Р Е Ш
Е Н И Е
град Ловеч, 13.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми
наказателен състав в открито заседание на десети ноември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 541 по описа за
2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С
Електронен фиш Серия К № 3419364 на ОД
на МВР Ловеч на Б.А.Г., ЕГН: ********** ***
е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП,
глоба в размер на 650.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за
това, че на 26.07.2019 г. в 16:03 часа на ПП І -
Недоволен
от Електронния фиш останал жалбоподателят Б.А.Г., чрез адв. П., който го
обжалва в срок, като незаконосъобразен, като твърди, че е наказан за нарушение,
извършен с автомобил, който нито притежава, нито е управлявал и излага подробни
съображения за това и твърди, че на 25.01.2017 г. е предоставил въпросния л.а.
на м.п.к., посредник при извършената сделка за покупко – продажба. Поради
изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не
се явява, не се явява и адв. П.. Постъпила е молба със становище по същество.
Ответникът
– ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като с оглед
липсата на категорични писмени доказателства за датата на връчване на ЕФ на
жалбоподателя, срокът за подаването й следва да се тълкува в негова полза.
Отбелязването в разпечатка/л.15/, че ЕФ е връчен на 25.05.2020 г. принципно не
обвързва съда, но в случая жалбата е подадена по пощата на 08.06.2020 г. Ето защо
съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, като по същество
е основателна.
Съдът намира, че от формална страна
електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП
реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от
жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е
посочено, че автомобилът е управляван със скорост 146 км/ч при ограничение на
скоростта 90 км/ч, с превишение от 56 км/ч. Посочено е и мястото на извършване
на нарушението - ПП І
-
От обективна страна е налице управление на МПС по смисъла на &6,
т.11 от ДР на ЗДвП, с превишена скорост
от 146 км.ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е
трябвало да се превишава е била 90 км. ч., предвид на това, че процесния
участък е извън населено място. Нарушението е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство - система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение АTС „АRН САМ S1”. На техническото средство, видно
от събраните по делото доказателства е
извършена метрологична проверка /Протокол от проверка №28-С-ИСИС/14.06.2019 г.
/ със срок на валидност 1 година. Приложена е и фото снимка по делото, надлежно
заверена, за установяване и онагледяване мястото на проверката. При преминаване
покрай техническото средство приближавайки се към него, същото фиксирало
скорост на движение на автомобилът 151 км. час, при разрешени
В хода на съдебното производство не
бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра
на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира правото на ползване от
страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в
чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства
снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или
системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато
нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде
доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се
установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се
индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено
доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за
измерване, е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час,
жалбоподателят е осъществил посоченото от административно - наказващият орган
нарушение. С оглед на което съдът намери, че е безпредметно да се установяват и
разпитват като свидетели по делото екипът на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч
работил по случая.
Безспорно установено е по делото, че
процесния автомобил е бил засечен с техническо
средство - с АТС тип „ARH CAM S
В случая не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел. фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). Предвид горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП).
Съдът намира, че е спазено и изискването за изготвяне на
протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в
разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на
вътрешните работи, като в тази връзка по делото са приложени, приети и вложени:
снимка на разположението на АТС и протокол за използване на АТС с рег. №906р-5467/29.09.2019
г., които по безспорен начин потвърждават извършването на последното.
Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният
фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с
обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен
фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш
се анулира.” Видно от събраните по делото писмени доказателства процедурата по
анулиране на първоначално издадения ел.фиш е спазена, като след получаване на
декларация от собственика на автомобила, в която се сочи в чие владение е бил
въпросния автомобил към датата на нарушението, първоначалният фиш е анулиран и
е издаден нов - обжалвания срещу Б.А.Г., който е оспорил констатациите по него
и е депозирал декларация, от която се установява, че не той, а друго лице е управлявало процесното МПС на
процесната дата, тъй като два дни след сключване на сделката за покупко –
продажба на процесния л.а., поради узнаване от негова страна, че на автомобила
има наложен запор и по тази причина го е върнал на 25.01.2017 г. на посредника
по сделката м.п.к.. Във въпросната декларация жалбоподателят изрично е записал,
че ако възраженията му не бъда приети от наказващия орган и не бъде анулиран
издадения срещу него ЕФ, то да се счита, че има характера на жалба срещу ЕФ,
последното е възприето от наказващият орган и е изпратена цялата преписка за
разглеждане в РС-Ловеч. На пръв поглед съблюдавайки разпоредбите на ЗДвП и
представеното копие от договор за покупко – продажба на л.а. «Фолксваген Лупо»
с рег.№ СА 5391 НН, това е достатъчно да се приеме, че правилно е санкциониран
жалбоподателят Г., като собственик на посочения автомобил, с който е извършено
нарушението, тъй като определящо за собствеността на МПС е сключването на
договор за покупко – продажба по предвидените в закона ред и форма, а не
регистрацията на автомобила в съответната ОД на МВР. Но в конкретния случай с
оглед изисканите от съда и представени от ОД на МВР – Ловеч, СДВР, РУ на МВР - Свищов,
ЗД “Бул инс“АД и ОЗК “Застраховане“ АД допълнителни писмени доказателства,
съдът стига до друг извод, а именно, че жалбоподателят не е извършил
нарушението, което му е вменено във вина. Основание за този извод на съда са
наведените възражения в жалбата относно начина на придобиване на процесния
автомобил и последвалите отношения между жалбоподателя, продавача и посредника
по сделката, за които жалбоподателят няма как да ангажира доказателства, тъй
като не е бил в известност какво е предприело лицето м.к.след като е получил
обратно владението върху процесния автомобил, но съдът им дава вяра, тъй като
жалбоподателят е изложил в жалбата си обстоятелства, които в хода на съдебното
следствие са потвърдени с категоричност. Безспорно е установено, че върху
посочения в ЕФ л.а. е имало наложен запор/писмо от СДВР л.77, ведно с
разпечатка/; че в представените справки за собственост от ПП като собственик
фигурира лицето б.к., а като предстоящ такъв жалбоподателя, т.е. не е извършена
регистрация на автомобила на името на жалбоподателя; както и че всички
застрахователни полици за застраховка „ГО“
от 2017г., 2018 г. и 2019 г. за л.а. с рег. № СА 5391 НН са с титуляр б.б.к..
От представените материали по преписка № 352р-10055/12.06.2020 г. по описа на
РУ-Свищов, се установява твърдяното от жалбоподателя, че след като е закупил
л.а. и възникналите проблеми с регистрацията му е върнал същия на м.к., който
от своя страна му е прехвърлил друг автомобил и продал процесния на дурго лице в.в.,
като всичко това се е случило през м.януари 2017 г. Преценявайки събраните
доказателства се налага категоричния извод, че от края на м. януари 2017 г.
автомобилът, с който е извършено нарушението, описано в ЕФ не е бил във
владение на жалбоподателя и същият не е могъл да упражнява право на
собственост, на ползване или на разпореждане с него, съответно не е могъл да го
предостави на друго лице да го управлява, за да може да носи отговорност за
нарушения, извършени с този автомобил, ако не посочи лицето, което го е
управлявало.
Описаните
обстоятелства не са били известни на издателя на ЕФ към момента на съставянето
му и същият е спазил всички процедури, въведени в закона при издаване и на
първоначалния фиш, който е анулиран, а впоследствие и на обжалвания ЕФ, но с
оглед наведените в писмена декларация доводи, наказаващият орган е могъл да
разследва спорните обстоятелства, тъй като целта на закона е да се санкционира
действителния нарушител и ако същият не е известен, съответно собственика на
автомобила, с който е извършено нарушението. С оглед представените пред съда и
анализирани по-горе писмени писмени доказателства, съдът приема, че се
опровергава извода на наказващия орган, че извършител на деянието е жалбоподателя
Г..
С
оглед на това, че жалбоподателят не е извършил вмененото му във вина нарушение
на ЗДвП не следва да се ангажира неговата административнонаказателна
отговорност и обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен.
При този изход на процеса е основателна заявената от жалбоподателя претенция за присъждане на направените по делото разноски, като същата следва да бъде уважена в претендирания размер от 200 лева, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно и списък на направените разноски, като ответника бъде осъден да му заплати тази сума.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
електронен фиш Серия
К № 3419364 на ОД на МВР Ловеч, с който
на Б.А.Г., ЕГН: ********** *** е
наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба
в размер на 650.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Ловеч да заплати на Б.А.Г., ЕГН: **********, сумата от 200.00/двеста/ лева
разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен
срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :