Р Е Ш Е Н И Е №434
09.03.2020 г., гр.
Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети
февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 8079/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. С. С., ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез ***. Р.Д. против
Наказателно постановление № 418667-F420796/14.03.2019 г., издадено от И.В.В. – ***
на ***, с което на основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 от Закона за счетоводството
(ЗСч) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл.
38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди при
описанието на нарушението в акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и в НП да не е посочено с какво поведение – действие или бездействие, е
осъществено изпълнителното деяние на административното нарушение, вменено му
във вина. Счита, че по този начин съществено е ограничено правото му на защита
и да разбере за какво свое поведение е наказан. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност поддържа да е
налице хипотеза на маловажен случай. В съдебно заседание, редовно уведомен,
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, не
взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от М. С. С., спрямо която е
наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 03.12.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от
НП, а жалбата е подадена на 06.12.2019 г. (пред Районен съд – Пловдив и
препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателката М. С. С. била *** на ***. През
данъчната 2017 година дружеството извършвало дейност, като в подадената данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1600И0552543/13.02.2018 г. декларирало
приходите, разходите си и отчетената счетоводна печалба.
Жалбоподателката в качеството си на *** на
предприятието заявила за вписване и представила за обявяване в Търговския
регистър годишния финансов отчет (ГФО) на търговеца „Марилен“ ООД на 21.09.2018
г. с вх. № 2018092111127/21.09.2018 г.
Агенцията по вписванията уведомила на 07.08.2018 г. Националната
агенция за приходите за предприятията, които не били заявили за обявяване
годишните си финансови отчети за предходната година в срок, включително за
търговеца „Марилен“ ООД.
Свидетелката В.Г.К. – *** в ***, извършила проверка по
случая, при която установила, че ГФО на „Марилен“ ООД за 2017 г. не бил заявен
за вписване и представен за обявяване в срок до 02.07.2018 г., а това било
сторено на 21.09.2018 г.
Свидетелката К. изпратила покана с изх. № 70-00-9631-70/22.08.2018
г. до „Марилен“ ООД. Поканата била изпратена единствено по електронен път и с
квалифициран електронен подпис на органа по приходите на електронен адрес, за
който по делото не е установено от кого и за кореспонденция с кое лице е
посочен пред органите на ТД на НАП – Пловдив.
На 07.03.2019 г. жалбоподателката С. ***, където свид.
К. разпечатала от служебния си компютър бланка на АУАН, в която били напечатани
дата на съставяне – 10.10.2018 г. и дата на връчване на препис в разписката –
07.03.2019 г. След като актът бил разпечатан с тези си реквизити, свид. К. го
подписала в графата „съставил акта“ и срещу датата 10.10.2018 г., предявила го
на *** в *** В. Б. Н., която на 07.03.2019 г. подписала акта в графата
„свидетел при съставяне на акта за нарушение“ и под напечатаната дата
10.10.2018 г., а накрая АУАН бил предявен на жалбоподателката С. и препис от
същия й бил връчен на 07.03.2019 г.
Жалбоподателката подала писмено възражение с вх. №
94-00-1769/07.03.2019 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив против връчения й АУАН
с бл. № 420796/10.10.2018 г.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на свид. В.Г.К. се установява, че
годишният финансов отчет за 2017 г. на „Марилен“ ООД е бил заявен за вписване и
обявяване на 21.09.2018 г., а срокът за това действие е бил 02.07.2018 г. След
предявяване на свид. К. на приложения по преписката АУАН се установява още, че
в същия като дата на съставяне е отразена датата 10.10.2018 г., но в разписката
за връчване на препис е вписана дата 07.03.2019 г., която е напечатана в
бланката на акта. Изяснява се още от свидетелските показания, че приложеният по
делото екземпляр на АУАН е бил разпечатан от служебния компютър на К. на дата
07.03.2019 г. и отново на тази дата са били изпълнени подписите от
актосъставителя и от свидетеля по акта, като преди да бъде разпечатан,
актосъставителката е вписала датата в разписката за връчване на препис от акта.
Свидетелката изяснява, че към настоящия момент единственият съществуващ
екземпляр от АУАН е този, приложен по делото и който е бил разпечатан и
подписан на 07.03.2019 г. Сочи да е имало и друг екземпляр от АУАН, съставен на
10.10.2018 г., който обаче да е унищожен от нея, а за това действие да не е
съставен протокол за унищожаване на документи, нито друго писмено
доказателство.
От годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО,
подадена от „Марилен“ ООД с вх. № 1600И0552543 от 13.02.2018 г. (лист 13-16 от
делото), се установява, че през периода на данъчната 2017 г. търговското
дружество е извършвало дейност.
От покана с изх. № 70-00-9631-70/22.08.2018 г. се
установява, че същата е била адресирана до „Марилен“ ООД и поканено да изпрати
свой представител в ТД на НАП – Пловдив за съставянето на АУАН е било търговското дружество, като в поканата
се сочи, че актът ще бъде съставен срещу самото дружеството.
От писмо с изх. № 11-01-104/31.01.2020 г. по описа на
ТД на НАП-Пловдив (лист 36 от делото) се изяснява, че всички покани за явяване
за съставяне на АУАН са били изпратени по електронен път и адресирани до
дружеството с ограничена отговорност „Марилен“ ООД. Не се сочи да е изпращана
покана до физическото лице М. С. С., нито такава да е била връчвана на последната.
От Заповед № ЗМФ-610/03.07.2018 г. на министъра на
финансите се установява, че процесното НП е издадено от надлежно оправомощено
лице, действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.
Компетентността на актосъставителя произтича пряко от разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ЗСч.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните по делото доказателства се установява
годишният финансов отчет за 2017 г. на търговеца „Марилен“ ООД е бил заявен за
вписване и представен за обявяване в Търговския регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) на 21.09.2018 г. Следователно
това е сторено след изтичането на законоустановения срок до 30.06.2018 г. Тъй
като 30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. са били неприсъствени дни, то
жалбоподателката е следвало да заяви ГФО за вписване и да го представи за
обявяване най-късно до 02.07.2018 г. Това налага извод, че нарушението е било
извършено на дата 03.07.2018 г. Установява се и извършването на дейност от дружеството
през отчетния период от подадената годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че в
хода на производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото й на защита и съставляващи самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
На първо място съдът намира, че в нарушение на чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение е бил съставен
в отсъствието на нарушителя. Допустимите хипотези на съставяне на АУАН в
отсъствието на нарушителя са регламентирани в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана
не се яви за съставяне на акта. По делото обаче не се доказа да са се
осъществили такива факти, пораждащи правомощието за съставяне на АУАН в
отсъствието на нарушителя. Същият е бил известен, но не се установява да не е
могъл да бъде намерен, нито да са извършвани опити да бъде открит, които да са
останали безрезултатни. Въззиваемата страна и не твърди да е налице такава
хипотеза. По преписката са приложени известия за доставяне, върнати като
непотърсени, но те са за връчването на НП. Поддържа се обаче жалбоподателят да
е бил поканен за съставянето на АУАН и да не се е явил след поканата. При
доказателствена тежест върху АНО такъв факт също не беше доказан, въпреки
изричните указания на съда – писмо с изх. № 2249/27.01.2020 г. на лист 24 от
делото, че следва да се представи доказателство дали до жалбоподателката е била
изпраща покана и евентуално на коя дата е получена. Беше установено единствено
да е отправена покана с изх. № 70-00-9631-70/22.08.2018 г. (лист 18 от делото).
Видно от съдържанието на същата, поканата е адресирана до „Марилен“ ООД.
Процесният АУАН с № F420796 от 10.10.2018
г. пък е бил съставен срещу физическото лице М. С. С., следователно срещу друг
и самостоятелен правен субект, различен от адресата на поканата „Марилен“ ООД. За
жалбоподателката С. не се доказа по делото някога да е била поканвана за
съставянето на АУАН, като бъде уведомена, че актът, който предстои да бъде
съставен, ще бъде именно против нея. Действително в поканата е записано, че ***
„Марилен“ ООД са М. С. С., но и лицето М. Б.. На първо място неизяснено е от
кого в крайна сметка е била получена поканата, тъй като обективно възможно е
това да е било лицето М. Б.. В тази хипотеза липсва доказателство тя някога да
е достигала до знанието на жалбоподателката С.. Наказващият орган не ангажира
доказателства кой е декларирал пред ТД на НАП електронния адрес, на който е
била изпратена поканата. Само по себе си връчването на книжата в производството
по ЗАНН по реда на ДОПК е самостоятелно процесуално нарушение. Дори и да се
остави настрана този порок, при доказателствена тежест за АНО той не доказа по
делото жалбоподателката С. да е посочвала, че желае връчването на съобщенията
до нея в производството да се извършва на електронен адрес. Не е доказано и че
този електронен адрес е бил заявен от жалбоподателката С. като адрес, на който да
се изпращат съобщенията до нея в качеството й на физическо лице, в каквото
качество тя е наказана, а не е всъщност адрес, който е деклариран за
кореспонденция с юридическото лице.
По-същественият порок на поканата е, че в нея никъде
не е записано, че актът всъщност ще бъде съставен не срещу субекта, до когото е
адресирана поканата – „Марилен“ ООД, а срещу едно от физическите лица, които се
явяват негови представители. За да е изпълнена процедурата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, не е достатъчно единствено жалбоподателката С. да бъде уведомена, че
предстои съставянето на АУАН срещу когото и да е, а така също и че актът ще
бъде съставен именно срещу нея.
Противното съществено нарушава правото на защита на нарушителя. Това е така,
защото дори и С. да е получила покана до „Марилен“ ООД, тя може да е преценила,
че дружеството действително е извършило административно нарушение и да не е желаела
да се явява за съставянето на АУАН срещу „Марилен“ ООД. Същевременно обаче, ако
е знаела, че актът всъщност ще бъде съставен срещу нея като физическо лице, то С.
би могла да иска да упражни своевременно правото си на защита и да възрази
срещу това обвинение. В случая тя изначално е била лишена от възможността да
направи каквито и да е възражения. Следва да се има предвид и че М. С. С. има
отделно и самостоятелно имущество от това на „Марилен“ ООД, като освен това
отговорността за имуществените й задължения като физическо лице не е ограничена
до размера на направена имуществена вноска в капитала на търговско дружество.
Разбира се, жалбоподателят би могъл и поради редица други причини да би искал
да се яви лично или поне да бъде уведомен, за да направи информиран избор дали
да се яви за съставянето на АУАН против него. За съда тези причини са напълно
ирелевантни. От значение е единствено дали признатото и гарантирано от закона
право на нарушителя да присъства при съставянето на АУАН против него е било
охранено. В процесния случай жалбоподателката С. е била лишена от възможността
своевременно да се запознае с фактическите и правни рамки на предявеното й
обвинение, да направи възраженията си и да започне да упражнява правото си на
защита в пълен обем. По тези съображения процесуалното нарушение се цени като
съществено от съда. Напълно трайна и последователна е съдебната практика, че
съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, но без да са налице
предпоставките за това винаги съставлява съществено процесуално нарушение, тъй
като наказващият орган не може самоволно да лишава наказаното лице от този етап
от производството. Този изначален порок не би могъл да бъде саниран едва пред
въззивната инстанция, поради което наказателното постановление е
незаконосъобразно, а констатираното нарушение е самостоятелно основание за
неговата отмяна.
Недопустимо е по съображения за процесуална икономия
да се икономисват и права на наказаното лице да участва в производството. Физическото
лице М. С. С. е отделен и самостоятелен правен субект, различен от юридическото
лице „Марилен“ ООД и всеки от тях има самостоятелно право на защита. Недопустимо
е и разширително тълкуване на съдържанието на поканата, като се приеме, че
достатъчно е лицето да бъде уведомено, че ще бъде съставен АУАН, но е без
значение срещу кого се твърди в поканата, че ще бъде съставен актът. Настоящият
съдебен състав счита, че поканата ясно трябва да сочи лицето, срещу което ще
бъде съставен актът, а в противен случай тя е нередовна. Установяването срещу
кого ще се състави АУАН не може да почива на предположения, а поканеното лице
да трябва да гадае или предполага каква е била волята на наказващия орган.
Отделно от гореизложеното съдът намира, че по делото
въобще не се доказа и процесната покана да е била надлежно връчена на което и
да е лице. По делото не е приложено удостоверение за извършено връчване по
електронен път, нито се установява да е била активирана електронната препратка
от електронния адрес, на който поканата е била изпратена. Съдебната практика (определения
по адм. дела № 13650/2012 г., № 6447/2012 г., № 5297/2013 г., 10741/2012 г., №
10724/2012 г. и № 8296/2013 г. на ВАС) приема, че връчването на съобщения
по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК предпоставя изрично заявяване от страна на
данъчните субекти, че желаят връчването на съобщенията в административното
производство да се извършва на електронните им адреси. По делото не се
установява жалбоподателката С. да е заявявала, че желае връчването на съобщения
до нея в качеството й на физическо лице
да се извършва именно на електронния адрес, на който е била изпратена поканата,
а доказателствената тежест за това обстоятелство е на административнонаказващия
орган.
По-важното за настоящото производство обаче е, че
декларирането или не на такова обстоятелство е напълно ирелевантно в случая
предвид разпоредбата на чл. 33 от ДОПК, съгласно която по реда и в сроковете на
глава шеста от ДОПК се връчват всички подлежащи на връчване актове, документи и
книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и
книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се
прилага Законът за административните нарушения и наказания. Безспорно е, че
поканата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е такъв документ, който се съставя в
производството по реализиране на административнонаказателната отговорност на
лицата и е част от това производство. Следователно връчването на поканата по
реда на ДОПК е незаконосъобразно и законодателят не е предвидил възможност това
действие да се извършва съгласно чл. 29, ал. 4 от ДОПК. В случая поканата е
следвало да се връчи по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този
закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения,
извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и
възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството
пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на
касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се
прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо поканата за
съставяне на АУАН е следвало да се връчи чрез някой от способите, визирани в
чл. 180 или по реда на чл. 178 от НПК. В никоя от тези разпоредби не е
предвидено връчване на съобщения по електронен път, поради което в настоящото
производство поканата се третира като да не е била изпратена, респ. получена. В
случая не се касае до празнота на закона или прилагането му по аналогия,
напротив разпоредбата на чл. 33 ДОПК е категорична и напълно ясна. Допуснато е
от наказващия орган обаче погазване на ясно установената процедура за
реализиране на административнонаказателната отговорност на лицата. Това не е
сторено по предварително установената процедура, от която по презумпция се
ръководи всеки наказващ орган, а по неясни правила и при законово неоправдано
изключване на наказаното лице. В тази връзка макар съдът да отбеляза, че намира
разпоредбата на чл. 33 ДОПК за ясна и непораждаща затруднение при своето
тълкуване, следва да се посочи, че е формирана и изобилна практика на
касационната инстанция относно нередовността на поканата за съставяне на АУАН,
изпратена по електронен път, така Решение
№ 2050 от 22.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1951/2019 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2556 от 10.12.2019
г. по к. а.н.д. № 2924/2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1410
от 24.06.2019 г. по к.а.н.д. № 1231/2019 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 924 от 23.04.2019 г. по
к.а.н.д. № 760/2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1978 от 16.10.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2327/2019 г. на Административен съд – Пловдив, Решение 2491/23.11.2018 г. по к.а.н.д. № 2945/2018 г. на
Административен съд - Пловдив, касателно допуснатото процесуално
нарушение).
Настоящият съдебен състав категорично приема, че
съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, но без да са налице законовите
предпоставки за това и в този смисъл в нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН в случая
е довело до съществено процесуално нарушение, което неоправдано е ограничило
правото на защита на жалбоподателя и съставлява самостоятелно основание за
отмяна на НП. Действително жалбоподателят е подал писмено възражение срещу
акта, когато той най-сетне му е бил връчен, но като такъв съставен в негово
отсъствие. Изискването за съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и
правото му на защита обаче далеч не се изчерпват единствено с правото по чл.
44, ал. 1 ЗАНН. Да се приеме противното, би означавало да се даде ясен сигнал
на всеки наказващ орган, че никога няма нужда да поканва нарушителите за
съставянето на АУАН, нито това да става в присъствието на последните, тъй като
ако впоследствие бъде даден срок за възражения, то с това му действие
процесуалното нарушение да би било санирано. Ако това беше така, неясно остава
защо наистина да е необходимо нарушителите въобще някога да се поканват, щом с
единственото действие по даване на срок за възразяване да е достатъчно, за да
се приеме, че нарушение на процедурата не е допуснато. Подобен подход
категорично не се споделя от настоящия съдебен състав. Правото на лицето, срещу
което се съставя АУАН, да присъства на това действие е елемент от общото му
процесуално право на защита срещу вменено му административно обвинение. АУАН не
е само формално изготвяне на процесуален документ, който да е предпоставка за
издаване на НП, а е винаги резултат на проведена и приключила процесуална
дейност по установяване на извършеното нарушение, неговия автор, вината му,
което намира отражение и в акта. Затова правото на нарушителя да присъства при
неговото съставяне е израз на състезателния характер на административното
производство и се разкрива в правото му да прави възражения още при самото
съставяне на акта, а обвинението да му бъде предявено. Изискването за съставяне
на акта в присъствието на нарушителя има за цел и елиминиране възможността за
антидатиране на образуваните административнонаказателни преписки, в частност на
съставения АУАН (така Решение № 290 от
27.02.2017 г. по к.а.н.д. № 2911/2016 г. на Административен съд – Пловдив),
както и служи като гаранция за надлежното спазване на останалите изисквания за
редовност на процедурата – АУАН действително да е бил съставен в присъствието
на свидетел и той да е положил подписа си на посочената дата, че актът
изначално е бил съставен със съдържанието си, с което е бил последващо връчен
на жалбоподателя. Когато актът се съставя при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН,
е налице съзнателен отказ на нарушителя да се възползва от тези си права,
поради което процесуално нарушение не би било допуснато. Без обаче да са налице
предпоставките за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя, наказващият
орган не може самоволно да лишава жалбоподателя от отделни негови процесуални
права, включени в многопластовото му право на защита, единствено с аргумент, че
на някой по-късен етап е признато правото на писмено възражение.
Административнонаказателното производство се отличава
със стриктния си формален характер, въвежда строги правила за реда за осъществяването
на отговорността, ето защо особено важно е за държавните органи, които прилагат
административнонаказателните разпоредби, да извършват това при стриктно
спазване на законовите правила. Това се налага не от обстоятелството, че
прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е
самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за
справедливост на процедурата и липса на произвол (така Решение № 1355 от 03.07.2015 г. по к.а.н.д. № 1148/2015 г. на
Административен съд – Пловдив). В случая съдът намира, че по никакъв начин
не следва да бъде толерирано прякото и с нищо неоправдано нарушаване от
държавните органи на правилата за осъществяване на един от видовете юридическа
отговорност на лицата, която влече и съответни неблагоприятни правни последици
за тях.
Налице е и още едно формално основание за отмяна на
наказателното постановление, тъй като при тежест за доказване, лежаща върху
наказващия орган, не се доказа по несъмнен начин спазването на давностните
срокове по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателното
производство.
Съгласно
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН АУАН се съставя в тримесечен срок от откриване на
нарушителя. В самия АУАН е посочено, а това не е и спорно между страните, че
нарушението е установено и нарушителят е открит на 07.08.2018 г. - датата, на
която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията за предприятията,
които не са заявили за обявяване годишните си финансови отчети за предходната
година в законовите срокове. Оттук се установява, че тримесечният срок за
съставяне на АУАН за процесното деяние изтича на 07.11.2018 г. В акта с бл. № F420796 е
вписана като дата на съставянето му 10.10.2018 г. От показанията на свид. К.
обаче се установи, че акт, който да е бил съставен действително на тази дата,
не е приложен по делото, а и обективно не съществува към настоящия момент, тъй
като бил унищожен от нея. В показанията си свидетелката изясни, че приложеният
по преписката АУАН е бил разпечатан и подписан от нея за актосъставител, а и от
свидетеля по акта на датата 07.03.2019 г., както и че не съществува екземпляр
от АУАН, който да е бил съставен на по-ранна дата.
В тази
връзка съдебната практика е изяснила, че АУАН като изявление с определени
правни последици на нарочно овластено лице се счита за извършено не от момента,
когато е генериран компютърният файл, от който е разпечатан АУАН, не и от
момента, когато АУАН е отразен в регистъра на НАП за издадени актове, а от момента, когато същият е надлежно
подписан от издалото го лице – така Решение
№ 2181 от 30.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1758/2019 г. на Административен съд –
Пловдив, Решение № 669 от 22.03.2018
г. по к.а.н.д. № 3699/2017 г. на Административен съд – Пловдив.
В
конкретния случай от начина на графично оформление на АУАН, а именно в бланката на акта са изписани
печатно както датата на съставяне - 10.10.2018 г., така и датата на връчване
07.03.2019 г., следва, че АУАН е бил разпечатан и подписан от актосъставителя и
от свидетеля по акта на по-късната от двете дати, а именно на 07.03.2019 г. В
противен случай, ако АУАН беше разпечатан на дата 10.10.2018 г., то тогава няма
как по-късната дата на връчване - 07.03.2019 г., също да е изписана печатно, а
би била нанесена на ръка, подобно на оформлението на разписката за връчване на
НП, което е издадено на дата 14.03.2019 г. и е връчено на 03.12.2019 г. Тези
изводи на съда изцяло се споделят и от твърденията на свид. К., която заяви в
показанията си, че АУАН е бил подписан на 07.03.2019 г. При тези факти се
налага извод от правна страна, че процесният АУАН е бил съставен именно на
датата 07.03.2019 г., а следователно и след изтичането на тримесечния давностен
срок, считано от откриването на нарушителя, което съставлява съществено
процесуално нарушение.
Само за
пълнота на изложението съдът отбелязва, че непонятно остава за него как
официален документ с изключително важно доказателствено значение в процеса може
да бъде унищожен чрез простото си скъсване и изхвърляне – без да се състави
протокол за унищожаване или друга писмена следа, че някога е съществувал такъв
документ. Още по-притеснително би било, ако това не е изключение, а норма на
поведение в Националната агенция за приходите. При всяко положение по делото
остава недоказано дали този документ, наричан от свид. К. „оригинал“ на АУАН (в
противовес на приложения по делото, който е наречен „копие“), действително е
бил съставен на датата 10.10.2018 г., дали свидетелят по акта е положил подписа
си отново на тази дата и най-вече дали актът е бил с това си съдържание, с
което е т.нар. „копие“ – актът, разпечатан и подписан на 07.03.2019 г. В тази
връзка свид. К. сама заяви, че преди да разпечата акта на 07.03.2019 г. е
въвела тази дата, а видно от страница втора на акта – тази дата е печатно
изписана на две отделни места. Напълно неясно остава тогава дали след като
доказано е прибавяно съдържание в бланката на т.нар. оригинален АУАН, то се е
ограничило единствено до вписването на датата на връчването.
При така констатираните съществени процесуални
нарушения, които не могат да се санират на този етап от развитието на
производството, същото е било изначално опорочено, а правото на защита на
жалбоподателя - неправомерно ограничено, поради което издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и трябва да бъде отменено.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 418667-F420796/14.03.2019
г., издадено от И.В.В. – *** на ***, с което на М. С. С., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 от Закона за счетоводството е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за
счетоводството.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