите на ДОО
за тримата осигурители, а издадените задължителни предписания са отменени.
На 17.11.2020 г. е изготвено писмо
от ТП на НОИ Бургас до ТД на НАП – Бургас да се предостави наличната информация
и копие от документи за следните фирми „Д комплекс сървисес“ ЕООД, „Ц коомплекс
сървисес“ ЕООД и „Политур 2016“ ЕООД. В писмото е посочено, че в трите
дружества са назначени множество лица, като в приход на ДОО от 2019 г. не са
постъпили никакви суми за осигурителни вноски.
На 19.11.2020 г. е изготвено писмо до ТП на НОИ – Варна за извършване на
проверка по делегация на „Д комплекс сървисес“ ЕООД, „Ц коомплекс сървисес“
ЕООД и „Политур 2016“ ЕООД.
По делото е представена справка за извършени ревизии и проверки, съгласно
която на „Политур 2016“ ЕООД са
извършени общо 23 проверки и ревизии. Представена е ГДД по чл. 92 от ЗКПО на
„Политур 2016“ ЕООД за 2018 г., съгласно която дружеството е посочило данъчна
печалба в размер на 138343.52 лв. , а съгласно декларация за 2017 г. печалбата
е в размер на 68149.47 лв. Съгласно ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. „Ц комплекс
сървисес“ ЕООД е с данъчна печалба в размер на 0 лв. Видно от ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. „Д комплекс сървисес“
е посочило авансови вноски след
преотстъпване в резултат на прилагане на чл. 91 от ЗКПО – 0 лв.
На 7.12.2020 г. е изготвено писмо от
ТД на НАП Бургас до НП на НОИ Бургас, в което е посочено, че за „Д комплекс
сървисес“ ЕООД няма данни за регистрирани фискални устройства, няма данни и за
регистрирани продажби с такива. Дружеството е регистрирано по ЗДДС за периода
от м.02.2020 г. до м.10.2020 г. В НАП е прието заявление от упълномощено лице Г.С. и Ю.Д.. Като уведомления по чл. 62 ал.5 от КТ
и данни са подадени в периода от 4.07.2019 г. до 16.11.2020 г. чрез Г.С., а от
21.11.2020 г. от Ю.Д.. Дружеството има образувано изпълнително дело, няма
наложени обезпечителни мерки, няма извършени ревизии и проверки. В писмото се
съдържат данни и за осигурителите „Ц комплекс сървисес“ ЕООД и „Политур 2016“
ЕООД. Посочено е, че съгласно осигурената възможност чрез средата за междурегистров обмен, част от
исканата информация може да бъде получена по ел. път.
На 11.11.2020 г. е издадено разпореждане № Д-02-000-00-01425926, с което на
осн. чл. 40 ал.4 от КСО е спряно образуваното производство за изплащане на
парично обезщетение по болничен лист № 2214397 на С.Н., считано от 11.11.2020 г.
отразено е че на осн. чл. 9 ал.2, вр. чл. 35 и чл. 36 от АПК с оглед изясняване
на факти и обстоятелства от значение за случая и при спазване на задълженията
на административния орган за събирането, проверка и преценка на
доказателствата, се извършва проверка от контролните органи при ТП на НОИ на
осигурителя „Д комплекс сървисес“ ЕООД относно спазване на осигурителното
законодателство.
Разпореждането е връчено на Н. на 19.11.2020 г., която в законоустановения
срок е депозирала жалба вх. № 1012-02-237/26.11.2020 г.
В Решение № Ц1040-02-168/21.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас е
приел, че в 18 месечния период от който следва да се изчисли паричното
обезщетение за временна неработоспособност влиза период, за който са подавани
данни по чл. 5 ал.4 т.1 от КСО за Н. от осигурителя „Политур 2016“ ЕООД. На
14.10.2020 г. е получено писмо за извършване на проверка на осигурителите, във
връзка с парично обезщетение за три лица, измежду които и Н. за установяване
извършвана трудова дейност в дружеството. Посочено е, че при проверка на „Д
комплекс сървисес“ ЕООД е установено, че дружеството не е внасяло осигурителни
вноски от м.07.2019 г. За част от лицата
са подавани данни за висок месечен осигурителен доход, като за периода от
м.02.2018 г. до м.02.2020 г. не са постъпили суми за осигурителни вноски. След
установяване, че документите на дружеството се намират в гр. Варна, е поискано
извършване на проверка по делегация. Със заповед от 4.12.2020 г. ръководителя
на ТП на НОИ Варна е възложеното извършване на проверка по разходите на ДОО на
„Д комплекс сървисес“, която да завърши в срок от 20 работни дни от връчването
й на осигурителя. Проверката не е приключила. От ТД на НАП Бургас е получена
информация, че „Д комплекс сървисес“ ЕООД няма данни за регистрирани фискални
устройства и продажби, като от подадени справки-декларации по ЗДДС е установено
наличие само на две покупки, има и образувано изпълнително дело. Възложената проверка на „Д комплекс сървисес“
ЕООД и „Политур 2016“ ЕООД извършвана от
ТП на НОИ – Варна не е приключила, поради което е преценено, че към момента на
издаване на решението са налице доказателства, които могат да доведат до
издаване на разпореждане за отказ за изплащане на парично обезщетение, поради
което е потвърдено разпореждане от 11.11.2020 г.
В хода на съдебното производство от административния орган е представено
писмо изготвено от ТП – Варна до Директора на ТП на НОИ – Бургас от 14.10.2020
г., /т.е. преди подаденото на 31.10.2020 г. с вх. № Р14-02-000-00-********** удостоверение
от осигурителя за С.Ц.Н./, съгласно
което, за С.Н. са представени приложения №9 от „Д комплекс сървисес“ към три
броя болнични листи за периода от 30.06.2020 г. до 13.07.2020 г. и от
10.08.2020 г. до 3.10.2020 г.
Представени са заповеди от 4.12.2020 г.
издадени от ръководителя на ТП на НОИ – Варна с които е възложено извършване на
проверка на „Д комплекс сървисес“ ЕООД,
„Ц коомплекс сървисес“ ЕООД и „Политур 2016“ ЕООД, както и задължителни
предписания от 4.12.2020 г. дадени на проверяваните дружества. Всички
предписания са връчени на Г.С. –
упълномощено лице на 14.12.2020 г.
Решение № Ц1040-02-168/21.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас е
връчено на Н. на 29.12.2020 г., като в законоустановения срок тя е подала жалба
по пощата. Съгласно разпоредбата на чл. 118 от КСО, срокът за обжалване на
Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14 - дневен от момента на получаването
му. Жалбата е подадена чрез административния орган в законоустановения срок, от
активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита,
срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за
обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което
подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
Обжалваното Решение
№ Ц1040-02-168/21.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с
него Разпореждане № Д-02-000-00-01425926/11.11.2020 г. на Ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП – Бургас на НОИ, са издадени от
материално компетентния административен орган, по аргумент на чл. 118, ал. 1,
респективно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ от КСО.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство
имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск
поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6
месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца
осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. Нормата
на чл. 41 от КСО определя начина на изчисление на паричното обезщетение за
временна нетрудоспособност поради общо заболяване, като се взема за основа
трудовото възнаграждение, съответно осигурителния доход, а според нормата на
чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО, преценката на правото и определянето на размера на
паричните обезщетения и помощите по ал. 1 от Наредбата се извършва въз основа
на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болнични листове
и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на
осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър
"Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър
"Трудови злополуки", регистър "Професионални болести",
регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от
регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от
удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2 от наредбата.
Съгласно § 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. В тази насока и действително, за определяне на
обстоятелството дали едно лице има право на обезщетение за временна
неработоспособност по представен болничен лист и какво следва да е то, е
необходимо да се провери дали лицето е осигурено такова за съответния
осигурителен риск и съответно какъв е бил размерът на брутното му трудово
възнаграждение, върху което са внесени, или са дължими, осигурителни вноски.
Нормата на чл. 40, ал. 4 от КСО, в редакцията на разпоредбата към издаване
на обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ - Бургас и потвърденото с него
разпореждане на Ръководителя по изплащане на обезщетенията в ТП на НОИ, сочи,
че се издава разпореждане за спиране на
производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна
неработоспособност, трудова злополука или професионална болест,
трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна
възраст, когато: 1. - са обжалвани актове на органите на медицинската
експертиза; 2. - са представени доказателства, които могат да доведат до издаване
на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението; 3. - не
са предоставени данни за издадените болнични листове и решенията по обжалването
им в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12 от КСО.
В конкретния случай, видно от съдържанието на потвърденото с обжалваното
решение разпореждане, в същото като правно основание е посочена разпоредбата на
чл. 40, ал. 4 от КСО, без обаче да е конкретизирано коя хипотеза на посочената
разпоредба се има предвид с оглед изброяването на три различни такива. Непосочването
на правното основание за издаването на потвърденото разпореждане от 11.11.2020
г. съставлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което го прави
незаконосъобразно.
Като фактическо основание за издаване на разпореждането от 11.11.2020 г. е
посочено, че производството се спира с оглед изясняване на фактите и
обстоятелствата от значения за случая, за проверка и преценка на
доказателствата по извършвана проверка от контролните органи на осигурителя „Д
комплекс сървисес“ ЕООД за спазване на осигурителното законодателство. Тези
мотиви не кореспондират с която и да е от хипотезите за спиране на
производството, визирани в КСО, към момента на издаване на акта.
В конкретния случай, видно от съдържанието на потвърденото с обжалваното
решение разпореждане, се сочи, че е налице неприключила проверка и към момента
са установени доказателства които могат да доведат до издаване на разпореждане
за отказ за изплащане на обезщетение.
Нито в разпореждането, нито в решението на Директора на ТП на НОИ, са
конкретизирани кои са тези доказателства, които могат да доведат до издаване на
разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, каквото е
именно изискването на чл. 40, ал. 4 от КСО в приложимата редакция на
разпоредбата. Вместо това, в решението на Директора на ТП на НОИ Бургас е
изложена хронология на действия,
извършени в резултат на започнала още преди образуване на настоящото административното
производство с участието на жалбоподателя проверка както на осигурителя „Д
комплекс сървисес“, така и на двама предходни осигурители на Н., т.е. при
ответника са налице данни от предходни производства свързани както с
осигурителя, така и с осигуряваното лице.
Следва да се посочи, че с разпореждане от 11.11.2020 г. е спряно
административното производство, като в оспореното решение ответника се позовава
на фактически основания за спирането му установени на по-късен етап, поради
което няма как да са съобразени от административния орган при спиране на
производството. Факта, че дружеството
осигурител не е внесло осигурителни вноски, а същите са дължими, не може също да е мотив
за спиране на производството, нито такъв може да е декларираният висок
осигурителен доход на част от наетите лица.
Сега действащата последна редакция на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО сочи, че
се спира производството, когато е необходимо да бъде извършена проверка от
контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за
правото или размера на обезщетението, но същевременно е предвидено, че в този случай
спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца. Тази
норма обаче, не е била в сила към момента на постановяване на оспорения
административен акт. По делото са налице доказателства, че на същия осигурител,
по отношение на същото осигурено лице Н.
са извършвани и предходни проверки, въпреки това не са били изяснени
релевантните обстоятелства за постановяване на разпореждане по същество за
отпускане или отказ от отпускане на заявеното обезщетение.
По изложените съображения оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане следва да бъдат отменени.
Предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като
естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда,
следва да се изпрати преписката на административния орган за ново
произнасяне при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на
настоящото съдебно решение.
При
този изход на спора и при своевременно заявената претенция за разноски, на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени такива съобразно с чл. 143, ал. 1 от АПК. По делото са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв., поради което ответника следва да се осъди
да заплати посочената сума.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Ц.Н.,***, Решение № Ц1040-02-168/21.12.2020
г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е отхвърлена
жалбата ѝ против Разпореждане № Д-02-000-00-01425926/11.11.2020
г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП – Бургас на
НОИ.
ВРЪЩА преписката на административния орган
за продължаване на административното производство, при съобразяване на
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите
на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Бургас да заплати на С.Ц.Н.,***, с ЕГН ********** сумата от 350
лв., представляващи сторени по делото разноски.
На осн. чл. 119 от КСО решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване. Да се уведомят страните.
СЪДИЯ: