Р
Е Ш Е Н И Е
№ 274
гр. Кюстендил, 16.12.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди
двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Ирена Симеонова и в присъствието на прокурора:
Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД
№ 256/2022г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на „Р.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***,
срещу решение № 227 от 05.08.2022 г. на Районен съд - Дупница, постановено
по а.н.д. № 350/2022 г., с което е потвърдено наказателно постановление №
562336-0340121 от 22.02.2021 г., издадено от началник на отдел „Оперативни
дейности“ – София в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП).
В
касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение,
като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се липса
на установено по безспорен и категоричен начин нарушение, както и че е
накърнено правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият е бил лишен от
възможността да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил. Иска се
отмяната му.
Ответната
страна – ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрк. В., оспорва
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава мотивирано
заключение за основателност на касационната жалба.
Административен
съд – Кюстендил, в настоящият
съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна и срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Дупница е наказателно
постановление №
562336-0340121 от 22.02.2021 г., издадено от началник на отдел „Оперативни
дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция на
основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС), в размер на 6 000 лева, за извършено повторно
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата), за това, че
на 28.08.2020 г. при извършена проверка на търговски обект стопанисван от „Р.“
ООД, *** е установено, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП,
съгласно междинен отчет от ФП № 0022148 от 28.08.2020 г. е в размер на 14 587,76
лв. Фактическата наличност в касата в обекта е в размер на 2 868.57 лв.,
съгласно изготвен опис на паричните средства, а установената разлика в касовата
наличност е в размер на 11 689.19 лв. и представлява въвеждане/изваждане
на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство в момента на
извършването.
При извършена цялостна проверка на обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че
административното нарушение е безспорно установено. Изложил е подробни мотиви защо
счита, че деянието е правилно квалифицирано правно и правилно е приложена
санкционната норма. Доколкото нарушението е извършено в едногодишния срок от
влизане в сила на предходно наказателно постановление, издадено за извършено
идентично нарушение, съдът е приел, че е налице повторност. Разгледал е и
възраженията на дружеството жалбоподател, като подробно се е мотивирал защо
счита, че същите са неоснователни. Съдът е извършил и преценка за приложимост
на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като мотивирано е приел, че процесното
нарушение не представлява "маловажен случай" на административно
нарушение.
При така изложените съображения, районният
съд е постановил оспореното решение, като е приел, че при образуването и
провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Счел е, че нарушението, за което е санкционирано дружеството, е безспорно
установено и доказано от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Изложени са мотиви, че наказващият орган е дал правилна квалификация на
извършеното нарушение и в съответствие със закона го е подвел под
коректната санкционна норма на чл.
185, ал. 2 ЗДДС, като
наложената на търговеца имуществена санкция е в минимално установения размер - 6000 лева,
съобразен с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН.
Установява се, че а.н.д. № 350/2022 г. по описа на Районен съд - Дупница е
образувано на основание решение № 53/23.03.2022 г., постановено по к.а.н.д. № 26/2022
г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отменено решение № 143
от 09.12.2021 г., постановено по а.н.д. № 753/2021 г. по описа на Районен съд -
Дупница и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. На
основание чл. 224 от АПК от касационната инстанция са дадени указания по
тълкуването и прилагането на закона при по-нататъшното разглеждане на делото. В
изпълнение указанията, дадени с посоченото решение на Административен съд -
Кюстендил, по а.н.д. № 350/2021 г. по описа на Районен съд - Дупница е изискано
от АНО заверено копие от наказателно постановление № 464012-F477710/18.09.2019 г., доколкото
в оспореното наказателно постановление е посочено, че нарушението е извършено
повторно.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Нарушената
разпоредба на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., издадена на основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС задължава извън случаите на
продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Според ал. 2 само за фискалните устройства, които не притежават операциите по
ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) в момента на извършването й с точност до минута. Не се спори по факта,
че инсталираното в обекта фискално устройство притежава операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Нарушената
разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са
задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на
условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със
съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно
въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между
наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния
поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност.
Отговорността на дружеството
жалбоподател е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185, ал. 2
от ЗДДС, която предвижда
глоба или имуществена санкция в размер от 3 000.00 лева до 10 000.00 лева за
едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването
на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите
по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Последната пък предвижда имуществена санкция от 500.00 лева до 2 000.00
лева за едноличен търговец или юридическо лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1. Съгласно изречение второ на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. При повторно
нарушение законът посочва различен размер на имуществената санкция, съобразно това
дали нарушението е по ал. 1 или съответно по ал. 2 от цитираните норми.
В случая, посочената в оспореното наказателното
постановление разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС съдържа няколко хипотези за
неправомерно поведение, и липсата на конкретизация коя от тях органът приема за
осъществена, представлява непрецизна правна квалификация на деянието, водеща до
нарушаване правото на защита на соченото за нарушител лице. Направената
привръзка към чл. 185, ал. 1 от ЗДДС пък въвежда съмнението, че самият АНО не е бил
наясно какво всъщност деяние счита за установено и цели да санкционира. Посочването на
санкционната норма трябва да е ясно и точно, не може да
се извлича по пътя на формалната или правна логика, тъй като това накърнява
правото на защита, при което е без значение, дали наказаното лицето, вероятно е
разбрало коя е санкционната норма,
въз основа на която е ангажирана отговорността му. Този порок е съществен и обуславя незаконосъобразност
на проведената административнонаказателна процедура, поради което представлява
достатъчно основание за отмяната на наказателното постановление.
Производството по ЗАНН е с
формален характер и цели гарантиране на законосъобразност в правоотношенията
между страните, с оглед на което следва строго да се съблюдават нормативните
изисквания, както относно самото административнонаказателно производство, така
и по отношение на крайния акт.
Районният съд неправилно е приел, че
санкционната норма е определена законосъобразно, поради което е постановил
неправилно решение. При определяне на санкционната норма, а оттам и на
конкретния размер на санкцията, наказващият орган е допуснал нарушение на
закона, като е квалифицирал неправилно констатираното административно нарушение
и е наложил неправилна по размер санкция. По тази причина
решението на районния съд следва да се отмени, а по съществото на спора - да се
отмени наказателното постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 227 от 05.08.2022 г. на
Районен съд - Дупница, постановено по а.н.д. № 350/2022 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
562336-0340121 от 22.02.2021 г., издадено от началник на отдел „Оперативни
дейности“ – София в ЦУ на НАП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: