Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 94
10.06.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на осми
юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №720 по описа за 2020г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №4429/02.03.2020г., подадена
от Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния представител Красимира
Иванова – юрисконсулт, с която се обжалва
Решение №147 от 13.01.2020г., постановено по гр.д. №8222/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил Главна
дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза” № 46, да заплати на С.С.С., ЕГН: **********,
съдебен адрес: ***, сумата от 1 384,25 лв. (хиляда триста осемдесет и четири
лв. и двадесет и пет ст.), представляваща допълнително трудово възнаграждение
за 193,34 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения
от него нощен труд през периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г. и преизчисления
такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 420,00 лв.
(четиристотин и двадесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски по
делото.
Осъден е С.С.С., ЕГН: **********, съдебен
адрес: ***, да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” №46, сумата от 3,87 лв. (три лв. и
осемдесет и седем ст.) представляваща част от направените от ответника разноски
по делото.
Осъдена е Главна дирекция „Гранична
полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в
размер на 55,37 лв. (петдесет и пет лв. и тридесет и седем ст.), както и
разноски в размер на 180,00 лв. (сто и осемдесет лв.) - платен хонорар на вещо
лице.
В жалбата се твърди, че решението на
районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.
Твърди се, че ищецът има качеството държавен служител, а по отношение на тази
категория служители е налице специална нормативна уредба във връзка с отчитането
и заплащането на нощния труд и не могат да намерят приложение правилата на общите
норми, съдържащи се в КТ. Твърди се, че не е налице нормативна празнота, която
следва да се запълни чрез субсидирано приложение на КТ, а е налице изрична уредба,
касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния и нощния труд, по
отношение на държавните служители, както и че във всички случаи, в които
законодателят е счел, че материята в ЗДСл и ЗМВР, следва да се уреди по
идентичен начин с КТ, препращането е пряко чрез посочване на конкретни правни
норми. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд е допуснал смесване
на нормите относно нощния труд и извънредния труд, като по този начин е създал
несъществуваща конструкция на „извънреден нощен труд“. Сочи се, че не са налице
предпоставките за прилагането на НСОРЗ, както и че разпоредба, идентична с тази
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ с основание не е предвидена в наредбите, издадени по
чл.187, ал.9 от ЗМВР, тъй като за държавните служители продължителността на
дневния и нощния труд съвпада и коефициентът би бил 1, а не 1,143. На следващо
място се посочва, че в ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за
нощен труд, извън това в размер на не по-малко от 0,25 лв. на отработен нощен
час. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани
доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от въззиваемия С.С.С., чрез пълномощника адв. Станко Кралев,
с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание за въззивника „Главна
дирекция Гранична полиция“ се явява юрисконсулт Красимира Иванова, която
поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият С.С.С.,
не се явява, не се представлява.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като
такива с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от С.С.С., чрез пълномощника адв. Кралев,
срещу ГД „Гранична полиция“, с която се претендира да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 1440 лв., представляваща дължимото и неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 240 часа, получени
след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 на положения за
периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., 1680 часа нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
полагал труд на длъжността „старши полицай“ в ГОДГ към ГПУ – Бургас при РДГП
Бургас, като се посочва, че същият е със статут на държавен служител.
Посочва се, че за периода от 01.10.2016г.
до 30.09.2019г. ищецът е положил общо 1680 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 възлиза на 1920 часа дневен труд. Сочи, че това преизчисляване
води до 240 часа труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.
Посочен и е размерът на задължението – 1440 лв.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК
е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по
основание и размер. Твърди се, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на
МВР, тъй като по отношение на тях има изрична уредба, касаеща начина на
изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период. Претендира се отхвърляне на исковете.
Ангажирани са доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски.
За установяване на твърдените от страните
обстоятелства по делото са представени доказателства.
В съдебно заседание, проведено пред
първата инстанция на 08.01.2020г., ищецът е изменил претенцията си на 1384,25
лв. за положен извънреден труд от 193,34 часа.
Безспорно е между страните
обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото, че през
процесния период са били в служебно правоотношение. Друго безспорно
обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на ищеца.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-икономическа експертиза, от неоспореното заключение, на която се
установява, че за процесния период, ищецът е положил 1352 часа нощен труд.
Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 1352 часа става
на 1545,34 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен
труд е 193,34 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден
труд от 193,34 часа възлиза на 1384,25 лв. Според заключението, на ищеца е
заплатен нощен труд за 1352 часа, колкото е отчетен по протоколи - 338 лв. по
0,25 лв. на час. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1,143 и
отчетения по протоколи нощен труд, не е отчетена и не е заплатена от
работодателя като извънреден труд.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е уважил предявените искове.
На основание чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият състав счита, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно. По наведените от
въззивника оплаквания за неправилност намира следното:
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на
изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
Оплакването на въззивника в жалбата се
свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство
на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3
ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно
действието във времето на релевантните за спора подзаконови нормативни актове
съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на специално
правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота,
която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно
това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно
при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7
часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, съдът намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта
на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно
правоотношение.
По изложените съображения, настоящият
състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен се явява доказана по основание. От приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период ищецът е
положил нощен труд в размер на 1352 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и
приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 1545,34 часа, като
разликата от 193,34 часа експертизата отчита като извънреден труд, който не е
отчетен по протоколи за положен труд и не е начислен, съответно – не е изплатен
по платежни бележки. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че
изчислена по този начин дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като
дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1384,25 лева.
Поради гореизложеното исковата претенция
за заплащане на положен извънреден труд, получен в резултат на приравняване на
нощен труд към дневен за процесния период се явява основателна за сумата от 1384,25
лв. и като такава следва да се уважи.
Поради основателността на главния иск,
основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди.
При този изход на спора, във въззивното
производство, право на присъждане на разноски има въззиваемият С.С.С.. Искането
за присъждане на разноски е направено своевременно, представен е договор за
правна защита и съдействие, видно от който договореното и заплатено
възнаграждение е в размер на 390 лв. с ДДС. Процесуалният представител на
въззивника е направил в съдебно заседание пред въззивния съд възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна. Съдът
намира същото за основателно, предвид измененията в Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения №1/2004г. - изм. ДВ. бр.45 от 15 Май 2020г. Съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от горепосочената наредба, за защита по дела с определен
интерес възнагражденията са следните: при интерес от 1000 до 5000 лв. - 200 лв.
+ 6 % за горницата над 1000 лв., което в настоящия случай е 223,06 лв. без ДДС
и 267,67 лв. с ДДС. Тъй като се претендира адвокатско възнаграждение с включен
ДДС, то следва да се присъди сумата от 267,67 лв.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №147 от 13.01.2020г.,
постановено по гр. дело №8222/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“
на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ 46, да заплати на С.С.С., ЕГН: **********, сумата от 267,67 /двеста
шестдесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, представляваща
направените съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: