№ 9
гр. Каварна, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.а М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от В.а М. Узунова Панчева Гражданско дело №
20223240100150 по описа за 2022 година
Производството е по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът излага, че на 11.12.2018г., между
"Уникредит Булбанк" АД от една страна и Н. Ж. В. от друга, бил сключен
Договор за кредитна карта на физически лица №CCIR – 319-00070-2018 от
11.12.2018г., при условията на който кредиторът предоставил на
кредитополучателя възможност да ползва платежни услуги, чрез банкова
карта, като усвоява и погасява суми, в съответствие с договореното.
Револвиращият кредит бил предоставен по сметка на кредитополучателя и
била с лимит 2000 лева.
Ищецът претендира главница в размер на 1855,53 лева, която сума била
формирана от всички усвоявания, които кредитополучателят е правил, като
били приспаднати направените погашения.
Излага още, че страните приели в т.8 от договора условия за
издължаване на ползваните средства, като съгласно т.3.1 минималната
изискуема погасителна вноска била в размер на 60 лева, или сума равна на 3%
от кредитния лимит, а минималната дължима сума от кредитополучателя
включвала минималната изискуема погасителна вноска за съответния период
на клиентски плащания, ведно с изискуеми и непогасени суми от предходни
периоди и непогасени лихвени плащания, както и надвишен кредитен лимит,
1
ако такъв е налице.
Според т.3.2 и 3.4 от договора, срокът за ползване на разрешения
кредитен лимит и действието на договора било до 31.12.2020г.
Ищецът посочва, че кредитополучателят не изпълнил договорните си
задължения по т.8 от Договор за кредитна карта на физически лица №CCIR –
319-00070-2018 от 11.12.2018г., относно погасяване на дължимите суми по
кредитното правоотношение. На основание т.10 вр. с т.8.12 от договора,
поради неплащане на дължимите месечни вноски сред 16.04.2019г., на
22.06.2019г. банката обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо и
дължимо. Изявлението на кредитора било обективирано в покана за
доброволно изпълнение, връчена на адреса на длъжника и представена по
делото / л.10/.
За събиране на вземането „УниКредит Булбанк“ АД на 16.10.2020г. подал
заявление по чл.417 от ГПК в РС Каварна, където било образувано ч.гр.д.
№411/2020г. Била издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
19.10.2020г. срещу длъжника, ответник в настоящото производство. За
събиране на вземането, ищецът образувал на 25.11.2020г. изпълнително дело
№ 581/2020г. по ЧСИ Д.И., рег.№ 901 на КЧСИ, в рамките на което заповедта
била връчена на длъжника. Същият възразил писмено срещу издадената
заповед, поради което с Разпореждане № 2600030 от 14.03.2022г. съдът
указал на кредитора да предяви иск относно съществуването на вземането си.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника Н. Ж. В. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“****“,
№27, че същия дължи на „УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК *********, сумата
от 1855,53 лева главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 16.10.2020г., до окончателното изплащане
на вземането, сумата от 45 лева договорна възнаградителна лихва за периода
от 16.04.2019г. до 15.05.2019г., сумата от 381,58 лева лихва за просрочена
главница за периода от 22.06.2019г. до 15.10.2020г. и 72,00 лева такси и
разноски във връзка с договора. прететндира разноски в заповедното и
исковото производство.
В о.с.з., ищецът редовно призован, не се явява представител. Депозирана е
писмена защита.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор
2
чрез адв.В. Е. М. –САК. Счита иска за неоснователен. Посочва, че не е
получавал уведомление от банката, с което същата го информирала за
предсрочната изискуемост на кредита.
На следващо място счита, че процесния договор за кредит е частично
нищожен на основание чл.143 от ЗЗП – клаузите уреждащи лихвения процент
и ГПР били неравноправни, били формирани и се определяли едностранно от
банката. Липсвала също и ясно разписана методика за формиране на
годишния процент на разходите по кредита. В процесният договор липсвала
конкретика относно годишния процент на разходите по кредита, отразяващ
общите разходи по кредита, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. и тези,
дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове.
В о.с.з., ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Депозирано е писмено становище.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и страна
следното:
Видно от приложения Договор за кредитна карта на физически лица
№CCIR – 319-00070-2018 от 11.12.2018г. е , че "Уникредит Булбанк" АД гр.
София е предоставило на Н. Ж. В.а с ЕГН ********** от гр.Каварна
револвиращ кредит с лимит в размер на 2000.00лева. Главницата в размер на
1855,53лв. била формирана като сума от всички усвоявания, които
кредитополучател е направил, като от тях били приспаднати направените от
него погашения, при спазване на реда за погасяване, съгласно т.8.5 от
договора. В т.2.1, вр. с т.7 от договора е индивидуализиран лихвения
процент върху усвоената сума от кредитния лимит – 1,35% за всеки отделен
месец, а съгласно т.3.1 от контракта страните са приели условия за
издължаване на ползваните средства, като минималната изискуема
погасителна вноска е в размер на 60лв. или сума равна на 3% от кредитния
лимит. Видно от договора минималната дължима сума от кредитополучателя
включва минималната изискуема погасителна вноска за съответния период
3
на клиентски плащания, ведно с изискуеми и непогасени суми от предходни
периоди и непогасени лихвени плащания, както и надвишен кредитен лимит,
ако такъв е налице. Според т.3.2 и 3.4 от договора, срокът за ползване на
разрешения кредитен лимит и действието на договора е до 31.12.2020г.
От приложената към делото справка за движението по картова сметка се
установяват всички извършени транзакции като дати, суми и основания по
Договор за кредитна карта на физически лица №CCIR – 319-00070-2018 от
11.12.2018г.
Съгласно т.10 вр. с т.8.12 от договора, поради неплащане на дължимите
месечни вноски сред 16.04.2019г., на 22.06.2019г. банката е обявила цялото
задължение за предсрочно изискуемо и дължимо. Изявлението на кредитора
било обективирано в покана за доброволно изпълнение, връчена на адреса на
длъжника, представена по делото / л.10/, видно от която същата е връчена
лично отв. Н. Ж. В. на 07.02.2020г.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, въз основа на сключения между страните Договор за кредитна
карта на физически лица №CCIR – 319-00070-2018 11.12.2018г. , от дата на
сключване на договора – 11.12.2018г. до 16.1.2022. – дата на извлечението от
банковата сметка на ответника Н. Ж. се установява, че са налице данни за
датата и размера на усвоения кредит – на 11.12.2018г. сумата от 2000лв. е
преведена от „Уникредит Булбанк”АД по банковата сметка на ответника в
същата банка, както и за извършени плащания по него.
Установени са погасените от ответника задължения в размер на 231.00лв.
в периода от 19.02.2019г. до 20.03.2019г., както и че в същия период В. е
усвоил 150.00лв. от лимита. Документирана е вноска по кредита в размер на
200.00лв. на 17.06.2019г.
Изчислени са задълженията на кредитополучателя към 16.10.2020г. –
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК, които са в общ размер на 2354,13лв., със следните компоненти:
дължима главница – 1855,53лв., в това число 2 бр. вноски, неиздължени на
уговорените дати в размер на 145,33лв. и размер на предсрочно изискуема
главница в размер на 1710,20лв.; дължима лихва по договора за кредит
426,60лв. в т.ч. 2 бр.вноски на възнаградителна лихва, неиздължени на
договорените дати в размер на 45,02лв. и лихва върху просрочена главница в
4
размер на 381,58лв.; дължими разходи за уведомяване – 72.00лв.
От приложеното ч. гр. д. № 411/2020 по описа на РС – Каварна се
установи, че ищецът "Уникредит Булбанк" АД е подал по реда на чл. 417 от
ГПК заявление на 16.10.2020г., по което била издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 260031/19.10.2020г.
за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове
и за разноски, направени по заповедното производство. Заповедта е връчена
лично на Н. Ж. В.. Същият е депозирал писмено възражение в срока по
чл.414, ал.2 от ГПК, Вх.№ 260820/18.03.2021г., че не дължи изпълнение по
издадената заповед. С Разпореждане № 260030 от 14.03.2022г., съдът е указал
на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си и е
спрял изпълнението по изпълнителен лист от 20.10.2020г., издаден въз основа
на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
№ 260031/19.10.2020г. по ч.гр.д.№ 411/2020г. по описа на Каварненски
районен съд.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от "Уникредит Булбанк" АД гр. София по реда и в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след
издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника
Н. Ж. В. в качеството му на длъжник, на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК № 260031/19.10.2020г. по ч.гр.д.№
411/2020г. на РС – Каварна, и след подадено от него възражение в срока по
чл.414, ал.2 ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за
установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника,
произтичащи от Договор за кредитна карта на физически лица №CCIR – 319-
00070-2018 от 11.12.2018г.
5
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а
именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по
заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от
ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч. гр. д. №
411/2020г. на Районен съд гр.Каварна, представените писмени доказателства в
настоящото исково производство и допуснатата и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
430, ал. 1 от ТЗ:
Установи се по делото, че на 11.12.2018г. между ищеца и ответника Н. В.
е сключен Договор за кредитна карта на физически лица №CCIR – 319-
00070-2018. Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в
Търговския закон и в Закона за кредитните институции (ЗКИ). Съгласно
легалното определение, съдържащо се в чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел
при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна
характеристика, договорът за банков кредит е двустранен, възмезден,
консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по
кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Тоест, ищецът и
ответникът са страни по валидно двустранно облигационно правоотношение,
представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез
сключване на договор за кредит. В изпълнение на вече сключен договор за
банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с
договора парична сума, в рамките на уговорения между страните срок за
усвояване на кредита. Доказа се, че на 11.12.2018г. сумата от 2000.00 лева е
била преведена от „УниКредит Булбанк”АД по картовата сметка на ответника
в същата банка.
Чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че погасените от ответника задължения в периода от 19.02.2019г.
до 20.03.2019г. са в размер на 231.00 лева, както и че в същия период
6
ответникът е усвоил 150.00 лева от лимита. Документирана е вноска по
кредита в размер на 200.00 лева на 17.06.2019г.
Изчислени са задълженията на кредитополучателя към 16.10.2020г. –
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК, които са в общ размер на 2354,13 лева, със следните компоненти:
дължима главница – 1855,53 лева, в това число 2 бр. вноски, неиздължени на
уговорените дати в размер на 145,33 лева и размер на предсрочно изискуема
главница в размер на 1710,20 лева; дължима лихва по договора за кредит
426,60 лева в т.ч. 2 бр.вноски на възнаградителна лихва, неиздължени на
договорените дати в размер на 45,02 лева и лихва върху просрочена главница
в размер на 381,58 лева; дължими разходи за уведомяване – 72.00 лева.
При определяне на размера на възнаградителната лихва обективен
критерий може да бъде размера на законната лихва. Законната лихва по
дефиниция представлява основния лихвен процент, обявен от БНБ с надбавка
10 пункта за задължения в лева – чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, определена с
постановление на Министерския съвет. Налице е практика на ВКС,
обективирана Решение № 378/18.5.2006 г. по гр.д. № 315/2005, Решение №
906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. и Решение № 1270/9.1.2009 г. по гр.
д. № 5093/2007 г., всички на II г. о., според която уговорката за
възнаградителна лихва, надвишаваща два или три пъти размера на законната
лихва, противоречи на добрите нрави. Данните по делото не установяват
обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и ГПР по
процесния договор в такъв висок размер. Това води до нееквивалентност на
насрещните престации при конкретната стойност на потребителския кредит и
следва да бъде квалифицирано като накърняване на добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД. Подобни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП
са неравноправни, тъй като са във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Тази клаузи нарушават
принципа за справедливост, тъй като създават условия за неоснователно
обогатяване на ищеца. Следователно същите са и нищожни на осн. чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП, тъй като не са представени доказателства за това да са
договорени индивидуално.
Доколкото нищожните уговорки не произвеждат никакво действие,
7
следва да се приеме, че възнаградителна лихва не е уговорена между страните
по договора за потребителски кредит и такова задължение не е възникнало за
ответницата.
Предвид нищожността на уговорката за възнаградителна лихва, на осн.
чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, съдът трябва да изследва дали тази уговорка е заместена
по право от повелителните правила на закона, както и дали би могло да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая липсват повелителни правила. Тъй като възнаградителната лихва е
цената за ползване на парите, никой търговец не би сключил договор за
кредит без да е уговорена такава лихва, защото това е печалбата от неговата
дейност. Следователно не може да се приеме, че е налице частична
нищожност на договора по см. на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, от което следва извода,
че горепосочените пороци са довели до нищожност на целия договор.
С оглед на изложеното съдът намира, че претенцията на ищеца е
частично основателна – в частта на дължимата главница по Договор за
кредитна карта на физически лица №CCIR – 319-00070-2018 от 11.12.2018г.
в размер на 1855,53 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – 16.10.2020г., до окончателното изплащане на
сумата и сумата от 45,02 лева договорна, възнаградителна лихва за периода
от 16.04.2019г. до 15.05.2019г. В останалата част – за сумата от 381,58 лева –
лихва върху просрочена главница за периода от 22.06.2019г. до 15.10.2020г. и
72.00лв. – такси и разходи, във връзка с договора, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
След като искът е уважен частично, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на
ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от исковете, съгласно
приложен списък (стр.64 – ДТ – 47,09 + 130,05 доплащане ДТ, 200 лева за
вещо лице по ССчЕ и 473,75 лева адвокатско възнаграждение). Или
математически изчислено, ответникът дължи разноски в исковото
производство в размер на 686,95 лева.
След като исковете са частично уважени, ответникът – длъжник в
разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от исковете
в исковото производство. При направени разноски в общ размер на 107,08
лева (47,08 лева платена ДТ и 60 лева адвокатско възнаграждение),
ответникът дължи разноски в размер на 86,45 лева.
8
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Ж. В. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Каварна, ул.”****” № 27, че същия дължи
на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, пл.“Света неделя“, №7, представлявано от Т.П. и
ДД.В., чрез Адвокатско дружество „Д. и А.“, гр.София, съдебен адрес
гр.София, ул.“****“, №34, ет.2, сума в размер на 1855,53 (хиляда осемстотин
петдесет и пет лева и петдесет и три стотинки) лева –главница, дължима по
Договор за кредитна карта на физически лица №CCIR – 319-00070-2018 от
11.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК – 16.10.2020г., до окончателното изплащане на сумата и
сумата от 45,02 (четиридесет и пет лева и две стотинки) лева, представляваща
договорна, възнаградителна лихва за периода от 16.04.2019г. до 15.05.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Света неделя“,
№7, представлявано от Т.П. и ДД.В., чрез Адвокатско дружество „Д. и А.“,
гр.София, съдебен адрес гр.София, ул.“****“, №34, ет.2, иск за установяване
в отношенията между страните, че ответникът Н. Ж. В. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Каварна, ул.”****” № 27 дължи на ищеца сумата от
381,58 (триста осемдесет и един лева и петдесет и осем стотинки) лева – лихва
върху просрочена главница за периода от 22.06.2019г. до 15.10.2020г. и 72.00
(седемдесет и два) лева – такси и разходи по Договор за кредитна карта на
физически лица №CCIR – 319-00070-2018 от 11.12.2018г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н. Ж. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Каварна,
ул.”****” № 27, да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Света неделя“,
№7, представлявано от Т.П. и ДД.В., чрез Адвокатско дружество „Д. и А.“,
гр.София, съдебен адрес гр.София, ул.“****“, №34, ет.2, сумата от 686,95
(шестстотин осемдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки) лева,
представляваща разноски в исковото производство и сумата от 86,45
(осемдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки) лева, разноски в
9
заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщаването за изготвянето му, пред Окръжен съд Добрич.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
10