МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 8 от 17.01.2013 г.,
постановена
по НОХД № 3193/ 2012 г. по описа
на БРС
Съдебното производство по делото
е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура
- Бургас, с който против подсъдимите И.Й.В. ЕГН ********** ***, и З.С.Т. ***, е
повдигнато обвинение за това, че:
1. През периода от 31.12.2010г. до
12.01.2011г., в с.С., общ.Камено, обл.Бургас, при условията на „продължавано
престъпление”, в съучастие като съизвършители, чрез нанасяне на удари с чук
върху металната конструкция на ж.п. спирка с цел да отделят от нея ламаринената
обшивка, противозаконно повредили чужд недвижим имот - метален навес /ж.п.
спирка/, собственост на ДП „НКЖИ” гр.Пловдив с МОЛ С.Й.М., като нанесената щета
е на стойност 1474,03лв. - престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК;
2. В
условията на реална съвкупност с престъплението по пункт 1, през периода от
31.12.2010г. до 12.01.2011г. в с.С., общ. Камено, обл.Бургас, при условията на
„продължавано престъпление” и „опасен рецидив”, в съучастие като съизвършители
и използване на техническо средство - чук, отнели чужди движими вещи - 666 кг.
ламаринени елементи от метален навес /ж.п.спирка/ на обща стойност 266,40 лв.,
собственост на ДП „НКЖИ” гр.Пловдив, с МОЛ С.Й.М. без неговото съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл.196, ал.1, т.2,
предл. първо, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.29, ал.1, буква „б”, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК – за подсъдимия И.Й.В., и по престъпление
по чл.196, ал.1, т.2, предл. първо, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.29, ал.1,
букви „а” и „б”, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК – за
подсъдимия З.С.Т..
Производството е служебно
насрочено от съда и е разгледано по реда на чл.371 т.2 и следващите от Глава
ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция”, по искане на подсъдимите и техния защитник.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвиненията, които
счита за доказани по безспорен начин, и с оглед императивната разпоредба на
чл.373 ал.3 НПК, пледира за престъплението по чл.216, ал.1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК всеки от подсъдимите да бъде признат за виновен и да му
се наложи наказание „Лишаване от С.” в размер на 36 месеца, редуцирано по реда
на чл. 58а ал.1от НК до окончателен размер от 24 месеца, което да бъде
ефективно изтърпяно в затвор при първоначален строг режим, за престъплението по
чл. 196 ал.1 т. 2 от НК на всеки от подсъдимите да бъде определено наказание
„Лишаване от С.” за срок от по 54 месеца, което след редукцията по чл. 58а ал.1
от НК да бъде сведено до срок от 36 месеца, което подсъдимите да изтърпят
ефективно в затвор при първоначален строг режим, и на основание чл. 23 ал.1 от НК наложените на всеки от подсъдимите наказания да бъдат групирани до размера
на по-тежкото, а именно 36 месеца „Лишаване от С.”, при ефективно изтърпяване в
затвор при първоначален „строг” режим.
Подсъдимите и техният защитник не оспорват
фактическата обстановка по обвинението, всеки от подсъдимите признава изложените
в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и се съгласява да не се събират доказателства за
тях, признава се за виновен по повдигнатите му обвинения. Защитникът моли за за
престъплението по чл.216, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК на всеки от подсъдимите да бъде
наложено наказание „Лишаване от С.” в размер на 1 година, редуцирано по реда на
чл. 58а ал.1от НК до окончателен размер от 8 месеца, което да бъде ефективно
изтърпяно в затвор при първоначален строг режим, за престъплението по чл. 196
ал.1 т. 2 от НК на всеки от подсъдимите да бъде определено наказание „Лишаване
от С.” за срок от по 4 години и 6 месеца, което след редукцията по чл. 58а ал.1
от НК да бъде сведено до срок от 2 години и 6 месеца, което подсъдимите да
изтърпят ефективно в затвор при първоначален строг режим, и на основание чл. 23
ал.1 от НК наложените на всеки от подсъдимите наказания да бъдат групирани до
размера на по-тежкото, а именно 2 години и 6 месеца „Лишаване от С.”, при
ефективно изтърпяване в затвор при първоначален „строг” режим.
В последната си дума подс. В. се
признава за виновен и изразява съжаление за стореното, по отношение на вида и
размера на наказанието предоставя на съда, подс. Т. се признава за виновен,
съжалява за извършеното и моли за наказание, съобразно поисканото от неговия
защитник.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На основание чл. 373 ал.3 вр. чл.
372 ал.4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направените от подсъдимите
самопризнания, а именно:
Подсъдимият И.Й.В. ЕГН ********** е роден на *** ***, община Камено, област
Бургас и е ром,
български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, не работи, понастоящем изтърпява наказание
„Лишаване от С.” в Затвора-гр.Бургас.Понастоящем подс. В. е осъждан с 12 влезли
в сила присъди, като преди процесните деяния същият е изтърпял ефективно
наказание „Лишаване от сквобода” за срок от 6 месеца по НОХД № 1791/ 2006 г.,
изтърпяно на 02.06.2007 г., и съответно общо наказание по НОХД № 295/ 2009 г. и
НОХД № 376/ 2009 г., двете по описа на БРС, в размер на 9 месеца „Лишаване от С.”,
изтърпяно на 05.11.2009 г. Наличието на посочените ефективно изтърпени
наказания „Лишаване от С.” в срока по чл. 30 ал.1 от НК е основание настоящата
деятелност на подс. В. да бъде квалифицирана като проява на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29 ал.1 б.”б” от НК.
Подсъдимият
З.С.Т. ЕГН ********** е роден на *** ***, живее в същия
град, *, понастоящем в Затвора-гр.Бургас, и е турчин, български гражданин,
неженен, осъждан, с основно
образование, работи спорадично строителна работа. Понастоящем подс. Т. е
осъждан с 18 влезли в сила присъди, като преди процесните деяния е изтърпял
ефективно общо наказание 11 месеца „Лишаване от С.”, определени измежду
наказанията по НОХД № 2860/2006 г. и 2814/ 2007 г., двете по описа на БРС,
изтърпяно на 13.08.2008 г., както и общо наказание, определено по НЧД № 1805/
2009 г., включващо наказанията по НОХД № 101/2008 г. и НОХД № 49/ 2008 г.,
двете на РС-гр.Поморие, и НОХД № 32/ 2009 г. по описа на БРС, в общ размер на 1
година и 6 месеца „Лишаване от С.”, изтърпяно на 28.10.2009 г. Наличието на
посочените ефективно изтърпени наказания „Лишаване от С.” в срока по чл. 30
ал.1 от НК е основание настоящата деятелност на подс. Т. да бъде квалифицирана
като проява на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК.
На ж.п. гарата в с. С., община
Камено, област Бургас била изградена ж.п. спирка, състояща се от метална
конструкция, обшита с метални листове (стени). Опазването и стопанисването на
спирката било поверено на свид. С.М.-началник гара Районен център Бургас, при
Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура”,
поделение УДВГР-гр.Пловдив.
В края на м. декември 2010 г.
подсъдимите В. и Т. решили да извършат кражба на металните
елементи, изграждащи стените на описаната по-горе ж.п. спирка. За целта двамата
се снабдили с чукове и на 31.12.2010 г. отишли на спирката. С чуковете
започнали разрушаването на винкелните основи на конструкцията и отделили
известно коричество метални платна. Подсъдимият В. ангажирал сестра си-свид. Е.Ф.,
да дойде на място и с помощта на каруца да откара отнетите платна на пункт за
изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, находящ се гр.Българово,
стопанисван от „А.” ЕООД с изкупчик свид. Н.К., за да ги продаде. Свид. Ф.
продала платната, за което свид. К. й заплатил сумата от 49.15 лева (разплащателна
сметка на л. 13 от ДП). На 07.01.2011 г. двамата подсъдими пак отишли до
спирката, и отново с чуковете отделили общо 323 кг метални листи. Свид Ф. по
описания начин откарала отнетото с каруца в същия пункт, където свид. К. й
заплатил сумата от 154.65 лева (сметка на л. 12 от ДП). Същото подсъдимите
сторили по описания начин и късно вечерта на 12.01.2011 г., когато с чуковете
успели да отделят метални платна с общо тегло 220 кг. Тях свид. Ф. откарала и
продала на свид. К. на 13.01.2011 г. за сумата от 105.33 лева.
През м. юни 2011 г. свид. Д. Р.-началник гара „Дружба”,
констатирал кражбата на металните платна, съставляващи стените на въпросната
ж.п. спирка, и подал сигнал в РУП-гр.Камено. В хода на образуваното досъдебно
производство била назначена и извършена съдебно-оценъчна експретиза, съгласно
чието заключение (л. 27,28 от ДП) общата стойност като скрап на отнетите
метални платна с общо тегло 666 кг към 13.01.2011 г. е възлизала на 266.40
лева. Според заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза (л.30,31
от ДП), увредената вещ-метален навес с размери 210 х 790 х 250 см, към
процесния период е имала балансова стойност от 1 842.54 лева, а стойността
на повредите, нанесени на вещта от подсъдимите при отнемането на металните
платна, възлиза общо на 1 474.03 лева (80% от балансовата стойност на
навеса).
Така описаната фактическа
обстановка се приема от съда за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимите В. и Т. са
направили самопризнания по смисъла на чл. 371 т.2 НПК, и се подкрепят от събраните
в досъдебното производство доказателства – обясненията на подсъдимите в
качеството на обвиняеми, показанията на свидетелите С.М., Д. Р., Н.К., Е.Ф., инвентаризационен
опис на ДП „НКЖИ” за гара „Дружба”, приложените три покупко-разплащателни
сметки от 31.12.2010 г., 07.01.2011 г. и 13.01.2011 г., заключенията на
извършенитеа оценъчна и счетоводна експертизи, справки за съдимост на двамата
подсъдими, и другите писмени материали, събрани в досъдебното производство.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
С оглед установена по делото
фактическа обстановка съдът намери, че по изложения по-горе начин, в условията
на съвкупност по смисъла на чл. 23 ал.1 от НК, в съучастие като съизвършители, подсъдимите
И.В. и З.Т. са осъществили от обективна страна престъпните състави по чл.216,
ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК - противозаконно
повреждане на чуждо имущество, с обща стойност на повредата 1 474.03 лева,
извършено в условията на продължавано престъпление в периода от 31.12.2010 г.
до 12.01.2011 г., и съответно по по чл.196,
ал.1, т.2, предл. първо, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.29, ал.1, буква „б”, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК (подс.В.), и по чл.196, ал.1, т.2, предл. първо, вр. чл.195, ал.1,
т.4, вр. чл.29, ал.1, букви „а” и „б”, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК (за подс.Т.) – кражба на чужди вещи на
обща стойност 266.40 лева, извършена в
условията на продължавано престъпление, в условията на опасен рецидив, чрез използване на технически средства –чукове, без
знанието и съгласието на МОЛ С.М., с намерение противозаконно да ги присвоят.
Квалификацията на кражбата като проявна форма на рецидивна престъпност по
отношение и на двамата подсъдими е обоснована от изброените в началото на
изложението ефективни наказания „Лишаване от оС.”, изтърпени от тях, и
обстоятелството, че настоящата им деятелност попада в границите на 5-годишния
срок, дефиниран в чл. 30 ал.1 от НК.
От субективна страна, всяко от
деянията е извършено от двамата подсъдими виновно, при форма на вината “пряк
умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл.1 НК. Несъмнено, подсъдимите още
преди да извършат деяниеята са съзнавали общественоопасния им характер,
предвиждали са общественоопасните им последици и са искали именно тяхното
настъпване, с цел противоправно да се облагодетелстват чрез отнемане и присвоява
на чуждите вещи. Присвоителното намерение подсъдимите са демонстрирали веднага
след съответните деяния (отнемания) чрез организиране на траспорта и продажбата
на отнетите метални платна със съдействието на свид. Ф.. Не се спори, че за
всеки от подсъдимите е била очевидна връзката между желанието им да отнемат
вещите, и неизбежните повреди по навеса на спирката, поради необходимостта платната
да бъдат отделени от конструкцията на спирката посредством удари с чукове.Най-сетне,
всеки от подсъдимите несъмнено е имал ясни представи за участието и на
съучастника в намислените и изпълнени задружно престъпления, което обосновава
общността на престъпния умисъл съгласно указаното в чл. 20 ал.1 от НК. Водещият
и за двамата подсъдими мотив за извършване на престъпленията е нуждата да се
сдобият с финансови средства, за постигането на която цел никой от тях не е
изпитвал съмнения или скрупули да наруши закона.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА
За престъплението по чл.216,
ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК е предвидено
наказание „Лишаване от С.” до 5 години, а за престъплението по чл.196,
ал.1, т.2, предл. първо, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.29, ал.1, букви „а” и
„б”, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК -
наказание от
3 до 15 години „Лишаване от С.”. Нормата на 58а от НК, във връзка с чл. 373
ал.2 НПК, задължава съда при постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието
лишаване от С., като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК,
след което да го намали с една трета. Подсъдимите са направили самопризнание на обстоятелствата
по обвинението по реда на чл. 371 т.2 НПК, което е било одобрено от съда с определение
по чл. 372 ал.4 НПК, с оглед на което при определяне вида и размера на
наказанието, съдът съобрази, че за всеки от подсъдимите и за всяко от
престъпленията, надлежното наказание като вид следва да е задължително „Лишаване от С.”, с оглед предвидения
специален минимум на наказанието по чл. 196 ал.1 т. 2 НК и обстоятелството, че
двамата подсъдими са многократно осъждани, изтърпявали са неколкократно
ефективни наказания „Лишаване от С.”, и в случая отсъстват предпоставките по чл.
55 ал.1 от НК, което изключва възможността за замяна с по-лек вид наказание и
за условно осъждане.
При определяне конкретния размер на
наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на всяко от деянията,
която прецени като съответстваща на обичайната обществена опасност за подобен
род посегателства, с оглед включените в обвинението квалифициращи признаци на
кражбата, стойността на отнетото, и стойността на увреждането. Съдът съобрази степента
на обществена опасност на личността на всеки от подсъдимите като по-висока, с
оглед наличието на множество влезли в сила присъди за извършени от тях
престъпления изключително против собствеността, и изтърпените от него преди
настоящото престъпление ефективни наказания „Лишаване от С.”, без особен поправителен
и възпиращ ефект. Съдът съобрази още, че престъплението по чл. 216 от НК не е
„тежко” по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, но стойността на увреждането като
абсолютна стойност и като процент от общата балансова стойност на спирката
значително надвишава стойността на платната като самостоятелни вещи-предмет на
кражбата. От друга страна, съдът отчете направените от подсъдимите на
досъдебното производство самопризнания, изразеното разкаяние за извършеното, решението
им да признаят фактите по повдигнатите им с обвинителния акт обвинения, както и
да се признаят за виновни по тези обвинения пред съда. Накрая съдът отчете, че
и двамата подсъдими наравно са участвали в извършването на двете престъпления,
и липсват основания който и да е от тях да бъде наказан различно от съучастника
си.
При наличието на горните
обстоятелства досежно деянията и извършителите, съдът индивидуализира
наказанията на всеки от подсъдимите за извършените престъпления както следва:
За престъплението по чл.216,
ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК - „Лишаване от С.”
за срок от 1 година и 6 месеца, което следва да се редуцира по реда на чл. 58а от НК до
окончателен размер от 1 година „Лишаване от С.” за всеки от подсъдимите;
За престъплението по чл.196,
ал.1, т.2, предл. първо, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.29, ал.1, букви „а” и
„б”, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК - „Лишаване от С.” за срок от 3
години и 9 месеца, което следва да се редуцира по реда на чл. 58а ал.1 от НК до
окончателен размер от 2 години и 6 месеца „Лишаване от С.” за всеки от
подсъдимите.
Определените наказания следва да се изтърпят от подсъдимите ефективно в
затвор при първоначален „строг” режим”, на основание чл. 60 ал.1 и чл. 61 т. 2
от ЗИНЗС.
По убеждението на съда, така индивидуализираните
наказания съответстват в пълна степен на извършените престъпления и участието на
всеки от подсъдимите в осъществяването им. Определените по вид, размер и начин
на изпълнение наказания съдържат потонециал да способстват за постигане целите
на генералната и специалната превенция, съгласно предвиденото в чл. 36 НК -
както за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите, така и за да им се отнеме
възможността в перода на изтърпяването на наказанията да вършат други
престъпления, тъй щото извършителите да бъдат изведени и дистанцирани от
средата на лица, склонни към извършване на престъпления, и спрямо тях да се
осъществи концентрирано пенитенциарно въздействие.
Доколкото двете престъпления са
били извършени в условията на чл. 23 ал.1 от НК, наложените отделни наказания
следва да бъдат групирани и на всеки от подсъдимите следва да се определи и
наложи най-тежкото от тях - 2 години и 6 месеца „Лишаване от С.”,
което следва да се изтърпи ефективно в затвор при първоначален „строг” режим”,
на основание чл. 60 ал.1 и чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС.
Специално по отношение на подс. Т., спрямо когото от 07.12.2012 г.
ефективно се изпълнява мярка за неотклонение „Задържане под стража” по
настоящото дело, от срока на определеното му с присъдата общо най-тежко
наказание 2 години и 6 месеца „Лишаване от С.”, на основание чл. 59 ал.1 т.1 от НК следва да се приспадне времето от 07.12.2012 г. до влизане в сила на
присъдата.
РАЗНОСКИ
С оглед решението по въпросите за
деянието, вината и отговорността, на основание чл.189, ал.3, вр.ал.1 НПК, подсъдимите
В. и Т. следва да бъдет осъдени да заплатят в полза на Държавата по сметка на
Районен съд гр.Бургас направените в досъдебното производство деловодни разноски
в общ размер 55 лева, като всеки от тях заплати припадащата му се 1/2 част от тези
разноски, в размер на 27.50 лева.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата.
Председател: СВЕТЛИН ИВАНОВ
Вярно с оригинала.
Секретар: Д.Пеева