Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260 041
Гр.ДОБРИЧ 26.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Нели Бъчварова като
разгледа докладваното от Председателя т.д.№50/2020г. по описа на ДОС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от В.Р.С.,
ЕГН ********** *** срещу Застрахователно дружество „Б. И.“ АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр.С., район Л., ул.“Д. Б.“ №* искова молба, с
която се претендира ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца следните суми, представляващи обезщетения за вреди,
вследствие претърпяно на 02.06.2019г. ПТП, виновно причинени от водача на лек
автомобил марка „Ф- П." с peг. №** - З. З. Т., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответника, както следва: 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания; 2568 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за болничен престой
и стабилизираща система за метални винтове, ведно със законна лихва върху тези
суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане; 4944,84 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата – обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 100 000 лв., считано от 09.11.2019г. до датата на завеждане на исковата
молба - 04.05.2020г. и 126,98 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата – обезщетение за имуществени вреди в
размер на 2568 лв., считано от 09.11.2019г. до датата на завеждане на исковата
молба - 04.05.2020г.
Претендира се присъждане и на всички сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение.
Претенциите на ищеца се основават на следните,
изложени в исковата молба обстоятелства:
При пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 02.06.2019г. са причинени телесни увреждания на В.Р.С.
- счупване на гръбначен стълб в поясна област закрито, счупване долния край на
раменна кост и счупване тялото на лъчева кост. Обстоятелствата, при които е
настъпило събитието, са следните: На 02.06.2019 г. около 20:34ч. по път II -97, 300м. преди кръгово
кръстовище с бул. „Д." в близост до бензиностанция „**" посока гр.
Балчик, водачът З. З. Т. опитва да постави предпазния си колан, докато
управлявания от него лек автомобил „Ф- П." с peг. №** е в движение, вследствие на
което губи контрол над управлението. Автомобилът „Ф- П." се насочва към
десния банкет, преминава през него и продължава в канавката, разположена в
дясно от пътното платно. В следващия момент лекият автомобил се удря челно с
предната си дясна половина в крайпътно дърво. При така настъпилото произшествие
са причинени телесни увреждания на пътуващата като пасажер в лекия автомобил В.Р.С..
За събитието е образувано наказателно производство №501 /2019г. по описа на Първо
Районно управление „Полиция" град Добрич. Сочи се, че причината за
настъпване на ПТП се корени в субективните действия на водача на лекия автомобил
„Ф- П." с peг. №**- З. З. Т.. Същият допуска виновно
нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който:
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват." и с това причинил по непредпазливост средни телесни
повреди на В.Р.С.. Вследствие на настъпилото ПТП на пострадалата В.Р.С. са
причинени телесни повреди, изразяващи се в счупване на гръбначен стълб в поясна
област закрито, счупване долния край на раменна кост и счупване тялото на
лъчева кост. Получените увреждания са обусловили нуждата от оказване на спешна
медицинска помощ на пострадалата. Непосредствено след настъпване на
произшествието В.С. е транспортирана до Спешно отделение при МБАЛ - гр. Добрич, където след
осъществено КТ изследване на гръбначен стълб с данни за многофрагментна
фрактура на L5 е насочена към Отделение по
неврохирургия за оперативно лечение. На 07.06.2019г. пострадалата е подложена
на оперативна интервенция за стабилизиране на получените травми с поставяне на
винтова транспендикуларна сакро вертебрална фиксация с нива на винтовете S1 и L4. На 13.06.2019г. С. е подложена на повторна операция, при която е
отстранена изцяло дъга на L5. Получената фрактура на десен
радиус средна трета и шийката на дясна раменна кост е обусловила нуждата от
поставяне на гипсова имобилизация на горен десен крайник. На 18.06.2019г. С. е
изписана от болничното заведение за домашно лечение. По време на лечението и
възстановителния период пострадалата изпитвала много силни болки в поясната
област при покой и движение, които се спускали и надолу към краката, като
болката се засилвала през нощта. След изписването й от болничното заведение С.
е обездвижена на легло, като за нея целодневно са се грижили нейните близки. Тя
била в пълна невъзможност да се обслужва сама, като разчитала на помощта на
своите родители за елементарни хигиенни и физиологични нужди. Силната болка,
която пострадалата изпитвала в областта на получените фрактури налагала прием
на болкоуспокоителни. По препоръка на лекарите тя трябвало да избягва движение
и физическо натоварване и да посещава физиотерапия и рехабилитация. Преживеният
стрес и получените вследствие на произшествието травми се отразили и на
психическото състояние на В.С., която все още не може да се отърси от шока и
чувството, че е можела да загуби живота си. Продължителен период от време след
произшествието пострадалата се чувствала депресирана и отчаяна, тъй като на
моменти не можела дори да се помръдне от болка. Страдала от безсъние и
тревожност, страхувала се, че такъв тип травма може да повлияе на качеството й
на живот за в бъдеще. Тежко приела и обстоятелството, че лечението й, което е
свързано съе сериозни разходи е наложило необходимост семейството да търси
заеми от роднини и познати. Във връзка с лечението до момента нейното семейство
е сторило разходи в размер на 2 568 лева, от които 58 лева - болничен престой, 2 500 лева - стабилизираща система с метални
винтове.
