РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали,
27.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното
заседание на осми юли
през две хиляди и деветата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.К.
при
участието на секретаря К.Б. разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 716 по описа за
2008г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът К.М.К. твърди в исковата молба, че с ответника Г.И. Георгиева
-Куртева сключили граждански брак на 03.02.1985г., и от брака им се родило едно
дете-Мария Кузманова Куртева с ЕГН **********, като семейството живеело в
гр.Пловдив от 1985г. и семейното жилище представлявало апартамент 8, находящ се
на ул.Ген.Радко Димитриев N 31, в гр.Пловдив.Твърди,
че от началото на брака ответникът имал властно отношение към него, което
водело до чести спречквания, които страните изглаждали благодарение на благия
му характер.Твърди и, че през последните пет години семейният климат бил
усложнен в резултат на властния характер на ответника, който се изразявал в
контрол къде се намирал ищецът, контрол на отношенията му с роднини, близки и
приятели и злепоставянето му пред същите, неоснователни обвинения в изневяра, еднолично
управление на семейните имоти.Ищецът твърди и, че ответникът бил насочил всички
свои усилия в посока професионално израстване, жертвайки интересите на семейството,
както и, че в резултат на усложнените семейни взаимоотношения получил
здравословни проблеми със стомаха, които били изцяло на нервна почва.Твърди и,
че три месеца преди предявяване на иска за развод/на 11.09.2007г./ напуснал
семейното жилище и заживял при майка си, след което ответникът сложил
допълнителна ключалка на жилището, с което окончателно го лишил от достъп до
същото. Искането е съдът да прекрати брака по вина на ответника, упражняването
на родителските права върху детето Мария да му бъде предоставено, както и да му
бъде предоставено ползването на семейното жилище като след прекратяване на
брака ответникът да преустанови носене на името му.В съдебно заседание не се
явява като чрез пълномощника си в писмена молба от 24.06.2009г. поддържа
предявения иск.
Ответникът по иска Г.И.Г. в съдебно заседание заявява, че желае развод
като оспорва предявения иск в частта относно вината за дълбокото и
непоправимото разстройство на брака и моли бракът да се прекрати по вина на
ищеца.Претендира за предоставяне ползването на семейното жилище.Заявява, че не
желае за в бъдеще да носи фамилното име на съпруга си, както и, че съдът не
следва да се произнася по въпроса за
предоставяне на родителските права над роденото от брака дете и издръжката му,
тъй като същото в хода на процеса е навършило 18 години.Претендира разноски по
делото.
Районният съд като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Делото е разгледано при условията на чл.259, ал.6 от ГПК/отм./.
От Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт №
0072/03.02.1985г. на Община Пловдив се установява, че на същата дата страните
по делото са сключили граждански брак, като съпругата е приела да носи
фамилното име на съпруга си-Куртева, което е добавила към своето фамилно име
Георгиева. От Удостоверение за раждане, издадено въз основа на
Акт за раждане № 0254/20.05.1990г.г. на Община Пловдив е
видно, че на 19.05.1990г. от
родители, страните в настоящото производство,
в гр.Пловдив е родено детето Мария Кузманова Куртева,
с ЕГН **********,
понастоящем навършило пълнолетие.
От гласните доказателства по делото-показанията на св.Димова и св.Тошкова
се установява, че в началото на брака страните имали добри съпружески
отношения, което до продължило до времето, когато се родила дъщеря им и когато
ищецът започнал да проявява безотговорност по отношение на задълженията си като
съпруг и родител.Последното се изразявало в обстоятелството, че ищецът напуснал
работа и семейството трябвало да преживява с получаваното от ответника
майчинство, като впоследствие ответникът успяла да намери на ищеца работа, към
която същият се отнесъл безотговорно.Освен това ответникът наместо да полага
грижи за семейството си, започнал да се държи студено и резервирано със
съпругата си, и предпочитал да прекарва времето си извън дома, без съпругата и
детето си, като винаги имал многобройни хобита, на които се посвещавал-бридж,
йога, водни ски, хари кришна, както и многобройни претенции от битов характер-например
за начина по който трябвало да му се приготви храната, или претенции от
материално естество-за финансиране на прищевките му, или пък бил недоволен от
това какво работела съпругата му без да оценява високо отговорния характер на
професията й. Установява се, че въпреки, че ищецът бил безгрижен съпруг,
незаинтересован по отношение на издръжката на семейството, създаването на минимален
домашен комфорт, ответникът в името на брака и роденото дете, проявил
изключително търпение към това поведение на съпруга си, като работел и се
грижел за издръжката на семейството, за материалното му благополучие, стараейки се да бъде перфектна
домакиня и съпруга с цената на множество компромиси. Установява се и, че
ответникът проявил завидно търпение към поведението на съпруга си, включ.
направил всичко възможно да запази брака си, когато през 2003г. във връзка с
изпълняваната длъжност „съдия” се наложило да бъде поставена под охрана с цел
опазване на живота й, и когато имайки нужда от подкрепата на съпруга си,
последният проявил незаинтересованост към случващото се. И двете свидетелки
сочат, че ищецът живеел в дома си като на хотел, допускал майка му да се меси в
отношенията му със съпругата му, а през 2007г. напуснал семейното жилище като
установил извънбрачна връзка с друга жена, за което лично информирал по телефона
дъщеря си.Не се спори между страните, че семейното им жилище е това, което е
описано в исковата молба като това обстоятелство се установява и от разпита на
св.Димова и св.Тошкова.
Изложените от свидетелите факти от живота на страните по делото частично се
установяват и от представените от ответника в съдебно заседание писмени
доказателства по делото. Твърденията в исковата молба, касаещи обстоятелствата,
на които ищецът основава иска за развод, и за разстройство на брака по вина на
ответника, не бяха установени от ищеца чрез ангажиране на допустимите от закона
доказателства.
При тези доказателства, съдът приема, че е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, сключен между страните в
настоящото производство в резултат на виновното поведение на ищеца. Чл. 15 и чл. 18 от СК определят общите рамки на поведение между съпрузите
по време на брака. Съгл. чл. 15 от СК отношенията между съпрузите се изграждат
на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и
вярност. Така определени по общ и абстрактен начин задълженията на съпрузите се
явяват критерий за нивото на отношенията им по време на брака. Чл. 18 от СК
доразвива изискванията за общи грижи за семейството и уточнява, че от общите
усилия в смисъл на взаимодействие между съпрузите зависи благополучието в
семейството. В настоящото производство безспорно се установи, че благополучието
в брака между страните по него, разгледано в плоскостта на личните отношения,
т.е. като морално-емоционално единство в семейството не е постигнато и
доказателство за това е, че от 2007г. живеят разделени, тъй като ищецът е
напуснал самоволно семейното жилище, с което се е отклонил виновно от брачното
си задължение по чл.16 от СК за съвместно живеене на съпрузите, като важни
обстоятелства, които да оправдаят това поведение на ищеца по делото, не се
установиха. И преди фактическата раздяла, и след нея, ответникът е осигурявал
грижи за роденото от брака дете и за издръжката на семейството, проявявайки
търпение към поведението на ищеца с цел постигане на компромис във вътрешните
им отношения, и по този начин е полагала добросъвестно усилия съобразно
възможностите си да изпълнява съпружеските си задължения, в т.ч. и да запази
брака си, въпреки пренебрежението, с което ищецът се е отнасял към нея. Ищецът напротив-отнасяйки
се с незаинтересованост към съпругата си, активно е съдействал за влошаване на
семейния климат, като през 2007г. установил и извънбрачна връзка с друга жена. С
така описаното поведение, ищецът още преди фактическата раздяла трайно се е дезинтересирал
от съпругата си, както и е поставил началото на състояние на трайна фактическа
раздяла, през време на която не е осигурявал лични грижи за съпругата и детето си. С оглед на
изложеното, имайки предвид цялостното поведение на ищеца и, че същият не е изпълнявал
задълженията си по чл.15 и 16 от СК, съдът приема, че бракът в действителност
съществува само формално и искът за
развод е основателен, поради което следва да се уважи, но бракът се прекрати по
вина на ищеца.
След прекратяване на брака на осн. чл.103, ал.1 от СК , ответникът следва
да носи предбрачното си фамилно име Георгиева.
С оглед на обстоятелството, че в хода на процеса
роденото от брака дете е навършило пълнолетие, съдът не следва да се произнася
по въпроса за упражняване на родителски права и издръжката му.
Предвид това, че по делото се установи, че ответникът живее в семейното
жилище с роденото от брака дете, което жилище ищецът е напуснал през 2007г., на
основание чл.107, ал.1 от СК същото след
прекратяване на брака следва да се предостави за ползване на ответника.
При този изход на делото и на осн. чл.270, ал.1, изр.1 от ГПК/отм./,
следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 10лв., а по сметка на Кърджалийския районен съд окончателна
държавна такса по бракоразводния процес в размер на 30лв..
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между К.М.К. с ЕГН **********,***
Колев N 17, ап.8, с адрес за призоваване:
гр.София, ул.Славянска N 29, ет.2, адв.Д.
и Г.И.Г. с ЕГН **********,*** Радко Димитриев N 31, ап.8, сключен с Акт за граждански брак № 0072/03.02.1985г. на Община
Пловдив/2 район, В.Коларов/зк//, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак по вина на съпруга К.М.К..
След прекратяване на брака Г.И.
Георгиева –Куртева да носи предбрачното си фамилно име ГЕОРГИЕВА.
ПРЕДОСТАВЯ ползуването на семейното жилище, представляващо Апартамент
N 8, находящ се в гр.Пловдив, ул.Генерал Радко Димитриев
N 31, на съпругата Г.И. Георгиева с ЕГН **********.
ОСЪЖДА К.М.К. с ЕГН **********,*** Колев N 17, ап.8, с адрес за призоваване: гр.София, ул.Славянска N 29, ет.2, адв.Д. да заплати на Г.И.Г.
с ЕГН **********,*** Радко Димитриев N 31, ап.8 сумата 10лв., представляваща разноски по делото, а по сметка на
Кърджалийския районен съд сумата 30лв., представляваща окончателна държавна
такса по иска за развод.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщение за обявяването му.