МОТИВИ към Присъда № 17/24.02.2014г., постановена по НОХД № 50 по описа
на РС – Димитровград за 2014г.
Против подсъдимия
С.А.Н. с ЕГН : ********** е повдигнато
обвинение за това, че на 04/05.09.2013г. в
гр.Димитровград, обл.Хасково, при условията на опасен
рецидив и продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи на обща стойност
271.30 лева, а именно:
на
04.09.2013г. – кожена дамска чанта, кожен портфейл, дамско огледалце, кутия
цигари „ЛМ”, кутия цигари марка „Карелия”, мобилен
телефон „Самсунг” модел SGH-X680V, мобилен телефон „Самсунг” неустановен модел, и сумата от 30 лева, всичко на
обща стойност 156.30 лева, собственост на Д.В.Г. ***, от владението й, без
нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, и
на 05.09.2013г. – сумата
от 115 лева, собственост на „Вандо” ЕООД
гр.Димитровград, от владението на управителя на дружеството И.Г.П. ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1
б.”а” и „б” вр. чл.26 ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство е направено
искане за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК – с признаване от страна на подсъдимия изцяло
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед на
така направеното искане е допуснато предварително изслушване на страните.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура – Димитровград поддържа така повдигнатото спрямо
подсъдимия обвинение, като пледира, че от събраните по делото доказателства
същото е доказано по безспорен и несъмнен начин. Във връзка с наказанието,
което да му бъде наложено, прокурорът пледира за налагане на наказание
„лишаване от свобода” за срок от четири години и шест месеца, чийто окончателен
размер след редукцията по чл.58а от НК бъде определен на три години. Това
наказание да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим, като се
приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан с оглед взетата спрямо
него мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 25.09.2013г.
Подс.С.А.Н. заявява,
че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен по повдигнатото му
обвинение, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Изразява съжаление за стореното, моли за налагане на леко
наказание.
ЗАЩИТНИКЪТ на подсъдимия – адв.К.
пледира да бъдат отчетени смекчаващите отговорността на подзащитния
му обстоятелства като оказаното съдействие при извършване на разследването,
както и сравнително ниската стойност на отнетото имущество. Пледира за налагане
на наказание „лишаване от свобода” за срок под една година.
След направените
самопризнания от страна на подсъдимия относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които се подкрепят от
доказателствения материал, събран на досъдебното
производство, в съответствие с изискванията на закона, съдът прие за установени
следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият С.А.Н. с ЕГН : ********** е роден на ***г***, понастоящем се намира в Затвора
– гр.Стара Загора с оглед взетата спрямо
него мярка за неотклонение „задържане под стража”, български гражданин, с основно образование, неженен. От Справка за съдимост рег.№ 1093/26.09.2013г.,
издадена от РС – Димитровград, се установява, че подс.С.А.Н. е
многократно осъждан. Същият е изтьрпял на 28.03.2013г. последно
наложеното му общо наказание „Лишаване от свобода" измежду наложените му по НОХД № 133/2011г. по описа на РС – Свиленград, НОХД № 1302/2011г. по описа на РС - Хасково и НОХД № 630/2011г.
по описа на РС - Хасково в размер на една година и шест месеца, увеличено с четири месеца на основание
чл.24 от НК, постановено с Определение № 437/2011г.
по ЧНД № 1455/2011г.
на РС –Хасково. Преди това с Присъда
№ 470/07.10.2008г., в законна сила от 23.10.2008г., постановена по НОХД № 1625/2008г. на РС – Пазарджик, подс.С.Н. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.196 ал.1 т.2. вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.4. вр. чл.29 ал.1 б."а"
и б."б" от НК и е осъден на „Лишаване
от свобода" за срок от
една година и четири месеца. Това
наказание с Определение № 434/31.03.2009г. на РС - Пазарджик е постановено да изтърпи изцяло и отделно от определеното му със същия
съдебен акт общо наказание в размер на три години и шест месеца „лишаване от свобода” по НОХД № 16/1996г. на РС – Харманли, НОХД № 382/2001г. на РС - Димитровград, НОХД № 849/2004г. на РС - Димитровград и НОХД № 29/2008г.
на РС -Крумовград.
Видно от характеристичната му справка е, че подс.Н. не се ползва с добро
име в обществото.
Вечерта на
04.09.2013г. подс.С.Н. бил в гр.Димитровград. Докато се разхождал
по бул."Димитър Благоев", около 20.30 часа той минал покрай павилион за продажба на
вестници, стопанисван от „Табак Маркет" АД гр.София. Подсъдимият се приближил
до будката и забелязал, че вратата й
е отворена, а до нея на стол
била оставена черна кожена дамска
чанта. Тя била собственост на
продавачката Д.В.Г. ***. Подсъдимият оставил носения от него сак върху фризера,
разположен до вратата на павилиона,
изчакал свид.Г. да се
обърне на другата страна и без тя да
забележи, взел и скрил в сака дамската
й чанта, ведно с намиращите се в нея кожен
портфейл със сумата от 30 лева,
дамско огледалце, кутия цигари марка
„ЛМ”, кутия цигари марка „Карелия",
мобилен телефон „Самсунг” модел SGH-X680V с имей
352192014088040 и мобилен телефон
„Самсунг”, неустановен модел с имей 357678031062780. След това с противозаконно отнетите вещи напуснал местопроизшествието,
преди Д.Г. да установи кражбата. В
будката имало монтирани камери, които заснели С.А.Н. в
момента на извършване на престъплението.
Още на следващия ден, а именно на
05.09.2013г. подс.С.Н. извършил втора кражба в гр.Димитровград. Сутринта около 09.15 часа той отишъл да си купи кафе от
заведение „Маноел”, намиращо се в сградата на
автогарата, стопанисвано от „Вандо" ЕООД гр.Димитровград с управител и собственик И.Г.П.. По това време в кафенето
на работа била барманката Д.Н.К.. Докато тя почиствала
масите отвън, подсъдимият влязъл в заведението, приближил барплота, протегнал ръка и незабелязано взел сума от 150 лева от метална кутия, намираща се от вътрешната страна на плота,
след което напуснал заведението. Не
след дълго свид.К. установила кражбата на парите от
оборота и уведомила собственика на кафенето.
Парите от двете кражби
подс.С.Н. изхарчил за свои нужди. С посредничеството
на свид.А. А., когото
познавал от затвора, подсъдимият продал отнетия от свид.Г. мобилен апарат
марка „Самсунг”
модел SGH-X680V за сумата от
30 лева на свид.П.Г.
Т.. Подсъдимият бил доведен в дома на последната в гр.Димитровград от свид.А.,
на когото Т. била казала,
че си търси
телефон. Подсъдимият й предложил за продажба
общо три мобилни апарата, но свид.Т.
харесала и закупила само телефона „Самсунг”
модел SGH-X680V,
който впоследствие предала с протокол за доброволно предаване по досъдебното производство. Другият противозаконно отнет от свид.Д.Г. апарат „Самсунг” с неустановен модел бил закупен от свид.С.С. от гр.Чирпан, който се занимавал с поправка и последваща продажба на мобилни телефони,
втора употреба. Впоследствие апаратът бил придобит от
неустановено лице, което го ползвало с телефонен
номер **********. Титуляр на посочения номер била свид.А.А.Н. от с.Калояново,
на чието име преди години
били закупени стотици сим-карти на мобилни оператори, чиито
ползватели тя не познавала.
От заключението на изготвената по делото оценъчна
експертиза се установява, че стойността на инкриминираните вещи, собственост на Д.В. ***, а именно - кожена дамска чанта, кожен портфейл, дамско огледалце,
кутия цигари „ЛМ”, кутия цигари марка „Карелия”, мобилен
телефон „Самсунг” модел SGH-X680V, мобилен телефон „Самсунг” неустановен модел, вьзлиза на 126.30 лева.
С протоколи за
доброволно предаване по досъдебното производство били
предоставени дисковете от видеокамерите, съдържащи кадри от павилиона за вестници
и Автогара – гр.Димитровград. Видно от заключението на видео-техническата и лицево-идентификационна
експертиза е, че именно С.А.Н. е лицето, заснето да извършва кражбата на
дамската чанта от будката за вестници. Записаните изображения на диска от
охранителната камера на Автогара – гр.Димитровград, от своя страна, не
позволявали идентифицирането на лицата от изображенията в тези видеофайлове.
Описаната фактическа
обстановка се признава от подсъдимия и се подкрепя от показанията на разпитаните
на досъдебното производство свидетели, от заключението
на назначената експертиза, както и от цялостния събран по делото доказателствен
материал.
С оглед горното съдът
намира, че от обективна страна
от събраните по делото доказателства
бе безспорно установено, че подсъдимият С.А.Н. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението
по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр.
чл.26 ал.1 от НК, като на 04/05.09.2013г. в гр.Димитровград, обл.Хасково,
при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, отнел чужди
движими вещи на обща стойност 271.30 лева, а именно:
на
04.09.2013г. – кожена дамска чанта, кожен портфейл, дамско огледалце, кутия
цигари „ЛМ”, кутия цигари марка „Карелия”, мобилен
телефон „Самсунг” модел SGH-X680V, мобилен телефон „Самсунг” неустановен модел, и сумата от 30 лева, всичко на
обща стойност 156.30 лева, собственост на Д.В.Г. ***, от владението й, без
нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, и
на 05.09.2013г. – сумата
от 115 лева, собственост на „Вандо” ЕООД
гр.Димитровград, от владението на управителя на дружеството И.Г.П. ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
Бе установено, при това
по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е установил своя фактическа
власт върху горепосочените вещи, поради което следва да се приеме, че е налице
съответният престъпен резултат. Налице е и годен с оглед състава на
престъплението предмет на посегателство, тъй като са отнети вещи, на които подсъдимият
не е собственик, което безспорно се установи от събраните по делото
доказателства.
Съдът прие, че деянието
е осъществено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и „б”, тъй като с оглед предходните осъждания
на подс.Н., следва да се приеме, че при извършване на
деянието същият вече е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, сред които има и наложено наказание
лишаване от свобода за срок по-дълъг от една година, изпълнението на което не е
отложено по реда на чл.66 от НК.
Деянието е продължавано по смисъла на
чл.26 ал.1 от НК, тъй като и двете изпълнителни деяния осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което всяко едно
от последващите деяния се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
От субективна
страна при осъществяване на престъплението подсъдимият е действал
с пряк умисъл – същият е съзнавал, че с деянието си
лишава от фактическа власт владелеца на чужди
вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт, целял е да установи тази
власт върху предмета на престъплението.
При определяне
вида и размера на наказанието за така извършеното
престъпление съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, стойността
на предмета на престъплението, степента на обществена
опасност на дееца, както и подбудите за извършване
на престъплението. Взе предвид и изискването на чл.373 ал.2 от НК наказанието да бъде определено при условията на
чл.58а от НК. Според чл.58а
ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373 ал.2 от НПК, съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като
се ръководи от разпоредбите на Общата част,
тоест при условията на чл.54 НК и намалява така определеното
наказание с една трета, а според разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК, в случаите, когато
едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 от НК, съдът прилага само
чл.55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца. Съдът счита,
че в случая не е приложима разпоредбата на чл.58а ал.4 във вр. с ал.1 от НК, тъй като
не са налице многобройни смекчаващи вината му обстоятелства.
Видно от справката му за съдимост към момента на извършване на деянието подс.Н. вече е бил многократно осъждан, като в тази връзка
съдът взема предвид деянията, които не са отчетени за квалификацията на
престъплението като такова, извършено при условията на опасен рецидив. Същият е
и с лоши характеристични данни и показва трайна устойчивост в извършване на
престъпления против собствеността. В този смисъл съдът прие, че не са налице
предпоставките за приложение на текста на чл.55 от НК и че едно наказание под
минималния предвиден в закона размер за съответното престъпление не би изиграло
своята превантивна и превъзпитателна роля. При това положение, като взе предвид
оказаното съдействие за изясняване на фактическата обстановка по делото и
сравнително невисоката стойност на отнетите вещи, съдът счете, че най-подходящо наказание за подс.Н. е такова близко до минимума, предвиден за
това престъпление(рамките, дефинирани от
законодателя, са от две до десет години), а именно
- лишаване от свобода за срок от три години. С оглед така определеното наказание и изхождайки
от разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата
на чл.58а ал.1 от НК, като намали така
определеното наказание с една трета и наложи
на подс.Н. наказание „лишаване от свобода”
за срок от
две години,
което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
“строг” режим в затворническо
заведение от закрит тип. От така определеното наказание бе приспаднато на основание чл.59 ал.1 от НК
времето, през което подсъдимият е бил задържан с оглед взетата спрямо него
мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 25.09.2013г.
С така наложеното наказание съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на личната
и генерална превенция на закона и ще
се въздейства предупредително и възпитателно, както по отношение
на подсъдимия, така и
по отношение на останалите членове
на обществото.
Вещественото
доказателство по делото - мобилен телефон „Самсунг
модел SGH-X680V бе постановено
да бъде върнато на свид.Д.Г..
След като го призна за
виновен, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на РС
– Димитровград направените по делото разноски в размер на 158.05 лева.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: