№ 6088
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело №
20231100507406 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 5247 от 03.04.2023 г., постановено по гр. д. № 21955/2022
г. по описа на СРС, 162 състав, ЕТ „Д-р *******“, ЕИК ******* е осъден да
предаде на „Диагностично – консултативен център – 17 – София“ ЕООД, ЕИК
0******* ползването върху кабинет № 112 на първи етаж в сграда на „ДКЦ-
17-София“ ЕООД, находяща се на бул. „*******“ № ******* и опразни
горепосочения нает имот. Ответникът ЕТ „Д-р *******“ е осъден да заплати
на „Диагностично – консултативен център – 17 – София“ ЕООД сумата от 580
лева, представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение и държавна такса в първоинстанционното
производство.
Срещу решението е подадена въззивна жалба с вх. №
126558/05.05.2023г. от ответника ЕТ „Д-р *******“, в която са изложени
доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на
материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост. Въззивникът счита, че вещите лица по допуснатите съдебно-
счетоводна и повторна съдебно-счетоводна експертиза са допуснали
неточности при изчисляването на сумата, дължима от него за консумативни
разноски. В този смисъл е посочено, че при правилно пресмятане по методика
и методологически указания към Решение № 288 по протокол № 67 от
10.06.2010г. размерът на консумативните разноски значително се различавал
1
от този, посочен от вещите лица. По делото не били представени фактури,
които да доказват, че разходите за консумативи са сторени от ищеца.
Неправилно била приложена и разпоредбата на чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2,
пр.2 от ЗЗД, като в подкрепа на този довод отново е изтъкната липсата на
доказателства за действително осъществени от ищеца услуги и тяхното
разпределение.Не било водено редовно и счетоводството на дружеството,
като не били представени платежни нареждания и фактури, изходящи от ДКЦ
17, към дружествата – доставчици на услуги – „Топлофикация София“ ЕАД,
ЧЕЗ Разпределение България АД и „Софийска вода“ АД, от които да е виден
размерът на услугата за всеки месец. Моли обжалваното решение да бъде
отменено, а предявеният иск – отхвърлен. Страната претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „Диагностично – консултативен център – 17 – София“
ЕООД, като я оспорва като неоснователна. Страната е изложила съображения
във връзка с правилността на обжалваното съдебно решение. Посочил е, че
ответникът е заплатил дължимия от него наем за период от 2 години и 4
месеца едва в хода на съдебното производство, но консумативните разходи не
били заплатени. Счита за неоснователен довода на въззивника, че не можел да
се установи размерът на консумативите, тъй като предметът на делото било
обстоятелството дали ответникът е изпаднал в забава за плащане на наем или
консумативни разноски за ползвания от него кабинет под наем с повече от 15
работни дни, като достатъчно било да се установи, че наемателят не е
изпълнил което и да е от двете си задължения. Допълнил е, че до образуване
на делото не бил платен нито наем, нито консумативни разноски. Фактът на
частично плащане в хода на делото от страна на ответника на дължимия от
него наем не отменял изпадането му в забава, тъй като в хода на делото се
били натрупали нови задължения за наем и консумативи. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Страната претендира и разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. №
83001/26.04.2022г. на „Диагностично – консултативен център – 17 – София“
ЕООД, с която е предявил срещу ответника ЕТ „Д-р *******“ осъдителен иск
с правна квалификация по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК
за опразване и предаване на наетия от ответника кабинет № 112 на първи
етаж в сградата на „ДКЦ - 17 - София“ ЕООД, находяща се на бул. „*******“
№ *******.
Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор за наем от
03.09.2012г., въз основа на който ЕТ „Д-р *******“ ползвал под наем кабинет
№ 112 на първи етаж в сградата на „ДКЦ - 17 - София“ ЕООД, находяща се на
бул. „*******“ № *******. Във връзка с така сключения договор за ответника
възникнали задължения за заплащане на месечен наем и консумативни
2
разходи в размер на 5973,08 лева за периода 01.01.2019г. – 30.06.2021г. С
нотариална покана, връчена на наемателя на 09.08.2021г., последният бил
поканен да заплати дължимите от него суми, както и да подпише нов договор
за наем. Изрично бил предупреден, че „ДКЦ - 17 - София“ ЕООД ще
прекрати сключения между тях договор за наем на основание чл. 8, т. 3 от
същия поради забава в плащането на задължението за наем с повече от 15
работни дни, в случай че ответникът не подпише новия договор в тридневен
срок от получаването на поканата. След получаване на нотариалната покана
ЕТ „Д-р *******“ заплатил сумата от 2516,10 лева, но формирал ново
задължение в размер на 5644,09 лева за периода от 01.12.2019г. –
30.04.2022г. До момента на предявяване на исковата молба ответникът не
погасил задълженията си към ищеца и не подписал нов наемен договор,
поради което с исковата молба е отправено едностранно изявление до ЕТ „Д-
р *******“ за прекратяване на сключения между страните договор за наем
поради неизпълнение на задълженията по правоотношението, изразяващи се в
неплащане на уговорения наем и консумативни разноски за периода от
01.12.2019г. – 30.04.2022г. При така изложените обстоятелства, ищецът е
помолил ЕТ „Д-р *******“ да бъде осъден да опразни наетото от него
помещение, представляващо кабинет № 112 на първи етаж в сградата на
„ДКЦ - 17 - София“ ЕООД, находяща се на бул. „*******“ № *******.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЕТ „Д-р
*******“, с който е заявил, че предявеният иск е неоснователен в частта му за
размера на претендираните режийни разноски, тъй като същите не били
съобразени с методиката и методическите указания на Столичен общински
съвет. Заявил е готовност да ги заплати, ако бъдат изчислени съобразно
Методиката към решение № 288 по протокол № 67 от 10.06.2010 г. на
Столичен общински съвет. Не е оспорено обстоятелството, че ползва под
наем процесното помещение. С уточняваща молба от 01.07.2022г. ответникът
е посочил, че оспорва прекратяването на наемното правоотношение между
страните, тъй като наемната цена била напълно заплатена от него за
посочения от ищеца период, а режийните разноски заплатил частично поради
наличието на противоречие при тяхното изчисляване с Методиката на СОС.
„ДКЦ - 17 - София“ ЕООД изпълнявал задължението си неточно, поради
което не следвало едностранно да прекратява договора за наем. Твърди, че е
изправна страна по правоотношението, като се е позовал на неспазване на
изискванията на закона. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Възникването на наемно правоотношение между „Диагностично –
консултативен център – 17 – София“ ЕООД /наемодател/ и ЕТ „Д-р *******“
/наемател/ се установява от приетия по делото като писмено доказателство
договор за наем от 03.09.2012г., с който наемодателят се е задължил да
предостави за временно ползване на наемателя кабинет № 112, на първи етаж
с разгърната площ от 39,73 кв.м., находящ се в сградата на „ДКЦ - 17 -
София“ ЕООД в гр.София, бул. „*******“ № *******. Наемателят, от своя
страна, се е задължил да заплаща месечно наемна цена до 10 число на
3
съответния месец в размер на 38,10 лева, както и всички консумативни
разходи, определени по методика на Столична община. Размерът на
консумативните разходи се определя съобразно приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора. В чл. 8, т.3 от договора е
посочено, че той подлежи на едностранно прекратяване от наемодателя при
забава в плащането на наемната цена или консумативни разходи с повече от
15 работни дни.
От нотариална покана с per. № 10049, том VБ, акт 68 от 14.07.2021 г., се
установява, че същата е връчена на ЕТ „Д-р *******“ на 09.08.2021г., като
ответникът е бил поканен да заплати на ищцовото дружество в 10 дневен срок
сумата от 5 973,08 лева, представляваща наем и консумативни разходи за
периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2021г. Ответникът е предупреден, че ако не
стори това договорът за наем ще бъде прекратен на основание чл. 8 т. 3 от
Договора.
По делото е приобщена представената от ищеца „Методика за
определяне на сумата, която трябва да заплащат наемателите на всеки кабинет
/обект/ за консумираните през месеца ток, отопление, вода и др., находящи се
в сградата на бул. „******* № *******, в която се помещава „ДКЦ - 17 -
София“ ЕООД“, както и представените от ответника „Методика за
определяне сумата, която трябва да заплащат наемателите от всеки кабинет
/обект/ за консумираните през месеца, ток, вода и отопление“ и „Методически
указания за начина на определяне и разпределение на консумативните
разходи за всеки отделен обект“, представляващи приложение към Решение
№ 288 по протокол № 67/10.06.2010г. на Столичен общински съвет. От писмо
с вх.№ 221153/18.10.2022г. на СОС се установява, че Решение № 288 по
протокол № 67/10.06.2010г. на Столичен общински съвет не е обжалвано пред
съда и не е отменено или прогласено за нищожно със съдебен акт. Съгласно
писмо с вх. № 231902/28.10.2022г. от Столична община, Решение № 288 по
протокол № 67/10.06.2010г. на Столичен общински съвет не е отменено от
Столичен общински съвет, като е допълнено, че единствените изменения в
него касаят т.3 относно приетия образец на договор за наем.
ЕТ „Д-р *******“ е представил пред съда платежни нареждания от
26.07.2021г. /л.44 и л.45 от делото/, от които е видно, че е заплатил по сметка
на „ДКЦ - 17 - София“ ЕООД следните суми: 1800 лева – консумативи за
кабинет № 112 за периода 01.01.2019г. – 30.06.2021г., както и 716 лева – наем
за същия кабинет за периода 01.01.2019г. – 30.06.2021г. На 03.06.2022 г. с
платежни нареждания /л.48 и л.49 от делото/ ответникът е заплатил сумата от
600 лв. - консумативни разходи за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. и
сумата от 548,64 лв. - наем за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г.
По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице
Ю.Н. е посочила в своето заключение, че методиката за определяне сумата,
която трябва да заплащат наемателите на всеки кабинет за консумирането
през месеца ток, отопление, вода и др., представена от ищцовото дружество
4
„ДКЦ - 17 - София“ ЕООД /л.29-42 от делото/, е разработена съобразно
Методическите указания към Методиката към Решение № 288 по протокол №
67 от 10.06.2010г. на СОС. На поставените въпроси е отговорено, че размерът
на консумативните разходи за кабинета, ползван от ответника, за периода от
месец 01.2019 г. до месец 06.2021 г. възлиза на 4345 лева, като е допълнено,
че от тях ответникът е заплатил 1 800 лева с платежно нареждане от
26.07.2021г. и дължимият остатък възлиза на сумата от 2545 лева. Съгласно
счетоводните регистри на „ДКЦ - 17 - София“ ЕООД за периода от месец
01.2019 г. до месец 06.2021 г. консумативите са в размер на 4800 лева, като
заплатените от ответника суми в размер на 1800 лева с платежно нареждане
от 26.07.2021г. са осчетоводени с фактура № ********** до размера от 1760
лева, а остатъкът за заплащане възлиза на 3040 лева. В открито съдебно
заседание вещото лице е заявило, че Методиката към Решение № 288 по
протокол № 67 от 10.06.2010г. на СОС, представена от ответника, не може да
бъде използвана самостоятелно и не е достатъчна за определяне размера на
консумативните разходи за всеки един самостоятелен обект в сградата на
ДКЦ и трябва да бъде направена допълнителна разработка, съобразно
методическите указания към нея. Допълнил е, че методиката, представена от
ищеца, е разработена именно въз основа на методическите указания на СОС.
В заключението си по повторната съдебно-счетоводна експертиза
вещото лице А.С. е посочила, че общото финансово задължение на ЕТ „Д-р
*******“ за периода 01.01.2019г.-30.06.2021г. е в размер на 2636,76 лева. В
открито съдебно заседание вещото лице А.С. е заявила, че единствено по
методиката на СОС не може да се работи, като следва да бъде изготвена
допълнително указателна методика с данни за самото ДКЦ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата,
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г.,
на ВКС, ОСГТК/.
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и
допустимо.
По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски
районен съд е правилно поради следните съображения:
За да е основателен предявеният иск по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 310,
ал.1, т. 2 от ГПК за опразване и връщане на процесния имот, предмет на
договора за наем, ищецът следва да докаже, че е налице валидно сключен
договор за наем, че е предал имота, както и последващото прекратяване на
действието му на соченото от него основание, както и че ответникът
5
продължава да го ползва.
Не се спори, а и от доказателствата е видно, че между страните е бил
сключен договор за наем от 03.09.2012г., с който наемодателят
„Диагностично – консултативен център – 17 – София“ ЕООД се е задължил да
предостави за временно ползване на наемателя ЕТ „Д-р *******“ кабинет №
112, на първи етаж с разгърната площ от 39,73 кв.м., находящ се в сградата на
„ДКЦ - 17 - София“ ЕООД в гр.София, бул. „*******“ № *******.
Ищецът е направил с исковата молба изявление за прекратяване на
договорното правоотношение между страните на основание чл.8, т.3 от
договора за наем поради неизпълнение задължението на ответника за
заплащане на уговорения наем и консумативни разходи за периода от
01.12.2019г. до 30.04.2022г. В посочената клауза от договора е посочено, че
същият се прекратява с едностранно писмено уведомление от наемодателя
при забава в плащането на наемната цена или на консумативни разходи с
повече от 15 работни дни. Така уредената възможност в договора по своята
същност касае института на разваляне на договора, уреден в чл.87 от ЗЗД,
доколкото се отнася до последиците от неизпълнение на парично задължение,
което винаги е забавено – чл.81, ал.2 от ЗЗД.
Потестативно право на всяка от страните да развали двустранен договор
по реда на чл.87 от ЗЗД при неизпълнение задълженията на другата страна
съществува и без нарочна уговорка в договора. В ал.1 на посочената
разпоредба се сочи, че когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. В чл.87, ал.2 от ЗЗД е уредена и възможност за
безусловно разваляне на договора без даване на подходящ срок за
изпълнение, ако изпълнението е станало невъзможно, безполезно или е
следвало да бъде изпълнено в точно уговорено време, като наличието на тези
обстоятелства се доказва от страната, която се позовава на тях.
Посочените по-горе правила са диспозитивни. Страните могат да
регламентират правоотношенията, в които встъпват, по своя воля, като
уговорят конкретно условията за тяхното възникване, развитие и
прекратяване, в т.ч. сами да определят условията, при които настъпва
разваляне на същия с едностранно волеизявление на изправната до
неизправната страна, както и да предвидят, че изявлението за разваляне може
да бъде отправено и поражда действие след изтичането на предварително
определен от страните срок след настъпване падежа на задължението, без да е
необходимо даването на допълнителен срок за изпълнение /така и решение №
216 от 30.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 959/2019 г., IV г. о., ГК, решение №
251 от 7.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1002/2011 г., II т. о., ТК, решение № 31
от 13.11.2009 г. по т. д. № 661/2008 г. на II т. о. и решение № 47 от 31.03.2011
г. по т. д. № 706/2010 г. на II т. о./
6
Именно такъв е и настоящият случай. Както се посочи в чл.8, т.3 от
договора за наем страните са постигнали съгласие за това, че при забава с
повече от 15 работни дни в плащането на наемната цена или консумативни
разходи наемодателят има право да развали договора поради виновно
неизпълнение на задълженията на наемателя. Следователно, уговорено е
ефектът на развалянето да настъпи автоматично с отправеното от наемодателя
„ДКЦ - 17 - София“ ЕООД едностранно изявление до наемателя ЕТ „Д-р
*******“, след като вече е изтекъл предварително посоченият от тях срок /15
дни/ от датата на падежа на задължението на наемателя. В случая е налице
отклонение от общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, изразяващо се в това, че
страните са уговорили даването на подходящ срок на наемателя за
изпълнение след настъпване падежа на задължението, който обаче
предхожда по време отправянето на изявлението за разваляне.
Настоящият състав счита, че безусловното изявление за разваляне на
договора от страна на ищеца „ДКЦ - 17 - София“ ЕООД е било направено
валидно чрез връчването на препис от исковата молба на ответника –
наемател ЕТ „Д-р *******“. С получаването на препис от исковата молба за
отговор на 04.05.2022г., в която са инкорпорирани твърденията на ищеца за
извършено изявление за прекратяване на договора и претендиране последици
от това – опразване и връщане на наетия имот, следва да се приеме, че до
ответника ЕТ „Д-р *******“ е достигнало волеизявлението за прекратяване на
договора поради неизпълнение на задълженията му. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 178 от
12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 37 от 22.03.2011
г. по гр. д. № 920/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 186 от 15.07.2014 г. по
гр. д. № 6836/2013 г. на III ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Посочената по-горе практика на ВКС приема, че развалянето на
договора с исковата молба може да се реализира, ако длъжникът не изпълни в
хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящ
предвид конкретните обстоятелства срок. Независимо от това, настоящата
инстанция посочи вече, че страните сами са договорили кой срок е подходящ
в отношенията между тях, а именно – 15 работни дни след настъпване на
падежа на задължението, който от своя страна предхожда получаването на
препис от исковата молба на 04.05.2022г., представляваща изявление за
разваляне. Към момента на получаване на преписа от исковата молба,
съдържаща и изявлението на „ДКЦ - 17 - София“ ЕООД за разваляне на
сключения договор за наем, ответникът ЕТ „Д-р *******“ е имал непогасени
задължения за заплащане на наем към дружеството-наемодател. За това
свидетелстват приложените по делото платежни нареждания. На 26.07.2021г.
преди образуване на производството пред първата инстанция ответникът е
заплатил сумата от 716,10 лева за погасяване на задължението му заплащане
на наемна цена за периода 01.01.2019г. – 30.06.2021г. Непогасено е останало
задължението за наемна цена за периода 01.07.2021г. – 30.04.2022г. Съгласно
чл.4 от договора за наем, падежът на задължението е 10-то число на
7
съответния месец, за който се дължи възнаграждението за наем.
Следователно 15 дневния срок по чл.8, т.3 от договора за наем, уговорен
предварително и свободно между страните като подходящ срок за изпълнение
след изпадане в забава, е бил изтекъл за целия период, който е останал
незаплатен, в т.ч. и за месец 04.2022г., тъй като за този месец задължението е
следвало да бъде изпълнено до 10-то число, откогато е започнал да тече и 15
дневния подходящ допълнителен срок за изпълнение, който е изтекъл на
29.04.2022г. От тази дата е възникнало правото на „ДКЦ - 17 - София“ ЕООД
да развали договора за наем между страните поради неизпълнение на
задължението на ЕТ „Д-р *******“ за заплащане на наем в периода
01.07.2021г. – 30.04.2022г. Преписът от исковата молба е връчен на наемателя
на 04.05.2022г., като оттогава е бил развален автоматично договорът за наем.
Последващото заплащане на 30.06.2022г. на сумата от 548,64 лева за наемна
цена за периода 01.07.2021г. – 30.06.2022г. не променя извода за надлежно
упражнено право на разваляне по чл. 87 от ЗЗД, тъй като последиците на
прекратителното действие вече са били настъпили с получаването на препис
от исковата молба, с оглед постигнатите между страните договорености в
чл.8,т.3 от договора за наем.
Спорен е и размерът на задължението на ЕТ „Д-р *******“ за
заплащане на месечните консумативни разходи /вода, електроенергия,
топлоенергия и др./ за периода 01.01.2019г. – 30.06.2021г. Въззивникът е
навел оплакване, че за посочения период е била погрешно прилагана
представената от ищеца „Методика за определяне на сумата, която трябва да
заплащат наемателите на всеки кабинет /обект/ за консумираните през месеца
ток, отопление, вода и др., находящи се в сградата на бул. „******* №
*******, в която се помещава „ДКЦ - 17 - София“ ЕООД“, а не представената
от него „Методика за определяне сумата, която трябва да заплащат
наемателите от всеки кабинет /обект/ за консумираните през месеца, ток, вода
и отопление“ и „Методически указания за начина на определяне и
разпределение на консумативните разходи за всеки отделен обект“,
представляващи приложение към Решение № 288 по протокол №
67/10.06.2010г. на Столичен общински съвет. Това довело до завишаване
размерите на дължимите от него суми.
По делото са изготвени две съдебно-счетоводни експертизи –
първоначална и повторна. И двете вещи лица са посочили по време на
изслушването им в открито съдебно заседание, че Методиката към Решение
№ 288 по протокол № 67 от 10.06.2010г. на СОС, представена от ответника
/л.61 от делото/, не може да бъде използвана самостоятелно и не е достатъчна
за определяне размера на консумативните разходи за всеки един
самостоятелен обект в сградата на ДКЦ, като трябва да бъде направена
допълнителна разработка, съобразно методическите указания към нея и при
съобразяване на данните за самото ДКЦ, както и че методиката, представена
от ищеца /л.29 от делото/, е разработена именно въз основа на методическите
указания на СОС. Вещото лице Ю.Н. е посочила, че съгласно извършените от
8
нея изчисления ответникът е заплатил сумата от 1800 лева за консумативи за
периода м.01.2019г. – м.12.2019г., като остатъкът на дълга за периода
м.01.2020г. – м.06.2021г. възлиза на 2545 лева. По повторната съдебно-
счетоводна експертиза вещото лице А.С. е установила, че за периода
01.01.2019г. – 30.06.2021г. ЕТ „Д-р *******“ дължи заплащането на
консумативни разходи в размер на 2636,76 лева., като е взела предвид
извършените от ответника плащания на 15.10.2019г. и на 26.07.2021г., с които
са били погасени задълженията за ТБО за периода м.01.2019г. – м.09.2020г. и
за консумативи за м.01.2019г. – м.12.2019г. Съдът счита, че следва да даде
вяра на заключението по повторната счетоводна експертиза, тъй като
експертът по нея е съобразил обстоятелството, че „ДКЦ – Свети Лука –
Диабетен център“ ЕООД е било прекратено без ликвидация и се е вляло в
„ДКЦ-17-София“ ЕООД, което от своя страна е довело до промяна в
площообразуването и определянето размера на дължимите от наемателите
цени за консумативни разходи, като едновременно с това е извършила
изчисленията на база методиката на СОС при съобразяване методиката на
ответника единствено по отношение конкретните параметри на отделните
обекти. Съдът счита, че от общия размер на финансовите задължения на
ответника, посочен в заключението на повторната счетоводна експертиза,
следва да бъде изваден размерът на наема, тъй като вещото лице е определило
общия размер заедно с него, но задължението за заплащане на наемна цена не
се причислява към задължението за заплащане на консумативните разходи,
свързани с ползването на кабинет № 112. Поради това, настоящата инстанция
приема, че общият размер на консумативните разходи в тежест на ответника
ЕТ „Д-р *******“ за периода 01.01.2020г. – 30.06.2021г. възлиза на 2362,44
лева. За периода 01.01.2019г.-31.12.2019г. задължението е погасено чрез
плащане.
