Определение по дело №351/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N 58/10.05.2011г., постановено по гр.д. N1327/2011г., Кърджалийският районен съд е признал уволнението на Д. Я. Г. от Г., извършено със Заповед N 735/30.12.2010г. на Д. на Д-Г. за незаконно и е отменил наложеното му със същата заповед дисциплинарно наказание "уволнение"; възстановил е Д. Я. Г. на предишната му работа - з. „А.-с. ч." в Д-Г.; осъдил е Д. - Г. да му заплати сумата 2 152.15 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 03.01.2011г. до 26.04.2011г., като е отхвърлил предявеният иск по чл.344, ал.1 т.3 от КТ за разликата над сумата 2 152,15 лв. до пълния му предявен размер от 3 360 лв. и за периода от 27.04.2011г. до 03.07.2011г.; присъдил е в полза на ищеца деловодни разноски в размер на 264.05 лв. и е осъдил ответника да заплати ДТ в размер на 186.09 лв., съобразно уважената част на исковете.

Депозирани са въззивни жалби и от двете страни.

Въззивникът Д-Г. оßжалва решението в частта му, с която уволнението е признато за незаконно, ищецът е възстановен на предишната му работа и Д е осъдена да заплати обезщетение по чл.344, т.3 от КТ. Излага съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира деловодни разноски.

С насрещна жалба въззивникът Д. Я. Г. атакува решението в отхвърлителната му част, като моли да се постанови ново, с което искът по чл.344,т.3 от КТ да бъде уважен изцяло. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбите се поддържат.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото по повод и във връзка с подадените жалби и наведените с тях оплаквания, констатира следното:

Въззивните жалби са допустими – подадени са в срок, от страни, имащи правен интерес от обжалване.

От данните по делото се установява следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. Я. Г., в която ищецът твърди, че уволнението му, извършено със Заповед N 735/30.12.2010г. на Д на Д-Г. е незаконно поради нарушаване на чл.333 от КТ; излага доводи, че е лице с намалена работоспособност 51%, и преди уволнението работодателят не взел предварително разрешение на инспекция по труда, съгласно изискването на чл.333 ал.1 т.2 от КТ, както и мнение на ТЕЛК, съгласно изискването на чл.333, ал.2 от КТ. Счита уволнението за незаконно и поради това, че същото следвало да се извърши на основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ, а не на посоченото в заповедта основание чл.188 т.3, вр. чл.190, ал.1 т.3 от КТ. Излага твърдения, че не е извършил описаните в заповедта за уволнение нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваната заповед, да признае уволнението за незаконно, да го възстанови на предишната му работа, както и да му бъде изплатено обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за период от 6 месеца.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че между страните по делото е било налице трудово правоотношение, като ищецът Г. е работел в Д-К на длъжността з. „А.-с. ч.".

С процесната Заповед N 735/30.12.2010г. ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищеца като му е наложил дисциплинарно наказание „уволнение" и заповедта е връчена на 03.01.2011г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели.

В четири пункта в мотивите на заповедта подробно са посочени нарушения на трудовата дисциплина, мотивирали работодателя да наложи дисциплинарното наказание.

Въззивната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, досежно липсата на доказателства за това, че нарушенията, за които е било наложено наказанието, са извършени от ищеца, като на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази му част. Несъмнено, по нито едно от нарушенията, визирани в процесната заповед като извършени от ищеца, не са представени доказателства от страна на ответника, макар с доклада си съдът да е възложил това в негова тежест и да му е разяснил това му задължение. Такива не се сочат в съдебно заседание, и не се съдържат в представеното по делото трудово досие на ищеца.

На следващо място, въззивната инстанция споделя, че уволнението е незаконно и на друго основание – поради нарушение на разпоредбата на чл.193 от КТ, но тъй като заповедта за дисциплинарно наказание не се атакува на това основание, то съдът не следва да го обсъжда.

Също така, правилни са изводите и за това, че уволнението не е извършено в нарушение на разпоредбата на чл.333 от КТ, и това е така, тъй като макар ищецът да е бил с намалена работоспособност, то по отношение на него не са били издавани предписания от здравните органи за трудоустрояване, нито е била изпълнена процедурата по чл.317 от КТ, т.е. същият не е имал статута на трудоустроен работÝик /в този смисъл Решение № 107 от 16.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1207/2002г., III г. о./

С оглед изложеното по-горе, главният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като основателен и доказан, следва да се уважи и Заповед N 735/30.12.2010г. на Д. на Д-К. следва да се отмени като незаконосъобразна, в какъвто смисъл се е произнесъл и първоинстанционния съд.

Основателни и доказани се явяват и акцесорните искове по т.2 и т.3 на същия текст от закона, като ищецът следва да се възстанови на заеманата от него преди уволнението длъжност, и му се следва обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

Доколкото към датата на произнасяне на въззивния съд доказателствата по делото сочат, че ищецът е останал без работа поради уволнението за период от 6 месеца, а именно през исковия период 03.01.2011г. до 03.07.2011г., то следва искът за обезщетение по т.3 на чл.344, ал.1 от КТ да се уважи до размера на 3 354лв., предвид доказателствата за получавано брутно трудово възнаграждение в размер на 559лв. месечно, поради което първоинстанционното решение следва да се отмени в частта му, с която този иск е отхвърлен за разликата от 2 152,15 лв. до 3 354 лв., и за периода от 27.04.2011г. до 03.07.2011г., а в останалата му част /за разликата от 3 354лв. до пълния предявен размер от 3 360лв./ следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, следва ответникът Д-К. да бъде осъден да заплати на ищеца Д. Я. Г. допълнително деловодни разноски в размер на 35,95лв., и допълнително ДТ по сметка на КОС в размер на 48,07лв.

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение N 58/10.05.2011г., постановено по гр.д.N 327/2011г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта му, с която искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, предявен от Д. Я. Г. от Г., с ЕГН *, против Д-Г., е отхвърлен за разликата от 2 152,15 лв. до 3 354 лв., и за периода от 27.04.2011г. до 03.07.2011г., вместо което постановява:

ОСЪЖДА Д.-Г. да заплати на Д. Я. Г., с ЕГН *, обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, извършено със Заповед N 735/30.12.2010г. на директора на Д-К., за периода от 27.04.2011г. до 03.07.2011г., в размер на 1 201,85лв.; и допълнително деловодни разноски в размер на 35,95лв.

ОСЪЖДА Д. П. Б.-Г. да заплати по сметка на КОС допълнително ДТ в размер на 48,07лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от датата на обявяването му, при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.