Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

Гр. Велинград, 16.11.2017 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.

Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1009 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл. 258 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ищеца „Еко-Титан” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Видин, ул.”П.К. Яворов” №1, ет.2, против “Община Велинград”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.”Хан Аспарух” № 35, представляван от кмета К.К..

Предявени са  ОСОИ по чл. 79 ЗЗД, вр.чл.258 и 266  ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от  9253,16лв. по фактура № 12/29.07.2016г. с лихва от 52,07лв. за периода 11.09.2016г.-30.09.2016г.;  сумата от  9253,16лв. по фактура № 15/02.09.2016г., представляващи възнаграждения за извършена работа през месеците юни и юли 2016г. по Договор от 01.07.2015г. 

 

Ищецът твърди, че на 16.02.2009г. между  него и ответника е  сключен в писмена форма с нотариална заверка на подпис Договор за възлагане на обществено поръчка. По силата на този договор ищеца се задължил  ежемесечно да извършава сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на общ.Велинград, поддържане чистотата на всички територии за обществено ползване, включително нерегламентираните сметища, поддържане на зелените площи и озеленяване, почистване на тротоари и улици от четвъртокласната пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и лугиране.

В последствие на 01.07.2015г. на осн. чл.90, ал.1, т.8 от ЗОП и чл.6 от горния договор, ищецът и ответникът сключили нов договор за възлагане на допълнителна работа, като ищеца се задължил да извършва депониране и обезвреждане на твърди битови отпадъци, поддържане на депа на територията на общината; третиране чрез пробутване, разстилане и уплътняване на отпадъци, денонощна охрана на депата за недопускане на външни лица и животни. За извършване на тези дейности ответникът следвало да му заплати възнаграждения за 1 година в размер на 112 238лв.

Ищецът твърди също, че независимо да изпълнявал задълженията си по този договор ежемесечно, ответникът не му заплатил дължимото възнаграждение за месеците юни и юли 2016г. Тъй като извършването на работата следвало да се приема ежемесечно от ответника, като за удостоверяване на извършеното по количества ответника подписвал протокол. Ответника обаче отказал и неучаствал в съставянето на такива протоколи през процесните месеци юни и юли 2016г. Това наложило ищеца да му изпрати две нотариални покани, връчени му съответно на 05.07.2016 и 24.08.2016г., с които му дал срок да направи възражения по количеството и качеството на извършената работа за горните месеци. В дадения в тези Нот.Покани срок ответника не възразил по количеството и качеството на извършената работа.  Поради това и ищеца изпратил на ответната Община нови две нотариални покани, връчени съответно на 10.08.2016 и 09.09.2016г., придружени с фактури приложени към тях за заплащане на извършена през м.06.2016г. работа фактурирана по Ф.№ 12/29.07.2016г. в размер на 9353,16лв. и за заплащане на извършена през м.07.2016г. работа фактурирана по Ф.№ 15/02.09.2016г. в размер на 9353,16лв., като поискал и явяване на ответника пред нотариуса за представяне на документи удостоверяващи плащането. Не отзоваването на ответника на тези Нот Покани било удостоверено с протокол на нотариуса.

Настоява се на това, че по силата на чл.10, ал.1 от Договора от 16.02.2009г., приложим по силата на препращащата към него клауза от договора от 01.07.2015г. вземанията на ищеца по процесните фактури станали изискуеми и ответника изпаднал в забава най късно на 11.09.2016г. за вземането си по първата фактура и на 29.09.2016г. по втората фактура. Поради това и за ищеца възникнало вземане за лихви, в размер на законната лихва върху възнаграждение от 9353,16лв. за м.06.2016г. от 52,07лв.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от  9253,16лв. – главница по фактура № 12/29.07.2016г., с лихва от 52,07лв. за периода 11.09.2016г.-30.09.2016г.;  сумата от  9253,16лв. – главница по фактура № 15/02.09.2016г., представляващи възнаграждения за извършена работа през месеците юни и юли 2016г. по Договор от 01.07.2015г. 

 

На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.

Преписи от молбата и приложенията са връчени на ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв.

В определения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Велинград, чрез пълномощника адв.Л. от САК на представителя по закон– Кмета К.К.. Не оспорва допустимостта на исковете, но ги оспорва по основание и размер. На първо място твърди, че процесния Договор за възлагане на допълнителна работа № 622/01.07.2015г. бил нищожен, като сключен без правно основание, в противоречие със закона и заобикаляйки го, тъй като нищожен бил основния договор от 16.02.2009г. А договора от 2015г. нямал самостоятелно значение и действие без основния договор. От своя страна основния Договор № 31/16.02.2008г. бил нищожен, тъй като с решение на КЗК и на ВАС, с което това на КЗК било потвърдено, били прогласени за нищожни Решението за откриване на процедура № 1929/17.12.2008г. и Решението за избор на изпълнител №159/16.02.2009г. А така прогласените за нищожни административни актове не пораждали правни последици и били приравнени на липсващи в правния мир. В резултата липсвала процедура по ЗОП, която да доведе до посочване на изпълнител на обществената поръчка, водещо до нищожност на сключения с ищеца договора за обществена поръчка № 31/16.02.2008г.  Освен това и към датата на сключването му вече действала разпоредбата на чл.120а, ал.2, т.2 ЗОП, обявяваща за нищожни договорите подписани преди изтичане на срока за обжалване на решението за избор на изпълнител, а този договор бил сключен в деня в който било постановено решението за избор на изпълнител, тоест преди изтичане на срокове за обжалването му.

Ответника оспорва и претенциите на ищеца по горните фактури по две съображения: на първо място дейностите фактурирани от ищеца по процесните две фактури, не били приемани от ответника по предвидения за това ред в чл.10., ал.1 от основния договор. Това следвало да става с протокол за действително извършените видове и количества работи, като се издавал и акт за всеки месец. И тъй като фактурираните от ищеца дейности не били приемани от общината, то и не била настъпила изискуемост на претендираните плащания по фактури. Настоява се на това, че липсата на приемане на извършената работа не можело да се компенсира с изпращане на нотариални покани за явяване пред нотариус или подписване на приемо-предавателни протоколи, тъй като такъв механизъм не бил договорен между страните. Освен това и въпросните нот.покани били до толкова общи и неконкретни, че от тях не ставало ясно за кой договор се отнасят и сумите не кореспондирали с исковите претенции на ищеца. Счита също, че представения от ищеца Протокол от 09.08.2016г.  подписан от Р.Х., и подписан от лице без представителна власт да представлява Общината, а и представлява само справка за извозени отпадъци съставена от представител на ищеца и предадена на Х.. И тъй като последната никога не била упълномощавана от кмета да го представлява, то и извършените без представителна власт действия не  обвързват ответника. По тези и причини ответника върнал на ищеца издадените от него фактури, между които и процесните.

По тези съображения намира исковете за неоснователни и като такива се иска отхвърлянето им. Претендира и разноски.

 

В о.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.А. подържа изцяло иска и иска уважаването му, с подробни съображения в писмена защита.

В о.з. ответникът, чрез пълномощника на законния си представител управителя-адв.Л., оспорва иска и подържа възраженията си, като иска отхвърлянето му, по подробни съображения в писмена защита.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед на наведените от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Установява се от представения Договор №662/01.07.2015г. за възлагане на допълнителна работа, той да е сключен между ответната Община Велинград, като възложител и ищеца „Еко Титан“ ЕООД -клон София, като изпълнител. В него е посочено този договор да се сключва на осн. чл.90, ал.1, т.8 от ЗОП.

Предмет на същия договора, според чл.1 и 2 от него е извършване от изпълнителя срещу възнаграждение на дейности  по депониране и обезвреждане на твърди битови отпадъци, поддръжка на депа на територията на Община Велинград, чрез пробутване, разстилане, уплътняване на отпадъци и денонощна охрана на депата за недопускане на външни лица и животни. Като тези дейности се извършват при спазване нормативната уредба касаеща опазване на околната среда и управление на отпадъците.

В чл.3 е уговорен срок на действие на договора до изграждане и пускане в експлоатация на Претоварна станция –Ракитово и Регионално депо Пазарджик, но не повече от 3 години от датата на сключването му.

Според чл.4 от договора, раздел 3 „Цена и начин на плащане“ за възложените дейности възложителят заплаща за една година сума в размер на 112238,0лв. с ДДС, разделена на 12 части.

Посочено е също, че всички останали клаузи следват клаузите от основния договор изцяло.

В този договор изрично не посочено кой е основния договор, чиито клаузи страните се договарят да следват, но до колкото не се спори преди това да е бил сключения между  същите страни в писмена форма с нотариална заверка на подпис Договор №31 от 16.02.2009г. за възлагане на обществено поръчка, то и следва да се приеме той именно да е основния договор, още повече негов предмет да е ежемесечно да извършаване на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на общ.Велинград, поддържане чистотата на всички територии за обществено ползване, включително нерегламентираните сметища, поддържане на зелените площи и озеленяване, почистване на тротоари и улици от четвъртокласната пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и лугиране.

При което и процесния Договор №662/01.07.2015г. за възлагане на допълнителна работа, като е с предмет  поддръжка и охрана на депо за отпадъци, и според предмета си представлява смесен договор за изработка и услуга, определено е свързан с договора от 16.02.2009г., който в едната си част се отнася за сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъци.

Страните не спорят по обстоятелството, че Договор №31 от 16.02.2009г. за възлагане на обществено поръчка е бил сключен след Решение № 1929/17.12.2008г. на кмета на Община Велинград за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП и във връзка с Решение № 159/16.02.2009г. за класиране на участниците и обявяване на изпълнител на обществената поръчка. Определено този договор като е сключен на 16.02.2009г. и  в деня на издаване на Решение № 159/16.02.2009г. за класиране на участниците и обявяване на изпълнител, е сключен преди да изтече срокът за обжалване на решението за определяне на изпълнител на обществената поръчка, послужила като основание за сключването му.

Видно от представените по делото Решение №452/12.05.2009г. на КЗК, потвърдено с Решение №2779/02.03.2010г. на ВАС, обявени са за нищожни Решение № 1929/17.12.2008г. на кмета на Община Велинград за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, както и Решение № 159/16.02.2009г. за класиране на участниците и обявяване на изпълнител на обществената поръчка, поради допуснати нарушения на ЗОП от възложителя при откриване на процедурата по обявяване на обществената поръчка, както и допуснати от същия нарушения по чл.41, ал.3 и чл.120, ал.2 от ЗОП /отм/ при сключване на договора за обществена поръчка. В случая следва да се отбележи, че допуснатото нарушение на процедурата по ЗОП основно се изразява в това, че Решение № 1929/17.12.2008г. на кмета на Община Велинград за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.40 от ЗОП /отм./, тъй като към момента на издаването му не е била приключила процедурата по предходна обществена поръчка със същия предмет, отменена с Решение № 1922/16.12.2008г. за прекратяването й. 

Така дори и да са основателни съображенията на ответника, че Договор №31 от 16.02.2009г., предвид горните решения на КЗК и ВАС да е нищожен, по аргумент на чл. 120а, ал.2, т. 1 и 2 ЗОП в редакцията му от ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.), според която  „нищожен е договор, който е сключен  без процедура за възлагане на обществена поръчка, въпреки наличието на основания за провеждането й  или преди изтичане на срока за обжалване на решението за определяне на изпълнител, то в случая следва да има предвид следното: На първо място прилагайки тази разпоредба нищожен се явява съответния договор т.е. сключения между страните Договор №31/16.02.2009г. На второ място това обстоятелство е налично още към момента на влизане в сила на Решение №2779/02.03.2010г. на ВАС, тоест към 02.03.2010г. От този момент по силата на чл. 120а, ал.2, т. 1 и 2 от ЗОП, въпросния  Договор №31/16.02.2009г. е нищожен.

Служебно известно е на съда, че с Решение №32/18.10.2017г. на ОС Видин е прогласена и нищожността на Договор №31/16.02.2009г., което обаче няма данни да е влязло в сила към момента. То обаче има само декларативно действие, тъй като договорът е нищожен с настъпване на фактите довели до нищожността му, а не от датата на прогласяване неговата нищожност.

Не така стои въпросът с процесния Договор №662/01.07.2015г. за възлагане на допълнителна работа. Дори и той според предмета си и страните по него да е свързан с нищожния Договор №31 от 16.02.2009г., то той съществува самостоятелно и независимо от него. Обстоятелството, че страните са уредили отношенията си във връзка с изпълнението му, препращайки към клаузите на сключения между тях преди това договор №31, дори и той по изричните разпоредби на ЗОП да е нищожен, само по себе си не води до нищожност и на договор сключен 5 години след като е била налице  нищожността. Това е така тъй като нищожния договор не поражда никакви права и задължения за страните, които са го сключили. Не съществува обаче забрана страните по нищожен договор, когато сключат друг договор да уредят отношенията по между си по същия начин, както са ги били уредили с нищожния си договор. Още повече, че в случа не става въпрос за основни елементи на Договор №662/01.07.2015г.- страни, предмет, срок и цена, които са уредени в него, а за други несъществени негови елементи като такива по отчитане на извършената работа. По принцип дори и при липса на такива уговорки, те се заместват от съответните законови норми, съобразно разпоредбата на чл.26,ал.4 ЗЗД, предвиждаща, че нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

На следващо място дори и да мислимо, че сключвайки Договор №662/01.07.2015г. за възлагане на допълнителна работа, по реда на чл.90, ал.1, т.8 от ЗОП – договаряне без обявление, когато поради непредвидени обстоятелства е необходимо възлагането на допълнителна услуга или строителство на същия изпълнител, след като страните са били наясно, че е нищожен сключения между тях  Договор №31 от 16.02.2009г. за възлагане на обществена поръчка, и в този смисъл са били недобросъвестни при сключването му, то не са налице в този случай основанията предвидени в чл. 120а, ал.2, т. 1 и 2 от ЗОП /отм. от 15.04.2016 г./ за нищожност или недействителност на новия договор. Всъщност страните и в частност ответника и не твърдят този нов договор да страда от порок – непровеждане на процедура по ЗОП или сключване преди влизане в сила на решение за определяне на изпълнител, нито от ответника са ангажирани доказателства в тази насока. Точно обратното, възраженията на ответника по същество на спора и за недължимост на претендираните суми, са основани на неизпълнение на чл.10 от Договор №31 от 16.02.2009г. за отчитане на извършената работа. Тоест ответника и сам признава, че с направеното препращането към клаузи на договор №31/2009г., всъщност са уредени отношенията им по процесния договор.

Като краен резултата се оказва, че Договор №31 от 16.02.2009г. с предмет сметопочистване и сметоизвозване в населените места на територията на Общ.Велинград е бил сключен чрез възлагане на обществена поръчка, а следващия Договор №662/01.07.2015г., за които се твърди, че са нищожни са допълнителни договори към основния от 2009 г. За да е необходимо възлагане на обществена поръчка и за него следва да са налице условията на т.8 от чл. 90 на ЗОП (отм.) -услугата да не може технически или икономически да се раздели от предмета на основния договор без значителни затруднения за възложителя или въпреки че може да се раздели, е съществено необходима за изпълнението на поръчката, както и общата стойност по допълнителния договор да повече от 50% от тази на основния. В случая не е доказано, че предмета на допълнителния и оспорен договор не може да се отдели от основния или че стойността на допълнителния договори е по-висока от 50% от цената на основния договор. Всъщност при сравняване стойността на Договор №31, която е 149990лв. за една година и тази на Договор №662/01.07.2015г. на стойност 112238лв. за една година, очевидно е да не надвишава 50 %. А определено е възможно разделянето и от предмета на основната поръчка, като липсват каквито и да било данни по делото досежно това да съществено необходима за изпълнението на поръчката.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи и това, че чл.90, ал.1, т.1 от ЗОП /отм./ предвижда и да могат да възлагат обществени поръчки чрез процедура на договаряне без обявление когато: откритата или ограничената процедура е прекратена по чл. 39, ал. 1, т. 1 и първоначално обявените условия не са съществено променени. А в случая имаме и прекратена процедура с Решение № 1922/16.12.2008г. за прекратяването й. А съгласно нормата на чл. 120а, ал. 2, т. 1 ЗОП в приложимата редакция към момента на сключване на процесния договор Договор №662/01.07.2015г., нищожен е договор, сключен без процедура по възлагане на обществена поръчка, въпреки наличието на основания за нейното провеждане. В случая е налице проведена процедура по ЗОП, при което и въпросната разпоредба е неприложима.

При това положение съдът намира, че направеното оспорване на Договор №662/01.07.2015г. и твърдението, че същия е нищожни като сключени в противоречие на материално правни норми, а именно ЗОП (отм.) е недоказано.

Не е налице и релевираното от ответника, като основание за нищожност на процесния договор – сключването му без основание. Точно обратното в самия договор е посочено той да се сключва на осн. чл.90, т.8 от ЗОП, каквато законова възможност е предвидена, т.е налице е конкретно основание за сключването му.

Следва в случая да се има предвид, че разпоредбите на ЗОП се отнасят само за възложителите на обществени поръчки, които са длъжни да спазват нормите предвидени в него за обявяване и провеждане на обществени поръчки, между които е и ответната община, като субект по чл.7, т.3 от ЗОП /отм./. Неизпълнението на задължения на ответника, вменени му със ЗОП, не рефлектира пряко върху лицето с което то е сключило договор по реда на специалния закон ЗОП, тъй като с този закон не са вменени задължения на изпълнителя да следи за това дали възложителя е спазил задълженията си или не. Да се приеме обратно би означавало изпълнителя да може да откаже сключване на предложения му договор, само защото субекта по чл.7, т.3 от ЗОП не изпълнил задълженията си по този закон преди това, респективно да може да осъществява контрол върху действията му по обявяване и провеждане на процедура за обществена поръчка. Такива възможности обаче закона не предвижда. 

Не са налице и които и да било от основанията за недействителност на договор, визирани в чл. 26, ал.1 ЗЗД – поради противоречие със закона или заобикалянето му.  Това е така, тъй като в случая не е налице хипотезата на чл.26, ал.1 ЗЗД за нищожност на договори които противоречат на закона или го заобикалят, тъй като сключването на процесния договор за изработка и услуга не е в противоречие на закона, който изрично и предвижда такива да могат да се сключват. А заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД е налице когато при установена законова забрана за постигане с определена сделка на даден правен резултат страните да постигнат същия с друга незабранена сделка, като те трябва и да съзнават непозволения/забранения резултат. Атакуваната сделка Договор №662/01.07.2015г. не е сключена в заобикаляне на закона, тъй като чрез нея не се постига забранен от закона резултат - не е забранено от закона да се възлага изпълнение на дейности по поддръжка и охрана на депа за отпадъци. Не са налице и основанията за унищожаемост на този договор визирани в чл.27 и сл. ЗЗД, още повече, че съгласно чл.33, изр.2 ЗДД „правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора“, и тъй като той е сключен 01.07.2015г. то към м.09.2016г., когато с отговора си е въвел възражението, това право на ответника е било вече погасено.

Сключената между страните сделка е търговска, с оглед определението на чл. 286, ал.1 от ТЗ, поради което по отношение на нея са приложими специалните норми на ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 293, ал.3 от ТЗ, страната по търговска сделка не може да се позовава на нейната нищожност, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Неспазването на формата за действителност на търговската сделка не води автоматично до нейната нищожност, а е необходимо, по арг. от чл. 293, ал.3 от ТЗ, оспорване на действителността на сделката. Такова оспорване следва да бъде направено при изпълнение на договора, а не едва в съдебното производство, какъвто е настоящия случай.

 

Ето и защо съдът намира, че процесния Договор №662/01.07.2015г. за възлагане на допълнителна работа, валидно обвързва страните които са го сключили, а именно ищеца „Еко Титан“ ЕООД и Община Велинград. А според него срокът за изпълнение е 3 години от дадат на сключването му – т.е. до 01.07.2018г., като цената която следва за се заплаща за извършване на договорената услуга е 112238,0лв. с ДДС, разделена на 12 части, или по 9353,17лв. месечно.

Ищецът претендира сумите по фактура № 12/29.07.2016г. от  9253,16лв. и по фактура № 15/02.09.2016г. от  9253,16лв., дължими по Договор от 01.07.2015г. за месеците юни и юли 2016г.

Видно от представените фактура № 12/29.07.2016г. на стойност 9353,16лв. с ДДС /л.35/ и фактура № 15/02.09.2016г. на стойност  9353,16лв. с ДДС /л.43/ същите са издадени от ищеца във връзка с процесния Договор №662/01.07.2015г., в срока на действието му.  А и стойността им е точно толкова колкото е уговорения месечен размер на задължението на ответника за заплащане на услугата.

Неоснователно съдът намира и възражението на ответника, че дължи плащане по процесните две фактури, тъй като извършените работи по договора от 2015г. не били приемани от него по предвидения за това ред в чл.10., ал.1 от основния договор- с протокол за действително извършените видове и количества работи. А не се удостоверявало приемането им от Протокол от 09.08.2016г.  подписан от Р.Х., тъй като е подписан от лице без представителна власт да представлява Общината, представлява само справка за извозени отпадъци съставена от представител на ищеца и предадена на Х., при което и извършените без представителна власт действия не  обвързват ответника- възложител, по следните съображения: Дори и по изложените по-горе съображения за препращане към уговорки между страните постигнати в сключен преди това нищожен договор , да се счете да обвързват страните по процесния договор, и конкретно да вменяват права и задължения предвидени в чл.10 от Договор №31/2009г. Според текста на тази клауза заплащането на извършените работи става ежемесечно, след приемана на същите от Възложителя, въз основа на съставен от изпълнителя и одобрен от възложителя протокол за действително извършени видове и количества работа. А дължимата сума се заплаща в 30 дневен срок след представяне от изпълнителя на акта за извършените работи за съответния месец и фактурата.

В конкретния случай уговорената в Договор №662/01.07.2015г. дължима месечна цена за изпълнение на услугата по поддържане и охрана на сметище, които се осъществяват чрез пробутване, разстилане, уплътняване на отпадъци и денонощна охрана на депата, не е поставена в зависимост от вида и количеството на депонирания отпадък, а е уговорена в твърда цена, платима на 12 части.

От представения Премо-предавателен Протокол от 09.08.2016г. е видно в него да се съдържа таблица за ежемесечни количества депонирани отпадъци в периода м.януари-м.юли 2016г. Този протокол безспорно е съставен от ищеца „Еко Титан“ ЕООД, в изпълнение на неговото задължение по цитирания по-горе чл.10. В самия протокол е посочено и той да е съставен както от „Еко Титан“ ЕООД, така и от представителя на възложителя Община Велинград –Р.Х., като и е подписан от лицата посочени за съставили го. Нещо повече върху подписа на Р.Х. е поставен печат на Община Велинград, а и самия протокол е заведен в тази община с вх.№ 92-00/1938 от 09.08.2016г. При което и ищецът е изпълнил  задължението си да представи изготвен от него акт за извършена работа. Дори и да ответника да не изпълнил задължението си да одобри така представения му отчет обективиран в Премо-предавателен Протокол от 09.08.2016г., то по делото няма данни, а не се твърди да е направено своевременно възражение, респективно рекламация по отчета за извършената работа.  Освен това ищецът е и дал срок на ответната Община Велинград с изпратени й нотариални покани от 04.07.2016г. и от 02.08.2016г. /л.22 и 26/, с които я е поканил да изрази писмено евентуалните си възражения по извършената дейност през юни и юли 2016г., които са връчени съответно на 05.07.2016г. и на 24.08.2016г. По делото няма данни, а не се и твърди от страна на ответника в дадения 14 дневен срок да са направени рекламации по отчетената дейност.

При което и напълно според уговорите на Договор №662/01.07.2015г. за начин на плащане ищецът е издал процесните две фактури, а именно фактура № 12/29.07.2016г. на стойност 9353,16лв. с ДДС – възнаграждение за м.юни 2016г. и фактура № 15/02.09.2016г. на стойност  9353,16лв. с ДДС – възнаграждение за м.юли 2016г.

Видно от представената нотариална покана от 07.08.2016г. и съответния й констативен протокол, въпросните две фактури са връчени на ответната Община Велинград на 10.08.2016г.- датата на връчване на нот. Поканата, към която са били приложени за осчетоводяване. Без значение е в случая дали ответника се я вил на 18.08.2017г. – датата на съставяне на констативния протокол от нотариуса, тъй като тя има значение само досежно възражение по размера на фактурираната услуга.

При липса на каквито и да било по вид възражения и рекламации на ответника, подадени в срок и в изрично дадения му такъв от ищеца, касателно количеството извършена дейност и стойността на месечното му задължение за плащане на възнаграждение по  Договор №662/01.07.2015г., то съдът намира, че за него е възникнало задължение да заплати пълната стойност на процесните две фактури, а именно фактура № 12/29.07.2016г. на стойност 9353,16лв. с ДДС – възнаграждение за м.юни 2016г. и фактура № 15/02.09.2016г. на стойност  9353,16лв. с ДДС – възнаграждение за м.юли 2016г.

При което напълно неоснователно ответната община с писмо-отговор от 12.09.2016г. е върнала на ищцовото дружество фактури с №№ 13,14 и 15 от 02.09.2016г.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че е без значение в случая дали лицето Р.Х. е действала като служител на община Велинград, без надлежно упълномощаване да представлява този правен субект. Изискване при съставяне на приемо-предавателен протокол възложителя на работата да се представлява единствено от законни й представител в закон не е предвидено. При което и всеки един служител, на когото устно или писмено е възложено да присъства при приемане на извършена работа се явява упълномощено лице да подписва такъв протокол. За самия възложител, представляван от представителя си по закон, както вече бе посочено по-горе  е предвидена възможност да възрази или да направи рекламация. А след като това не сторено, то от простото възражение за липса на представителна власт на Х. да представлява общината, дори и това да е така, не следва пряко извод за недължимост на уговорено с договор възнаграждение, нито за ненастъпване изискуемост на това задължение. Всъщност видно от представения ТД № 224/08.03.2018г. и ДС към него №219/26.07.2016г. въпросния служител Р.Х. е заемала при ответната Община длъжност „инспектор“, като според длъжностната й характеристика изпълнява задължения на еколог, между които и отчитане извършването на такива дейност от юридически лица. Тоест на това лице е възложено писмено да извърши дейността, обективирана в  приемо-предавателен протокол от 09.08.2016г.

По делото е изготвена и приета ССЕ изготвена от в.л.Д.Т., неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна. Видно от него в счетоводството на ищцовото дружество са намерили отражение ПФ фактура № 12/29.07.2016г. на стойност 9353,16лв. с ДДС – възнаграждение за м.юни 2016г. и ПФ фактура № 15/02.09.2016г. на стойност  9353,16лв. с ДДС – възнаграждение за м.юли 2016г., които са осчетоводени в сметка № 411 „клиенти“, като задължение на ответника, но за тях не е ползван данъчен кредит. Същите две фактури не са осчетоводени изобщо при ответника Община Велинград.

По делото е изготвена и приета СТЕ изготвена от в.л.С.Б., неоспорена от страните, която и съдът кредитира, видно от която в депото за отпадъци на община Велинград  няма поставен измервателен уред за отчитане на количество депонирани отпадъци. Нещо повече в процесния договор и Приемо-предавателния протокол не посочен по какъв начин се измерва количеството на депонирани отпадъци.

По делото е изготвена и приета СТЕ изготвена от в.л.С.А., неоспорена от страните, която и съдът кредитира, като компетентна и безпристрастна. Видно от него през 2016г. от ищеца „Еко Титан“ ЕООД , като оператор на общинско депо за неопасни отпадъци –Велинград е предоставяна информация по реда на чл.4, ал.3 от Наредба№1/04.06.2014г. за дейността по отпадъци за водените публични регистри. Водена е от това дружество и Отчетна Книга за депа за отпадъци, като приложение №3 към чл.7, т.6 от същата наредба – прошнорована, прономерована и незаверена. Вадена е и втора Отчетна книга  на отпадъците, като приложение №3 към чл.7, т.6 от същата наредба – прошнорована, прономерована и заверена на 25.07.2016г. Годишните отчети по чл.20, ал.1 от Наредба№1/04.06.2014г. за информация по дейности по отпадъци и водене на публични регистри за 2016г. са предоставени от „Еко Титан“ ЕООД на Изпълнителна агенция по околната среда. Количеството на депонираните отпадъци за 2016г. е отчетено да е 11713 тона, което по данни на отчетните книги съответства на периода 02.01-20.12.2016г. Община Велинград не е извършвала проверки по ЗУО на ищеца „Еко Титан“ ЕООД и не са съставяни протоколи за проверки с предписания, нито актове за установяване на нарушения и налагане на административни мерки по ЗУО през 2016г., както и конкретно през месеците юни и юли 2016г. През същите месеци  юни и юли 2016г. от РИОСВ са били извършени две проверки на Община Велинград, при което не са установени нарушения по ЗУО и не са давани предписания със срок за изпълнение.

От показанията на свидетеля Б.С. – бивш работник при ищеца, се установява той да е работил като тракторист и като пазач на сметището на Велинград. Всеки ден като такъв пробутвал боклуците, които изхвърляли сметосъбирачните машини на ищцовото дружество. Имало и проверител, който проверявал и записвал камионите и количеството изсипан от тях боклук, според вместимостта на камиона, който винаги бил и пълен.  Работел на петдневна работна седмица, но когато се налагало работел и през почивните дни – събота или неделя.

Въз основа на така установеното от правна и фактическа страна, съдът формира и правните си изводи. Безспорно се установява наличие на валидно сключен и действителен Договор №662/01.07.2015г. за възлагане на допълнителна работа, между ответната Община Велинград, като възложител и ищеца „Еко Титан“ ЕООД -клон София, като изпълнител, който е със срок от 3 години от датата на сключването му. Като предмет на същия договора, е извършване от изпълнителя срещу възнаграждение на дейности  по депониране и обезвреждане на твърди битови отпадъци, поддръжка на депа на територията на Община Велинград, чрез пробутване, разстилане, уплътняване на отпадъци и денонощна охрана на депата за недопускане на външни лица и животни. Уговорено е в същия, че извършване на посочените дейности, възложителя –Община Велинград ще заплаща на изпълнителя възнаграждение в размер на за една година сума в размер на 112238,0лв. с ДДС, разделена на 12 части, или по 9353,16лв. с ДДС месечно.

Установява се също, че ищцовото дружество е изпълнявало задълженията си по договора през  процесните месеци юни и юли 2016г. А и за заплащане на уговореното възнаграждение и издало ПФ фактура № 12/29.07.2016г. на стойност 9353,16лв. с ДДС – за възнаграждение за м.юни 2016г. и ПФ фактура № 15/02.09.2016г. на стойност  9353,16лв. с ДДС – за възнаграждение за м.юли 2016г. Изпратило покани на ответника със срок за възражение или рекламация, а след изтичането му и поради непостъпване на такива е изпратило и така издадените фактури за плащане на ответната Община Велинград. Ответника обаче не заплатил на ищеца уговореното с договора месечно възнаграждение след поканата за плащане и до момента. 

С оглед на събраните доказателства следва да се приеме, че за ответната Община Велинград е налице неизпълнено задължение към ищеца „Еко Титан“ ЕООД в размера на следните суми за главници: сумата от 9353,16лв. с ДДС– главница, представляваща неплатено задължение за възнаграждение за м.юни 2016г. по фактура № 12/29.07.2016г. и за сумата от 9353,16лв. с ДДС– главница, представляваща неплатено задължение за възнаграждение за м.юли 2016г. по фактура № 15/02.09.2016г., издадени на основание сключен Договор №662/01.07.2015г. за възлагане на допълнителна работа  за поддръжка и охрана на депо за отпадъци

Ищецът обаче претендира заплащане на суми в размер от по 9253,16лв. за главници по процесните две фактури, а не изменил размера на иска си по предвидения за това ред по чл.214 от ГПК, като не е направил искане за увеличаване на исковете си, нито е внесъл държавна такса върху увеличен размер, като уточнението за стойност на фактура направен от него не представлява искане за изменени на исковете. Ето защо и исковете за заплащане на суми от по 9253,16лв. за главници, ще се уважат в този размер и в пълния претендиран такъв, до колкото се установи да се дължат такива в по-голям размер, като се осъди ответника да ги заплати на ищеца сумата от 9253,16лв. с ДДС– главница, представляваща неплатено задължение за възнаграждение за м.юни 2016г. по фактура № 12/29.07.2016г. и за сумата от 9253,16лв. с ДДС– главница, представляваща неплатено задължение за възнаграждение за м.юли 2016г. по фактура № 15/02.09.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на искова молба – 30.09.2017г. до окончателното плащане.

До колкото от датата на данъчното събитие, каквато е дата на издаване на фактура № 12/29.07.2016г. и фактура № 15/02.09.2016г., а и тези фактури са получени от ответната община на 10.08.2016г., като страните са уговорили да се дължи заплащане на стойностите на тези фактури в 30 дневен срок от получаването им, то и от изтичането му ответника е в забава. При което и дължи законната лихва от дата на забавата, съответно от 10.09.2016г. до окончателното плащане. В конкретния случай ищеца е претендирал лихви за забавено плащане само за задължението по фактура № 12/29.07.2016г. и за периода от 11.09.2016г. до 30.09.2016г. Видно от заключение по ССЕ за главница от 9253,16лв. за периода от 11.09.2016г. до 30.09.2016г. се дължи мораторна лихва в размер на 51,51лв. Ето защо и искът по чл.86 ЗЗД за мораторни лихви върху главница от 9253,16лв. по фактура № 12/29.07.2016г. ще се уважи до размера от 51,51лв. за периода от 11.09.2016г. до 30.09.2016г., а над него до пълния претендиран размер от 52,07лв. за същия период ще се отхвърли, като неоснователен.

 

Ответникът на основание чл.78, ал.1 и 8 ГПК следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски за производството по делото в размер на 2570,26лв., по съразмерност с уважената част от иска, при направени такива от общо 2570,34лв., съгласно списък по чл.80 ГПК, като се осъди ответникът да му ги заплати.

 Предвид изхода от спора на осн. чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски , по съразмерност с отхвърлената част от иска. Ответникът е представляван от адвокат и направил разноски в размер на общо 1500лв., съгласно списък по чл.80 ГПК. Поради което и на ответника ще се присъдят разноски в размер на 0,05лв., по съразмерност с отхвърлената част от исковете, което ще се осъди ищеца да му заплати.

 

Мотивиран от горното ВлРС, V граждански състав,

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух” №3, да заплати на „ЕКО-ТИТАН” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Видин, ул.”П.К. Яворов” №1, ет.2, следните  суми: СУМАТА от 9253,16лв. /девет хиляди двеста петдесет и три лева и 16 ст./ - главница по фактура № 12/29.07.2016г.; СУМАТА от  9253,16лв. /девет хиляди двеста петдесет и три лева и 16 ст./ - главница по фактура № 12/29.07.2016г., представляващи възнаграждения за извършена работа през месеците юни и юли 2016г. по Договор от 01.07.2015г., както и СУМАТА от 51,51лв. /петдесет и един лева и 51 ст./ - лихва за забава върху главницата по фактура № 12/29.07.2016г. за периода 11.09.2016г.-30.09.2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.09.2017г. до окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ  иска за мораторни лихви, над горния размер и до пълния претендиран такъва от 52,07лв. за същия период, като неоснователен.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух” №3, да заплати на „ЕКО-ТИТАН” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Видин, ул.”П.К. Яворов” №1, ет.2, Сумата от 2570,26лв. (две хиляди петстотин и седемдесет и пет лева и 26 ст.), разноски за настоящото производството по съразмерност с уважената част от исковете. 

ОСЪЖДА „ЕКО-ТИТАН” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Видин, ул.”П.К. Яворов” №1, ет.2, да заплати на ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух” №3, СУМАТА от 0,05лв. (пет ст.), разноски за настоящото производството по съразмерност с отхвърлената част от исковете. 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина И.)