Решение по дело №2333/2017 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 март 2018 г. (в сила от 12 април 2018 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20171720202333
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 декември 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 152/ 22.03.                                   Година  2018                                            Град  П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                                       Втори наказателен състав На четиринадесети март                                                                                              Година 2018 В публичното заседание в следния състав: 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КОТЕВА

                                                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

Секретар  Божура Антонова

като разгледа  докладваното  от   съдията    административно-наказателно дело      02333  по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е наказателно постановление № 302/01.12.2017 г. /НП/, издадено от В.Ц.–Кмет на Община П., с което на М.Г.К., с ЕГН **********, е наложено  административно наказание глоба в размер на 100 лв /сто лева/ на основание чл.82, ал.1, т.1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община П. за нарушаване на чл.12, ал.16, т.10 от същата. 

Жалбоподателят М.Г.К.–редовно призована, не участва в хода на съдебното производство. Представлява се от процесуалния си представител – адв. В., който пледира за отмяна на процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Позовава се на съществени процесуални нарушения, включително и  на невръчване на препис от АУАН на нарушителя.

Въззиваемата страна Община П., чрез процесуалния си представител, изразява становище, че процесното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна. 

От фактическа страна:

На 09.10.2017 г. в Община П. бил получен сигнал от представител на фирмата изпълнител по извозване и сметосъбиране, че в близост до трафопост, находящ се в междублоковото пространство на ул. Кресна № 2 в гр. П., контейнери за битови отпадъци са пълни със земна маса. Мястото било посетено от Е.Е.С., М.Х.М. и  С.С.И. – служители в отдел “Общински инспекторат” при Община П.. Проверяващите констатирали, че  в контейнерите и около тях били изхвърлени  асфалтови отломки и земна маса, вследствие на извършено в близост разкопаване на тротоарната и асфалтова настилка.  Счели, че се касае за нарушение на чл.12, ал.16, т.10 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община П.. От работещи в намиращите се в близост офиси и търговски обекти контролните органи приели, че нарушението е извършено от М. Г.К.. Същата била установена по местоживеенето си. На 10.10.2017 г. Е.С. съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1081, с който поставил началото на административнонаказателното производство срещу жалбоподателката. В същия описал, че на 09.10.2017 г. К. е изхвърлила земни маси и строителни отпадъци /асфалтови парчета/ в съдовете за битови отпадъци и до тях, което квалифицирал като нарушение на чл.12, ал.16, т.10 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община П.. При предявяване на акта жалбоподателката отказала да го подпише, което било удостоверено с подписа на  Д.М., като препис от същият не бил връчен на нарушителя.

 След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН административнонаказващият орган /АНО/  приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на М.К. за вмененото й нарушение, за което на основание чл. 82, ал.1, т.1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община П. й наложил административно наказание глоба в размер на 100 лв /сто лева/.  

Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 18.12.2017 г. 

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин предвид АУАН  № 1081/10.10.2017 г. и известие за доставяне на процесното НП. Разпитани в хода на съдебното следствие Е.Е.С., М.Х.М. и  С.С.И.  поддържат фактическите констатации относно обстоятелствата, свързани с действията, развили се на 09.10.2017 г. при тяхното пристигане на мястото, където са установили нарушението. И тримата заявяват, че нарушителят е установен въз основа на възприетите от тях обяснения на лица, работещи в намиращите се в близост офиси и търговски обекти.

От правна страна:

Настоящият състав констатира, че при образуване на административнонаказателното производство срещу М.К. е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото й на защита и регламентираните в закона гаранции за упражняването му ефективно и в пълен обем, произтичащо от неспазването на процедурата по връчването й на препис от съставения АУАН.  Това е така по следните съображения:

Видно от съдържанието на АУАН същият е съставен при отказ на нарушителя да го подпише, което е удостоверено с подпис на свидетел. Не са спазени, обаче, процесуалните правила по отношение задължението за връчване на препис от акта на нарушителя, което е визирано в императивната разпоредба на чл. 43, ал.5 от ЗАНН, тъй като в разписката е отбелязано единствено, че жалбоподателката отказва да получи препис от него. Този факт не е удостоверен с подпис на свидетел, което не налага извод, че наистина е правен опит за връчване на акта. В този смисъл са и показанията на самия актосъставител Е.С., който свидетелства в хода на съдебното производство, че актът не е връчен на лицето, защото отказало да го подпише. Направеният запис в разписката “отказва”, неудостоверен по предвидения ред, не дава основание  да се приеме, че невръчването на преписа е било по причина, че жалбоподателката е отказала да го получи. Доколкото в ЗАНН не е уредена изрично хипотезата на отказ за получаване на препис от акта, то по аналогия следва да се приложи начина на удостоверяване на отказа по чл. 43, ал.2 от ЗАНН – със свидетел, чието име и точен адрес се отбелязват в разписката, което в случая не е направено. Отказът на нарушителя да подпише АУАН не изключва задължението за връчване на препис, тъй като това са две последователни и самостоятелни действия. Разписката по чл. 43, ал.5 от ЗАНН не е част от АУАН, което изисква отделно удостоверяване, че препис от него е бил надлежно предявен на нарушителя.

От своя страна наказващият орган, след като е получил преписката, не е санирал този пропуск, упражнявайки правомощието си по чл.52, ал.2 от ЗАНН - да го върне веднага на актосъставителя, а е издал едно незаконосъобразно постановление.

Неизпълнението на задължението по чл. 43, ал.5 от ЗАНН е съществено процесуално нарушение, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя, с оглед възможността същия да се запознае с вмененото му с акта административнонаказателно обвинение и в тридневния срок по чл. 44 от ЗАНН да реализира правото си на писмени възражения по констатациите в акта.

Съдът намира, че АНО не е доказал и датата на извършване на нарушението. Не е спорно, че на 09.10.2017 г. същото е било констатирано от длъжностните лица от Община П., тъй като именно тогава те са посетили мястото на ул. Кресна № 2 в гр. П., с оглед подадения на същата дата, сутринта сигнал от фирмата изпълнител по извозване и сметосъбиране, че земна маса и строителни отпадъци са изхвърлени в контейнерите за битови отпадъци /С.И., която е приела телефонното обаждане свидетелства в хода на съдебното производство, че това е станало в интервала от 08:00 часа до 08:10 часа на 09.10.12017 г./. Самото нарушението, обаче, е свързано с определено действие, поради което и АНО е следвало да установи конкретната дата или периода на извършването му, която да посочи по недвусмислен начин в АУАН и в процесното НП, тъй като е задължителен елемент от състава на административното нарушение. Освен, че не е доказан момента на извършване на нарушението, непосочването на датата на извършването му и в двата документа е довело и до съществено процесуално нарушение на изискванията  съответно на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като ограничава възможността на нарушителя да организира защитата си срещу едно ясно и конкретно административнонаказателно обвинение.

Изложените съображения мотивират съдебния състав да приеме обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено.

 Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 302/01.12.2017 г., издадено от В.Ц.–Кмет на Община П., с което на М.Г.К., с ЕГН **********, е наложено  административно наказание глоба в размер на 100 лв /сто лева/ на основание чл.82, ал.1, т.1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община П. за нарушаване на чл.12, ал.16, т.10 от същата

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – П.  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

ИГ