№ 62
гр. Велико Търново, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214000500459 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във
връзка с чл. 45 от ЗЗД.
С Решение № 189/ 10.07.2021 г., постановено по гр.д. № 173/ 2021 г. по
описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника Ю. П.
Р., ЕГН **********, от гр. Русе, да заплати на ищеца ИВ. Г. Й., ЕГН
**********, от гр. Русе, сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, за което
ответникът е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 216/ 2018 г. по
описа на РС – гр. Русе, както и 20 лева – обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 05.06.2017 г. до окончателното
плащане на главниците; ОТХВЪРЛИЛ е иска за неимуществени вреди за
разликата над 25 000 лева до 40 000 лева, или за сумата 15 000 лева, ведно със
законната лихва; ОСЪДИЛ е ответника да заплати по сметка на съда сумата
1 000 лева – държавна такса и сумата 218 лева – разноски за съдебно-
медицинската експертиза /СМЕ/, както и да заплати на адвокат В.В. от АК –
1
гр. Русе, адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 1 280,60 лева.
Недоволен от постановеното Решение в осъдителната му част,
ответникът Ю. П. Р., чрез пълномощника адвокат Г.П. от АК – гр. Разград, е
подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в
обжалваната част. Навежда се довод за необоснованост. Твърди се, че съдът
не е взел предвид наличието на съпричиняване от страна на пострадалия
ищец, както и че с поведението си – отказ от стационарно лечение и
извършване на хирургическа операция, същият е допринесъл за непълното
възстановяване от счупването. Твърди се също така, че присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева е прекомерно и
не съответства на претърпените от пострадалия болки и страдания. Изложени
са съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния
съд да измени размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
не е подала отговор на жалбата.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страната,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в
обжалваната част, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 1269/
11.03.2021 г., от ищеца ИВ. Г. Й., ЕГН **********, от гр. Русе, срещу
ответника Ю. П. Р., ЕГН **********, от гр. Русе. В исковата молба се твърди,
че на 05.06.2017 г. в гр. Русе, пред блока, в който живеел ищеца, ответникът
блъснал ищеца, в резултат на което ищецът паднал на земята и получил
счупване на латералния кондил на дясната голямопищялна кост, при което
изпитал остра, силна, пронизваща болка. След известно време пристигнал
екип на „Спешна помощ“, който откарал пострадалия в болницата в гр. Русе,
като при прегледа в Спешно отделение било установено счупването и кракът
бил имобилизиран с шина. Лекарите обяснили на пострадалия ищец, че
счупването е сложно и тежко, поради което се налага оперативна интервенция
и поставяне метална остеосинтеза за правилното позициониране и зарастване
на костта. Тъй като имплантът струвал 1 200 лева и не се заплащал от
2
здравната каса, поради липсата на средства, ищецът не успял да се подложи
на операция. На 17-ия ден от поставянето на шината кракът бил гипсиран.
Зарастването на счупената кост протекло болезнено, бавно и продължително,
а здравословното състояние на ищеца не е възстановено към момента на
подаване исковата молба. В първите дни след инцидента пострадалият ищец
изпитвал силни болки, пиел обезболяващи лекарства и бил прикован на легло.
Впоследствие започнал да се придвижва с патерици, около три месеца, а след
това – до края на 2017 г. – с една патерица. Ищецът получил деформация на
дясна коленна става и контрактура, с изразен болков синдром. Бил в
болнични до 31.01.2018 г., след което тръгнал на работа. През целия период
на отпуска по болест ищецът разчитал на помощта на съседи, тъй като живеел
сам. Чувствал се силно потиснат и безпомощен. Появилата се деформация на
крака налагала оперативна намеса – смяна на дясната коленна става, за което
ищецът нямал финансова възможност. С влязла в сила присъда от 22.03.2019
г. ответникът е бил признат за виновен за това, че по непредпазливост
причинил на ищеца средна телесна повреда. Претърпените от ищеца болки и
страдания в резултат на полученото счупване представляват неимуществени
вреди, които ищецът оценява на сумата 40 000 лева, която сума претендира да
му бъде заплатена от ответника, както и сумата 20 лева – имуществени вреди,
представляващи заплатена такса за извършване съдебно-медицинско
освидетелстване и издаване на удостоверение за причиненото счупване, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на деликта –
05.06.2017 г., до окончателното им изплащане. Претендират се разноските по
делото.
Пред Русенския Окръжен съд е образувано гр.д. № 173/ 2021 г. по
описа на съда.
В о.с.з. на 05.07.2021 г. пълномощникът на ищеца – адвокат В.В. от АК
– гр. Русе е заявил, че подържа исковата молба, като в пледоарията си по
делото е поискал от съда да уважи исковете.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил частично
основателността на иска, навеждайки доводи за съпричиняване от страна на
пострадалия и неадекватно, и закъсняло лечение от негова страна. В
пледоарията си по съществото на делото пълномощникът на ответника –
адвокат Г.П. от АК – гр. Разград е поискал от съда да присъди обезщетение по
3
справедливост, като в представените писмени бележки е изложил доводи за
частична основателност на претенцията.
От фактическа страна се установява следното:
От приложеното н.о.х.д. № 2161/ 2018 г. по описа на РС – гр. Русе се
установява, че с влязла в сила на 11.07.2019 г. Присъда № 46/ 22.03.2019 г.,
подсъдимият Ю. П. Р. е бил признат за виновен в това, че на 05.06.2017 г., в
гр. Русе, по непредпазливост причинил на ИВ. Г. Й. от гр. Русе средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване латералния кондил на дясна
голямопищялна кост, довело до трайно затрудняване движенията на десен
долен крайник за срок повече от 30 дни.
По искане на ищеца съдът е допуснал извършването на съдебно-
медицинска експертиза. В заключението си вещото лице д-р Пламен
Димитров – специалист по съдебна медицина, е отговорило на поставените в
исковата молба задачи, като в о.с.д. на 05.07.2021 г.е заявило, че подържа
представеното заключение и е отговорило на поставените му въпроси, като
страните не са оспорили заключението и то е било прието от съда.
По искане на ищеца съдът е допуснал до разпит, при условията на
довеждане, на един свидетел.
При тази фактическа обстановка въззивният съд прави следните
правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
За да се уважи предявения иск, следва да се установи, че е налице
сложния фактически състав на непозволеното увреждане.
Ответникът е бил осъден, с влязла в сила присъда, за деянието си и
съгласно чл. 300 от ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което
въззивният съд приема, че са налице всички елементи от ФС на деликта –
виновно и противоправно деяние, вреди и причинна връзка между деянието и
настъпилите вреди.
Решението е било обжалвано от ответника само по отношение
присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева с
възражението, че същото е прекомерно.
4
Съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г. размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост като следва да се вземат
предвид всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото,
които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. – изреждането е примерно.
В заключението си по допуснатата от съда СМЕ вещото лице посочва,
че ищецът е получил счупване на латералния кондил на дясна голямопищялна
кост, одрасквания на гърба, контрактура на дясна коленна става, които
увреждания са причинили трайно затрудняване движението на десен долен
крайник. Основният възстановителен процес при такова счупване е около 6-8
месеца, като от представената медицинска документация се установява, че
след приключване на основния възстановителен процес при ищеца е останало
ограничение/котрактура/ в обема на движението и нестабилност на дясна
коленна става и не е настъпило пълно функционално възстановяване дясна
коленна става, като занапред такова не се очаква да настъпи спонтанно. В
о.с.з., отговаряйки на въпроси на страните, вещото лице посочва, че при
оперативна интервенция възстановителния период е малко по-кратък, но пък
после се налага изваждането на импланта, поради което възстановителният
период е почти еднакъв. Вещото лице посочва също така, че нестабилността
на коленната става може би е щяла да бъде избегната с операцията, тъй като
се дължи на неправилно зарастване, но не може да е категорично в това.
Болките при такива счупвания са най-силни след получаване на счупването и
продължават със значителен интензитет до имобилизацията на крайника, след
което намаляват в рамките на няколко денонощия.
Характерът на полученото увреждане - счупване на латералния кондил
на дясна голямопищялна кост, съчетано с контрактура и непълно
възстановяване дейността на десния долен крайник, като според вещото лице
занапред пълно функционално възстановяване на дясна коленна става не се
очаква да настъпи спонтанно, болките и страданията, които са били особено
силни и интензивни до имобилизацията на десния крайник, са конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства по делото, които следва да бъдат
взети предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
5
Несъстоятелен се явява довода, че пострадалият ищец е допринесъл за
непълното си оздравяване с незаинтересоваността си към бързото, ефективно
и пълно възстановяване. Липсата на средства е причината ищецът да не бъде
опериран, а кракът му да бъде имобилизиран, което не може да се тълкува
като незаинтересованост, в каквато насока са доводите на насрещната страна.
Освен това вещото лице заявява в открито съдебно заседание, че не може да
каже, дали отказът от оперативно лечение е повлиял на възстановителния
процес, поради което въззивният съд приема, че този довод за съпричиняване
от страна на пострадалия ищец е неоснователен.
Несъстоятелен се явява и довода за съпричиняване от страна на
пострадалия ищец с оглед на противоправното му поведение, изразяващо се в
негови действия – скъсване на фланелката на ответника Ю. П. Р., тъй като по
делото липсват каквито и да са доказателства в тази насока, като тежестта на
доказване е на ответника, поради което и този довод следва да се остави без
уважение.
Свидетелят Раим Нуриев Тасимов – съсед на ищеца посочва, че
ищецът живеел сам в общинско жилище. На следващата сутрин след
инцидента го срещнал и ищецът го помолил да му помага. Свидетелят
твърди, че ищецът кандидатствал за кредит, но не го одобрили, поради което
ищецът заявил: „ще страдам, какво да направя като не мога да платя“.
Свидетелят преспивал у ищеца няколко вечери и посочва, че ищецът не
можел да спи, било много топло и ищецът непрекъснато се потял, в стаята
било тясно и неудобна за патериците. Ищецът прекратил болничния и се
върнал на работа, защото щял да я загуби, въпреки че не се бил възстановил
напълно. И досега изпитвал дискомфорт, например не пускал климатика в
колата, защото му духало на коляното и го боляло, когато се разхождали,
ищецът се движел бавно и се налагало свидетелят да го изчаква. Свидетелят
заявява, че в момента ищецът живее по - надалече, на квартира, но
продължават да подържат контакти.
Въззивният съд кредитира показанията на свидетеля като обективни и
безпристрастни, непротиворечащи на останалите доказателства по делото –
свидетелят е съсед на ищеца и му е помагал, имайки преки впечатления за
състоянието на ищеца в процеса на възстановяване. Последният е трябвало да
разчита на помощна на чужди хора, защото живеел сам, което обстоятелство
6
му е създавало изключителен дискомфорт и неудобства в ежедневния бит и
следва да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Към момента на деликта ищецът е имал навършени 50 години, като
тази възраст е от значение, наред с посочените по-горе обстоятелства, за по-
бързото или по-бавно възстановяване на ищеца от полученото счупване и за
възможността му да се справи с ежедневните потребности от бита и следва да
се вземе предвид при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
С оглед на обективните обстоятелства по делото, въззивният съд
намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е
25 000 лева, за която сума искът е основателен и следва да се уважи.
До същия правен извод е достигнал и Русенския Окръжен съд, поради
което обжалваното Решение е правилно и следва да се потвърди в частта, в
която се обжалва.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, направеното искане от пълномощника на
ищеца – адвокат В. от АК – гр. Русе за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за осъществената безплатна
правна помощ пред въззивната инстанция и наличието на договор за правна
помощ в тази насока, въззивният съд намира, че на адвокат В. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 280 лева – минималният
размер, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 189/ 10.07.2021 г., постановено по гр.д.
№ 173/ 2021 г. по описа на Русенския Окръжен съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Ю. П. Р., ЕГН **********, от гр. Русе, *********, да
заплати на адвокат В.М. В. от АК – гр. Русе, с адрес на кантората: гр. Русе,
*******, адвокатско възнаграждение в размер на 1 280 /хиляда двеста и
осемдесет/ лева за осъществената безплатна правна помощ на ищеца ИВ. Г. Й.
7
по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА в производството пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8