Лекият автомобил „Ф- П." с peг. № **, при управлението на който
виновно е причинено ПТП-то, е застрахован по риска „ГО" в ЗК „Б. И."
АД, по силата на полица №**, валидна от 27.11.2018 г. до 26.11.2019г., видно от
справка от интернет сайта на Гаранционен фонд и Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица.
Съгласно установеното задължение
в чл.380, ал.1 от КЗ ищцата отправила застрахователна претенция до ЗД „Б. И."
АД за изплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди в
резултат на настъпилото на 02.06.2019г. в гр.Добрич ПТП. Ответното дружество образувало щета №**, по която в законоустановения
тримесечен срок се произнесло с отказ за излащане на застрахователно
обезщетение, поради липса на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача
на лекия автомобил „Ф- П." - З. З. Т..
В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен
отговор на исковата молба с вх.рег.№4560/23.07.2020г. ответникът, чрез
пълномощника си – адв.М.Г., САК оспорва предявените искове като неоснователни,
недоказани и завишени по размер.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния
автомобил „Ф.", с peг. № **.
Оспорва се механизма на ПТП, като
се сочи, че представените по делото доказателства нямат установителен характер
по отношение начина на настъпване на ПТП. Без да е установен механизма на ПТП
не може да бъде направен извод за противоправно поведение, което е елемент от
фактическия състав на деликта и подлежи на доказване от страната, която го
твърди. Оспорват се изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП,
като се счита, че те не намират опора в доказателствения материал.
Представените експертизи от НП, не са годно доказателство в настоящия процес.
Предвид функционалната
обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият
застраховател по полица „Гражданска отговорност" се оспорва да е налице
осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите
елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС.
Твърди се, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС, като за него не
е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на
вредите. При липсата на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца за
търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно
доказване. Оспорват се правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС
нарушения на правила от ЗДвП.
Ако и доколкото бъде установен
факта на противоправно поведение, осъществено от водача на МПС, се твърди, че ПТП
и произтеклите от него вреди са съпричинени от самия пострадал, който с
поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на произтеклите
от инцидента вреди.Твърди се, че настъпилите увреждания на В.С. не са резултат
единствено на виновното поведение на водача на лек автомобил „Ф.", с peг. № **. Налице е съпричиняване от
страна на пострадалата, която е пътувала без поставен предпазен колан, в
противоречие с императивните изисквания на ЗДвП, като степента на приноса на
пострадалата е поне 50%. Твърди се, че е налице обективна
причинно-следствена връзка между поведението на самия пострадал от една страна
и настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и степен и от собственото му
противоправно поведение. При правилно поставен предпазен колан вредите или не
биха настъпили или щяха да бъдат в значително по-лека степен.
Оспорва се твърдението, че в
резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял цитираните в исковата молба
телесни повреди - по вид и степен. Оспорва се, че
същите са резултат на реализираното ПТП. Няма данни и доказателства по делото
ищецът да е претърпял твърдените от него увреждания. Оспорват се всички
твърдения на пострадалия в тази насока.
Предявеният иск се оспорва и по
размер. Претендираната с исковата молба сума в размер на 100 000 лева е силно завишена и не
отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен
род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" е функционално
обусловена от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД.
Оспорва се и иска за имуществени
вреди. Няма доказателства за наличие на пряка връзка между получените травми и
неизбежни разходи за лечението.
Ищецът
е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№ 4715/30.07.2020г., с която се
поддържат изцяло изложените в исковата молба твърдения, че причината за
настъпване на ПТП се корени в субективните действия на водача на лекия
автомобил с рег.№** З. З. Т.. В резултат на тези неправомерни действия са
причинени телесни увреждания на пътуващата като пасажер на предна дясна седалка
В.Р.С.. Поддържат се всички твърдения относно механизма на процесното ПТП.
Оспорва се твърдението, че ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния
резултат, като ответната страна носи доказателствената тежест относно наличие
на съпричиняване от страна на пострадалия.
Поддържа
се изцяло изложеното в исковата молба твърдение, че търпените от ищцата
неимуществени вреди /болки и страдания/ се дължат именно на получените от
същата телесни увреждания, вследствие на причиненото по вина на делинквента З.
З. Т. ПТП.
Паричният
еквивалент на търпените от ищцата болки и страдания, претендиран с исковата
молба, съответства на критерия за справедливост, трайната съдебна практика и
задължителните указания по търкуването и прилагането на разпоредбата на чл.52,
дадени с ППВС 4/1968г. Размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва
да бъде съобразен в достатъчна степен с последователната практика на съдилищата за
определянето на критерия
за справедливост и
икономическата конюнктура в
страната, както и общественото възприемане на справедливостта
на всеки отделен етап от развитието на
обществото. Икономическата конюнктура
е в основата на непрекъснатото нарастване и
осъвременяване нивата на застрахователно
покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Приемането на Република България
в Европейския съюз и поемането на договорни ангажименти спрямо сыция, е
съпроводено и с настъпващи промени относно размера на застрахователните премии
и тенденции към увеличаването им с оглед пълното компенсиране на вредите /§ 4, ал. 3 и 4 и § 27 от КЗ /отм.// във вр. с § 26 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./.
Тази тенденция е необратима и тя оказва влияние при определяне на по-голям
размер на обезщетенията, присъждани от съдилищата. Ежегодно нарастващите нива на застрахователно
покритие за причинени на трети лица неимуществени вреди са обективен израз на
динамичните промени в съществуващата икономическа обстановка. След като към
момента на настъпване на процесното събитие /02.06.2019г./, съгласно чл. 492 от КЗ, лимитът на застрахователна отговорност за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо
от броя на пострадалите лица, то претендираното с исковата молба обезщетение е
очевидно съразмерно с тях и напълно справедливо. Това безспорно доказва
рамката на справедливия размер
на обезщетенията в тази икономическа обстановка.
Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, при
определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия.
В допълнителен отговор на допълнителната искова молба
с вх.рег.№ 260548/10.09.2020г. ответникът поддържа изцяло изложените в отговора
твърдения и възражения.
Излагат се твърдения, че ищцата В.С. е прехвърлила
частично вземането, което претендира с настоящия иск. В тази връзка в ЗД „Б. И.“
АД е представено уведомление за цесия. Прехвърленото материално право не може
да се претендира като свое и искът в частта, в която вземането е прехвърлено е
неоснователен.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
На основание чл. 146, т. 3
и 4 ГПК е
признато за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че лек автомобил марка л.а. „Ф- П.“ с рег.№** е застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ в ответното дружество по силата на
застрахователна полица № **, с начална дата на покритие 27.11.2018г. и крайна дата на покритие до 26.11.2019г.
По делото не се спори възникването на ПТП на 02.06.2019г. Всички останали релевантни за спора обстоятелства
са спорни.
Поради липса на произнасяне на наказателен съд и на
влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд относно изчерпателно
посочените в чл.300 от ГПК обстоятелства, тези обстоятелства следва да бъдат
установени в настоящото производство.
Във връзка с установяване механизма на настъпилото ПТП
ищецът представя с исковата си молба и по делото е приет като доказателство Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №2400-19-25 от 03.06.2019г. /л.37 по делото/.
В същия в качеството на участници в произшествието са вписани ППС с рег.№**,
управлявано от водача З. З. Т.като участник 1. В обстоятелства и причини за ПТП
е отразено: образувано ДП №501/02.06.2019г. по описа на 01 РУ МВР-Добрич за
престъпление по чл.343, ал.1, б.б, пр.2-ро от НК. Вписано е, че е пострадал
пътник от ППС с рег.№** – В.Р.С. – счупена шийка на дясна раменна кост.
Протоколът
за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато
фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето,
чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства,
когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не
притежава.
Образуваното
за ПТП досъдебно производство №501/2019г. по описа на 01 РУ на МВР Добрич е прекратено с
постановление на Районна прокуратура Добрич от 23.01.2020г. Установява се, че в
качеството на обвиняем е бил привлечен З. З. Т.за извършено престъпление по чл.343,
ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК. Производството е прекратено на основание
чл.343, ал.2, т.2 от НК, тъй като пострадалата В.С. е поискала това.
За установява механизма на ПТП е разпитан в качеството
на свидетел водачът на лекия автомобил „Ф- П.“ с рег.№** – З. З. Т.. Т. сочи,
че управлявал автомобила със скорост около 80 км/ч.
Непосредствено преди настъпване на ПТП се навел, за да си сложи колана, при
което държал волана с една ръка и се блъснал в дърво до бензиностанцията на **.
Опитал се да спре, но не успял. Автомобилът бил технически изправен. След удара
ищцата лежала на пода на автомобила от дясната страна, тъй като била без поставен
предпазен колан.
За установява механизма на ПТП и установяване вида,
характера и продължителността на настъпилите за ищцата травматични увреждания по
искане на страните по делото е назначена комплексна съдебномедицинска и авто-техническа
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е кредитирано от съда
като обосновано и мотивирано. От заключението се установява следния механизъм
на процесното ПТП: На 02.06.2019г., около 20.34ч., на път II-97,
в гр.Добрич, на около 300 метра преди кръговото кръстовище с бул.„Д.",
непосредствено преди бензиностанция „**", в посока гр.Балчик е настъпила
самокатастрофа на лек автомобил в дясно от пътното платно спрямо крайпътно
дърво. В конкретната пътна ситуация л.а.„Ф- П.", с рег.№**, управляван от З.
З. Т., в дясна пътна лента, със скорост от около 68 км/ч, напуска пътното
платно в дясно, навлиза в залесения банкет и реализира удар с предна дясна част
на автомобила в крайпътно дърво. В резултат на настъпилото ПТП била причинена
телесна повреда на пътничката от предна дясна седалка В.Р.С.. Ударът на
автомобила с крайпътното дърво е настъпил в дясно от пътното платно, в десен
банкет на около 56.2 м. преди Ор.1 ( знак „Г1" непосредствено пред
бензиностанцията) и на 9.8 м. вдясно от Ор.2. (десен край на пътното платно). С
оглед наличната информация по делото, автомобилът се е отклонил в дясно,
напуснал е пътното платно и е реализирал удар в дървото. Технически при
установеното начало на реакция и избраната скорост на движение, водачът е нямал
техническа възможност да предотврати ПТП-то. Към началото на пътната ситуация,
скоростта на движение на лек автомобил „Ф- П." с рег.№**, е била около и
над 68 км/ч, при наличен знак за ограничение на 70 км/ч. Технически водачът е
нямал възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране преди линията на
удара, при реакция в изчислената точка, дори и при задържане на автомобила на
пътното платно, но удара при излизане на автомобила от пътното платно
непосредствено при линията на удара би бил с многократно по-ниска интензивност.
По делото няма данни за поведението на водача и техническите причини довели до
загуба на управление над автомобила и напускането на пътното платно в дясно. Скоростта
му на движение е била по-ниска от максимално позволената.
На 02.06.2019г. В.Р.С. е
получила съчетана травма изразена с: 1. Травма на гръбначен стълб - снишаване
на тялото на пети поясен прешлен поради многофрагментното му счупване, счупване
на шиповидния /спинозен/ израстък и дъгата на същия прешлен. Тези увреждания
отговарят да са получени по механизма на придвижване на тялото напред, удар и
рязко сгъване на тялото в поясната област. 2.Счупване на раменна кост на дясна
ръка в областта на шийката. 3.Счупване в областта на тялото на лъчевата кост на
дясна ръка. Счупванията в областта на ръката добре отговарят да са получени по
индиректен механизъм - придвижване на тялото напред и удар при изпъната ръка на
пострадалата. Установените травматични увреждания са резултат от действието на
твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени по време на процесното
ПТП. Има пряка причинно-следствена връзка между пътно транспортното
произшествие и получените травми.
По повод на получените травми В.С.
е била на лечение в болница в периода 02-18.06.2019г., където е било извършено
комплексно оперативно и медикаментозно лечение. Извършени са били две
оперативни интервенции - на 07.06.2019г. когато е извършено наместване и
фиксация на счупения прешлен и на 13.06.2019г., при която операция е отстранена
дъгата на пети поясен прешлен поради притискане на гръбнака. Извършено е било и
наместване и гипсова имобилизация на дясна ръка. Проведено е било и комплексно
медикаментозно лечение /антибиотици, противосъсирващи обезболяващи препарати и
др./.
Счупването на пети поясен
прешлен е довело до трайно затруднение движението на снагата за период от около
4-6 месеца. Счупване на раменната и лъчева кост на дясна ръка е обусловила
трайно затруднение движението на ръката за период от 3-4 месеца. На
03.02.2021г. е проведен контролен преглед на ищцата В.С. от експерта доц. Д.,
при който е установено, че костите на местата на счупването са зараснали.
Движенията в областта на снагата и дясна ръка са възстановени. Остеосинтезният
материал в областта на гръбнака не е изваден. Пострадалата се оплаква от болки
в кръста при по-продължително ходене и натоварване на ръката, както и от
периодична поява на спонтанна болка в засегнатите области. По преценка на
експерта е необходимо периодично да се
правят рехабилитационни процедури и физиотерапия за отзвучаване на болевите
усещания. Тези болеви усещания е възможно да продължат с години.
Процесният автомобил е снабден
с триточкови инерционни колани на местата за пасажерите от предни седалки и
задни седалки лява и дясна. Използването на предпазните колани намалява риска
от съприкосновение на телата на пасажерите с вътрешните части на автомобилното
купе за превоз на пътници. Механизма и тежестта на получените травми дават
основание да се допусне, че към времето на транспортното произшествие В.С. е
била без поставен предпазен колан. При поставен предпазен колан движението на
тялото в предно задна посока в момента на удара би било ограничено и съответно
травмите биха били по-леки.
Ищцата представя по делото
писмени доказателства /л.57,58/ за закупени медицински изделия и
заплатена потребителска такса на обща стойност 2568,00 лв. Вещото лице по
компексната експертиза дава заключение, че разходите по фактура
№**********/04.06.2019г. са за закупуване на необходимите плаки и винтове за
извършената неврохирургическа операция, а фактура №**********/18.06.2019г. е за
заплащане на потребителска такса при престоя на С. в болницата. Експерта
заключава, че направените разходи са в причинна връзка с получените травми и са
необходими за лечебния и възстановителен процес на пострадалата.
Установява се, че на 09.08.2019г. е входирана в
ответното дружество с вх.№ОК-487345 на ЗД „Б. И.“ АД застрахователна претенция
на ищцата за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от нея вследствие на ПТП от 02.06.2019г. вреди. С писмо с изх.№ от 19.08.2019г. /л.55
по делото/, ищцата е уведомена, че до представяне на влязъл в сила акт,
доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, ЗД „Б. И.“ АД не
е в риск „Гражданска отговорност“ и няма основание да изплати претендираното
обезщетение.
Ищците са ангажирали по
делото гласни доказателства с показанията на свидетелите Р. И. И.(майка на ищцата), Г. П. Г.(без родство с ищцата).
Според показанията на свидетеля Р. И., ищцата
след ПТП е била приета в Бърза помощ. При преглед на скенер били установени
счупвания на ръката и на гръбначния стълб. Веднага след това ищцата била приета
в болница и оперирана. При операцията, на гръбначия й стълб били поставени „железа“.
След това ищцата имала много болки, биели й морфин. Това продължило една
седмица, след което ищцата отново била оперирана, като „железата“ били сменени
с по-малки. След втората операция ищцата пак имала болки. Тя не можела да става
и да ходи до тоалетна. След престой в болницата от един месец ищцата била
изписана. Вкъщи ползвала количка и подлога, станала много нервна. В продължение
на един месец не можела да става. На втория месец свидетелката и бащата на
ищцата я извеждали с количка. След втория
месец ищцата започнала по малко да ходи, като имала болки. Около пет месеца
ищцата ходела самостоятелно по малко, тъй като се изморявала. Не искала да сяда
в количката, чуствала се неудобно от хората, които я гледали и плачела. На
ищцата били изписани хапчета, свидетелката й правела превръзки вкъщи по три
пъти на ден. Направената на ищцата операция била голяма. Понастоящом ищцата
ходела приведена, като обяснявала на свидетелката, че не може да се изправи,
защото изпитва болка. Върши домакинска работа, но не може да вдига тежко,
защото има болки в кръста и в ръката. Лечението на ръката й било 4-5 месеца.
Била гипсирана и постоянно я боляла. Св. И. има намерение да заведе ищцата на
лекар, тъй като все още я боли кръста, излезли й топчета на ръката и е много
слаба. След катастрофата ищцата станала много нервна, преди не била такава.
Свидетелят Г.
излага, че се познава с бащата на ищцата. На 02.06.2019г. бащата на ищцата му
поискал пари назаем, след като споделил че дъщеря му е катастрофирала и се
налага да й се прави операция. Имала счупен гръбначен прешлен. Свидетелят живее
в съседство с дома на ищцата, която посетил след като я изписали от болницата. Тя
била на леглото, неподвижна. Можела да се движи само с инвалидна количка. Ищцата
му споделила, че се чувства много зле. След около два месеца Г. видял ищцата да
се движи навън. Ходела трудно самостоятелно, като на всеки 20м. - 30 м.
спирала, била прегърбена. Отново споделила, че се чувства зле.
При тази фактическа установеност,
настоящият състав на Добричкия окръжен съд,
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съобразно
разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Основателността на прекия иск на увредения срещу
застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно
събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца на валиден застрахователен договор; настъпило по
време на действие на застрахователния договор застрахователно събитие, представляващо покрит от застраховката риск; противоправност
на поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е причинено
ПТП; обстоятелството, че вследствие извършеното ПТП ищцата е претърпяла
неимуществени и имуществени вреди, както и размера им; причинно-следствена
връзка между поведението на застрахования и претърпените вреди. В тежест на
ответника е да докаже наведените от него възражения.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите
на чл.432, ал.1 и чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са
представени доказателства относно изпълнението на задължението на ищцата по
чл.380 от КЗ. Ищцата е депозирала претенцията си пред ответника, чрез
пълномощник на 09.08.2019г. Към момента на подаване на исковата молба - 04.05.2019г.
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ е изтекъл, без да е определено и изплатено
обезщетение на пострадалата или пък да е бил даден от застрахователя мотивиран
отговор на предявените претенции, което обосновава правния интерес от завеждане
на настоящото дело. Доколкото в чл.436,
ал.3, т.1 от КЗ изрично е записано, че застрахователят не може да откаже да се
произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка“ГО“, когато за удостоверяването на ПТП е бил представен констативен протокол за ПТП,
ответникът не е имал основание да изисква от пострадалата с писмо от 19.09.2019г.
представянето на документи, които кодексът не предвижда в посочената ал.3, а
именно - влязъл в сила съдебен акт, автотехническа, съдебно-медицинска
експертизи и др., съответно непредставянето им не би могло да доведе до невъзможност за застрахователя да
се произнесе в срока по чл.496, ал.1 от КЗ. От друга страна ал.4 на чл.496 КЗ
предвижда при нужда застрахователят сам да се снабди с нужните му документи от
други компетентни органи или лица, но събирането на такива доказателства не
удължава срока по чл.496, ал.1 от КЗ, в който срок той е длъжен да се
произнесе, а именно – до три месеца от предявяване на претенцията по реда на
чл.380 от КЗ. Предвид гореизложеното,
исковете са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно разпределената
доказателствена тежест, ищцецът установява наличието
на всички елементи от фактическия състава на чл. 432, ал. 1
от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за тях в резултат на деликта неимуществени и
имуществени вреди.
Предвид събраните доказателства,
се установява несъмнено извършването на твърдяното в исковата молба деяние,
неговата противоправност и вината на водача на МПС.
Установява се, че на 02.06.2019г., около
20.34ч., на път II-97, в гр.Добрич, на около 300
метра преди кръговото кръстовище с бул.„Д.", непосредствено преди
бензиностанция „**", в посока гр.Балчик е настъпила самокатастрофа на лек
автомобил в дясно от пътното платно спрямо крайпътно дърво. Лекият автомобил „Ф-
П.", с рег.№**, управляван от З. З. Т., в дясна пътна лента, със скорост
от около 68 км/ч, напуска пътното платно в дясно, навлиза в залесения банкет и
реализира удар с предна дясна част на автомобила в крайпътно дърво. С поведението си същият е нарушил правилата за
движение, визирани в разпоредбите на чл.20, ал.1, от ЗДвП, съгласно която „водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“. Това му поведение е в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, от което са настъпили и причинените телесни повреди на ищцата.
Не е налице случайно деяние. Не са ангажирани доказателства, които да
опровергават вината на извършителя.
С пълно и пряко доказване ищцата доказва и наличието на останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите за нея болки и страдания от причинените травми, техния
характер, степен и продължителност във времето, както и пряката им причинна
връзка с деянието.
Налице е и хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ.
Доказва се наличието на валиден
договор за застраховка "ГО" през периода, в който е реализирано ПТП, между собственика на причинилия увреждането автомобил
и ответника като застраховател по риска.
Предвид обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в чл. 477, ал. 1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди,
за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 2 от КЗ застраховани лица са собственикът на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на
законно основание.
Съгласно задължителните за
съдилищата постановки, дадени с Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр. д. №
2/1968 г. на Пленума на ВС, понятието "справедливост" не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. За да се определи обезщетение, съставляващо справедлив паричен
еквивалент на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да бъдат
изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи размера на
дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне справедлив размер на
дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени характера, степента и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания от причинените с ПТП
травми, така и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
При
съвкупен анализ на възрастта на пострадалата, начина на настъпване на вредите,
естеството на вредите, техният интензитет и проявление, респ.последици, настоящият състав намира за справедлив размер на
обезщетение сумата от 70 000 лева. За да определи този размер съдът преценява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила съчетана травма
изразена с травма на гръбначен стълб - снишаване на тялото на пети
поясен прешлен поради многофрагментното му счупване, счупване на шиповидния
/спинозен/ израстък и дъгата на същия прешлен; счупване на раменна
кост на дясна ръка в областта на шийката и счупване в областта на
тялото на лъчевата кост на дясна ръка. Получената увреда на гръбначен стълб е
наложила две оперативни интервенции. Извършено е било и наместване и гипсова
имобилизация на дясна ръка. Счупването на пети поясен прешлен е довело до
трайно затруднение движението на снагата за период от около 4-6 месеца.
