РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. ХАСКОВО, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.М. К.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500483 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – „ВИВУС.БГ“ ЕООД – гр.*** е
останал недоволен от Решение № 63 от 29.01.2025 год., постановено по гр.д.
№ 1764 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, в частта, с която е
осъден да заплати на насрещната страна, сума в размер на пет лева, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба и в частта за
разноските, поради което го обжалва с искане за обезсилване на решението, а
при условията на евентуалност – за отмяна на обжалвания съдебен акт в
посочените части.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – Е. С. М. – оспорва
въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена Е. С. М.
против „Вивус.БГ“ ЕООД – гр.***, с искане за обявяване нищожността на
договор за потребителски кредит № *** год., а при условията на евентуалност
– за обявяване нищожността на клауза в договора, предвиждаща заплащане на
1
такса за експресно разглеждане и за осъждане на ответника да му заплати на
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, сума в размер на 5 лева, предявен като частичен
от общо 200 лева – недължимо платени суми по договора за кредит.
Изложените в обстоятелствената част на исковата молба доводи за нищожност
на договора се свеждат до това, че предвидения ГПР не отразявал
действителните разходи по кредита, доколкото в същия не била включена
такса за бързо разглеждане в размер на 200 лева, с прибавянето на която
размерът на договорения ГПР надхвърлял предвидения максимален такъв.
Изложени са твърдения и за това, че от страна на ищеца са погасени изцяло
задълженията по договора, чрез плащане на главница, на възнаградителна
лихва и на такса за бързо разглеждане в размер на 200 лева, която се явявала
недължимо платена, поради нищожност на договора и на предвидената в него
клауза, вменяваща в задължение на потребителя да заплати посочената такса.
Безспорно от събраните по делото доказателства
се установява, че сключеният между страните договор за кредит № *** год.,
не съдържа клауза, вменяваща в задължение на потребителя заплащането на
такса за бързо разглеждане, както и това, че такава не е била заплатена от
ищеца в полза на ответника, данни в каквато насока съдът цени от
съдържанието на договора и от заключението по допуснатата при разглеждане
на делото пред първонистанционния съд съдебно – счетоводна експертиза,
което само по себе си обосновава извод за неоснователност на иска, предявен
на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. В подкрепа на посочения извод следва да бъде
отчетено и това, че искът за връщане на недължимо платена сума по договора
е обоснован от уважаването на иска за обявяване нищожност на договора или
на несъществуващата в него клауза за заплащане на такса за бързо
разглеждане, отхвърлянето на които е самостоятелно основание за отхвърляне
и на осъдителната претенция.
Достигайки до извод в противна насока и
уважавайки иска, предявен на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД,
първонистанционният съд е постановил неправилно решение, което по
изложените по горе съображения следва да бъде отменено в обжалваната част
и вместо него постановено друго, с което осъдителният иск бъде отхвърлен.
Като неправилни съдът намира изложените в
мотивите към обжалвания съдебен акт, доводи за основателност на
предявения осъдителен иск, обосновани с депозирания от вещото лице устен
доклад за това, че размерът на дължимата договорна /възнаградителна/ лихва,
поради предсрочно погасяване на кредита, следвало да се редуцира на 28.30
лева, поради което с извършеното от ищеца в полза на ответника, плащане на
договорения размер от 40.43 лева, се осъществявал фактическия състав на
неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, предвид
обстоятелството, че нито в исковата молба, нито до приключване на устните
състезания от страна на ищеца не са излагани доводи за недължимо платена
договорна /възнаградителна/ лихва. Напротив, изложените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения се свеждат до
недължимо платена такса за бързо разглеждане в размер на 200 лева, в
подкрепа на които е и петитума на осъдителния иск, предявен като частичен за
2
сума от 5 лева, от общо 200 лева. При това положение, диспозитивът на
обжалваното решение, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата от 5 лева – „недължимо платена сума по договор“, не позволява да се
формира сила на присъдено нещо относно заявения предмет – за недължимост
на платена такса за бързо разглеждане, явяващо се самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното решение в посочената част.
Решението в останалата част, с която са
отхвърлени исковете за обявяване нищожността на договора за кредит и на
несъществуваща в него клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане, е
влязло в законна сила, поради необжалването му.
С оглед изхода на делото, обусловен от
неоснователност на предявените искове, обжалваното решение следва да бъде
отменено изцяло в частта на разноските и вместо него постановено друго, с
което в полза на въззивника с процесуалното качество на ответник по иска при
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, бъдат присъдени
направените от него разноски за двете инстанции в размер общо на 225 лева,
от които 25 лева – държавна такса за въззивно обжалване, и 200 лева –
възнаграждение за юрисконсулт - по 100 лева - за осъществено процесуално
представителство пред първоинстанционния и пред въззивния съд.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 63 от 29.01.2025 год.,
постановено по гр.д. № 1764 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково в
частта, с която „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.***, е осъден да заплати на Е. С. М., ЕГН ********** от
гр.***, сума в размер на 5 лева, ведно със законната лихва, считано от
10.07.2024 год., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. М., ЕГН
********** от гр.*** против „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.***, И С К с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1-во от ЗЗД, за сума в размер на 5 /пет/ лева, предявен като
частичен от 200 лева, претендирана като недължимо платена сума по договор
за кредит № *** год. – такса за бързо разглеждане, ведно с искането за
присъждане на законна лихва, считано от подаване на исковата молба -
11.07.2024 год.
ОТМЕНЯ Решение № 63 от 29.01.2025 год.,
постановено по гр.д. № 1764 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково в
частта, с която „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.***, е осъден да заплати на Е. С. М., ЕГН ********** от
гр.***, сума от 200 лева - разноски, съразмерно на уважената част от исковете;
в частта, с която „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.***, е осъден да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Д.М.“ – гр.***, сума от 240 лева, с ДДС – адвокатско
3
възнаграждение; в частта, с която Е. С. М., ЕГН ********** от гр.*** е
осъден да заплати на „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.***, сума от 50 лева – разноски по делото, съразмерно
на отхвърлената част от исковете, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. С. М., ЕГН ********** от гр.***
да заплати на „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.***, сумата в размер на 225 /двеста двадесет и пет/ лева –
деловодни разноски, общо за двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4