№ 239
гр. гр.Несебър, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20222150100299 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Н.Т. - Директор
на Дирекция „С.П.“ - гр. П. против Ж.М.С.. с ЕГН **********, с адрес: с. ********. В
исковата молба се твърди, че на 30.09.2021г. от ответницата С. било подадено заявление
декларация № ЗСПД/Д-А-П/3986 за отпускане на еднократна целева помощ за ученици,
записани в първи клас по чл. 10а от Закона за семейните помощи за деца. По подаденото
заявление била издадена Заповед № ЗСПД/Д-А-П/3986 от 05.10.2021г. на Директора на ДСП
П., с която на лицето е била отпусната еднократна помощ за ученик в размер на 300 лева. По
отношение на ответницата С. било възникнало задължение да възстанови получената 50% от
помощта, изплатена след влизане в сила на заповедта за отпускането й в размер на 150 лева,
за което била издадена заповед № *******г. на Директора на ДСП П., тъй като не е била
спазила разпоредбата на чл. 10а, ал. 7, т. 3 от ЗСПД. Наред с това се сочи, че детето М.Ж. С.
била допуснала 20 часа неизвинени отсъствия през месец ноември 2021г. Получена била
служебна информация от МОН на 06.12.2021г. на основание чл. 17, ал. 6 от ППЗСПД и
потвърдена на 05.01.2022г. Заповедта била изпратена чрез Български пощи с известие за
доставяне и е била получена на 07.02.2022г. от ответната страна. Твърди се, че не са били
предприети действия от ответницата по оспорване на заповедта и същата влизала в сила на
22.02.2022г. Била изготвена покана № 0204-94 Ж-00-0305/24.02.2022г. за добороволно
заплащане на сумата, ведно със законната лихва или доброволно издължаване с разсрочване
на сумата, ведно със законната лихва, чрез подписване на споразумение с погасителен план.
Поканата била изпратена чрез Български пощи с известие за доставяне и била получена от
ответницата С. на 01.03.2022г. Твърди се, че до момента не са били предприети действия от
ответницата С. за възстановяване на отпуснатата помощ.
Предвид гореизложеното се моли да се постанови решение, с което да се осъди
ответника Ж.М.С.. да заплати на ДСП П. сумата общо в размер на 156,58 лева, от които:
главница в размер на 150 лева, мораторна лихва в размер на 6,58 лева, считано от датата на
получаване на помощта - 12.10.2021г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
1
21.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и заплатената по делото
държавна такса.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответницата С. не е подаден отговор на исковата молба.
Предявени са искове с правно основание чл.14, ал.3 от ЗСПД вр. чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За Дирекция „С.П.“ – П. в съдебно заседание представител не се явява.
Депозират писмено становище, с което молят делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Представят нови писмени доказателства. Молят съда да уважи предявените искове.
При наличие на основанията на чл.238, ал.1 от ГПК, молят съда да постанови
неприсъствено решение.
Ответницата Ж.С. не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Не сочи доказателства.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима –
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 30.09.2021г. от Ж.М.С.. било подадено заявление-декларация (на л.5-6 от
делото) до ДСП П. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи
клас по чл.10а от закона за семейните помощи за деца. По повод заявлението, от
Директора на ДСП П. била издадена заповед № ЗСПД/Д-А-П/3986/05.10.2021г., с която
на С. била отпусната сумата общо в размер на 300 лева, платима, както следва: 150
лева след влизане в сила на заповедта за отпускане на помощта и 150 лева в началото
на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище. Видно от
извлечение от банкова сметка на ДСП П. и удостоверение /л.12 и л.28/, сумата от 150
лева била преведена на С.. На 06.12.2021г. от ДСП П. била изискана информация от
Министерството на образованието и науката за отсъствията на детето М.Ж. С., от която
било установено, че детето има 20 броя отсъствия през месец ноември 2021г., за които
няма уважителна причина съгласно чл.34, ал.1, т.3 от ППЗСДП /л.32/. При тези данни
от Директора на ДСП П. била издадена Заповед № 0204-РД01-0028 от 02.02.2022г. за
възстановяване на сумата от 150 лева, ведно със законната лихва върху нея, дължима
от датата на възстановяването й. Заповедта била връчена на лично на С. на 07.02.2022г.
Впоследствие била изготвена и покана за доброволно изпълнение, която била връчена
на С. на 01.03.2022г.
Ответното дружество „Б.П.К.*“ ЕООД не е взело становище по предявените
срещу него искове, като не е депозирало отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, а също
така не е изпратило представител в съдебно заседание, без да е направило искане за
разглеждането на делото в негово отсъствие. С оглед на това, в първото по делото
заседание постъпи искане от управителя на ищцовото дружество за постановяване на
неприсъствено решение по чл.238 от ГПК, с което да се уважат предявените от тях
искове, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до извод, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответното
дружество. Съображенията за този извод са следните:
Ответната страна Ж.С. е получила лично препис от исковата молба и
приложенията към нея на 12.04.2022г. В законоустановения срок същата не е подала
отговор на исковата молба и не е изпратила представител в първото заседание по
делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие /чл.238, ал.1
от ГПК/, като с Определение № 731 от 16.06.2022г. са й били указани последиците по
чл.239, ал.1, т.1 от ГПК. Налице са и предпоставките по чл.239, ал.1, т.2, предл.първо
от ГПК. От представените по делото писмени доказателства, посочени по-горе, може
да се направи извод за вероятна основателност на претенцията по чл.14, ал.3 от ЗСПД
вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Така описаните
доказателства установяват (по начина, предвиден в чл.239, ал.1, т.2 от ГПК) фактите на
предявените искове, за които е разпределена и доказателствена тежест на ищеца.
Вероятната основателност на главната претенция на ищеца налага извода за вероятна
основателност и на аксесорната претенция на същия за присъждане на лихва за забава
върху главницата в размер на 6,58 лева за периода от датата на получаване на помощта
– 12.10.2021г. до датата на подаване на исковата молба – 20.03.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
21.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответницата С. в съответствие със
заявения петитум, поради което предявените искове следва да се уважат изцяло.
Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на основание чл.239, ал.2
от ГПК.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж.М.С.. с ЕГН **********, с адрес: с. ******** да заплати на
Дирекция „С.П.” гр. П., представлявана от директора Н.Т., сумата в размер на 150 лева
/сто и петдесет лева/, представляваща недобросъвестно получена еднократна целева
помощ за ученици, записани в първи клас по чл. 10а от Закона за семейните помощи за
деца, за възстановяването на която е издадена Заповед № 0204-РД01-0028 от
02.02.2022г., сумата в размер на 6,58 лева /шест лева и петдесет и осем стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 6,58 лева /шест лева и
петдесет и осем стотинки/ за периода от датата на получаване на помощта –
12.10.2021г. до датата на подаване на исковата молба – 20.03.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
21.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
3
Банкова сметка, по която могат да бъдат заплатени присъдените суми:
ДСП П., „И.к” – IBAN: **30 **** *********.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4