Счупване на раменната и лъчева кост на дясна ръка е обусловила трайно
затруднение движението на ръката за период от 3-4 месеца. Към
настоящия момент е установено, че костите на местата на счупването са зараснали, движенията в
областта на снагата и дясна ръка са възстановени. Ищцата се
оплаква от болки в кръста при по-продължително ходене и
натоварване на ръката, като според вещото лице е
възможно тези усещания да продължат с години. Установено е по
делото, че предоперативния и следоперативния период са били придружени със
силни болки и дисконфорт. Същата след ПТП станала нервна.
Настъпването на пътнотранспортно
произшествие, с причинени травматични увреждания, е съпътствано с извършване на
разходи по лечение и възстановяване. От представените по делото писмени
доказателства и експертно заключение се установява причинно-следствената връзка
между извършените разходи и настъпилото събитие. При това основателен и доказан е и предявения осъдителен иск за
обезщетяване на имуществените вреди в размер на 2568
лева.
Доколкото размерът на дължимото
обезщетение следва да се определи окончателно и съобразно възраженията на
ответника, съдът дължи преценка на възражението за
съпричиняване на вредоносните последици. Застрахователят релевира възражение за
съпричиняване, обосновано с твърдения за нарушаване на императивните правила за
поведение на пътниците в МПС за поставяне на обезопасителен колан по време на
движение на автомобила. При разглеждането на възражението съдът следва
да извърши преценка доколко
поведението на пострадалата
ищца е способствало за
настъпване на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата е само онзи конкретно
установен принос, без който наред с проявеното от виновния неправомерно
поведение, не би се стигнало
до вредоносен
резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди. (така Р № 169/28.02.2012 г., т.д. № 762/2010 г., ВКС, ІІ ТО). В случая съдът намира за основателно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, като основание
за този извод са заключението по комплексната експертиза и
показанията на св.З. Т.. Установява, че пострадалата ищца е била без поставен
предпазен колан. Следва да се
отбележи, че разпоредбите на ЗДвП вменяват задължение на водачите и на
пътниците в превозни средства да поставят предпазен колан като неизпълнението
на това задължение е скрепено със санкция. Макар при изследване на степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице да не се изисква
непременно наличието на виновно, противоправно поведение по смисъла на закона,
в настоящия случай се установява, че пострадалата не се е съобразила с
изискуемото правнорегламентирано поведение в качеството на пътник в превозно
средство. От
експертизата се установява, че
при поставен предпазен колан движението на тялото в предно задна посока
в момента на удара би било ограничено и съответно травмите на
пострадалата ищца биха били по-леки.
При определяне степента на
съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и
това на увреденото лице, за да бъде установен действителният обем, в който
всеки един от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. В
случая, от събраните специални знания, посредством съдебната експертиза
безспорно се установява, че при поставен обезопасителен колан, травмите на
пострадалата ищца биха били по-леки. С оглед на така изложеното, съдът приема, че приноса
на пострадалата, определен в процентно изражение е в размер на 30 %.
С оглед на горното, при установените размери на
претендираните за обезщетяване неимуществени и имуществени вреди, исковете
следва да бъдат уважени, както следва: 49000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди и 1797,60 лв. обезщетение за имуществени вреди. За разликата до пълния претендиран размер, исковете
следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода от спора по главните искове, следва да
бъде уважена и претенцията за заплащане на законната лихва върху присъдените
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди съобразно искането от
предявяване на исковата молба – 04.05.2020г. до окончателното заплащане.
С оглед изхода от спора по
главните искове, следва да бъдат разгледани и претенциите с правно основание
чл.497, ал.1, т.2 от КЗ за заплащане на законната лихва върху присъденото
обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди. На
основание чл.45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава към увредения, което се покрива от застрахователя на
основание функционалната отговорност. С разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 и
чл. 494, т. 10 от действащия Кодекс на застраховането /в сила от 01.01.2016
г./, приложим спрямо настоящото застрахователно правоотношение, е ограничена
функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от застрахователя на
делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди до
лихви за забава на застрахования, считано от по-ранната дата на уведомяването
от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице (чл. 429, ал. 3 от КЗ). В случая ищцата е уведомила
застрахователя за събитието, настъпило на 02.06.2019 г., с претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, входирана на 09.08.2019г. С оглед на установеното по делото, съдът намира, че срокът, в който
ответникът/застраховател е изпаднал в забава е този по чл.497, ал. 1, т. 2 от КЗ, а именно след изтичане срока за произнасяне
на застрахователя /09.11.2019г./. Застрахователят е
изпаднал в забава за заплащане на дължимото на ищците обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, считано от 10.11.2019г.
При извършените служебно от съда изчисления с лихвен
калкулатор, подлежат на уважаване исковете на В.Р.С. за сумата от 2909,36 лв., представляваща законна лихва за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 49 000 лв.,
считано от 10.11.2019г. до 04.05.2020г. и за сумата от 88,39 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди
в размер на 1797,60 лв., считано от 10.11.2019г. до 04.05.2020г. За горницата
над горепосочените размери до първоначално предявените такива и за дата 09.11.2019г.
исковете следва да се отхвърлят.
Следва да се посочи, че е неоснователно възражението
на ответника, че ищцата е прехвърлила с договор за цесия претендираното по
делото право. Действително по делото са представени доказателства, че ищцата В.Р.С.
е уведомила ответното дружество, че на 09.09.2019г. въз основа на договор за
цесия е прехвърлила вземането си в размер на 60000 лв., произтичащо от правото
й на увредено лице да получи застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 02.06.2019г.
на „А.“ ЕООД. Представено е и уведомление с вх.рег.№ от 29.04.2020г. на
ответното дружество, с което ищцата уведомява последното, че с анекс от
27.04.2020г. договорът за цесия, сключен с „А.“ ЕООД е прекратен. Съответно
ответникът не твърди и не представя доказателства да е заплатил застрахователно
обезщетение на цесионера „А.“ ЕООД преди прекратяване на договора за цесия или
след това.
По разноските:
Съобразно
на уважената част от исковете се дължат сторените
от ищците съдебно-деловодни
разноски. Ищците са
сторили разноски в размер на 541,50 лв. (530 лв. – депозит по комплексната експертиза и разноски за банковия му превод
в размер на 11,50 лв.). Съобразно уважената част от исковите претенции в полза на ищците следва да се
присъдят разноски в размер на 279,67 лв.
Представени са
доказателства по делото, че процесуалният представител на ищците – адм.М.Д.Я. им е указал безплатна правна помощ, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В този случай възнаграждението се
определя по чл. 36, ал. 2 от ЗА и следва да се присъди в тежест на ответника по
делото. По минимума на Наредба №1/2008 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно на уважената част от исковете се дължи на адв.М.Я. възнаграждение с включен ДДС, тъй като адвокатът е данъчно регистрирано
лице, в размер
на 2143,86 лв. С оглед наведеното от
ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, няма основание
за намаляване на същото, тъй като то се присъжда в минималния размер по Наредбата.
На ответната страна също се следват сторени по делото
разноски пропорционално на
отхвърлената част от исковете. Ответникът е сторил разноски в размер на
270 лв. – депозит по комплексната експертиза и 4320 лв. – адвокатско
възнаграждение. От тях съобразно
отхвърлената част от исковите претенции
в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 2294,07 лв., на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Ищцата е била освободена от
внасяне на държавна такса в производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Добрички
окръжен съд сумата от 2198,27 лв., представляваща дължимата държавна такса, определена
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, върху размера на уважената част от исковете.
Водим от горното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр.С. **, район Л., бул.„Д. Б.“ №* да заплати на В.Р.С., ЕГН **********
***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, следните суми, представляващи
обезщетения за вреди, вследствие претърпяно на 02.06.2019г. ПТП, виновно
причинени от водача на лек автомобил марка „Ф- П." с peг. №** - З. З. Т., застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника, както
следва:
49 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, ведно със законната върху тази сума, считано от
04.05.2020г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 49000.00 лв. до
претендирания размер от 100000.00 лв.;
1797,60 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди за болничен престой и стабилизираща система за метални
винтове, ведно със законната върху тази сума, считано от 04.05.2020г. до
окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1797,60 лв. до
претендирания размер от 2568.00 лв.;
сумата от 2909,36 лв., представляваща законна лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 49000 лв., считано от
10.09.2019г. до 04.05.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2909,36 лв. до
претендирания размер от 4944,84 лв. и за дата 09.11.2019г.
сумата от 88,39 лв., представляваща законна лихва за забава
върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 1797,60 лв., считано от
10.09.2019г. до 04.05.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 88,39 лв. до
претендирания размер от 126,98 лв. и за дата 09.11.2019г.
ОСЪЖДА ЗД „Б.
И.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С. **, район Л., бул.„Д.
Б.“ №* да заплати на В.Р.С., ЕГН ********** *** сторени по делото разноски в
размер на 279,67
лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.
И.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С. **, район Л., бул.„Д.
Б.“ №* да заплати на адв.М.Д.Я. сумата от 2143,86 лв. представляваща
дължимо възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Р.С., ЕГН ********** *** да заплати на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр.С. **, район Л., бул.„Д. Б.“ №* сторените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на 2294,07
лв.,
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Б.
И.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С. **, район Л., бул.„Д.
Б.“ №* да заплати по сметка на Окръжен съд Добрич, в полза на Бюджета на
съдебната власт, сумата от 2198,27 лв. -
дължима държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: