№ 1640
гр. Варна, 04.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно
гражданско дело № 20213100501732 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:04 часа се явиха:
Въззивникът „ФАЪЙР ПРО ТЕХ“ ООД , редовно призован, не се
явява лично представляващият, не изпраща представител.
Въззиваемият „ЮНИКАРГО ТРАНС“ ЕООД , редовно призован, не
се явява лично представляващият, представлява се от адв. Д.С., редовно
упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
По хода на делото СЪДЪТ докладва молба от въззивника вх. №
19196/29.09.2021г., в която е изразено становище да бъде даден ход на делото
в отсъствие на представител на въззивника. Поддържа се въззивната жалба,
оспорва се отговора, не се сочат други доказателства. Представя се списък по
чл. 80 ГПК. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от въззиваемата страна. Изразено е становище
по съществото на спора.
АДВ. С.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 2603 от 22.07.2021година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 288565/27.05.2021 г. от „ФАЪЙР ПРО ТЕХ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Неофит
Бозвели“, № 70 срещу Решение № 261502/29.04.2021 г. , по гр.д. № 2576/2019
г. на ВРС, XXV с., с което е прието за установено, че дължи на „ЮНИКАРГО
ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Д-р Пюскюлиев“, № 78, ет. 1, офис 1, разликата над сумата
1985.00 лв. до установената сума 4831.55 лв., представляваща дължим
остатък от главница по фактура № 1016/13.12.2018 г., издадена за извършени
локални разходи в Китай и морско навло за транспорт на контейнер №
FCIU2463350, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението – 12.12.2019 г., до окончателното изплащане, както и разликата
над сумата 68.92 лв., да установената сума 167.76 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 09.08.2019 г. – 11.12.2019 г., на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №
20503/2019 г., на ВРС, XIX с. Въззивникът сочи, че атакуваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Счита, че от събраните доказателства се е
установило, че стойността на локалните разходи и морско навло следвало да
бъдат в размер на 4000.00 лв. Сочи, че не са били събрани безспорно
доказателства за реалното извършване на локалните разходи, както и за
техния размер. Излага коментар на представените от страна на ищеца
писмени доказателства и тяхната доказателствена стойност. Оспорва
изводите, до които първоинстанционния съд е достигнал след анализ на
доказателствата. Счита, че по безспорен начин се е установило плащането на
сумата 1500.00 лв., извършено в началото на месец декември 2018 г. Във
връзка с частичната неоснователност на главната претенция, оспорва
частично основателността и на акцесорната такава. По съществото на спора
отправя искане за отмяна на атакуваните части от решението и отхвърляне на
2
предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Юникарго Транс“
ЕООД, депозира писмен отговор, в който счита решението за правилно и
законосъобразно. Счита, че твърденията на въззивника във връзка със
стойността на локалните разходи и морско навло за транспорт не
кореспондират с неговото поведение, тъй като същият е приел оферта за
транспорт при стойности от 997 щ.д. локални разходи в Китай и 1825 щ.д.,
морско навло. При такива параметри е била издадена и процесната фактура,
която също е била приета от въззивника без възражения. Счита, че събраните
свидетелски показания за извършено плащане на сумата 1500.00 лв. са
негодни да установят това обстоятелство, тъй като и двамата свидетели нямат
преки впечатления от срещата между двамата управители, нито от извършено
плащане на подобна сума и основанието за това. Като неоснователни
преценява възраженията за неоснователност на акцесорния иск. По същество
отправя искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт в атакуваните му
части. Претендира разноски.
АДВ. С.: Поддържам отговора на въззивната жалба. Запознат съм с
проекта за доклад. Нямам възражения. Нямам други искания. Представям
списък на разноски.
СЪДЪТ предоставя списъка на въззивника за запознаване.
АДВ. С.: Нямам възражение.
С оглед изчерпване на исканията, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита
делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. С.: Моля да потвърдите решението на Варненския районен съд
като правилно и законосъобразно. Подробни съображения в тази насока са
изложени в отговора на въззивната жалба. Моля да ги възприемете, както и да
ни присъдите сторените разноски.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключени и
3
обяви, че ще постанови решението в законния едномесечен срок.
Разглежданото дело приключи в 14,07 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4