Решение по дело №450/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 124
Дата: 26 ноември 2021 г. (в сила от 10 януари 2022 г.)
Съдия: Калина Стоянова Пенева
Дело: 20212000500450
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Бургас, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска

Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500450 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 99/14.07.2021 год. по гр.д.№ 182/2021 год. по описа на Сливенския
окръжен съд е осъдено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, с
адрес за призоваване и съобщения гр. Я., ул. „Б.“ № **, ет. *, офис **, чрез адв. Г.Д. да
заплати на С. Ж. С. ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. Т., ул. „П. Я.“ № **, със
съдебен адрес гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № **, офис *, чрез адв. Г. М. сумата 120000 /сто и
двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания от непозволено увреждане-причинена смърт на Ж. С. С. починал на
**.**.**** г., в резултат на претърпяно пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва за забава, считано от 20.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата 2 887 лв.- разноски. Отхвърлени са предявените искове за главница и
мораторна лихва до пълните им размери. Осъден е С. Ж. С. ЕГН **********, с постоянен
адрес с. С., общ. Т., ул. „П. Я.“ № ** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер” № 87, направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в
размер на 2 080 лв.
1.Постъпила е въззивна жалба от С. Ж. С. ЕГН **********, с постоянен адрес с. С.,
1
общ. Т., ул. „П. Я.“ № **, чрез процесуален представител адв. Г. М. -АК - С., срещу
решението в частта, с която иска за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над
120 000 лв. до претендираните 180 000 лв. /за разликата от 60 000 лв./, ведно със
законната лихва върху сумата считано от 20.11.2018 год. до окончателното й изплащане и
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 2080 лв. - съдебни разноски. Твърди се,
че окръжният съд точно и правилно е възприел фактическата обстановка по делото, но при
определяне на размера на обезщетението е нарушил принципа за справедливост по чл.52 от
ЗЗД. Твърди се, че присъденият размер на обезщетение е занижен, като не обезщетява в
пълна степен претърпените от ищеца болки и страдания от смъртта на неговия единствен
син. Твърди се, че не са отчетени конкретно установените по делото факти за силната
емоционална връзка между ищеца и неговия син приживе, интензивността на преживените
от ищеца болки и страдания след загубата на единственото му дете, лимитите на
застрахователната отговорност и обществено-икономическата конюнктура в страната към
момента на ПТП. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част, за
уважаване на предявения иск в пълен размер, ведно със законната лихва и присъждане на
всички направени по делото разноски за двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД-София, ЕИК *********, чрез процесуален представител адв.
М. Гв. Твърди се неоснователност на възраженията изложени във въззивната жалба.
Направено е искане за оставянето й без уважение, за потвърждаване на решението в
отхвърлителната му част и за присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.
2.Постъпила е въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“
АД-София, ЕИК *********, чрез процесуален представител адв. М. Г. срещу решението в
частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за разликата над 100 000 лв. до
размера от 120 000 лв. и в частта, с която съответно е определена отговорността за
разноските. Оспорен е като недоказан извода на съда за особено близки отношения между
ищеца с починалия му син, поради твърдяната липса на майка в живота на сина. Сочи се, че
тези твърдения на ищеца се опровергават от приложеното с въззивната жалба копие от
искова молба, от което е видно, че в исковата претенция заявена от майката на починалото
лице са описани различни обстоятелства за отношенията между тях. Твърди се прекомерност
на присъденото обезщетение като несъобразено с критериите на справедливостта, съдебната
практика и принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Твърди се, че следва да
се вземе предвид средния общ доход на лице в България, който за 2017 год. е бил 5586 лв.
Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част, за отхвърляне на иска за
размера над 100 000 лв. до 120 000 лв. и присъждане на направените разноски за двете
съдебни инстанции. Въпреки прилагането на препис от искова молба към въззивната жалба,
не е направено искане за приемането на преписа като доказателство по делото, не са
изложени обстоятелства по чл.266 от ГПК при които въззивният съд би могъл да го приеме
като доказателство по делото.
Въззивният съд с определението си по чл. 267 от ГПК е изключил от доказателствата
2
по делото приложения с въззивната жалба на въззивника-ответник препис от искова молба.
В дадения срок е постъпил отговор от С. Ж. С. ЕГН **********, с постоянен адрес с.
С., общ. Т., ул. „П. Я.“ № **, чрез процесуален представител адв. Г. М. - АК - С. Твърди се,
че приложената към въззивната жалба на ответника искова молба от майката на починалото
при ПТП лице е неотносимо доказателство, което не следва да се приема от съда, а
възраженията за прекомерност на размера на обезщетението са неоснователни. Изложени са
съображения, че по делото са налице предпоставки за завишаване на размера на
обезщетението. Направено е искане за оставянето на въззивната жалба на въззивника-
ответник без уважение и за присъждане на разноските по делото за двете съдебни
инстанции.
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица, срещу акт на
първоинстанционния съд, който подлежи на въззивно обжалване и са ДОПУСТИМИ.
С решението в обжалваните части Сливенският окръжен съд се е произнесъл по иск с
правно основание чл.432 от КЗ.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която претенциите на ищеца
са уважени за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва и
съответните разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд страните поддържат изразените
становища.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните
по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението по спора е постановено от
законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната форма, при наличие на
задължителните реквизити и е валидно.
Като постановено по допустима искова претенция, решението в обжалваната част е
допустимо.
Ищецът С. Ж. С. е предявил иск пред Сливенския окръжен съд срещу ответника
ЗД„БУЛ ИНС“ АД-София, за осъждане на ответника да му заплати обезщетение от 180 000
лв. за неимуществени вреди-претърпени душевни болки и страдания в резултат на смъртта
на сина на ищеца - Ж. С С. настъпила на **.**.**** год. при ПТП причинено по вина на
водач на МПС, който е застраховано лице при ответника по застраховка “гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата считано от 20.11.2018 год. до
окончателното и изплащане. Сочи, че вината на водача на МПС причинил процесното ПТП
е установена с влязла в сила присъда по НОХД №646/2019 год. на СлОС. Твърди, че на
20.11.2018 год. е поискал от ответника по делото определяне и изплащане в негова полза на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но е получил писмен отказ. Твърди се,
че в резултат на внезапната и неочаквана загуба на Ж., който бил само на * и * години и
поради изключително силната емоционална връзка, която е съществувала между сина и
бащата, се е създала дълбока, незаличима и непоправима празнина в живота на ищеца.
3
Бащата не спира да тъгува и да плаче, тъй като не може да превъзмогне преждевременната
загуба на детето си, постоянно посещава гроба на сина си, а мъката му не намалява. След
загубата на сина си ищецът се затворил в себе си, преустановил социалните си контакти,
животът му бил завинаги почернен, без възможност за продължаване на рода. Твърди се, че
когато Ж. бил на около 10 години ищецът се разделил със съпругата си-майката на Ж., а
след заминаването на майката на гурбет в чужбина, грижите за сина поел изцяло той.
Двамата били изключително близки, помагали си и се допитвали един до друг. Свързвала ги
и обща професия - „шофьор на камиони за международни превози“. Ищецът и неговият син
заедно полагали грижи за живеещата при тях майка на ищеца и баба на Ж. Всичко това
направило връзката им още по-силна. Ж. бил жизнен здрав млад човек с прекрасен характер,
отзивчив и внимателен към своите близки и приятели, никога не повишавал тон, не го били
чували да обиди някого. Въпреки, че не живеел с майка си, той поддържал контакт и се
интересувал от нея. Нелепата смърт на Ж. сложила край на бащините очаквания синът му да
се ожени, да има свое семейство и да го дари с внуци, които да продължат рода. Ищецът е
ангажирал доказателства, направил е искане за присъждане на разноски.
От наведените с отговора пред първоинстанционния съд възражения, пред настоящия
съд ответникът поддържа само възражението за прекомерност на размера на обезщетението
за сумата над 100 000 лв. Иска се над тази сума претенцията да бъде отхвърлена като
неоснователна. Пред първоинстанционния съд са ангажирани доказателства, направено е
искане за присъждане на разноски.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
С присъда № 6/25.02.2020 г. по НОХД № 646/2019 г. по описа на Сливенския
окръжен съд, изменена с решение № 122/18.09.2020 год. по ВНОХД № 128/2020 год. по
описа на Бургаския апелативен съд, последното оставено в сила с решение № 7/01.02.2021
год. по КНОХД №872/2020 год. на ВКС, 1-во н.о., Я. Ю., ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че на **.**.**** год. на път III- 662, в землището на с.Баня Община Нова
Загора, при управление на МПС - лек автомобил „Рено Лагуна“ с peг. № СТ 53 52 ВХ,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 21,
ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ж. С. С. ЕГН **********.
Видно от представеното удостоверение, наследници по закон на Ж. С. С. поч. на
**.**.**** год. са неговата майка Е. М. С. и неговият баща С. Ж. С. – ищецът по делото.
Не се спори, че към момента на ПТП е налице валидна застраховка „гражданска
отговорност“ при ответното ЗД„БУЛ ИНС“ АД-София, покриваща отговорността на
виновния за ПТП водач на МПС.
С молба подадена до ответника на 20.11.2018 год. ищецът е поискал заплащане на
обезщетение за неимуществените вреди причинени от смъртта на неговия син, в размер на
180 000 лв. Преди предявяване на иска, по заведената щета № **********, застрахователят с
писмо е уведомил ищеца, че отказва да му изплати обезщетение.
4
Разпитаните пред окръжния съд свидетели Г. - първа братовчедка на ищеца и Ф. - без
родство с ищеца сочат, че преди ПТП ищецът, неговият син Ж. и майката на ищеца /баба на
починалото лице/ са живели заедно в къща в с. С. Когато Ж. бил на около 10 години майката
напуснала дома /по твърдения в исковата молба майката отишла на работа в чужбина/. Ж.
бил отгледан от баща си и баба си. Ищецът и неговата майка полагали голямо старание в
грижите за Ж. за да компенсират липсата на майка. Ж. бил кротко и уважително момче, бил
много силно привързан към баба си и баща си. След завършване на училище работел при
баща си, после като шофьор правел самостоятелни курсове- първоначално само в България,
а след това и в чужбина. Обичал си работата, отсъствал с месеци, но като се върнел, помагал
с труд и средства на баща си и баба си за градината, за животните, за обновяване на къщата.
Бащата и синът се разбирали отлично, имали една и съща професия, споделяли си,
допитвали се взаимно и разчитали един на друг. Ж. бил единствено дете на С. и за него е
непрежалим. След смъртта му С. много се разстроил и се променил. Мислите му били
единствено за детето му и за катастрофата, затворил се за хората и в себе си, появили се
проблеми със здравето му, започнал отново да пуши цигари, вдигал кръвно, изцяло
изоставил социалния си живот, общувал само с майка си, не излизал в селото и избягвал
други хора. Било му непосилно когато другите говорят за постиженията на децата си той да
знае, че няма кой да продължи рода му. Свидетелите изразяват мнение, че след смъртта на
сина си, С. никога няма да намери успокоение.
На базата на установената фактическа обстановка се очертават следните правни
изводи:
Страните не спорят относно наличието на елементите от фактическия състав на
чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД, което и при зачитане на правните последици на влязлата
в сила присъда за причинителя на ПТП, съгласно чл.300 от ГПК сочи, че следва да бъде
прието за установено, че в резултат на виновно, противоправно поведение на причинителя
на ПТП, в пряка причинно-следствена връзка, на ищеца в качеството му на наследник по
закон на починалото лице са причинени неимуществени вреди под формата на душевни
болки и страдания, за чиято обезвреда застрахователят-ответник отговаря.
Както пред първоинстанционния, така и пред настоящия съд страните спорят за
размера на дължимото от застрахователя обезщетение, въвеждайки твърденията и
възраженията си относно обстоятелствата имащи значение за определяне на този размер.
Съдът кредитира събраните по делото доказателства, които преценени поотделно и в
тяхната съвкупност сочат, че отношенията създадени приживе между ищеца и починалия
при ПТП са нормалните, типични отношения между баща и син. Между тях е била
изградена силна емоционална връзка на обич и разбирателство, която не е била прекъсвана
до момента на трагичното събитие. Двамата взаимно са се подкрепяли и са си помагали,
споделяли са общи професионални интереси. Установи се по делото, че като дете и след
това Ж. е живял в дома на баща си и баба си по бащина линия, като е проявявал към тях
внимание и уважение. Установените по делото обстоятелства свързани с раздялата на
родителите сочат, че между бащата и сина са били изградени по-дълбоки емоционални
5
отношения, но липсват данни за твърдяната изключителност. В детството на Ж. родителите
му са се разделили, но обикновено при раздява на родителите детето остава да живее при
единия от тях, без това да повлиява съществено на емоционалните отношения между детето
и другия родител. В случая както е посочено в исковата молба, дори в зряла възраст Ж. не е
прекъснал връзките с майка си и е продължил да поддържа контактите си с нея. Не е
установено по делото до каква степен Ж. е изпитвал дефицит на майчина грижа в детството
си, но в този смисъл следва да се има предвид, че по делото не се твърди и не са ангажирани
доказателства за нарушена емоционална връзка между Желко и неговата майка, поради
което присъствието й в неговия живот не може да бъде изключено, респ. не може да бъде
счетено, че в детството на Ж. е присъствал само единия родител. Обстоятелствата, че след
като е пораснал и е тръгнал по свой житейски и професионален път Ж. е останал да живее
заедно с баща си и баба си, също не може да бъде преценено като изключително, защото
често в българския бит, особено преди да създадат свое отделно семейство, пълнолетните
деца продължават да живеят в общ дом със своите роднини. Не е изключително това, че
ищецът е бил любящ и всеотдаен родител, а Ж. е бил добър и признателен син, който е
помагал на баща си и баба си в грижите за къщата, за градината, за животните. По делото не
се твърди и не се установява към момента на ПТП ищецът и баща му да са били зависими
финансово един от друг или някой от тях да е осигурявал издръжката на другия, поради
което липсват данни за изключителна нужда от финансова подкрепа и осигуряването на
такава.
Установи се по делото, че трагичната смърт на Ж. е оставила незаличим отпечатък в
живота на неговия баща. Мъката на ищеца е голяма, за него единственият му син е
непрежалим и той никога няма да преодолее загубата, но не са установени емоционални
вреди надхвърлящи по характер и интензивност типичните за случая. Въпреки, че
свидетелите сочат настъпили промени в кръвното налягане на ищеца, затвореност и
социална изолация продължаващи и към момента, липсват доказателства за драстично
влошаване на физическото и психично здраве на ищеца след смъртта на сина му. Извън
дълбоката, неотслабваща с времето болка от загубата на Ж. и съжалението, че родът му няма
да бъде продължен, не са установени изключителни трайни увреди или заболявания на
ищеца, които да са в пряка връзка с настъпилата смърт на неговия син.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие-
ППВС № 4 / 23.12.1968 год. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. В съответствие с чл.51 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички
вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на
непозволеното увреждане.
Както е посочено и в обобщаващото съдебната практика на ВКС Определение № 53
от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 862/2019 г., II т. о., ТК, за да се реализира справедливо
възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е
6
длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено
изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и
обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални
преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от
съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на
смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на
съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения.
При прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за
неимуществени вреди лимитите на застраховане нямат самостоятелно и водещо значение, а
могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия,
имащи значение за формиране критерия за справедливост, като определеното от съда
обезщетение следва да бъде съобразено с действително претърпените неимуществени вреди
по критериите на чл. 52 от ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя.
Предвид конкретните обстоятелства установени по делото и обсъдени по-горе съдът
намира, че в резултат на внезапната смърт на сина си при ПТП станало на **.**.**** год.,
към който момент той е бил на ** години, ищецът, който приживе е поддържал със сина си
типичните за степента на родство емоционални отношения на любов и разбирателство, е
преживял съпътстващите трагичното събитие душевни болки и страдания - мъка, тъга,
отчаяние, стрес, дълбока болка от загубата на близък човек, които продължава да изпитва и
към момента.
Икономически условия в страната при настъпване на увреждащото действие сочат
средна работна заплата около 1000 лв. месечно. Лимитът на застрахователна отговорност
общо за неимуществени вреди към момента на ПТП е до 10 000 000 лв. /чл.492, т.1 от КЗ/.
Предвид изложеното по-горе настоящият съд намира, че справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди претърпени от ищеца поради смъртта на неговия
син е сумата от 120 000 лв. При съблюдаване и на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване съдът намира, че обезщетение в този размер в адекватна степен
компенсира причинените на ищеца неимуществени вреди, съобразно конкретно
установените обстоятелства, като е съобразен и с практиката на ВКС по аналогични казуси.
Горното сочи, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от
120 000 лв., а в останалата част до претендирания размер от 180 000 лв. искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ето защо като е стигнал до идентични правни
изводи, Сливенският окръжен съд е постановил правилно съдебно решение по отношение на
присъдения размер на обезщетение, в която част обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Върху обезщетението от 120 000 лв. следва да бъде присъдена законна лихва, която
по правилата на 429, ал.3 от КЗ, вр.чл.493, ал.1, т.5 КЗ и ангажираните по делото
7
доказателства е дължима от застрахователя, считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице. В този смисъл в Решение
№128/04.02.2020 г. по т.д.№2466/2018 год. на ВКС, 1 т.о. е разяснено, че в хипотезата на
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. На осн.чл.493,
ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и
плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
Ищецът е увредено лице по смисъла на чл.478, ал.2 от КЗ. Съгласно ангажираните от
него доказателства претенцията му пред застрахователя е предявена на 20.11.2018 год.,
поради което и по вече изложените съображения законната лихва върху обезщетението от
120 000 лв. е дължима считано от 20.11.2018 год., до окончателното изплащане на сумата.
Ето защо и предвид направеното с въззивната жалба на ищеца възражение относно началния
момент на законната лихва, обжалваното решение следва да бъде отменено като
неправилно-постановено в противоречие със закона, в частта, с която претенцията за
законна лихва върху дължимото обезщетение от 120 000 лв. е отхвърлена за периода от
20.11.2018 год. до 19.02.2019 год., като спорът бъде решен по същество от настоящия съд в
тази част с присъждане на законната лихва върху дължимото обезщетение от 120 000 лв. и за
този период.
Съобразно изхода на делото, въз основа на материалния интерес, окръжният съд
правилно е определил припадащите се на страните съдебни разноски за първата инстанция,
поради което решението следва да бъде потвърдено и в тези части.
Настоящият съд констатира, че върху присъдения размер на обезщетението не е
събрана дължимата за първоинстанционно разглеждане на делото държавна такса от общо
4800 лв. Пред настоящия съд при общ размер на присъденото обезщетение от окръжния съд
от 120 000 лв., спорът е висящ по жалбата на застрахователя само за разликата от 20 000 лв.,
поради което въззивният съд има правомощия да се произнесе за дължимата за
първоинстанционно разглеждане на делото държавна такса само за разликата от 20 000 лв.,
като осъди ответника да заплати държавна такса в размер на 800 лв. За разликата от 4000 лв.
– дължима държавна такса върху присъдения от окръжния съд размер на обезщетение от
100 000 лв., в която част решението е влязло в сила, настоящият съд не е сезиран и няма
правомощия за произнасяне, поради което след приключване на делото и връщането му в
Сливенския окръжен съд, последният следва да постанови акт по чл.77 от ГПК, в какъвто
смисъл следва да бъдат дадени указания от настоящата инстанция.
По разноските:
8
При горния резултат от делото, при направени от въззивника-ищец разноски в размер
на 2330 лв., съобразно уважената част от иска в негова полза следва да бъдат присъдени
съдебни разноски от 1553 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на насрещната
страна.
При общ размер на разноските направени от въззивника-ответник от 400 лв. за
платена държавна такса, съобразно отхвърлената част от иска в полза на ответника са
дължими разноски в размер на 71 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на
насрещната страна.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 99/14.07.2021 год. по гр. д. № 182/2021 год. по описа на
Сливенския окръжен съд В ЧАСТТА ОТ ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ , с която е отхвърлен
иска на С. Ж. С. ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. Т., ул. „П. Я.“ №**, със
съдебен адрес гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № **, офис *, за осъждане на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, с адрес за призоваване и съобщения гр. Я., ул. „Б.“ №
**, ет. *, офис ** да му заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 120 000 лв. за периода 20.11.2018 год. до 19.02.2019 год.,
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, с адрес за
призоваване и съобщения гр. Я., ул. „Б.“ № **, ет. *, офис ** да заплати на С. Ж. С. ЕГН
**********, с постоянен адрес с. С., общ. Т., ул. „П. Я.“ № **, със съдебен адрес гр. С., ул.
„Г. С. Р.“ № **, офис *, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
120 000 лв. за периода 20.11.2018 год. до 19.02.2019 год.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/14.07.2021 год. по гр. д. № 182/2021 год. по описа
на Сливенския окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, с адрес за
призоваване и съобщения гр. Я., ул. „Б.“ № **, ет. *, офис ** да заплати на С. Ж. С. ЕГН
**********, с постоянен адрес с. С., общ. Т., ул. „П. Я.“ № **, със съдебен адрес гр. С., ул.
„Г. С. Р.“ № **, офис * съдебни разноски пред въззивния съд съобразно уважената част от
претенцията в размер на 1553 лв. /хиляда петстотин петдесет и три лева/.
ОСЪЖДА С. Ж. С. ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. Т., ул. „П. Я.“ №
**, със съдебен адрес гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № **, офис * да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, с адрес за призоваване и съобщения гр. Я., ул. „Б.“ №
9
**, ет. *, офис ** направените разноски пред въззивния съд, съразмерно на отхвърлената
част от претенцията, в размер на 71 лв. /седемдесет и един лева/.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, с адрес за
призоваване и съобщения гр. Я., ул. „Б.“ № **, ет. *, офис ** да заплати по сметка на
Бургаския апелативен съд сумата от 800 лв. /осемстотин лева/ - дължима, но неприсъдена от
окръжния съд държавна такса на първа инстанция, върху заявения пред настоящия съд от
въззивника - ответник обжалваем интерес.
След влизане в сила на решението делото да се докладва в Сливенски окръжен съд
за присъждане по реда на чл.77 от ГПК на разликата в дължимата държавна такса на
първа инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна
жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10