№ 1193
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20241100505402 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника Н. М. К., чрез упълномощения
адв. С. Ф. М. от АК-Пловдив, срещу решение № 2912/19.02.2024г. по гр. дело №
40485/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 149 състав. Съдебното решение се
обжалва изцяло. Иска се същото да бъде отменено и се остави без уважение исковата
молба на ищците.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението поради
допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Направени са
доказателствени искания за събиране на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите страни - малолетните Н. Н. К. и Р.
Н. К., двамата действащи чрез законния си представител и майка Д. Р. П., чрез
упълномощения адв. Пл. К. от САК, са подали отговор на въззивната жалба, с който я
оспорват по подробно изложени съображения. Не сочат нови доказателства и
изразяват становище по доказателствените искания на въззивника.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез представителя си по
пълномощие поддържа жалбата. В хода на устните състезания пледира за уважаване
на въззивната жалба, като се отхвърлят исковете за увеличаване на месечната
издръжка за двете деца.
1
Въззиваемите, редовно призовани в открито съдебно заседание, чрез
упълномощения представител, поддържат отговора на въззивната жалба и пледират за
потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и
обосновано.
Във въззивното производство са събрани нови доказателства за доходите на
родителите на малолетните деца.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
С решение № 2912 от 19.02.2024г., постановено по гр. дело № 40485/2023 г. на
СРС, 149 състав, съдът на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК е изменил
размерът на дължимата месечна издръжка от Н. М. К., определена с решение №
261468/14.05.2021 г. по гр. д. № 13254/2020 г. на Пловдивски районен съд, II брачен
състав в полза на Н. Н. К. и Р. Н. К., действащи чрез своята майка и законен
представител Д. Р. П., като на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК е осъдил Н. М.
К. да заплаща на Н. Н. К., действащ чрез своята майка и законен представител Д. Р. П.
месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от 20.07.2023 г., до настъпване на
законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва на основание чл. 146, ал. 1 от СК върху всяка просрочена сума от
момента на забавата до окончателното изплащане.
Със същото решение съдът на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК е
осъдил Н. М. К. да заплаща на Р. Н. К., действащ чрез своята майка и законен
представител Д. Р. П. месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от 20.07.2023 г.,
до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва на основание чл. 146, ал. 1 от СК върху всяка просрочена
сума от момента на забавата до окончателното изплащане.
Допуснал е предварително изпълнение на решението в частта за издръжките,
на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК. Осъдил е ответника на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК да заплати по сметка на Софийския районен съд сума в размер на 576 лв., а на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищците сумата от 500 лв.,
представляваща разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна
страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Внесена е и дължимата държавна такса по сметка на СГС. По изложените
съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е и допустимо, тъй
като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с
която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
2
Не е спорно между страните, а и от приетите от първата инстанция
доказателства - удостоверения за раждане малолетните въззиваеми Н. Н. К. и Р. Н. К.
са синове на въззивника Н. М. К., а тяхна майка е Д. Р. П..
Пред въззивната инстанция страните спорят относно възможностите на
въззивника да заплаща в увеличен размер месечна издръжка за всяко от двете деца, а
именно от по 400 лева.
От приетите във въззивното производство и неоспорени от страните нови
доказателства се установява, че съгласно справка от ТД на НАП – Пловдив, Н. М. К. е
имал сключен договор с работодател от 06.11.2023г., като е получавал основна заплата
от 3221.74 лв. от „Витамин Тийм“ АД. Видно от регистрационна карта, издадена от
АЗ, Дирекция „Бюро на труда“, въззивникът е регистриран като безработен на
12.08.2024г., а считано от 30.09.2024г. е сключил безсрочен трудов договор № 56 с
работодател „РВН транспорт“ ООД с основно трудово възнаграждение от 1000 лева.
От договор за текущо потребление, сключен между кредитора „Банка ДСК“ АД
и кредитополучателя Н. М. К. се установява, че на 26.07.2024г. на въззивника му е
отпуснат кредит в размер от 16261.08 лв. със срок на издължаване на кредита от 120
месеца и месечна погасителна вноска, считано от 20.02.2025г. в размер от 182.07 лв.
Видно от удостоверение № 82 от 29.01.2025г., издадено от „А1 България“ ЕАД,
за периода от м. 01.2024г. до м. 12.2024г. Д. Р. П. е получила брутен доход от 52 965.22
лв. С декларация от 07.02.2024г. Д. Р. П. е декларирала, че не притежава недвижимо
имущество, МПС, няма открити спестовни сметки и банкови влогове, както и няма
дялове и акции в търговски дружества.
От справка на ТД на НАП София, офис „Сердика“ се установява, че Д. Р. П.
декларира осигурителен доход 3750 лева за месеците м. 02.-04. 2024г.
От анекс към договор за наем на недвижим имот от 01.06.2024г. се установява,
че наемателят Д. Р. П. се е задължила да заплаща месечен наем за ползването на
недвижим имот в размер на 850 лв., считано от 01.06.2024г.
От приетото във въззивното производство ново писмено доказателство -
служебна бележка от Народно читалище „Цар Борис III-1928“ се установява, че през
2024/2025г. Р. Н. К. посещава уроци по китара веднъж седмично със заплащане по 30
лв. на посещение.
Доводите на въззивника касаят необоснованост на решението поради
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото и допуснато съществено
процесуално нарушение - несъбиране на допустими и относими към спора
доказателства. Наведените доводи за неправилност на решението са частично
основателни, поради настъпило изменение на обстоятелствата в хода на въззивното
производство и събиране на нови доказателства от въззивния съд.
Според разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на
чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от
възможностите на родителя. Това са двете кумулативни изисквания, които съдът
следва да съобрази при произнасянето си по спора.
Получаването на издръжката е безусловно, тъй като не е обусловено от
допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие
дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например
чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от
имоти, семейни добавки и други (в този смисъл т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.).
3
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от
издръжка при подрастващите се предполага.
При определяне размера на месечната издръжка, чието увеличение се иска,
съдът следва да съобрази увеличените нужди на всяко от децата и възможностите на
задължения родител да задоволи тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени
нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Искът за
увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава едновременното и
на увеличение на нуждите на детето/децата и на възможностите на родителя. Съдът
приема, че е има трайно увеличение на нуждите на малолетните Н. Н. К. и Р. Н. К. от
средства за съществуване, образование и социално-културно развитие от времето,
когато е определена месечната им издръжка от по 200 лева (18.08.2022 г. - датата на
влизане в сила на решение № 261468/14.05.2021 г. по гр. д. № 13254/2020 г. на
Пловдивския районен съд, II брачен състав). През изминалия период от близо три
години въззиваемите са пораснали, с което дефинитивно са се увеличили техните
потребности, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния
размер от по 200 лв. Имат нужда от повече средства за храна, облекло, образование и
спорт. Съдът отчита и факта, че двете деца живеят с майка си, която плаща и месечен
наем за ползвания от тях имот в размер от 850 лв.
Съдът съобрази също, че в периода след първоначалното определяне на
издръжката се е повишила инфлацията в страната. Видно от публично достъпната
информация на електронна страница на Националния статистически институт
(www.nsi.bg, - калкулатор на инфлацията) индексът на потребителските цени за месец
01.2025 г. спрямо месец 08.2022 г. e 113.3%, т.е. инфлацията е 13.3%. Отражението на
развиващите се в периода след първоначалното определяне на размера на издръжката
на децата Н. и Р. К.и инфлационни процеси съдът съобразява с оглед отражението им
върху средствата, необходими за издръжката на подрастващите, но и върху доходите
на въззивника. С оглед установените по делото нужди на двете деца въззивният съд
приема, че месечната издръжка възлиза на не по-малко от по 500 лева за всяко от тях.
Спорът пред въззивния съд е за възможностите на въззивника да покрие
неудовлетворените нужди на малолетните си деца над размера от 200 лева. Съдът
намира, че издръжка в размер на 300 лева съответства на реалните нужди на всяко от
двете деца, както и на възможностите на бащата, преценени с оглед цялата
доказателствена съвкупност по делото. Въззивникът е в трудоспособна възраст,
липсват доказателства да е с влошено здравословно съС.ие, намаляващо
работоспособността му и изискващи разходи за лечение, а и не се твърди, респ. доказа
да има алиментни задължения към други непълнолетни лица или разходи за
задоволяване на жилищни нужди. Необходимостта от погасяване на вноските по
договора за кредит на въззивника не следва да се осъществява за сметка на нуждите на
неговите малолетни деца. Задължението за издръжка на ненавършили пълнолетие деца
е с приоритет пред задълженията по облигационните отношения, в които родителят е
избрал да встъпи. Обратното би означавало, че за да се освободи изцяло или отчасти
от алиментното си задължение за издръжка на децата Н. и Р. К.и, въззивникът може
недобросъвестно да обременява своето имущество, а това противоречи на целта и
смисъла на института на издръжката. Въззивникът има не само правно, но и
нравствено задължение да издържа всеки от малолетните си синове, без значение дали
непосредствено упражнява родителската отговорност. В този смисъл временните
затруднения на бащата не трябва да се отразяват негативно на нуждите на неговите
4
малолетни деца.
Въз основа на трудов договор № 56/30.09.2024 г. се установи, че въззивникът е
нает по трудово правоотношение без срок, на длъжност шофьор, товарен автомобил с
основно трудово възнаграждение от 1000 лв. Същевременно установеният размер на
месечните доходи на въззивника не позволява извод за възможност същия да отделя
без особени затруднения над средствата за собствената си издръжка и претендираната
с исковата молба сума за издръжка на синовете си Н. и Р. К.и. Съдът съобразява, че Н.
М. К. следва да осигурява издръжката на децата и в режима на лични отношения с тях,
когато е необходимо той да полага непосредствените грижи за децата.
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и
зависи от възможността на същия да предоставя такава по аргумент от разпоредбата на
чл. 142, ал.1 от СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените
си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете или
деца, в противен случай същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред,
посочен в закона.
Във въззивното производство не са приети доказателства за възможностите на
бащата да заплаща издръжката от по 400 лв. за всяко от двете деца.
Съгласно законните критерии и от установеното в хода на съдебното
производство, въззивният съд да приема, че за месечната издръжка на децата Н. и Р.
К.и ще са необходими общо от около 1000 лв. – с оглед на изискването с издръжката
да се осигурят условия на живот, каквито всяко от децата би имало, ако родителите
живееха заедно.
Въззивният състав приема, че бащата разполага с материални възможности да
заплаща част от претендираната пред въззивния съд месечна издръжка за всяко от
двете деца в размер от по 300 лева, тъй като по делото не е установено бащата да
страда от заболяване, което да намалява трудоспособността му, нито да има данни за
други алиментни задължения към ненавършили пълнолетие лица (в същия смисъл и
реш. № 154 от 16.07.2013г. по гр. д. № 1435/2012г. на ВКС, ГК, III Г.О.). Въззивникът е
в работоспособна възраст (навършени 49-години), няма други алиментни задължения
и макар и може да задоволява собствените си екзистенциални нужди, но и да
изпълнява задължението си за издръжка към двете си малолетни деца. Съдът
увеличава месечните издръжки до сумата от по 300 лева за всяко от децата, а не се
събраха доказателства, от които да се обоснове извод, че бащата Н. М. К. има
финансови възможности да заплаща издръжка за децата си в пълния размер от 400
лева, което да обоснове присъждане на издръжка в претендирания размер.
При определяне на посочените размери на дължимата от бащата издръжка за
всяко от децата съдът отчита и установения месечен брутен доход на майката, който е
около 4413.77 лв. в периода на 2024г., както и обстоятелството, че същата полага
непосредствени грижи за децата Н. и Р. К.и, което поражда необходимостта
неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от издръжката на децата, но само
ако е съобразена с установените реални възможности. Разликата над посочените
размери от издръжките за децата следва да се поеме от майка им, а при невъзможност
и от други лица от друг ред, посочен в закона.
С оглед доводите във въззивната жалба следва да се посочи, че за предмета на
доказване в настоящото производство са ирелевантни предоставяните материални
средства от прародителите на децата Н. и Р. К.и.
Изменението на присъдената от съда издръжка е от датата на исковата молба –
20.07.2023 г. (съгласно задължителните указания по т.21 от ППВС № 5/1970 г.).
Въз основа на изложените съображения съдът приема, че участието на
5
въззивника в издръжката на двете деца следва да се увеличи с по 100 лева или до
размера от по 300 лева за всяко от тях. Издръжка в по-висок размер не следва да бъде
присъждана, доколкото по делото не се установи месечен доход и притежаване на
друго имущество от въззивника, обосноваващо наличие на материални възможности
за плащане на месечна издръжка в претендирания размер от общо 800 лева (по 400 лв.
на дете).
Поради несъвпадане на изводите на въззивната с първата инстанция,
първоинстанционното решение, с което са уважени исковете за заплащане на издръжка
от бащата за всяко от двете деца до размера от 400 лева следва да бъде отменено, както
и в частта в която е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна такса за разликата над 288 лева до размера от
576 лв. и в частта, с която на основание чл.78, ал.1 от ГПК, е осъден да заплати на
ищците разноски по делото за разликата над 250 лева до размера от 500 лева. В
останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските съдът приема следното:
Въззивникът своевременно претендира разноски за въззивното производство и
съдът дължи произнасяне.
Пред въззивния съд въззивникът е направил разноски в общ размер на 788
лева, която включва 288 лв. платена държавна такса и 500 за заплатено адвокатско
възнаграждение, за което по делото е представен договор за правна защита от
05.03.2024 г., служещ като разписка за получаване на сумата в брой (лист 87 от
делото).
Въззиваемата страна своевременно е заявила възражение за намаляване на
адвокатското възнаграждение на другата страна на основание чл. 78, ал.5 от ГПК.
Производството пред въззивната инстанция не се отличава от типичната за този тип
въззивни дела фактическа и правна сложност. Проведено е едно открито съдебно
заседание в което са събрани само нови писмени доказателства и са проведени
устните състезания. По изложените съображения съдът приема за основателно
възражението на въззиваемите и определя адвокатското възнаграждение за адвоката на
въззивника в размер от 300 лв.
Съобразно изхода от спора и отхвърлената част от претенцията на въззивника
му се следват разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер на 294 лева.
Съдът осъжда Н. Н. К. и Р. Н. К. да заплатят на Н. М. К. сумата от 294 лв. – разноски
пред въззивната инстанция.
Въззиваемите не претендират разноски за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 2912 от 19.02.2024г., постановено по гр.
дело № 40485/2023г. по описа на Софийски районен съд, 149 състав, в частите,
с които са уважени исковете на Н. Н. К., ЕГН: ********** и Р. Н. К., ЕГН:
6
**********, действащи чрез своята майка и законен представител Д. Р. П.,
ЕГН: **********, за увеличаване на определената им с решение №
261468/14.05.2021 г. по гр. д. № 13254/2020 г. на Пловдивски районен съд, II
брачен състав месечна издръжка, дължима от Н. М. К., ЕГН: **********, за
разликата над размера от 300 лева до присъдения размер от 400 лева, считано
от 20.07.2023 г., както и в частта, с която Н. М. К. е осъден да заплати на Н. Н.
К. и Р. Н. К. разноски за първоинстанционното производство над 250 лева до
500 лева и в частта, с която Н. М. К. е осъден да заплати по сметка на
Софийски районен съд държавна такса над 288 лева до размера от 576 лева,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. К., ЕГН: **********, действащ чрез
своята майка и законен представител Д. Р. П., ЕГН: **********, срещу баща
му Н. М. К., ЕГН: **********, иск с правна квалификация чл. 150, във вр.
чл.143, ал.2 и чл. 146 от СК за увеличаване на месечна му издръжка,
определена с решение № 261468/14.05.2021 г. по гр. д. № 13254/2020 г. на
Пловдивски районен съд, II брачен състав за разликата над сумата от 300 лева
до пълния претендиран размер от 400 лева, считано от 20.07.2023 г., като
неоснователен;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Н. К., ЕГН: **********, действащ чрез
своята майка и законен представител Д. Р. П., ЕГН: **********, срещу баща
му Н. М. К., ЕГН: **********, иск с правна квалификация чл. 150, във вр.
чл.143, ал.2 и чл. 146 от СК за увеличаване на месечна му издръжка,
определена с решение № 261468/14.05.2021 г. по гр. д. № 13254/2020 г. на
Пловдивски районен съд, II брачен състав за разликата над сумата от 300 лева
до пълния претендиран размер от 400 лева, считано от 20.07.2023 г., като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 2912 от 19.02.2024г.,
постановено по гр. дело № 40485/2023г. на Софийски районен съд, 149 състав,
в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. Н. К., ЕГН: ********** и Р. Н. К., ЕГН: **********,
действащи чрез своята майка и законен представител Д. Р. П., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплатят на Н. М. К., ЕГН:
********** сумата от 294 (двеста деветдесет и четири) лева – разноски в
производството по въззивно гр. дело № 5402/2024 г. по описа на Софийския
7
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8