Посоченият по-горе размер на задължението за консумативни разходи е
изчислен от вещото лице след съобразяване на извършеното от ответника
плащане на сумата от 1800 лева с платежно нареждане от 26.07.2021г.
Следователно, независимо от извършеното плащане, ответникът не е погасил
изцяло задължението си, поради което в полза на ищеца – наемодател „ДКЦ-
17-София“ ЕООД е възникнала възможността да упражни преобразуващото
си право по чл. 87 от ЗЗД едностранно да развали договора за наем. Посочи
се по-горе, че това е станало чрез връчване на препис от исковата молба за
отговор на ответника ЕТ „Д-р *******“ на 04.05.2022г.
Неоснователни са възраженията на ответника, че ищецът ДКЦ-17-
София“ ЕООД не бил доказал, че е плащал предоставените комунални услуги
на съответните доставчици. При изготвянето и на двете счетоводни
експертизи вещите лица са се запознали със счетоводството на ищеца и с
фактурите, издадени от следните доставчици: „Топлофикация София“ ЕАД,
„Софийска вода“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД. В таблица № 1 по
първоначалната съдебно-счетоводна експертиза са отразени детайлно
отделните плащания към експлоатационните дружества за периода
9
м.01.2019г. – м.06.2021г. Посочване размерите на отделните плащания е
извършено и в повторната счетоводна експертиза, на която съдът е дал вяра,
като при изчисление размера на съответната комунална услуга, припадащ се
на кабинет № 112, вещото лице е посочило и сумите, които е заплатило и
ДКЦ-17-София“ ЕООД. Така например, на стр.18 от експертизата са посочени
номерата на отделните месечни фактури, издадени от „ЧЕЗ Електро
България“ за 2019г., датата на тяхното издаване, размерът на месечните
задължения и припадаща се от тях част за кабинет № 112. По аналогичен
начин е сторено и по отношение на „Софийска вода“ АД и „Топлофикация
София“ ЕАД.
Като последица от развалянето на договора за наем от 03.09.2012г.,
преустановяваща занапред договорната обвързаност между страните – чл.88,
пр.2 от ЗЗД, в тежест на ответника – наемател ЕТ „Д-р *******“ е възникнало
задължение на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД да върне държането на наетия
кабинет № 112 на ищеца – наемодател.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява основателен, като
ответникът ЕТ „Д-р *******“ следва да бъде осъден да опразни процесния
имот и да го предаде на ищеца. Крайните изводи на двете инстанции
съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, разноските следва да се поставят в тежест на
въззивника ЕТ „Д-р *******“.
Въззиваемата страна „Диагностично – консултативен център – 17 –
София“ ЕООД е представила списък по чл.80 от ГПК, съгласно който е
сторила разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева. Представен е и договор за правна помощ, сключен между въззиваемия и
адв. Д. Д., по който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева, заплатено в брой.
При това положение ЕТ „Д-р *******“ следва да бъде осъден на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на страна „Диагностично –
консултативен център – 17 – София“ ЕООД сумата от 300,00 лева,
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
Въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, тъй като предявеният иск с
правно основание по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК има за
предмет опразването на нает имот, обект на наемното правоотношение между
страните по спора при наемна цена от 38,10 лв. месечно /без ДДС/ и 45,72
лева с ДДС. В случая цената на иска се определя по реда на чл. чл.69, ал.1, т.5
от ГПК от наема за процесния договор за една година и възлиза в размер на
548,64 лева /в този смисъл разясненията, дадени в мотивите към т. 20 от
тълкувателно решение № 6/2012 г. по описа на ОСГТК, ВКС/.
10
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5247 от 03.04.2023 г., постановено по гр.
д. № 21955/2022 г. по описа на СРС, 162 състав.
ОСЪЖДА ЕТ „Д-р *******“, ЕИК ******* да заплати на
„Диагностично – консултативен център – 17 – София“ ЕООД, ЕИК 0*******,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 300,00 лв. /триста лева/,
представляваща направени пред въззивната инстанция разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11