Р Е Ш Е Н И Е
№ 4370/2.11.2018 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 04.10.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9735
по описа за 2017 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с
правно основание чл. 108 ЗС.
Производството по делото е образувано по повод предявени от
ищеца Р.Д.П. ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** б , действащ чрез своя настойник Н.Р.К., ЕГН
**********,*** срещу ответника „П."ЕООД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Н.Г.П обективно кумулативно
съединени искове с правно основание
чл.108 от ЗС, както следва:
- за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът Р.Д.П. е собственик на трети
етаж със застроена площ от 60 кв.м., състоящ се от кухня с дневен
тракт, баня и тоалет, коридор и балкон, в жилищна сграда с идентификатор №******************находяща
се в ПИ с идентификатор №***********по ККна гр.Варна,/ №********, в кв.* ПО
ПЛАНА НА м.р.. на гр.Варна/, с площ от 510 кв.м, с административен адрес ГР.В.УЛ.“*********“
№*както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на този
недвижим имот;
- за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът Р.Д.П.
е собственик на 1/8 ид.ч. от първи и втори жилищни етажи и избен етаж от еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор №******************състояща се от: първи жилищен етаж, входно антре,
трапезария с кухненски бокс, спалня, баня-тоалет, балкон и тераса със застроена
площ от 58,75 кв.м. без посочени граници по предходен документ за собственост, избен
етаж, състоящ се от три изби и входно антре, с полезна площ от 40,56
кв.м., втори етаж, състоящ се от: входно антре, дневна с кухненски
бокс, две спални, баня-тоалет, балкон и тераса със застроена площ 58,14 кв.м.,
която сграда е построена в ПИ с идентификатор №***********по ККна гр.Варна, /УПИ**********
кв.* ПО ПЛАНА НА м.р.. на гр.Варна/, с площ от 510 кв.м., както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца
владението на 1/8 идеална част от описания недвижим имот;
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на
исковата молба:
І/ Ищецът излага , че е собственик на трети етаж със застроена площ от 60
кв.м., състоящ се от кухня с дневен тракт, баня и тоалет, коридор и балкон, в
жилищна сграда с идентификатор №******************находяща се в ПИ с
идентификатор №***********по ККна гр.Варна,/ №********, в кв.* ПО ПЛАНА НА м.р..
на гр.Варна/, с площ от 510 кв.м, с административен адрес гр.Варна,
ул."Острава" №**, въз основа
на приращение по чл.92 от ЗС и наследствено правоприемство от своя баща Д.П.и
давностно владение , осъществявано от Р.П. през периода
22.01.1990г.-30.12.2010г.
Излага се, че след смъртта на Д.П.през 1990г. придобитите от него по
приращение ¾ ид.ч. от изградения трети незаконен жилищен етаж на
сградата са придобити по наследство от съпругата му Е.П.П, починала на
27.02.2010г. и двете му деца –Л.Д.Г, дъщеря , поч. На 08.11.2007. и ищеца Р.Д.П.
, син , при квоти: 12/24 за Е.П.и по 3/24 ид.ч. за Л.Г.и Р.П., т.е. Р.П. е
придобил по наследяване от баща си 3/24 ид.ч. от третия етаж , а останалите
21/24 ид.ч. е придобил по давност. Придобивните основания-приращения, наследствено
правоприемство и давностно владение се сочат кумулативно , а не при
евентуалност.
Ищецът излага, че е изключителен собственик на трети жилищен етаж, със
застроена площ от 60 кв.м., състоящ се от кухня с дневен тракт, баня и тоалет,
коридор и балкон, в жилищна сграда с идентификатор №******************който е
предмет на първия от обективно кумулативните искове, въз основа на следните
факти:
По силата на нотариален акт за собственост на имот, придобит по реда на
прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти №45 том III д№675/1960г.
наследодателя на ищеца Д.ИП.,*** придобива право на собственост върху 246
кв.м., представляващо неурегулиран парцел XII в кв.78 по плана на гр.Варна, в
местността „Чаира", Варенско землище, като впоследствие по регулация от
съседни имоти са придадени към придобития от него имот още 131 кв.м.и 198 кв.м.
Съгласно актуалната кадастрална карта на гр.Варна недвижимият имот е с ИДЕНТ.№******************и
площ от 510 кв.м.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 154 том XXV д.№ 9072/1975г. Д.ИП.
е дарил на дъщеря си Л.Д.Г, ЕГН **********, ХА ид.част от имота, тогава
съставляващ парцел VI-30066 в кв.9 по плана на 23-подрайон на гр.Варна, с площ
от 490 кв.м.
Въз основа на позволителен билет № 49 от 05.04.1976г., на Варненски градски
народен съвет, на Л.Д.Г е разрешено да построи еднофамилна жилищна сграда на
два етажа и изба по одобрен архитектурен проект. Към датата на извършване на
строителството Л.П.е имала сключен граждански в брак /акт №409-А от
10.05.1969г./ с Д.Д.Г., ЕГН **********, поради което построеното от тях е
станало собственост на двамата в режим на СИО.
При извършване на строителството на сградата през 1976-1977г. Л.Д.Г и
съпругът й Д.Д.Г. са построили освен първи и втори етаж, съгласно одобрените
проекти и позволителния билети и трети незаконен етаж, състоящ се от кухня с
дневен тракт, коридор, баня и тераса. Този незаконен трети етаж представлява
търпим строеж по смисъла на §16 от ПР и чл.127 ал.1 от ПЗР на ЗИЗД на ЗУТ, тъй
като представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ЗУТ, изграден до
07.04.1987г., без строителни книжа, допустим е по действащия подробен градоустройствен
план и правилата и нормативите, действащи по време на извършването му и
съгласно ЗУТ.
Предвид факта, че към датата на издаване на позволителния билет и
извършването на строежа не са спазени изискванията на чл.56, ал.2 т.2, поради
това, че не е било вписано в нотариалните книги заявление на Д.И.П.за
построяване на трети жилищен етаж, изградената в имота сграда е станала
собственост на съсобствениците на терена съобразно с квотите им - % ид.ч. са
придобити от Д.И.П.и 1А ид.ч. от Л.Д.Г и съпругът й Д.Д.Г. в СИО.
След смъртта на Д.И.П.през 1990г., придобитите от него 3/4 идеални части от
третия етаж на сградата по приращение се наследяват от неговите наследници - Е.П.П,
съпруга, поч. на 27.02.20 Юг., Л.Д.Г, дъщеря, поч. на 08.11.2007г. и Р.Д.П.,
син, при квоти 12/24 за първата и по 3/24 ид.ч. за другите двама като негови
низходящи. С нотариален акт за дарение №158 том XXIX д.№7012 вх.рег.№
9540/25.04.2005г. на СлВП -Варна, Е.П.П Р.Д.П. и Л.Д.Г са дарили на М.Д.Г.придобитите
от тях по наследство идеални части от имота.
С влязло в сила Решение № 652 от 18.02.2016г. по гр.д.№12947/2015г. по
описа на ВРС, ГО, 7-ми с. са прогласени за унищожени по съдебен ред
едностранното упълномощаване от Р.П. на племенницата му М.Г.с пълномощно
рег.№4202 от 20.09.20014г. и дарението, обективирано в нотариален акт за
дарение №158 том XXIX д.№7012 вх.рег.№ 9540/25.04.2005г. на СлВп - Варна за
дарените от Р.П. 3/24 ид.ч. от имота. Поради тези съображения Р.П. е придобил
по силата на наследяване на починалия си баща и приращение, правото на
собственост и върху посочената идеална част от третия етаж на сградата. През
периода от построяването на третия етаж 1977г. до 1990г. етажът е бил във
владение на Д.И.П.и Е.П.П, а след смъртта на Д.П.през 1990г., до 2010г. е
владян необезпокоявано от техния син Р.П., поради което е придобит от него въз
основа на давностно владение.
ІІ/ Ищецът излага , че е собственик
на 1/8
ид.ч. от първи и втори жилищни етажи и избен етаж от еднофамилна жилищна сграда
с идентификатор №******************въз основа на приращение по чл.92 от
ЗС и наследствено правоприемство от своя баща Д.П.***,
Ищецът излага, че е изключителен собственик на 1/8 ид.ч. от първи и втори
жилищни етажи и избен етаж от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
101.35.2555.140.1,, който е предмет на втория от обективно кумулативните
искове, въз основа на следните факти:
По силата на нотариален акт за собственост на имот, придобит по реда на
прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти №45 том III д№675/1960г.
наследодателя на ищеца Д.ИП.,*** придобива право на собственост върху 246
кв.м., представляващо неурегулиран парцел XII в кв.78 по плана на гр.Варна, в
местността „Чаира", Варенско землище, като впоследствие по регулация от
съседни имоти са придадени към придобития от него имот още 131 кв.м.и 198 кв.м.
Съгласно актуалната кадастрална карта на гр.Варна недвижимият имот е с ИДЕНТ.№******************и
площ от 510 кв.м.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 154 том XXV д.№ 9072/1975г. Д.И.П..,
собственик на дарява на дъщеря си Л.Д.Г 1/4 ид.част от имота, тогава
съставляващ парцел VI-30066 в
кв.9 по плана на 23-подрайон на гр.Варна, с площ от 490 кв.м.
Въз основа на позволителен билет № 49 от 05.04.1976г., на Варненски градски
народен съвет, на Л.Д.Г е разрешено да построи еднофамилна жилищна сграда на
два етажа и изба по одобрен архитектурен проект.
Л.Д.П.през 1976-1977г.,по време на брака й с Д.Д.Г., е изградила първи и
втори етаж и изба. Тъй като построената от тях сграда е изградена в съсобствен
имот, собственик на 3/4 ид.части от
които е Д.И.П.., без да са били налице условията на чл.56 от ЗТСУ/отм./, тъй
като липсва предварително вписано негово нотариално заверено съгласие, на
осн.чл.92 от ЗС двата етажа и избеното помещение са придобити в съсобственост
по приращение от собствениците на земята при права, съразмерни на правата им
върху терена, съответно за Д.П.- 3/4 ид.ч. и за Л.П.и Д.Гобщо 1/4 ид.част в СИО.
След смъртта на Д.И.П.през 1990г., придобитите от него 3/4 идеални части от
третия етаж на сградата се наследяват от неговите наследници - Е.П.П, съпруга,
поч. на 27.02.2010г., Л.Д.Г, дъщеря, поч. на 08.11.2007г. и Р.Д.П., син, при
квоти 12/24 ид.ч. за първата и по 3/24 ид.ч. за другите двама. С нотариален акт
за дарение №158 том XXIX д.№7012 вх.рег№ 9540/25.04.2005г. на СлВП - Варна, Е.П.П
Р.Д.П. и Л.Д.Г са дарили на М.Д.Г.придобитите от тях по наследство идеални
части от имота.
С влязло в сила Решение № 652 от 18.02.2016г. по гр.д.№12947/2015г. по
описа на ВРС, ГО, 7-ми с. са прогласени за унищожени по съдебен ред
едностранното упълномощаване от Р.П. на племенницата му М.Г.с пълномощно рег.№4202
от 20.09.20014г. и дарението, обективирано в н.а. № нотариален акт за дарение
№158 том XXIX д.№7012 вх.рег.№ 9540/25.04.2005г. на СлВп - Варна за дарените от
Р.П. 3/24 ид.ч. от имота.
Поради тези съображения Р.П. и придобил по силата на наследяване на
починалия си баща и приращение, правото на собственост и върху посочената
идеална част от изградените от Л.Д.Г и Д.Д.Г. първи и втори жилищни етажи и
избени помещения.
Поради това и извършеното удостоверяване в констативен нотариален акт № 22
том X д.№4567/1987г. за собственост на жилищна сграда построена върху
съсобствено дворно място, с което Л.Д.Г е призната за собственик на построената
въз основа на позволителен билет № 49/05.04.1976г. еднофамилна жилищна сграда
на два етажа и изба, находяща се в дворно място в гр.Варна,
ул."Простор"№7, парцел VI-3006 в
кв.9 е невярно и не е могло да я
легитимира като собственик на идеалните части, придобити по приращение от
другия съсобственик на имота – Д.П..
Съответно, съпругът й Д.Д.Г. не е могъл да придобие в СИО с Л.Д.Г /4 ид.ч.от
построеното в съсобствения имот.
Поради това и последващите разпоредителни сделки с нотариален акт за дарение
№14 том.3 рег.№ 4297 д.№ 386/2004г., с който Л.Д.Г, б.ж. на гр.Варна дарява на
дъщеря си М.Д.Г, втори етаж от къщата, находяща се в гр.Варна,
ул."Острава"№7 със застроена площ от 58,14 кв.м., ведно с таванска стая
от 20,22 кв.м. и 110,00 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 490
кв.м. и с нотариален акт № 119 том II д.№ 268 от 2005г., с който Д.Д.Г. дарява
на М.Г.първи жилищен етаж от къщата с площ от 58,75 кв.м. ведно с избен етаж и
12,50 кв.м. от дворното място, в което е построена жилищната сграда, в частта
им относно дарените от тях първи и втори етаж от жилищната сграда не са
породили и не могат да породят транслативен ефект за 3/4 идеални
части от първи и втори етажи и изба, собственост наД.П.. Налице е
дарение на чужд имот, правните последици от което са идентични с тези при
продажбата на чужд имот, която няма вещно транслативно действие, защото
приобретателят не може да придобие повече права от своя праводател.
Поради това и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №***,Т*.,
по силата на който М.Г.е учредила в полза на „Банка ДСК"ЕАД договорна
ипотека върху първи и втори жилищни етажи и тавански етаж за собствените на Р.П.
1/8 ид.ч. е нищожен. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД ипотека
може да се учреди само върху имоти, които към момента на сключването на
сделката принадлежат на лицето, което я учредява. С оглед на това договорът за учредяване
на договорна ипотека върху двата жилищни и избения етаж, за 1/8 ид.части,
притежавани от Р.П. е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД,
поради противоречие с разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД.
Предвид изложеното Постановление за възлагане на недвижим имот от
01.06.2015г. по изп.д.№ 20118070400652, издадено от ЧСИ Надежда Денчева, рег.№
807, с район на действие ВОС, вписано в Службата по вписвания под вх.рег.№ 15
672, акт № 35, том XLI,
дело №2080 от 2015г. не може да легитимира „П."ЕООД като собственик на 1/8
идеална част от описаните в него първи и втори жилищен етаж, и изба, тъй като
посочената идеална част от имота не е била собственост на ипотекарния длъжник.
Вследствие на изложеното , ищецът сезира съда с искане за разрешаване на
възникналия спор за собственост със сила на присъдено нещо между страните и
положително произнасяне по предявения иск. Моли се за присъждане на сторените
по делото разноски.
Ответното дружество „П."ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н.Г.П, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирало отговор на исковата молба, в
който се оспорва предявената искова претенция, поради следните съображения:
Излага се, че ответникът се
легитимира като собственик на цялата двуетажна еднофамилна жилищна сграда,
находяща се на адресГВ.,УЛ.****“, №*/ Б.УЛ.“****“ №**/ описана подробно в
Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Надежда Денчева с дата
01.06.2015г. и приложения като доказателство под № 5 към исковата молба
Протокол за въвод във владение на същия този недвижим имот.
Ответникът твърди, че се касае за двуетажна еднофамилна жилищна
сграда, находяща се на горепосочения адрес с ИДЕНТ.№***********.*състояща, се
от описаните подробно в постановлението за възлагане и от последвалия го
протокол за въвод -първи жилищен етаж, със застроена площ от 58,75 кв.м, избен
етаж с полезна площ от 40,56 м2, и втори етаж със застроена площ от 58,14 кв.м.
Ответникът твърди, че трети
жилищен етаж не съществува, сочи, че съществува само
една-единствена таванска стая, със застроена площ от 20,22 кв.м, която е
описана коректно в постановлението за възлагане и в протокола за въвод.
Сочи се, че собственик на всичко
описано в тези документи е ответното дружество.
Излага се, че многократно в
исковата и уточняващите молби се твърди нещо напълно невярно - че Л.Д.П.по
времето на брака й с Д.Д.Г. през 1976-77г. е изградила процесната сграда в
съсобствен имот, без да има предварително вписано нотариално заверено съгласие
от страна на съсобственика й Д.И.П./от тук произтичат и неверните ищцови
твърдения за това, че ищецът е съсобственик на законно построеното на основата
на приращения и наследствено правоприемство от баща си/.
Сочи се, че и Д.И.П.., и самият ищец - Р.Д.П. - негов син, на
30.03.1976г. са дали свои нотариално заверени декларации - съгласия на своята
сестра и дъщеря Л.Д.Г, да построи в съсобствения им парцел /и съответно да
придобие за себе си/ жилищна сграда по одобрен проект, декларирайки липсата си
на претенции да строят в същия парцел. Декларациите са депозирани пред нотариус
Стефан Попов - нотариус към ВРС, на 30.03.1976г., броени дни преди издаването
на позволителния билет за строеж на името на Л.Д.Г
От гледна точка на наличието на
такива декларации и опитът на ищеца да скрие наличието им, неговото поведение
може да се окачестви като противоправно и целящо да реализира изгоди за себе
си, произтичащи от собственото му неправомерно поведение.
Категорично се оспорват и
твърденията на ищеца Р.П. за това, че е придобил идеална част от процесния имот
по давностно владение, осъществявано от 1990 до 2010г. Наличните по делото
писмени доказателства сочат еднозначно за това, че до 27.06.2000г. процесната
сграда е била собственост при условията на СИО на Л.Д.Г и Д.Д.Г.; по силата на
бракоразводното им решение , надлежно вписано в книгата по вписванията, първи
жилищен етаж е поставен в дял и собственост на съпруга, а втори жилищен етаж е
поставен в дял и собственост на съпругата. Следват два нотариални акта за
дарение -този от 27,09.2004г. /доказателство №15 към исковата молба/ и този от
29.04.2005г. /доказателство №16 към исковата молба/, с които бившите съпрузи
даряват всеки поотделно собствения си жилищен етаж и принадлежащите му общи
части на дъщеря си М.Д.Г. През цялото това време ищецът Р.Д.П. е живял в
собствената си, една друга - по-малка едноетажна къща, с площ от 76 кв.м,
находяща се в същия двор и на същия адрес, която е описана в Нот.акт за дарение
158/25.04.2005г. на Нотариус Орлин Стефанов .
По повод на дарението е водено впоследствие и гр.дело №12947/2015г. по
описа на ВРС- 7 състав, но то не е за къщата, а само за идеални части от
земята. Тази къща обаче, в която вероятно е живял ищецът Р.П., е съборена след
2012г.. Тя ясно си личи от представена снимка от GOOGLE с дата м.03.2012г. и
очевидно няма нищо общо с процесната по делото къща. Ищецът очевидно не може да
има никакви претенции за придобиване по давност на процесния имот, в контекста
на обстоятелството, че е живял постоянно в една друга, съседна едноетажна на
процесния имот къща, на която той -Р.Д.П. и баща му Д.И.П.са били
съсобственици.
Освен това, предвид на психичната
си болест, датираща от доста години насам, ищецът не е можел да формира
собствено субективно отношение към който и да е имот като към свой собствен. В
тази връзка, се моли да бъде задължена ищцовата страна да предостави
доказателства за това, от кой момент датира запрещението на ищеца; кога и за
какво е получил решение на ТЕЛК.
В първоначалната искова молба се
лансират и твърдения за това, че несъществуващият трети етаж от сградата е бил
владян необезпокоявано от Р.П. от 1990 до 2010 г. Според ответника не може да
се владее самостоятелно нещо, което от една страна фактически не съществува, а
от друга страна - практически
представлява складово помещение по документи и по одобрен архитектурен
проект, което е с несамостоятелен статут и не може да бъде владяно
самостоятелно.
Вследствие на изложеното се моли
да се отхвърли предявената искова претенция като неоснователна и недоказана ,
като се присъдят сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно
от приетото по делото Удостоверение за наследници изх.№5202/18.01.2015г., Д.И.П.,
починал на 22.01.1990г., за което е съставен акт за смърт №
0214/22.01.1990г., е оставил за свои наследници Е.П.П – съпруга и две деца Р.Д.П.-син
и Л.Д.Г- дъщеря.
Представен
е Акт № 51/1947г. за сключен граждански брак на Д.ИП. и Е.П.П.
От
своя страна , видно от Удостоверение за наследници изх.№ 19475 от 19.11.2013г.,
Е.П.П е починала на 27.02.2010г., за
което е съставен акт за смърт № 0192/27.02.2010г. и нейни наследници са Р.Д.П.-син и Л.Д.Г- дъщеря, която е починала на
08.11.2007г., т.е. преди Е.П.П, поради което е заместена от своите деца П.Д.Г-
дъщеря и М.Д.Г-дъщеря.
Видно
от Удостоверение за наследници изх.№ 16509/19.11.2013г 19475 от 19.11.2013г., Л.Д.Г
е починала на 08.11.2007г., за което е съставен акт за смърт №
0815/08.11.2007г., като е оставила за свои наследници двете си дъщери П.Д.Г- дъщеря и М.Д.Г-дъщеря.
Следователно
ищецът Р.Д.П. е наследник по закон на Д.И.П., починал на 22.01.1990г., за което
е съставен акт за смърт № 0214/22.01.1990г. и на Е.П.П е починала на
27.02.2010г., за което е съставен акт за смърт № 0192/27.02.2010г.
От изисканата
справка от НБД Население е видно , че Р.Д.П. е поставен под пълно запрещение.
От приетото по делото Решение
№2327/29.01.2012г. по гр.д.№2414/2012г. по описа на ВОС е видно, че
ищецът Р.Д.П. е поставен под пълно запрещение.
От
Удостоверение рег.№СД16001431ПР_001ПР на органа по настойничество и
попечителство при Район „Приморски“-Община Варна се установява, че за настойник на ищеца Р.Д.П. е назначен Н.Р.К..
От
постъпилата на 16.03.2018г. справка от Район Примонски при Община Варна е
видно, че за настойник на ищеца Р.Д.П. е назначен Н.Р.К..
От
приобщения към доказателствения материал Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № 178 от 25.11.2016г. т.І рег.№ 1728 дело №178 от 2016г. на нотариус Росица
Табакова с район на действие Районен съд-Варна се установява, че на основание чл.587
ал.1 от ГПК и представените писмени доказателства, ищецът Р.Д.П. е признат за
собственик на 3/24 /т.е. на 1/8/ ид.ч. от поземлен имот № 1030 с
административен адрес ул.Острава № 7 , идентичен с поземлен имот с
идентификатор №***********по КК на гр.Варна, целият с площ от 510 кв.м.
С
Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.06.2015г. по изп.д.№
20118070400652, издадено от ЧСИ Надежда Денчева, рег.№ 807, с район на действие
ВОС, вписано в Службата по вписвания под вх.рег.№ 15 672, акт № 35, том XLI,
дело №2080 от 2015г. , на ответника „П.” ЕООД е възложен следния недвижим имот:
двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***************находяща
се в гр.Варна, ул."****“ №*, състояща се от първи жилищен етаж със
застроена площ от 58,75 кв.м., ведно с избен етаж с полезна площ от 40,56 кв.м.
и втори етаж със застроена площ от 58,14кв.м. , ведно с таванска стая със застроена площ
от 20,22 кв.м., ведно с 122,50 ид.ч. от с поземлен имот с идентификатор №***********по
КК на гр.Варна, целият с площ от 510 кв.м.
Представен
е Протокол за въвод във владение на недвижим имот от 15.04.2016г. по изп.д.№
20118070400652 на ЧСИ Надежда Денчева, рег.№ 807, с район на действие ВОС,
който удостоверява извършения въвод във владение на възложения имот на
ответника „П.” ЕООД.
От Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част
от недвижим имот № 32 том III, рег.№ 7165 д.№ 388/04.11.2015г. на нотариус
Илияна Маджунова с район на действие РС-Варна е видно, че „Делта Инвестмънт
Груп“ ЕООД продава на ответника „П.” ЕООД
правото на собственост върху
собствените си 245 кв.м. ид.ч. от дворно място, представляващо поземлен имот с
идентификатор №***********по КК на гр.Варна, целият с площ от 510 кв.м., заедно
с всички подобрения и приращения.
С Постановление за възлагане на
недвижим имот от 27.07.2016г., вписано в служба по вписванията - гр.Варна под
вх. рег.№ 22586 от 09.08.2016г., акт 198, том LXVII, д.№14347 от 2015г., издадено от ЧСИ Надежда Денчева по изп.д.№ 20117150400430, на ответника „П.” ЕООД е
възложен следния недвижим имот: недвижим имот, находящ се в ГР.в, УЛ.“***“№**,
представляващ 61,25 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №***********по
КК на гр.Варна, целият с площ от 510 кв.м.
Видно от Нотариален акт за
собственост на имот, придобит по реда на
прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти № 45 том III
д№675/18.05.1960г. на Варненски нотариус, Д.ИП. е закупил дворно място с площ от 245
кв.м. , представляващо неурегулиран парцел ХІІ в квартал № 78 по плана на
гр.Варна в местността Чаира, Варненско землище.
От Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по регулация № 196 том XI д.№ 4649/25.10.1967г. на
Варненски нотариус е видно , че Д.И.П.е
придобил по силата на дворищна регулация правото на собственост върху празно
място от 198 кв.м. от имот с
планоснимачен № 3012 и 131 кв.м. от имот с планоснимачен № 3006 , придадени към
собствения му парцел VІ-3006б в кв.9 по плана на 23 подрайон на гр.Варна.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
154 том XXV д.№ 9072/1975г. на Варненски нотариус, Д.И.П.дарява на дъщеря си Л.Д.Г
¼ ид.ч. от собственото си място , цялото от 490 кв.м. , заедно с
насажденията и подобренията в него,
находящо се в ГР.в, УЛ.“***“№**представляващо парцел VІ-3006б в кв.9 по плана
на 23 подрайон на гр.Варна.
От Позволителен билет № 49 от
05.04.1976г. за строеж в гр.Варна, издаден от Варненски градски народен съвет, се
установява, че на Л.Д.Г ГР.в, УЛ.“***“№**№ 7, кв. № 9, парцел VІ-3006б , е позволено да построи еднофамилна жилищна
сграда на два етажа и изба по одобрен архитектурен проект
От нотариален акт за собственост
на жилищна сграда , построена върху съсобствено дворно място № 22 том X д.№ 4567/1987г. на Варнески
нотариус се установява, че Л.Д.Г е
призната за собственик построената еднофамилна жилищна сграда на два етажа и
изба в гр.Варна ул. Простор № 7, кв. № 9, парцел VІ-3006б, на основание редовен
позволителен билет за строеж № 45/05.04.1976г.
Видно от Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 22 том Ш рег.№ 5008 д.№593/2000г. на нотариус Тодор Милков , с район на
действие РС-Варна, Л.Д.Г дарява на Д.Д.Г. от своите 122,50 кв.м. само 12,50
кв.м. ид.ч. от следния придобит по дарение недвижим имот, а именно: дворно
място , находящо се в ГР.в, УЛ.“***“№**, цялото с площ от 490 кв.м.,
съставляващо парцел VІ-3006 В.
С Решение от 27.06.2000г. , постановено
по гр.д.№372/2000г. по описа на ВРС, XVIIc. е прекратен сключения между Л.Д.Г и Д.Д.Г. граждански брак и утвърдено
постигнатото между същите споразумение , като е поставен в дял и собственост на
Д.Д.Г. придобития по време на брака първи жилищен етаж от къща , находяща се в ГР.В,
УЛ.“***“№** със застроена площ от 58,75 кв.м. , ведно с избен етаж с полезна
площ от 40,56 кв.м. , както и 50 % от общите части на сградата и е поставен в дял и собственост на Л.Д.Г придобития по време на брака втори жилищен
етаж от къща , находяща се в ГР.В, УЛ.“***“№** със застроена площ от 58,14
кв.м. , ведно с таванската стая със застроена площ от 20,22 кв.м. , както и 50
% от общите части на сградата.
От Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №14 том.3 рег.№ 4297 дело № 386/2004г. на нотариус Орлин
Стефанов е видно, че Л.Д.Г дарява на дъщеря си М.Д.Г.жилище, представляващо
втори етаж от къща, находяща се в ГР.В, УЛ.“***“№** включително и 50 % от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото , представляващо
имот № 1030, идентичен с имот № VІ-3006 Б в кв.9 по плана на 23 подрайон на
гр.Варна и собствените си 110 кв.м.
ид.ч. от това място.
Видно от Нотариален акт за
дарение № 119 том ІІ д.№ 268 от 2005г. на Варненски нотариус Д.Д.Г. дарява на дъщеря си М.Д.Г.жилище, представляващо
първи жилищен етаж от къща , находяща се в ГР.В, УЛ.“***“№** със застроена площ
от 58,75 кв.м. , ведно с избен етаж с полезна площ от 40,56 кв.м. , както и 50
% от общите части на сградата, заедно со 12,50 кв.м. ид.ч. от дворното място, в
което е построена жилищната сграда, съставляващо имот № VІ-3006 Б в кв.9 по
плана на 23 подрайон на гр.Варна.
От Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека №***,Т*. на Варненски нотариус е видно , че „Банка ДСК“ ЕАД предоставя на
„ЕМ ДИ“ ЕООД кредит в размер на 190 000 лв., който е обезпечен от страна
на М.Д.Г.с договорна ипотека въргу жилищна сграда , находяща се в ГР.В, УЛ.“***“№**
състояща се от първи етаж, избен етаж, втори етаж и тавански етаж.
Видно от Нотариален акт за дарение №158 том ХХІХ
д.№7012 вх.рег.№ 9540/25.04.2005г. на СлВП - Варна, Е.П.П, Р.Д.П. и Л.Д.Г
даряват на съсобственика си М.Д.Г.общо 18/24 ид.ч. от дворното място ,
съответно по 12/24 , 3/24 и 3/24
ид.ч., представляващо ПИ 1030 ,
идентичен с VІ-3006 б , ведно с
притежаваната от дарителите едноетажна жилищна сграда, с маза с площ от
38 кв.м., при квоти: 4/6 ид.ч. за първия дарител и по 1/6 ид.ч. за втория
дарител.
С Решение № 652 от 18.02.2016г.
по гр.д.№12947/2015г. по описа на ВРС, ГО, 7-ми състав, са прогласени за
унищожени по съдебен ред следните сделки: едностранно упълномощаване от Р.Д.П.
на племенницата му М.Д.Г.да го представлява и подписва сделки от негово име и
дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение №158 том ХХІХ д.№7012
вх.рег.№ 9540/25.04.2005г. на СлВП – Варна за 3/24 ид.ч. от дарения имот, на
основание чл.31 ал.1 от ЗЗД.
Видно от Заповед
№086/27.02.2017г. на Община Варна, район „Приморски", е наредено на Н.Р.К.,
Р.Д.П. чрез своя настойник Н.Р.К. и „П.“ ЕООД да премахнат незаконен строеж:
пристройка към основно застрояване, находящ се в ПИ с с идентификатор №***********по
КК на гр.Варна.
Видно
от приетата по делото нотариално заверена
декларация от 30.03.1976г. , с peг. №3520 на Варненски нотариус, Д.И.П.в
качеството му на собственик, живущ *** , дава съгласие съсобственикът му Л.Д.Г,
, живуща ***, да построи в собствения
им парцел жилищна сграда по одобрен проект.
Видно
от приетата по делото нотариално заверена
декларация от 30.03.1976г. , с peг. №3594 на Варненски нотариус, Р.Д.П.
в качеството му на собственик, живущ *** , дава съгласие съсобственикът му Л.Д.Г,
, живуща ***, да построи в собствения
им парцел жилищна сграда по одобрен проект.
Прието
е заявление от 06.05.1976г. от Д.И.П.до Началника на ІІ РАТБ-гр.Варна, с
нотариална заверка на подписа, с което Д.И.П., в качеството му на собственик на
¾ ид.ч. от дворно място от 490 кв.м. , представляващо парцел VІ-3006-б
от кв.9 по плана на 23 подрайон заявява , че е съгласен и отстъпва на дъщеря си
Л.Д.Г, която притежава ¼ ид.ч. от същото място, правото на строеж върху горепосоченото дворно
място , по силата на което тя да построи жилищна сграда върху площ от 60 кв.м.
, състояща се от двустаен апартамент, избени, тавански и сервизни помещения.
Това право на строеж Д.И.П.отстъпва на основание чл.56 ал.2 от ЗТСУ
безвъзмездно.
Приобщени
към доказателствения материал са заверени за вярност преписи от одобрени
архитектурни проекти на сградата на ул“******“№7обяснителна преписка към
работен проект от м.07.1975г., Разпределение първи и втори етаж с технически –
икономически показатели, ситуация на имота и проект на западна фасада и южна
фасада.
Към
доказателствения материал са приобщени три заключения на вещи лица по допуснатите
съдебно-технически експертизи.
Видно
от заключението на вещото лице Р.И.П. по приобщената по делото
съдебно-техническа експертиза , оспорена само от ищцовата страна се
установява,че процесната жилищна сграда представлява двуетажна еднофамилна
жилищна сграда със застроена площ от 67,41 кв.м. с идентификатор №******************находяща
се в поземлен имот №***********, в ГР.В, РАЙОН „п***“ УЛ.“***“№**Сградата се
състои от:
- избен
етаж със застроена площ от 67,41 кв.м. , включващ избено помещение № 1, а по
проект – гараж с площ от 17,60 кв.м., избено помещение № 2 с площ от 14,20
кв.м., избено помещение № 3 с площ от 8,36 кв.м. , коридор и стълбищна клетка;
-
първи етаж със застроена площ от 73,21 кв.м., включващ тераса, антре, три сати,
баня с тоалетна , заедно със стълбище за таванско помещение;
-
втори етаж със застроена площ от 80,35 кв.м. , включващ : две тераси, три стаи,
баня с тоалетна, заедно със стълбище за таванско помещение;
-
тавански етаж със застроена площ от 69,84 кв.м. , включващ: таванско складово
помещение с усвоена тераса, покривна тераса с изградена допълнително баня с
тоалетна и стълбище. Банята и тоалетната , както и усвоената тераса са
изградени без строителни книжа и документи. Съгласно Наредба № 7 за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони-
чл.72 ал.3- „Светлата височина на жилищните помещения в нови жилищни сгрлади
трябва да бъде най-малко 2,60 м. Жилищните помещения във вилни сгради и в
подпокривното пространство на жилищни сглади трябва да имат светла височина
най-малко 2,30 м. в 50 на сто от площта им и най-малко 1,50 м в най-ниската им
част.“ ИЛИ : независимо от това, ча таванският етаж е пригоден за жилище ,
същият не изпълнява техническите изисквания на чл.72 ал.3 от Наредба № 7 за
светла височина на помещенията от 2,30 м.
Вещото
лице уточнява в съдебно заседание, както следва: „Банята не функционира, тя
дори не е измазана отвън, беше само на бетонови блокчета, а тоалетната е в едно
с банята. Няма отделно помещение на този студен етаж. На студения етаж е
изградено правоъгълно помещение функционално свързано със стаята на студения етаж
,но изградено върху покривната плоча.
Покривът
на втория етаж условно е разделен на две, има стая или таванско складово
помещение, останалата част от покрива на втория етаж представлява все едно
тераса пред таванското складово помещение, защото не е застроена. Имаме само
една стая, другата част представлява тераса. На тази тераса независимо от тази
стая е изграден правоъгълник, който е предвиден за баня с тоалет и е на груб
строеж и не функционира. Направена е над сухо помещение и това не е допустимо. Тя
е над спалня – стая жилищна. Направена е над сухо помещение и това не е
допустимо. Тя е над спалня – стая жилищна.“
Видно
от заключението на вещото лице Й.Н.А. по приобщената по делото
съдебно-техническа експертиза , частично
оспорена само от ищцовата страна, е налице идентичност между имот с
идентификатор ИДЕНТ.№******в който е построена сграда с ИДЕНТ.№***********.*с
имота, придобит от Д.ИП. по нотариален акт №45, том III, д. 675/1960г. и НА
196/1967г. наследодателя на Д.ИП., представляващ неурегулиран парцел XII в
кв.78 по плана на гр. Варна, в местността „Чаира", Варненско землище в
последствие УПИ VI-3006 б в кв.9, посочени с червен контур на приложените скици.
На
въпроса кога са одобрени архитектурните проекти за сграда с ИДЕНТ.№******************1;
съгласно същите предвидено ли е изграждане на помещения над втори етаж на
сградата; какво е предназначението им и с каква площ, вещото лице посочва,
следното: Видно от приложените архитектурни проекти, приложени на лист 186 -
187 от делото, същите са одобрени на 06.11.1975г. В Обяснителната записка не е
са описани тавански помещения, но е описано, че в "студения етаж" е
предвидено складово помещение, което инвеститора не предвижда за жилищни нужди
/лист 184 от делото/. Студен етаж /или студен покрив/ обикновено се използва
при сгради с плосък покрив, какъвто е и на процесната сграда. Обикновено той е
с максимална височина до 1.20м, но в случая е предвидено таванско /складово/
помещение, което по принцип служи за изолация между жилищния етаж и покрива. В
обяснителната записка е описано едно помещение и едно е изградено на място във
времето на изграждане на сградата. В архитектурния чертеж на лист 146 е
посочено точното му местоположение, което отговаря на изграденото на място.
На
място освен таванското /складово/ помещение, допълнително е изградена баня с
тоалетна, които не са довършени и дефакто неизползваеми.
За
помещенията над втори жилищен етаж вещото лице счита, че е разрешено
изграждането само на едно складово /таванско/ помещение с основното разрешение
за изграждане на жилищна сграда. Не открих други последващи документи
разрешаващи изграждането на баня с тоалетна или др. помещения.
На
място над втори жилищен етаж на сграда с иднтификатор 10135.2555.140.1 са
изградени: таванско складово помещение; баня с тоалетна; стълбище от втори етаж
и покривна тераса. Достъпа до помещенията се осъществява от вътрешно стълбище,
разположено на всички етажи.
Съобразно нормативната уредба вещото лице счита, че
изграденото над втори жилищен етаж не може да се обособи като самостоятелен
обект /жилище/, а същото представлява складово помещение към жилището.
Съобразно изграденото на място над втори жилищен
етаж, се счита, че помещенията не отговарят на изискването за жилищно
помещение, тъй като светлата височина е 2.17м. Функционално изграденото над
втори етаж не може да се обособи като жилище.
Съобразявайки одобрените архитектурни проекти вещото
лице счита, че таванското /складово/ помещение е законно изградено, тъй като то
е изградено с основната сграда по одобрени проекти.
По отношение на допълнително изградената баня с
тоалетна се счита, че същата не може да бъде търпим строеж с това си
функционално предназначение, тъй като е разположена над жилищно помещение, което
нормативно е недопустимо. Счита, че ако същата се ползва като складово
помещение би била търпим строеж.
Видно
от заключението на вещото лице В.А.М. по приобщената по делото
съдебно-техническа експертиза , неоспорена от страните : След огледи в процесния недвижим обект и
материалите по делото се установи, че над втори жилищен етаж е изградено:
1. „Студен етаж". Изграден е по
приложени към делото одобрен архитектурен проект с обяснителна записка и
позволителен билет: таванско складово помещение и тераса.
2. Незаконно е изградена баня-тоалет върху
терасата.
Над
втори жилищен етаж, („Студен етаж" ) по одобрен архитектурен проект на
06.11.1975 г. от Градски народен съвет град Варна (лист 146) с обяснителна
записка от м.юли 1975 г. (лист .184)-и Позволителен билет (Разрешение за
строеж) №49 от 05.04.1976 г. (лист 34) са изградени: таванско складово
помещение и тераса. В Обяснителната записка е записано: „В Студения етаж има
складово помещение, което инвеститора не предвижда за жилищна площ
По
чл.40, ал.2 от ЗУТ: Санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или
килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват.
Недопустимо
е изграждане на мокри над сухи помещения в сгради.
3. Изпълнените съществуващи помещения над
втория етаж са:
-Таванско
складово помещение и тераса и отговарят на представените
по
делото одобрени архитектурни проекти от 19.06.1975 г. (лист 146); обяснителна
записка от м.юли 1975 г. (лист 184) и Позволителен билет (Разрешение за строеж)
№ 49 от 05.04.1976 г. от ГНС гр.Варна (лист 34). В Обяснителната записка
(Приложение 2 към СТЕ) и одобреният архитектурен проект са предвидени: избен
етаж с гараж, 1-ви етаж, П-ри етаж, стълбище и студен етаж с таванско складово
помещение и тераса. Покривът е плосък (ст.б.плоча) над И-ри етаж и под на
складовото помещение. Складовото помещение над И-ри етаж е с плосък покрив и
част от терасата е покрита с конзолна стоманобетонна пергула, а останалата част
от терасата е открита.
-
Баня-тоалет, без строителни книжа. Незаконно е изградена върху стоманобетонната
покривна плоча над втория жилищен етаж и частично под конзолната ст.б.покривна
пергула на терасата.
Незаконно
е изградено помещение за баня-тоалетна върху покривната стоманобетонна плоча
над втори жилищен етаж. Няма строителни книжа и конструктивна експертиза за
стоманобетонната конструкция на сградата за това незаконно помещение. Няма и
Удостоверение за търпимост.
По §
127, ал.1 от ЗУТ: Строежи , изградени до 31 март 2001 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби, съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на
удостоверение (т.е. Удостоверение за търпимост) от органите, които са овластени
да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Няма
издадено Удостоверение за търпимост по смисъла на §16 от ПР и чл.127 ал.1 от ЗР
на ЗИЗД по данни на двете страни по делото.
По
чл.40, ал.2 от ЗУТ и чл.110, ал.З от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. на МРРБ:
„Санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни
продукти се допускат само в жилището, което обслужват".
Незаконно
изграденото санитарно -помещение, (баня-тоалет) над втори жилищен етаж на
процесния недвижим имот е без Удостоверение за търпимост по ЗУТ (Закон за
устройство на територията).
В
качеството на свидетели по делото са разпитани допуснатите двама свидетели в
полза на ищцовата страна Стоянка
Ставрева Колева и Д.Д.Г..
Свидетелката
Стоянка Ставрева Колева, родена 1952г., без родство и дела със страните по
делото излага , както следва: „Да, от детска възраст го познавам / Р.П./. Ние имаме две години разлика. Ние граничим с
тях, съседи сме на ул. „Острава“ ние сме на № 5, а те са на №7 и познавам
имота. Имотът излиза и на двете
улици, на ул. „Елица“ имаше една стара къща и впоследствие се построи и нова.
Тази старата беше малко , как да кажа, нестабилна и се рушеше, и в един момент
стана необитаема и опасна за живеене. И те Р. с майката си последно бяха
останали там и впоследствие се прехвърлиха в новата къща. Не мога да си спомня точно коя година, но преди много години - 1977г. до 1979 г., там някъде , защото
строителството си продължи повече време. Първоначално бяха в старата къща, от
детството му до към 20г. Р. си беше там може и по - късно. Имотът е като
роднински и те имаха достъп и до голямата къща, впоследствие вече останаха в
новата, защото старата беше опасна за живеене. Ние бяхме малки, ние сме от 1956г. а те да са от 1958/59г. и
докато почине майка му, защото той сам не можеше да се справя, беше в много
тежко състояние и се наложи да влиза в тези институции да се лекува. Майка му
почина, има някъде 9 години от както е
починала. Р.П. живееше с майка си, майка му като почива той влезе в Психото -
психиатрията. Той и преди да почине майка му е влизал в психоболницата. Той още
като млад се проявиха някакви симптоми,
това го забелязахме като деца, но впоследствие се натовари като студент
и тогава се отключи заболяването, някъде съвсем след завършването му и се
наложи да влиза в психоболница, за да се лекува. Някъде около 1974г., но точно
не мога да кажа. Той беше студент, прекъсна и отиде в казармата, след това пак
се върна и пак продължи. След това беше на работа 3 години в Силистра и като се
връщаше беше видимо, че напредва и състоянието му се влошава. След смъртта на
майка си той си живееше там в малката къща, но не можеше сам. Там живееше
и племенницата му доколкото се опитваше
да се грижи за него, но не можеше. Даваха му лекарства, но той не ги пиеше и
накрая той беше в силна форма на заболяване. Той живееше в новата къща, която
сега се води на улУЛ.“******“там едно ново тяло има. Има маза, два етажа и
някаква таванска стая. Къщата на УЛ.“******“№*представляваше – маза дълбока, с
първи етаж, всичко е на гредоред с камъш, построена с някакви блокчета от
сгурия, а не с тухли. От задните стени влизаше сняг, тя просто се рушеше,
отгоре и отдолу всичко беше камъш. Едноетажна къща, беше с маза и отгоре един
етаж с четири стаи, имаше покрив над етажа. Но за надстрояване не ставаше, това
е камъш и накрая не ставаше за живеене.
Някъде към 10 години има ли, може
би 8 години. Те поискаха настойник и
фактически Н. му стана настойник. Първоначално за него се грижеше племенницата
му, но тя имаше деца и нямаше тази възможност. По това време той си живееше в
новата къща. Влизала съм в новата къща, по повод на това, че
съдействах на майка му да осъществяваме контрол върху Р.. Малко преди да почине
майка му, от преди близо 9 години. Някъде там има от както е починала. Отивах,
носих и храна, ние се имахме с майка му, ние сме на една ограда съседи и сме си били много близки. Навсякъде беше отворено и навсякъде от където
иска от там се обаждаше Р. като го повикаш.“
Свидетелят
Д.Д.Г., родена 1943г., без родство и дела със страните по делото, излага , както следва: „Познавам Р. още от малък, от
както съм се ожених за сестра му. Разведох се мисля пред 2000г. или 2002г.
някъде там. Преди това живеех в
къщата на първия етаж, на адрес ул.“Острава“ №7 във Варна. Там живях до 1994г.-
95 г., последно някъде там и по - късно даже. До развода със съпругата ми аз
продължих да живея на първия етаж. Сега живея на друго място. Често ходих в
къщата, когато беше болна жена ми също съм бил там и съм ходил. Въпреки, че
бяхме разведени , заедно с дъщеря ми погребахме жена ми. В къщата последно
ходих през 2015г. Аз я построих и
къщата беше направена така, че на всеки етаж може да се влезе отделно от едно
общо стълбище. Построих цялата къща аз. Къщата
представлява сутерен – маза, първи етаж , втори етаж и тавански етаж, който
впоследствие се принудих да го преустроя за живеене, т.к. старата къща вече
издаваше багаж и не можеше след техническа експертиза да се построи втори етаж,
както бяхме се договори с тъста ми. И т.к. стана необитаема се наложи да
преустроя таванския етаж. Аз пътувах по корабите и като се връщах живеех там.
След като преустроих таванския етаж Р.П. започна да живее там, това беше някъде
в края на 1990г. и от този момент той живее там. Той ходеше при майка си докато
можеше да се живее в старата къща, той обитаваше само този тавански етаж,
понеже нямаше тоалетна и той идваше в нашите етажи, където има тоалет. Тоалетът
скоро е правен допълнително, след като той боледуваше доста и беше неадекватен,
и от време на време идваше. Но постоянно това беше неговото жилище , където
може да пребивава. В новата къща през 1977г. - 1978г. влязохме да живеем в нея.
Това е голямата къща, която аз съм построил. 1977-78г. точно не мога да си
спомня. Старата къща представлява маза и един етаж с кухня , салон , две спални
- големи и една по - малка стая. Тази къща беше обитаема. Ние живяхме до 1977г.
- 78г. там, след това тя продължи да съществува и след като мина тази
експертиза, че не може да се построи втори етаж на старата къща, тогава се
наложи към новата къща да пригодя таванския етаж за жилищен.Старата къща сега е
съборена. Таванският етаж е направен отдавна, в края на 90 - те години, някъде
1995-96 г., Аз сам го направих този тавански етаж, заедно с цялата къща. Сам с
наши средства я направих, на семейството
ми - бившето ми семейство на съпругата ми… Просто, когато трябваше да получа
разрешение за строеж на новата къща, трябваше, т.к. на времето не можеше да се
раздели парцела по старите закони, следваше да искам разрешение от собственика
на мястото д-р П. – тъста ми и подписа Протокола, който предоставих при
разрешение за строителство на къщата. Те ми дадоха право на строеж за нашата
къща със съпругата ми. Просто договорката беше , при положение, че
ни разрешат да строя на мен и на дъщеря му на тъста ми, да нямаме претенции за
втория етаж, който ще се строи на старата къща, и за старата къща. За тази , в
която живееха и за втория етаж.“ По отношение на здравословното състояние на Р.П.
през 90-те години свидетелят излага: „ Заболяване имаше на нервната система. Имаше нужда и майка му се грижеше за
него. Той вече беше пенсиониран по болест и всъщност не работеше, и само с пенсията беше. И трябваше да се грижи
майка му. През тези години той слизаше
при нас, когато трябваше да се храни и т.н.Тя / майката на Р.П./ се грижеше за
него, в последствие след като почина моята майка, тя дойде да живее на първия
етаж при нас. Моята майка почина през 1989г. или 1990г.“ В новата къща се
преместила да живее майката на Р.П.. „майката на Р. започна впоследствие, след
като къщата стана непоносима. След като почина моята майка, тогава се наложи да
преместим и майката на Р. на първия етаж при нас. Много отдавна къщата стана непоносима за живеене, почна да тече и
някъде в края на 90 –те години. Р. не може да живее без чужда грижа.
Дотогава, докато ги преместя, след като
почина моята майка той си беше отделно при нас в новата къща. Ние така сме, това е семейството, не знам дали разбирате , той е брат на жена ми. Той
слизаше при нас да се храни, ползваше тоалета. Разбира се аз му направих
таванската стая като за живеене, с наше съгласие Р. се настани там.“
В
качеството на свидетел по делото е разпитан допуснатия в полза на ответната страна свидетел А.М.В..
Свидетелят А.М.В., роден 1975г., без родство и
дела със страните по делото, излага ,
както следва: „Водил съм преписки между двете страни, предполагам , че в тази
връзка и познавам страните в тази връзка.
След като получих призовката, видях, че е за Р.П. си направих труда да
погледна в моите архиви и видях, че през лятото на 2012г. лятото имаше преписка
по чл.155 от Закона за здравето за принудително настаняване на този човек Р.П..
Лично аз го настаних с двама колеги. Аз
съм полицейски инспектор. Не успяхме да го заведем в съда, т.к. като отидохме
на адреса , лицето беше чисто голо, стоеше в леглото си и дори съм запомнил
репликата, повтаряше само едно и също „най – вкусният плод е ябълката“, нищо
друго не комуникираше и гол стоеше в леглото, дълго време в горещината, беше
лято. Имахме връзка с председателя на
съдебния състав и след като не успяхме да го облечем и доведем в заседание ,
получихме указание да го водим в лечебното заведение направо. Извикахме
линейка, докторът отвън ни попита как се казва пациентът и ние му казахме
имената. Лекарят докато влезе в стаята, каза „ Радославе, ставай и тръгвай“,
той като войник се изправи, обви се с едно одеяло, което беше на леглото до
него, стана и тръгна. Това е лятото на 2012г. и това е във връзка с жалба, инициирана от М.Г, която е някаква негова
родственица- племенница.
Лицето
беше на ул. “Острава“ №7 в къщата, в изключително занемарен вид, която представляваше – коридор, в дясно имаше
стая, спомням си отлично стаята е полусъборена. Стаята е в мизерия и миризма, т.к. той е уринирал в
мивката по голяма и малка нужда. Два
пъти преди това имаше сигнали от съседи, че ходи из двора гол, вика, крещи и уринира и по голяма нужда ходи по двора,
където си реши . В момента беше сам,
нямаше никой дори си спомням, че въпросна жлбоподателка М.Г, аз контактувах с
нея по телефона, т.к. във жалбата имаше посочен телефон. Потърсих я, за да я попитам, защото е гол, къде има да потърся дрехи, за
да го облечем или сам да се облече. Тя ми казваше по телефона там къде има
шкафове и къде да проверявам, но аз не успях да намеря дрехи. Това лице нямаше
дрехи, стоеше гол седнал и с едно черно
одеяло или наметало наметнато, с което като го изкомандва доктора, стана и се
наметна с него и влезе в линейката. Ние съпроводихме линейката, там ако е
необходимо, ако буйства до лечебното заведение, да указваме съдействие в
психиатрична клиника към МБАЛ „Света Марина“ – Варна. Тя в района, който
обслужвам. След като го предадохме нямам вече представа за това лице. Скоро след това тази къща беше съборена, може
би същата година да е било тази постройката в която го намерихме се събори.
Постройката, където беше лицето представляваше едноетажна къща, с коридор и в
ляво и дясно две стаи, където той седеше
и го намерихме. Нищо повече не съм чул… Спомням
си, че тя /М.Г/ беше единствена роднина на Р.П., затова тя инициира жалбата.
Дали е племенница или не, не знам…Това е помещение, което , как да кажа , е
залепено до къщата, където беше психично болният, до нея по - висока къща и
това производствено хале - печатница е
залепено в дясно. Жалбите бяха по повод на това хале. Скоро преди жалбата на М.Г.съм
ходил по повод оплакване на съседи именно от този психично болния. Улицата
представлява един ред къщи. Оплакването на съседи е от това, че психично болния
викал и уринирал на улицата и в двора. За това съм ходил и съм разговарял със съседите от какво се оплакват.“ Р.П. „
единствено каза, че някъде в шкафове и гардероби в самата порутената къща има
дрехи, но никъде не намерих нищо. Никъде не намерих нищо, беше абсолютно
празно. Имаше само супер стари, такива олющени мебели… Аз обслужвам района
повече от 10 години и познавам отлично района. Преди да се инициира жалбата
имаше сигнали от този адрес и аз съм го посещавал. Лятото е, прозорецът е
отворен , той почти постоянно, с малки
почивки крещи от прозореца на тази
малката ниската порутена къща, която беше …никакви дрехи не намерих там.“
За безспорно
установено между страните и ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството , че ответното дружество упражнява
фактическа власт върху процесната еднофамилна
жилищна сграда, находяща в ИДЕНТ.№***********.*състояща се първи жилищен
етаж, със застроена площ от 58,75 кв.м, избен етаж с полезна площ от
40,56 м2, и втори етаж със застроена площ от 58,14 кв.м. , на основание
чл.146 ал.1 т.3 от ГПК.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Основателното
провеждане на ревандикационния иск е обусловено от установяване по пътя на
пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата
разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на ищеца, придобито
именно на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от ответника върху
спорната вещ, както и липса на правно основание за това.
От
своя страна в тежест на ответника по делото е да установи при условията на
пълно и главно доказване, наведените от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, включително , както следва: наличието на противопоставимо на ищеца
валидно правно основание/право на собственост върху процесния недвижим имот ,
по силата на което упражнява понастоящем фактическа власт върху процесния имот.
Между
страните не е спорно обстоятелството относно релевантния факт на
осъществяваната от ответника към момента на приключване на устните състезания
по делото фактическа власт върху процесния недвижим имот, което съдът намира за
безспорно установено.
- по
отношение на исковата претенция за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът Р.Д.П. е собственик на 1/8 ид.ч. от първи и втори жилищни етажи и
избен етаж от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №******************въз
основа на приращение по чл.92 от ЗС и наследствено правоприемство от своя баща Д.П.***,
както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на 1/8 идеална
част от описания недвижим имот:
Тезата
на ищеца е , че същият е придобил процесния недвижим имот , на основание
наследствено правоприемство от своя баща Д.П.***, , който от своя страна е
придобил собствеността върху процесната жилищна сграда въз основа на
приращение.
Преценявайки
съвкупния доказателствен материал съдът намира, че тази искова претенция е
неоснователна , поради което следва да бъде отхвърлена. При формиране на горния
извод , съдът съобрази обстоятелството , че видно от горепосочените писмени
доказателства: нотариално заверена
декларация от 30.03.1976г. , с peг. №3520 на Варненски нотариус на Д.И.П.., нотариално заверена декларация от 30.03.1976г. , с peг. №3594 на
Варненски нотариус, нотариално заверено заявление от 06.05.1976г. от Д.И.П.до
Началника на ІІ РАТБ-гр.Варна, позволителен билет, одобрени архитектурни проекти на сградата на
ул“******“№*обяснителна преписка към работен проект от м.07.1975г.,
Разпределение първи и втори етаж с технически – икономически показатели,
ситуация на имота и проект на западна фасада и южна фасада, построената в имота
жилищна сграда е изградена на основание учредено от страна на Д.И.П.в полза на
неговата дъщеря Л.Д.Г право на строеж върху дворното място , отстъпено на основание
чл.56 ал.2 от ЗТСУ /отм./ безвъзмездно. Съгласно действащата към момента на
учредяване на правото на строеж редакция на ЗТСУ/ отм./ в редакцията му ,
съгласно от ДВ , бр.29, 1973г. , Имат право да строят в чужд имот: роднините на
собственика по права линия неограничено, а по съребрена линия - до втора степен
включително, ако извършват строежа с негово съгласие, изразено в нотариално
заверено заявление до службата при народния съвет, вписано и в нотариалните
книги; по силата на утака даденото
съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на строителя.
От
приетите по делото писмени доказателства е видно, че заявлението от Д.И.П.в
полза на дъщеря му Л.Д.Г е вписано в
нотариалните книги на 06.05.1976г. Вследствие на изложеното съдът намира, че
в полза на Л.Д.Г е учредено валидно право на строеж , въз основа на което е
построена процесната жилищна сграда.
Съгласно
разпоредбата на чл. 92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В настоящия
случай е налице “установено друго” , с оглед учреденото вещно право на строеж в
полза на Л.Д.Г.. Доколкото същото е реализирано по време на брака й с Д.Д.Г. ,
построеното е в режим на съпружеска имуществена общност. Впоследствие същите се разпореждат с
построената жилищна сграда в полза на своята дъщеря М.Г, която учредява в полза
на „Банка ДСК“ ЕАД договорна ипотека върху построената жилищна сграда.
Ипотекираният имот е изнесен на публична продан , като с влязло в законна сила
Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.06.2015г. по изп.д.№
20118070400652, издадено от ЧСИ Надежда Денчева, рег.№ 807, с район на действие
ВОС, вписано в Службата по вписвания под вх.рег.№ 15 672, акт № 35, том XLI,
дело №2080 от 2015г. , на ответника „П.” ЕООД е възложен процесния недвижим
имот.
Вследствие
на изложеното съдът намира, че ищецът не се легитимира като собственик на 1/8
ид.ч. от първи и втори жилищни етажи и избен етаж от еднофамилна жилищна сграда
с идентификатор №******************въз основа на наследствено правоприемство от
своя баща Д.П.***, който от своя страна е придобил собствеността върху имота по
приращение по чл.92 от ЗС, т.к. процесната постройка е възникнала на основание
валидно учредено право на строеж в полза на Л.Г., по време на брака й с Д.Г., с
която същите са разпоредили, поради което и същата не може да бъде придобита в
собственост от ищеца Р.П. по наследяване на Д.П., доколкото същият не се явява
неин собственик по приращение, вследствие на валидно учреденото право на строеж
в полза на Л.Г..
От
своя страна ответникът се легитимира като собственик на цялата двуетажна
еднофамилна жилищна сграда , на основание Постановление за възлагане на
недвижим имот на ЧСИ Надежда Денчева с дата 01.06.2015г. и Протокол за въвод
във владение на същия този недвижим имот.
Предвид
изложеното , ищецът не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот
, поради което тази искова претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
- по
отношение на исковете за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът Р.Д.П. е собственик на трети
етаж със застроена площ от 60 кв.м., състоящ се от кухня с дневен тракт, баня и
тоалет, коридор и балкон, в жилищна сграда с идентификатор №******************находяща
се в ПИ с идентификатор №***********по ККна гр.Варна,/ №********, в кв.* ПО
ПЛАНА НА м.р.. на гр.Варна/, с площ от 510 кв.м, с административен адрес ГР.В.УЛ.“*********“
№*както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на този
недвижим имот;
Ищецът
твърди, че се легитимира за собственик на този имот , на основание наследствено
правоприемство от своя баща Д.П.***, , който от своя страна е придобил
собствеността върху процесната жилищна сграда въз основа на приращение и
давностно владение , осъществявано от Р.П. през периода
22.01.1990г.-30.12.2010г.
Видно
от приобщените към доказателствения материал три заключения на вещите лица по
приетите съдебно-технически експертизи, „третият етаж“, който е предмет на този
иск, не отговаря на изискванията съгласно действащите законови разпоредби на
ЗУТ и Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони- чл.72 ал.3. Вследствие на изложеното съдът
намира, че доколкото така нареченият от ищеца трети етаж не е самостоятелен
обект, същият не представлява годна вещ,
която да бъде предмет на придобиване в собственост отделно от останалата част
от сградата. Както беше спомената по-горе процесната еднофамилна сграда е
построена въз основа на валидно учредено право на строеж. Третият етаж, като
предмет на този иск, не може да бъде
самостоятелно обособен, поради което и същият представлява неразделна част от
сградата и не може да бъде придобит самостоятелно. Както беше посочено по-горе
, сградата не може да бъде придобита по приращение от страна на наследодателяД.П.,
т.к. същата е възникнала на основание учредено от самия него право на строеж,
поради което и не може да бъде наследена от ищеца Р.П..
Не
може да се възприеме и че построеното над втория етаж е в по-голям обем от
обема, за който е учредено правото на строеж, като това се установява от
заключенията на вещите лице по приетите съдебно-технически експертизи. Съобразявайки
одобрените архитектурни проекти, обяснителна
записка от м.юли 1975 г. и Позволителен билет (Разрешение за строеж) № 49 от
05.04.1976 г. от ГНС гр.Варна , се счита, че таванското /складово/ помещение е
законно изградено, тъй като то е изградено с основната сграда по одобрени
проекти.
Предвид
изложеното , този етаж не може да бъде самостоятелен обект на собственост и
същото е част от жилищната сграда, която е възникнала на основание учредено
право на строеж, поради което не може да бъде придобит по приращение отД.П., а оттам и по наследяване на същия.
От
своя страна , ответникът , доколкото се явява собственик на цялата двуетажна еднофамилна жилищна сграда ,
на основание Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Надежда Денчева
с дата 01.06.2015г. и Протокол за въвод във владение, се явява собственик и на
този етаж, т.к. той не може да се обособи като самостоятелен обект на
собственост и т.к. не представлява построено в повече от учреденото право на
строеж.
По
отношение на твърдяната изтекла в полза на ищеца придобивна давност , съдът
намира,че от събраните по делото свидетелски показания не може да се установи
нито фактическа власт върху имота, нито намерение за своене на същия. От
свидетелските показания се установи, че
ищецът е живял в друга сграда /
„старата сграда“/ в същото дворно място
, като след като се е влошило неговото състояние и същият не е бил в състояние
да се грижи сам за себе си, а неговата майка е била починала, той е бил приютен
в сградата от нейните собственици - сестрата на ищеца и нейния съпруг, които са
му предоставили подслон , грижи и храна. Ищецът , обаче, е живял в тази сграда
, не с намерение за своене на същата, а поради поканата на собствениците на
сградата , поради липсата на възможност друг да се грижи за ищеца , след
смъртта на неговата майка и впоследствие поставянето му под пълно запрещение.
Изложените
съображения, мотивират изводите на сезирания съд за неоснователност на исковете
за ревандикация, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца Р.Д.П. ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:*** б , действащ
чрез своя настойник Н.Р.К., ЕГН **********,*** срещу ответника „П." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н.Г.П обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС,
както следва:
- за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът Р.Д.П. е собственик на следния недвижим имот , а
именно: етажа, който е разположен над втория етаж на жилищна сграда с идентификатор №******************находяща
се в ПИ с идентификатор №***********по ККна гр.Варна, целият с площ от 510 кв.м, с административен адрес ГР.В.УЛ.“*********“
№* при
граници на поземления имот********.*****.******.**********.***********и който
етаж е онагледен на скицата на таванския етаж на
жилищната сграда към заключението на вещото лице Р. И.П. по приетата съдебно-техническа
експертиза, приложена на л.195 от делото, на основание наследствено правоприемство от
своя баща Д.И.П..,***, починал на 22.01.1990г. , който от своя страна е
придобил собствеността върху имота по приращение, както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца
владението на този недвижим имот;
- за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът Р.Д.П. е собственик следния недвижим
имот , а именно: етажа, който е разположен над втория етаж на жилищна сграда с
идентификатор №******************находяща се в ПИ с идентификатор №***********по
ККна гр.Варна, целият с площ от 510
кв.м, с административен адрес ГР.В.УЛ.“*********“ №*при граници на поземления
имот********.*****.******.**********.***********и който етаж е онагледен на
скицата на таванския етаж на жилищната сграда
към заключението на вещото лице Р. И.П.
по приетата съдебно-техническа експертиза, приложена на л.195 от делото, на основание давностно владение , осъществявано от Р.П. през периода
22.01.1990г.-30.12.2010г. , както и за
осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на този недвижим имот;
- за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът Р.Д.П.
е собственик на 1/8 ид.ч. от първи и втори жилищни етажи и избен етаж от
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №******************находяща се в ПИ
с идентификатор №***********по ККна гр.Варна, целият с
площ от 510 кв.м, с административен адрес ГР.В.УЛ.“*********“ №*при граници на
поземления имот: ***********.**************.***********.**********.**********на основание наследствено правоприемство от своя баща Д.И.П..,***, починал
на 22.01.1990г. , който от своя страна е придобил собствеността върху имота по
приращение, както и за
осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на 1/8 идеална част от
описания недвижим имот, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р.Д.П. ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** б , действащ чрез своя настойник Н.Р.К., ЕГН
**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „П."ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Н.Г.П сумата в размер на 300,00 /триста/ лв. , представляваща съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Скицата на таванския етаж на жилищната сграда към заключението на вещото лице Р. И.П. по приетата съдебно-техническа
експертиза, приложена на л.195 от делото, приподписана от съда, представлява
неразделна част от настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: