№ 291
гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Вера Ив. Иванова
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Красимир Василев Папаризов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600573 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) ИВ. АТ. Д. не се явява, редовно призован.
От него е депозирана декларация по делото, че не желае да се яви в съдебно
заседание поради влошено здравословно състояние.
За него се явява адв. К. Д., упълномощен на ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. Д.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи към състава и
такива за други доказателства по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Да се даде ход на съдебните прения.
1
С оглед становищата на страните, че нямат искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да потвърдите обжалваното определение.
Няма да повтарям изложените мотиви на колегите в първа инстанция.
Акцентите в жалбата за оборване на обоснованото предположение са
не особено убедителни. Аз считам, че това е установеното към момента.
Допълнително в рамките на предходното разглеждане на мярката за
неотклонение на Д. пред въззивната инстанция е предоставен разпит пред
съдия в Специализирания съд на М., който е изключително подробен, в
рамките на 86 страници и на практика се е развило едно мини съдебно
производство, защото този разпит е проведен с участието на защитници и
обвиняеми и на практика само не е имало като страна прокурор. Факт е
обаче относно обоснованото предположение, че съдържанието на разпита
сочи в още по-голяма степен и по-детайлно случилото се. Конкретно и
детайлно М. сочи участието на Д. в това деяние.
Имаме разпити на свидетелите П., Г., разпознаване и ред други
процесуално-следствени действия, които според мен детайлно сочат на
участието на Д. в извършеното деяние.
Само ще посоча, че сме в хипотезата на чл. 63, ал. 2 от НПК, тъй като
обвинението е за престъпление, което предвижда повече от 10 години
лишаване от свобода.
Втори момент, който касае обосновано предположение, според тезата
на защитата, ако той има участие, неговият каузален принос е по-малък,
отколкото на другите. Това може да има значение по същество, защото се
касае за съучастие и може да има значение, но моето мнение към момента
е, че хич не е по-малък приносът му в отвличането на М.. Той също е
нанесъл удари на този пострадал, бил е агресивен. По доказателствата към
момента толкова по приноса му.
На следващо място, спрямо И.Д. има повдигнато обвинение за деяние,
извършено на 02 май т. г. за транспортно престъпление. Тогава той е
пострадал и е в резултат точно на това ПТП здравословното му състояние.
2
Това е било причината тогава да не му се вземе мярка за неотклонение
„задържане под стража, макар че деянието, което сега разглеждаме, вече е
било извършено. От там нататък какви са медицинските данни? – той е
изписан с подобрение.
Едва ли не, според защитата, прокуратурата била притеснена към оня
момент и не е пристъпила към задържане. Това не споделям, защото в
единия случай, когато прокуратурата се укорява в нехуманно отношение е
това, че е бил задържан под стража. По същия начин се твърди, че такова
отношение има към Д., защото той не бил задържан и бил с друго
обвинение. Това не се нуждае от процесуален и фактически коментар. Факт
е, че в производство по чл. 64 от НПК тази мярка за неотклонение е взета,
че е разглеждана и по чл. от 65 НПК и абсолютно прав е съдът, че
здравословното състояние към момента е било преценявано от всички
различни съдебни инстанции. И какво имаме към момента? – експертизата
от 17 юли дава точно това заключение за възможностите да пребивава в
затвора, да участва в съдебното производство и т. н. В нея се говори и за
констатираното подобрение. После има комуникация във връзка с
извеждането му по повод оплакване, от което се вижда, че по отношение на
него в крайна сметка се полагат медицински грижи. После имаме нова
изготвена експертиза, която също дава възможности в тази насока. В
предното съдебно заседание пред първа инстанция са представени
медицински документи, доколкото схващам, и там е предложено на
защитата да поиска експертиза в тази връзка. Към момента обаче тя не е
налична. Самият факт, че такива изследвания не могат да бъдат
предоставени пред съда не говори за липса на грижи, а защото трябва да се
проведат изследвания. Иначе аз не възразявам да се извърши нова
експертиза със същите въпроси, но не в това производство. Действително
се касае за здравословно състояние, което е динамично. Нашето виждане е,
че се касае за подобрение, не за влошаване, видно от СМЕ
Най-сетне, правилно съдът се е аргументирал във връзка с опасността
да извърши престъпление. Такава възможност е налице, предвид изнесената
от свидетелите фактология. Състоянието на Д. е динамично, то може да му
даде възможност и за лично въздействие, но за мен опасността съществува.
Най-сетне, аргументът, че освен К. други задържани към момента
3
няма - действително са били повече към оня момент, но по различни
спнецифични обстоятелства са били променени мерките им за
неотклонение. По отношение на Д. Д. е във връзка със съдействието, по
отношение на С. И. е, че трябва да полага някакви грижи, за другият има
категорична експертиза, че здравословното му състояние не позволява да
остане в условията на ареста, но тези обстоятелства за Д. не са налице поне
към момента. Затова становището ми е, че следва да бъде потвърдено
определението на ПОС, съответно жалбата да се остави без уважение.
Адв. Д.: Не съм съгласен с определението на Пловдивския окръжен
съд и по тази причина съм го обжалвал пред вас.
Считам, че тази най-тежка мярка, която продължава да действа
спрямо подзащитния ми се явява несъответна и неадекватна към настоящия
момент и съставлява форма на принуда, която създава ограничение за него
повече от необходимите за постигане на законните цели.
Основният акцент на искането ни пред първоинстанционния съд и в
жалбата ни е свързан с тежкото здравословно състояние на И.Д., което
продължава да е такова от 02 май – от датата на катастрофата тази година и
до момента. За всеки средно интелигентен човек е ясно какво означава
счупване на тазобедрена кост, колко време е необходимо за оздравяване
евентуално, колко време е необходимо след зарастването за рехабилитация.
Месец и половина след катастрофата той е бил задържан, т.е. при него няма
проведен възстановителен и рехабилитационен процес, 5 месеца вече е в
ареста. Не бива, при положение ние като юристи, а не медици, да правим
изводи за подобряване на неговото състояние, предвид медицинската
документация по делото и двете изготвени заключения на СМЕ. Считам, че
те достатъчно ясно и красноречиво успяват да изяснят какво е неговото
здравословно състояние към настоящия момент и затова считам, че
определението на ПОС в тази връзка е напълно декларативно, лишено от
каквото и да е съдържание, защото съдът не е обсъдил дори с една дума
нито едно от заключенията, представените медицински документи в
съдебно заседание, резултатите от проведеното изследване с ЯМР. Считам,
че по този начин и с този подход съдът категорично е неглижирал
здравословното състояние на клиента ми и е нарушил чл. 56, ал. 3 от НПК,
4
който все пак е категоричен, че мярката за неотклонение трябва да бъде
съобразена със здравословното състояние на задържаното лице.
Нещо повече - съдът е нарушил разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от НПК,
която задължава съдебният орган да изследва всички въпроси, свързани със
законността на задържането. Съвсем декларативно в определението на ПОС
е посочено, че е налице обосновано предположение за извършено
престъпление, както и реална опасност да извърши друго престъпление.
Няма никакви мотиви в тази връзка по тези въпроси.
Съвсем накратко, считам, че двете заключения на СМЕ, които са
изготвени в хода на разследването по отношение на клиента ми - от 14 юни
и 10 септември т.г., правят изводи, че се касае за едно тежко здравословно
състояние, като първата стига до извод за повишен риск от летален изход, а
втората СМЕ дава заключение, че задължително се налага провеждане на
рехабилитация, с оглед обездвижване и ограничено движение на десните
тазобедрена и колянна става, както и дългият период, през който той се
изправя с помощни средства и стои в инвалиден стол. За всеки от нас е
ясно, че една пълноценна и адекватна рехабилатация във връзка със
счупванията на костите няма как да бъде проведена в условията на ареста,
там не може да продължи възстановяването му. Нещо повече – последното
му изследване с ЯМР дава категорично становище, че И.Д. има некроза на
главата на дясна бедрена кост. Това за мен, без да си позволявавм като
неспециалист да правя генерални изводи, считам, че означава липса на
кръвоснабдяване, липса на стигане на кръв до това счупване, евентуално,
което вече ще доведе до загниване, неминуемо, и евентуално до ампутация
на неговия крак. В този ред на мисли считам, че е несериозно да си
говорим, че трябва да се продължава да се чака, да се правят допълнителни
експертизи и евентуално след това по реда на чл. 65 от НПК да се
произнася съдът да промени мярката му за неотклонение. Считам, че има
сериозна опасност да остане инвалид до края на живота си, макар и нещо
по-страшно, макар че защитата е депозирала искане до Специализираната
прокуратура за допълнителни изследвания с ЯМР. Според мен толкова по
въпроса за здравословното му състояние.
По отношение обоснованото предположение аз считам, че
доказателствата, съдържащи се в делото не съдържат необходимия
5
минимален обем от данни, от който де се на прави извод за наличието му.
Прав е представителят на прокуратурата за продължителния и подробен
разпит на свидетеля М. пред съдия миналия месец. Но ако видите всички
негови показания, ще видите какви големи противоречия се съдържат в тях,
вкл. и по отношение участието на подзащитния ми. Още през януари месец,
когато е разпитан М. пред разследващ полицай, твърди, че двете лица са
били с маски срещу Ковид и не е имал възможност да види лицата им и
съответно да ги разпознае. По-късно, през юли, когато е освободен Д. Д.
под гаранция, както каза прокурорът след съдействие на разследващите
органи и когато той сочи И.Д., М. отново е разпитан и вече казва, че е
видял лицето на мъжа, возещ се на предна дясна седалка на автомобила и
по снимка го разпознава, че той е причинил катастрофата на
околовръстното шосе в Пловдив през месец май същата година.
Впоследствие тези противоречия продължават и при разпита пред съдия,
които няма да коментирам, защото все пак сме в производство по чл. 65 от
НПК.
Продължавам да съм на мнение, че доказателствата са изключително
оскъдни за участие на клиента ми в отвличането. Дори да им дадете вяра,
отново ще ви насоча към ролята и участието му в това деяние – возел се е
единствено на предна дясна седалка, ако дадете вяра на свидетеля Ф. М..
Дали е нанасял удари или не е много спорно, но той категорично не е
влезнал в спортната зала за борба, където е вкаран М. , не е участвал в
побоя, в заплахите впоследствие, когато Ф. М. е закаран в „И.“ в една
производствена база и оставен там. Друг е въпросът има ли въобще участие
в престъпно деяние или се касае за едно недоносителство по чл. 294 от НК.
По отношение опасността от укриване и извършване на престъпление
ще кажа две изречения. Не разбрах откъде от прокуратурата те се извличат,
като се касае за човек, който не може да ходи и седи в инвалиден стол.
Какво престъпление би извършил той в това му състояние, ако е с мярка за
неотклонение мярка, различна от „задържане под стража“. Къде ще се
укрие и как ще избяга в това състояние? Идеята ни в случая е този човек да
се погрижи за здравословното си състояние, в някаква степен да укрепне и
да се възстанови, за да може да понесе отговорността, която за него ще
следва от тук нататък, за да може тогава да е в едно по-добро здравословно
състояние, за да търпи наказание лишаване от свобода, ако съдът наложи
6
такова по първото дело за катастрофата, а и по това впоследствие.
Считам, че не е за подминаване обстоятелството, че всички други
обвиняеми са с по-лека мярка за неотклонение от „задържане под стража“,
като все пак, измервайки тяхното участие, предвид неговото тежко
здравословно състояние, считам, че спазвайки принципа за
равнопоставеност следва да се стигне до извода, че една по-лека мярка за
неотклонение би изпълнила в пълен обем целите на мерките за
неотклонение, а и ще даде възможност подзащитният ми да се погрижи за
здравословното си състояние, евентуално да направи необходимите
изследвания. Затова апеларам към вас да отмените определението на
Пловдивския окръжен съд и да постановите по-лека мярка за неотклонение,
различна от задържане под стража.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Производството е по чл. 65, ал. 8 от НПК.
След тайното съвещание, съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд, след като е обсъдил всички обстоятелства,
свързани със законността на задържането на обвиняемия И.Д., обосновано е
преценил, че към настоящия процесуален момент не са отпаднали и двете
задължителни предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК спрямо обвиняемия И.Д.
да продължи да се прилага мярката за неотклонение „Задържане под стража“.
Основен акцент в жалбата на защитата, както пред първата, така и пред
въззивната инстанция, е за здравословното състояние на обвиняемия Д., за
установяване на което в хода на досъдебното производство са били
приложени медицински доказателства, вкл. са били изготвени и съдебно-
медицински експертизи. От заключението на последната комплексна СМЕ
става ясно, че медицинските процедури във връзка с установените
увреждания на тазобедрените стави може да се осъществяват в условията на
затворническо заведение, като в това отношение следва да се има предвид, че
законът и подзаконовите нормативни актове, вкл. ЗИНЗС, задължават
разследващите органи при настъпване на неблагоприятна промяна в
състоянието на обвиняемия Д., с оглед на причинените му от катастрофата
травматични увреждания, същият да бъде приведен за специализирано
лечение в съответно лечебно заведение, вкл. извън местата за лишаване от
7
свобода. В това отношение следва да се има предвид и обстоятелството, че не
обвиняемия Д. е била осигурена и съответна рехабилитация, но по негово
собствено желание той се е върнал в следствения арест.
На следващо място, съдът правилно е преценил, както наличното и към
този момент обосновано подозрение за съпричастността на обвиняемия Д.
към инкриминираното деяние, с оглед на събраната по делото
доказателствена съвкупност, така и наличието на реалната опасност, предвид
данните, че все още се води разследване по делото и предстои събиране на
още гласни доказателствени средства, както и на събрани в хода на
разследването доказателства, които и понастоящем не опровергават
презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК.
Що се касае до мярката за процесуална принуда на другите
съучастници на Д., следва да се има предвид, че видът на мярката за
неотклонение за всеки един обвиняем зависи от обстоятелствата, визирани в
разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК и е строго индивидуална за всеки един
от тях, като по отношение на обвиняемия Д. конкретно тези данни по чл. 56,
ал. 3 от НПК и на този етап от развитието на ДП не налагат изменение на
мярката за неотклонение в по-лека. Т.е. целите на мерките за неотклонение по
чл. 57 от НПК могат да се постигнат с обжалваната мярка за процесуална
принуда.
В заключение следва да се има предвид, че е направено искане от
защитата за изготвяне на нова СМЕ относно здравословното състояние на
обвиняемия Д. и съобразно нейното заключение виждането за вида на мярката
за неотклонение, която следва да се прилага спрямо него, може да претърпи
концептуална промяна.
Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1006 от 16.11.2021 г.,
постановено по ЧНД № 2324/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с
което е оставено без уважение искането на обвиняемия ИВ. АТ. Д. за
изменение на мярката му за неотклонение по следствено дело № 109/2021 г.
по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура София -
8
„Задържане под стража“ в по-лека такава.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:34 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9