Р Е Ш Е Н И Е
№ 740
Град Пловдив, 27.04.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав, в открито заседание
на 16, 03, 2022 година, в състав:
Съдия: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар Дарена Йорданова , като
разгледа докладваното административно дело № 2620 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.256 и сл. от АПК.
Жалбоподателят -
„ХАНОН СИСТЕМС ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
в обл.Пловдив, Община Раковски, с.Стряма,
Индустриална зона „Раковски“, завод „Ханон Системс“, представлявано от С.
Г. – прокурист и С. П. – прокурист, чрез адв.К.О., със съдебен адрес ***, офис
7 оспорва отказ за издаване на ИАА, обективиран в писмо с изх.№
1029-40-3176#2/17.09.2021г. на Д. А.,
директор на Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“ към
Национален осигурителен институт.
Иска се отказът за издаване на ИАА да
бъде отменен и да се изпрати преписката на НОИ със задължителни указания за
издаването на ИАА, с който да се определят дължимите компенсации по Заявление №
ПМС-2-06-1302279/22.04.2020г. на основание чл.1, ал.2 от ПМС № 55/30.03.2020г.
в размер на 90 396,04 лв. за заплати и 29 258,18 лв. за осигуровки, или общо
119 654,22 лв. и да се изплатят дължимите компенсации по заявление №
ПМС-2-06-1302279/22.04.2020г. на основание чл.1, ал.2 от ПМС № 55/30.03.2020г.
за м. май 2020г.
В жалбата , както и в писм. Защита на адв. О.
са изложени съображения за съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на ПМС № 55/30.03.2020г., като се
претендират и съдебни разноски.
Ответникът –
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ОСИГУРЯВАНЕ НА КРАТКОСРОЧНИ ПЛАЩАНИЯ“ КЪМ НОИ, чрез
гл.юриск.В., оспорва жалбата , като
недопустима, неоснователна и недоказана
, като претендира и ю.к. възнаграждение.
Съдът вземайки предвид определение № 983 от 26.01.2021 г.,
постановено по адм. дело № 12734/2020 г. на ВАС, VІ о., по повод определение № 1726/16,10,20г. по ад №
2012/20г. на 4-ти състав на настоящия съд приема, че жалбата е подадена от
надлежна страна, поради което е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
Съдът от фактическа страна и от представената административна
преписка установява, че със Заявление № ПМС-2-06-1302279/ 22.04.2020г. на
основание чл.1, ал.2 от ПМС № 55/30.03.2020г. , се иска да се определят
дължимите компенсации в размер на 90 396,04 лв. за заплати и 29 258,18 лв. за
осигуровки, или общо 119 654,22 лв.
Ответникът е представил
административната преписка / л.59-114/ по случая, която се съхранява в
Националния осигурителен институт, а именно:
1.1.Писмо изх. №
1029-40-3176/08.09.2021 г. до „Ханон Системс Пловдив" ЕООД за изискване на
доказателства - заверено копие;
1.2.Отговор от дружеството с вх. №
1029-40-3176# 1 от 14.09.2021г.,ведно с приложенията към него - Заповед № А
090а/06.04.2020 г.; Заповед № А 098/30.04.2020 г.; Приложение по чл. 4, ал. 2,
т. 4 от ПМС № 55/30.03.2020 г. към заповед № А 090а от дата 06.04.2020 г. и
Приложение по чл. 4, ал. 2, т. 4 от ПМС № 55/30.03.2020 г. към заповед № А 098
от дата 30.04.2020 г.;
1.3.Справка от Регистъра на
осигурените лица в дружеството за периода от 01.05. -31.05.2020 г.
1.4. Писмо
изх. № 1029-40-3176#2/17.09.2021 г. до „Ханон Системс Пловдив"ЕООД,
обжалвано в настоящето производство - заверено копие;
1.5.Отговор от дружеството с изх. №
159/20.09.2021 г. и вх. № 1029-40-3176#3 от 20.09.2021г., ведно с приложенията
към него - съдебно-счетоводна експертиза по адм.д.№ 2012/2020г.;
По делото от Агенция по заетостта
е представено заверено копие на
изисканата административна преписка / л. 155-285/, ведно с писмено становище от
Валя Димитрова – старши юрисконсулт на Дирекция „Регионална служба по
заетостта“ – гр.Пловдив.
Със заповед № А090а/06.04.2020 г.
жалбоподателят е обявил престой в „Ханон Системс Пловдив" ЕООД, като в
същата заповед е обявил частичен престой в завод „Ханон Системс Пловдив"
за периода 06.04.2020-26.06.2020г., За посочения период е заповядано, че
работници и служители няма да бъдат допускани на територията на завода, освен
при законови изключения. В т. II. 1 от заповедта ръководителите се задължават
да променят утвърдените работни графици, с цел премахване на планирани работни
смени от периода на престой и заменянето им с дни за почивка или отпуск. В т.
II.2 се съдържа изрично позоваване на чл. 173, ал. 4, пр. 1 от КТ и на чл. 173а
от КТ, във връзка с ползването на платен годишен отпуск на работниците и
служителите, чиито работни дни и смени съвпадат с дните на престой.
От съдържанието на горната заповед № А090а от 06.04.2020 г. не може да бъде
изведен извод, че тя се отнася само до отделни работници и служители, тъй като
в самата заповед е посочено, че нейни адресати са всички работници и служители,
както и че за времето на престоя те няма да бъдат допускани на територията на
завода.
В последното съдебно заседание
жалбоподателят представи / л. 312-328/
молба с искания по доказателствата ,
списък на служителите към заповед № А090а/ 06.04.2020 г., както и присъствена форма за
всички работници за месец май 2020
година. Жалбоподателят твърди че тези доказателства са част от преписката , а
ответника твърди че те са новосъздадени
за настоящия процес и не следва да се кредитират.
Съдът обсъждайки становищата на
страните приема , че списъкът се представя от жалбоподателя едва в
настоящето съдебно производство и не е представен до сега нито пред ДБТ, към
заявление с per. №ПМС2-06-13-02279/22.04.2020 г., нито в A3 или в НОИ. Освен
това от съдържанието на заповед № А090а/06.04.2020 г. става ясно, че към нея не
е предвиден списък на отделни работници и служители на „Ханон Системс
Пловдив" ЕООД, за които е установен престой. Отделно от горното съдът установи , че горните доказателства не са
налични и в преписката на АЗ / л. 156-285/, която изискана от съда , беше
представена по делото.
В хода на съдебното производство е
допуснал основна и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза / и е отказал тройна в посл. осз./ , чиито заключения съдът
кредитира като компетентни, безпристрастни и кореспондиращи със събраните по
делото писмени доказателства.
Вещото лице е посочило в отговор на
въпрос №1 от основното заключение, че :“ От проверката и сравнението на
списъците подадени от „Ханон Системс Пловдив" ЕООД на основание чл.1, ал.2
и чл.1, ал.З от ПМС №55/30.03.2020 г., установявам, че лицата, включени в списъка,
подаден към заявление за изплащане на компенсации по реда на чл.1, ал.2 от ПМС
№55/30.03.2020 г. с per. № ПМС2-06-13-02279/22.04.2020 г., са посочени и в
списъка, подаден към заявление per. № ПМСЗ-06-13-022670/02.06.2020 г. Тоест
налице са едни и същи имена фигуриращи и
в двата списъка. Това, което различава двата списъка е, че докато лицата в
списъка по чл.1, ал.2 от ПМС №55/30.03.2020 г. са посочени с различен брой дни
в престой, то лицата в списъка по чл.1, ал.З от ПМС №55/30.03.2020 г. са
посочени всичките с 18 работни дни в намалено работно време. Като отговор на
въпрос №1 от допълнителното заключение вещото лице е констатирало следното:
Дните в престой са различен брой за всяко лице. Доколкото работните дни в
намаленото работно време за м.май 2020 г. са 18, а това са всички работни дни
за месеца, то дните в престой са изцяло в обхвата на периода с намалено работно
време. Часовете на намалено работно време обхващат всичките 18 работни дни за
м.май 2020 г. Съответно, в техния обхват попадат изцяло и периодите на престой.
В отговорът си на въпрос № 2 от допълнителното заключение, вещото лице е
посочило, че за дните, през които работниците, попадащи в списъка Приложение по
чл. 4, ал. 2, т. 4 от ПМС № 55 от 30.03.2020 г. за компенсации по чл.1, ал.2 от
ПМС № 55 от 30.03.2020 г., са се намирали в престой съгласно график за месец
май 2020 г., тези лица са се намирали и в намалено работно време. Експертът не е констатирал твърдяното от
жалбоподателя разделение на работното време на 5 часа намалено работно време и
3 часа престой.
Съдът намира , че вещото лице
потвърждава като правилна констатацията на служителите на ДБТ Раковски, че списъкът, подаден при условията на чл. 1, ал.
2 от ПМС, включва едни и същи лица, за един и същ период от време, както и
списъкът при условията на чл. 1, ал. 3 от ПМС, за който дружеството вече е
получило компенсации - т.е. едни и същи лица са били посочени от
дружеството-жалбоподател за м. май 2020 г. за един и същи период едновременно
като работещи на намалено работно време и като намиращи се в престой.
Съдът установи , че по делото не се
спори, че дружеството е получило компенсация по реда на чл. 1, ал. 3 от ПМС №
55 от 30.03.2020 г. В действителност, спорът
между жалбоподателя и НОИ е дължи ли се изплащане на компенсация по реда на чл.
1, ал. 2 от Постановлението.
„Ханон Системс Пловдив" ЕООД
твърди , че е възможно съвместяване на плащанията по ал. 2 и ал. 3 от ПМС № 55,
тъй като е възможно за един и същ период, за един и същ работен ден, едни и
същи работници и служители да бъдат и в престой, и да работят при непълно
работно време.
Предвид горното Съдът от правна страна излага следното:
Законодателят в чл. 11 от ПМС № 55 от
30.03.2020 г., предвижда , че Националният осигурителен институт /НОИ/ създава
и поддържа база данни за работодателите, с изключение на личните данни по
смисъла на Закона за защита на личните данни, с информация за наименованието на
осигурителя, ЕИК, за общата сума на изплатените компенсации за съответния месец
и за общия брой на работниците и служителите, за които са изплатени.
В
случая при извършване на проверка в информационната база данни по чл. 11
от ПМС е установено, че по реда на чл. 1, ал. 3 от Постановлението дружеството
е било получило компенсации за същите работници и за същия период - м. май 2020
г. Тази идентичност, както на работниците и служителите на дружеството, така и
на посочения период се установява и от изпратената обобщена информация по чл.
5, ал. 5 в т.ч. и от списъка на работници и служители по чл. 4, ал. 2, т. 4 за
м. май 2020г. по условията на чл. 1, ал. 2 от Постановлението от ДБТ Пловдив, в
изпълнение на съдебното решение от
24.02.2021г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. №
1881/2020 г. / л. 140/
Списъкът по чл. 4, ал. 2, т. 4 при условията
на чл. 1, ал. 2 от ПМС включва изцяло едни и същи работници за един и същ
период от време, както този по условията на чл. 1, ал. 3 от ПМС, за който
дружеството вече е получило компенсации.
Следва да се отбележи, че изначало
процесния списък не е бил одобрен от ДРСЗ. С влязлото в сила цитирано съдебно /л.
140/ решение, съдът е задължил ДРСЗ - Пловдив в Агенцията по заетостта да
изпрати по електронен път обобщената информация по чл. 5, ал. 5 от
Постановлението за м. май 2020 г. по условията на чл. 1, ал. 2 от ПМС, която
съгласно същата разпоредба се изпраща на НОИ, заедно с останалите документи по
чл. 4 от ПМС, част от които е процесния списък. Така списъкът на работници и
служители на „Ханон Системс Пловдив" ЕООД за м. май 2020 г. по условията
на чл. 1, ал. 2, заедно с останалата информация по чл. 5, ал. 5 от ПМС, е
изпратен на НОИ в изпълнение на горното съдебно решение по образувано производство
по реда на чл. 256 от АПК. Видно от съдържанието на съдебното решение, в
производството на делото въпросът не е изследван по същество, а е изследвано само действието/бездействието на
административния орган по повод фактическото предоставяне на обобщената информация
по чл. 5, ал. 5 от Постановлението на НОИ.
Видно от горепосоченото, твърденията на
жалбоподателя, че институтът е извършил проверка по същество в производство по
изплащане на компенсации по чл. 1, ал. 2 от Постановлението и това, че НОИ
нямал право на преценка, тъй като на институтът не била предоставена
компетентност да преценява цялостната законосъобразност на одобрените за
плащане компенсации, а само да изчисли и изплати дължимите суми, се явяват
изцяло неоснователни.
В действителност, спорът по същество е дали е възможно съвместяване на
плащанията по ал. 2 и ал. 3 от ПМС № 55, и дали е възможно за един и същ период, за един и същ
работен ден, едни и същи работници и служители да бъдат и в престой, и да
работят при непълно работно време.
Спорът е във връзка с изплащане на
компенсации на основание § 6 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците (наричан
по-нататък законът) и Постановление № 55 на МС от 30.03.2020 г. за определяне
на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване
на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., или обявената с решение № 325
на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка на
територията на Република България (наричано ПМС № 55). Тези нормативни актове
уреждат процедурата и компетентните органи, които следва да се произнесат по
заявленията за изплащане на компенсации.
§ 6 ПЗР от закона предвижда, че за
периода от 13.03.2020 г. до 30.06.2020 г., но за срок не по-дълъг от три
месеца, НОИ превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец
януари 2020 г. и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя за
лица, осигурени по чл.4, ал.1, т.1 КСО от осигурители, отговарящи на критерии,
определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път
на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от
Агенцията по заетостта писмена информация.
Съгласно чл.4, ал.1 ПМС № 55
работодателите подават в дирекция "Бюро по труда", обслужваща
територията по мястото на работа на работниците и служителите, заявление за
изплащане на компенсации по образец, утвърден от изпълнителния директор на
Агенцията по заетостта.
Съгласно чл.5 от ПМС № 55 от
30.03.2020 г. комисия, определена със заповед на директора на дирекция „Бюро по
труда“, разглежда документите по чл.4 (заявлението за изплащане на компенсации
с придружаващите го документи) и извършва проверка за съответствие с критериите
за изплащане на компенсации в срок до 7 работни дни от подаването на
заявлението (ал.1), отразява в протокол съответствието или несъответствието на
работодателя с критериите за изплащане на компенсации (ал.3), а директорът на
дирекция „Бюро по труда“ изпраща в Агенцията по заетостта списък на
работодателите, които отговарят на критериите за изплащане на компенсации, протоколите
на комисията и документите по чл.4, ал.2, т.4 и 5 (ал.4). Агенцията по
заетостта изпраща по електронен път на НОИ обобщената информация по ал.4
(ал.5).
Съгласно чл.7 от ПМС № 55
Националният осигурителен институт ежемесечно изплаща на работодателите по
чл.5, ал.4 компенсациите по чл.1, ал.5 въз основа на обобщената информация,
предоставена от Агенцията по заетостта.
При така дадената правна уредба и
съобразявайки мотивите на ВАС по адм. дело № 9358/21г. / срещу решение по ад
2012/20г. на ПАС / е необходимо да бъде
завършена процедурата пред Агенцията по заетостта с подаването и обработката на
заявленията за изплащане на компенсация, съдът намира, че в случая не е налице
твърдяното бездействие, защото съгласно чл.5, ал.4 от ПМС № 55 Агенцията по
заетостта изпраща на НОИ обобщената информация по ал.4, която включва
изпратените от директора на съответната ДБТ към Агенцията по заетостта списък
на работодателите, които отговарят на критериите за изплащане на компенсации,
протоколите на комисията и документите по чл.4, ал.2, т.4 и 5 (или това са
списъкът на работниците и служителите, за които се подава заявление за
изплащане на компенсации по реда на постановлението, и декларацията, съдържаща
данни за платежна сметка на работодателя).
Т.е., задължението на директора на
ДБТ е да изпрати на Агенцията по заетостта, която следва да подаде на НОИ
обобщена информация само за тези работодатели, които отговарят на критериите за
изплащане на компенсации, а не всички кандидатствали работодатели. Противното
би означавало, че се зачертава и обезсмисля работата по цялостната обработка на
заявленията и проверка на данните за работодателите и за техните работници и
служители, извършвана от структурите на Агенцията по заетостта в процедурата по
изплащане на компенсации по реда на § 6 ПЗР от закона и ПМС № 55 от 30.03.2020
г.
В ПМС № 55, законодателят е
предоставил две различни правни възможности за работодателя. При едната възможност той може да
установи непълно работно време за работниците и служителите, които работят при
пълно работно време и по този начин производствената дейност и работния процес
на предприятието да не спира. При другата възможност работодателят може да
преустанови работата на предприятието, на част от него или на отделни работници
и служители и така производствената дейност на предприятието или на част от
него напълно спира, а работникът/служителят не работи и престоява. Така по чл.
120в от КТ работодателят преустановява изцяло работата на работника или
служителя, а не само за част от работното му време. В този смисъл, законът не
познава и не урежда случай, при който работодателят е преустановил дейността си
и поради това е в престой само за част от работното време, а в останалата част
от работното време осъществява дейност.
Горното налага де се приеме , че в един и същ работен ден спрямо едни и
същи лица работодателят няма възможност да прилага едновременно и двете
разпоредби - чл. 120в и чл. 138а от КТ. Тоест, в един и същи ден едно лице не може да е в състояние на престой и
едновременно с това да упражнява трудова дейност при непълно работно време.
Тъкмо напротив - в случаите, когато предприятието на работодателя не работи
само през част от работното време, а през останалата част осъществява дейност,
е налице именно непълно работно време. В тези случаи обаче компенсации могат да
бъдат изплатени единствено на основание чл. 1, ал. 3 от Постановлението, както
е станало и в процесния случай.
В конкретния случай със заповед №
А090а/06.04.2020 г. жалбоподателят е обявил престой в „Ханон Системс
Пловдив" ЕООД, като в същата заповед е обявил частичен престой в завод
„Ханон Системс Пловдив" за периода 06.04.2020-26.06.2020г., За посочения
период е заповядано, че работници и служители няма да бъдат допускани на
територията на завода, освен при законови изключения. В т. II. 1 от заповедта
ръководителите се задължават да променят утвърдените работни графици, с цел
премахване на планирани работни смени от периода на престой и заменянето им с
дни за почивка или отпуск. В т. II.2 се съдържа изрично позоваване на чл. 173,
ал. 4, пр. 1 от КТ и на чл. 173а от КТ, във връзка с ползването на платен
годишен отпуск на работниците и служителите, чиито работни дни и смени съвпадат
с дните на престой.
Както чл. 155 от КТ, така и чл. 173 и
чл. 173а от КТ уреждат ползването на отпуските в работни дни. Поради това няма
как в един и същ работен ден лицето да е отпуск за определена част от работното
време поради престой, а за останалата част от работния ден да работи при
непълно работно време.
От съдържанието на заповед № А090а от
06.04.2020 г. не може да бъде изведен извод, че тя се отнася само до отделни
работници и служители, тъй като в самата заповед е посочено, че нейни адресати
са всички работници и служители, както и че за времето на престоя те няма да
бъдат допускани на територията на завода.
Този извод не следва и от
представения от жалбоподателя в съдебно заседание, проведено на 16.03.2022 г.
списък на служителите към заповед № А090а/06.04.2020 г.Това е така, тъй като
списъкът се представя от жалбоподателя едва в настоящето съдебно производство и
не е представен до сега нито пред ДБТ, към заявление с per.
№ПМС2-06-13-02279/22.04.2020 г., нито в A3 или в НОИ. Освен това от
съдържанието на заповед № А090а/06.04.2020 г. става ясно, че към нея не е
предвиден списък на отделни работници и служители на „Ханон Системс
Пловдив" ЕООД, за които е установен престой.
Списъкът на служителите към заповед №
А090а/06.04.2020 г. съставлява частен писмен документ, който няма достоверна
дата. Евент. за достоверна дата на неговото съставяне по смисъла на чл. 181,
ал. 1 ГПК, следва да се приеме датата 16.03.2022г., когато е представен пред
съда. Дори и за достоверна дата на неговото съставяне да се възприеме датата
24.09.2020 г., така както е отразено в горен десет ъгъл на първа страница от
него, с електронния подпис, то това отново е след подаване на заявление с per.
№ПМС2-06-13-02279/22.04.2020 г. и след процесния период месец май 2020 г. Ето
защо, няма как да се възприеме тезата на жалбоподателя, че същият е съществувал
към датата на издаване на заповед № А090а/06.04.2020 г. и че намерението на
„Ханон Системс Пловдив" ЕООД е било въведеният със заповед № А090а от
06.04.2020 г. престой да се отнася за отделни работници и служители на
дружеството. Подобно е положението и с другият документ форма 76 на „Ханон
Системс Пловдив" ЕООД за периода 01.05.2020 г.- 31.05.2020 г., отново
представен за първи път в съдебно заседание, проведено на 16.03.2022 г.
Както по-горе се каза съдът установи , че горните доказателства не
са налични и в преписката на АЗ / л. 156-285/, образувана по заявление с per. №
ПМС2-06-13-02279/ 22.04.2020 г., подадено в Дирекция "Бюро по труда"
- гр.Раковски от „Ханон Системс " ЕООД по реда на чл.1, ал.2 от ПМС
55/30.03.2020 г., за периода от 06.04.2020 г. до 26.06.2020 г.която изискана от
съда , беше представена по делото, поради което горните доказателства няма да
бъдат кредитирани от съда , като представени за обслужването на настоящия
процес и след подаване на заявлението.
Законодателя с въведените мерки е
целял запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., чрез
финансова подкрепа на работодателите чрез изплащане на компенсации за запазване
на работните места. Същевременно финансовата подкрепа не е безусловна, и
работодателите, които желаят да се възползват от нея трябва да отговарят на
нормативно установените материални и процесуални предпоставки. Целта на мерките
е да се подкрепят онези работодатели, които действително и реално осъществяват
дейност, като по този начин да се даде подкрепа и стимул за запазване на
работните места.
Безспорно в настоящото съдебно
производство се доказа , че в настоящия случай дружеството вече е било
обезщетено на друго правно основание от ПМС № 55 от 30.03.2020 г. за същите
лица и за същия период, поради което не му се следва изплащането на компенсации
на друго правно основание, за същия период и за същите лица.
Предвид всичко изложено по-горе съдът
намира жалбата за неоснователна, поради което следва да се отхвърли, а с оглед изхода на спора
, на ответника се дължи юк.
възнаграждение в размер
на 100лева.
Водим от горното на основание чл.172, ал.2 АПК Административен
съд Пловдив, І отделение, V състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ханон системс
Пловдив“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Стряма, община
Раковски, област Пловдив, Индустриална зона „Раковски“, завод „Ханон системс“,
представлявано от прокуристите С. Г. и С. П., против отказ за издаване на ИАА,
обективиран в писмо с изх.№ 1029-40-3176#2/17.09.2021г. на Д. А., директор на Дирекция „Осигуряване и
краткосрочни плащания“ към Национален осигурителен институт.
ОСЪЖДА „Ханон системс Пловдив“ ЕООД, с ЕИК *** да
заплати на НОИ-ТП - Пловдив юк. Възнаграждение в размер на 100лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването.
Съдия: