Разпореждане по дело №68/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК и е образувано по подадена от [фирма], чрез главен юрисконсулт М. Г., частна жалба с вх. № 6077/24.11.2014г. против Разпореждане от 04.11.2014г., обективирано върху молбата на л. 68 заповедното производство по ч.гр.д.№159/2011г. по описа на Б.. Сочи се в нея, че атакуваният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Иска се от въззивния съд вместо отменения акт да постанови нов по същество, с който да допълни определение №6225/16.09.2014г., като посочи в диспозитива за кои лица се отнася, а именно за подалите възражения по реда на чл. 415 от ГПК - Г. С. В., В. В. В. и С. В. В..

Отговор на частната жалба на основание чл. 276 от ГПК не е представен от длъжниците.

Съдът констатира, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

По съществото на същата, съдът приема следното :

За правомощията на въззивния съд по допустимостта на обжалвания акт е приложимо правилото на чл. 269 от ГПК. Въззивният съд служебно се произнася по валидността на обжалвания акт, а по допустимостта - в обжалваната му част. При извършване на проверката за валидност и допустимост на атакувания съдебен акт, БОС констатира, че той не отговаря на изискуемата се писмена форма, позволяваща връчването му на банката - заявител. Съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да връчи препис от всеки акт, който подлежи на самостоятелно обжалване. В подложения на въззивна проверка липсва указание за страните дали подлежи на обжалване , ако подлежи в какъв срок пред кой съд. В съдебния акт от 04.11.2014г. е оставено без уважение искане на заявителя, без да е посочено кое искане, тъй като в молба има заявени две такива - с правно основание чл. 250 от ГПК и с правно основание чл. 247 от ГПК. По аргумент от чл. 250, ал. 3 ГПК и по аргумент от чл. 247, ал.4 от ГПК този акт подлежи на обжалване. След като подлежи на самостоятелно обжалване, следва да е в утвърдената по образец писмена форма, за да може да се изпълни изискването на чл. 7 ал. 2 ГПК за връчването му на заявителя.

За да е валиден, всеки съдебен акт, както и атакуваният, следва да е в писмена форма, със съответно съдържание и реквизити. Изискването за задължителни реквизити и мотиви на съдебния акт е залегнало, както в процесуалния закон – чл. 235 и сл. ГПК, така и в Конституцията на РБ - чл. 121, ал. 4 КРБ. В атакувания съдебен акт не е посочено кой съдия, респективно кой съд го издава, като същият е изписан ръкописно и неясно върху молба с вх. № 5424/20.10.2014г., без да е посочено разпореждане ли е или е решение, предвид обозначението му „Р”. Не е ясно въз основа на какви фактически и правни основания е постанове, както и какво е решил или разпоредил съда. Пороците във формата на съдебния акт и абсолютната му неразбираемост са изведени от съдебната практика като основания за нищожност на същия. Ето защо, БОС счита, че обжалваният съдебен акт е нищожен, поради което следва да бъде прогласена неговата нищожност, а делото следва да бъде върнато на РСБ за произнасяне с валиден съдебен акт по молбата на [фирма] от 20.10.2014г.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на обжалвания съдебен акт от 04.11.2014г. на РСБ по ч.гр.д. 159/2011г., с който е оставена без уважение молбата на [фирма] от 20.10.2014г.

ВРЪЩА делото на РСБ за произнасяне по молбата с валиден съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: