Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
Гр. Перник, 24.02.2022
година.
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 543 по описа за 2021 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл. 166, ал. 2 от Данъчно –
осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на П.К.Я. ***, ул. ****, против
Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/3727#8 от 29.10.2021 година, на заместник изпълнителен директор
на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). С оспорения акт, на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ 11 от 03.04.2008 година за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания
на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212
„Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 година
(по – долу Наредба № 11/03.04.2008
година или Наредбата) и чл. 27, ал. 7, във връзка с ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, във връзка
с чл. 166, ал. 2, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК, поради
нарушаване на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от
03.04.2008 година, жалбоподателят е изключена от подпомагане и спрямо същия е
установено публично държавно вземане в размер на 2 268.30 (две хиляди
двеста шестдесет и осем лева и тридесет стотинки), представляващ 75% от общата
изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013 и 2014 година, с лихва от деня,
следващ последния ден на 50-дневния срок за доброволно изпълнение, до датата
или на плащане от страна на бенефициера или на прихващане от бъдещи вземания от
страна на РА, при наличие на влязъл в сила АУПДВ.
В жалбата са изложени доводи, че административният
орган не е доказал и установил по безспорен начин как е връчено писмо изх. №
01-6500/3727#6 от 30.06.2021 година за започване на
производството, че актът е издаден в нарушение на чл. 35, чл. 36 и чл. 39 от АПК, че не са събрани доказателства има ли настъпило форсмажорно обстоятелство
(има ли жалбоподателят решение на ТЕЛК, което я освобождава от задължения),
колко суми и в какъв размер са удържани и не са й изплатени от ДФЗ и защо от
същите не е приспаданото това задължение. Излагат се допълнителни твърдения за
наличие на форсмажорни обстоятелства: извършено незаконосъобразно преподписване
на договори за аренда на земи, които жалбоподателят обработва по сключени
договори, вписани в агенцията и непрекратени към тази дата, с което
жалбоподателят била лишена от правото да обработва същите; издадено на
жалбоподателя решение на ТЕЛК с пожизнен срок на действие; неустановеност в
производството в какъв размер субсидия не й е изплатена за цитираните години от
страна на ДФЗ и на какво основание, при положение, че разполага с договори за
аренда със собственици, вписани в Агенцията и защо не е извършено приспадане на
вземане и задължения от страна на административния орган; налице е погасителна
давност за цитираните в акта задължения; актът не отговаря по съдържание и
форма на чл. 59 от АПК. Жалбоподателят моли съда да отмени акта за установяване
на публично държавно вземане и да постанови решение, с което да и бъде
възстановен размера на неизплатената субсидия от страна на ДФЗ за земеделските
години.
В проведеното съдебно заседание на 31.01.2022 година
жалбоподателят П.К.Я., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
В проведеното съдебно заседание на 31.01.2022 година,
ответникът – заместник – изпълнителен директор на ДФЗ, редовно призован, не се
явява, представлява се от главен юрисконсулт М.П., която моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна. Заявява, че издадения АУПДВ е правилен и законосъобразен.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и
петдесет) лева.
Административен
съд – Перник, в настоящия
съдебен състав, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК
приетите по делото писмени доказателства, приема следното:
По
допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба, подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от лице – адресат на оспорвания акт, разполагащо с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК да оспори същия по съдебен ред, срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което се дължи нейното разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
По
фактите:
Оспорващият П.К.Я., със заявление от 04.05.2012 година
е кандидатствала за кампания 2012 за подпомагане по следните схеми и мерки: Схема
за единно плащане на площ (СЕПП), Плащания за природни ограничения на
земеделски стопани в планински райони (НР1) (мярка 211 „Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони съгласно чл. 1, ал. 1 от
Наредба № 11/03.04.2008 г.) и Схема за национални доплащания на хектар земя
(НДП). Заявлението е регистрирано с УИН 14/160512/32054 (л. 34 от делото) в
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), поддържана от ДФЗ. Кандидатът
е получила уникален регистрационен номер (УРН) 569340.
За кампания 2012 година, по заявлението на П.К.Я. с
УИН14/160512/32054, по мярка НР1, е оторизирана сума 0.00 лева (уведомително
писмо на 101 от делото), съответно сума за подпомагане по схемата не е
изплатена на кандидата.
За кампания 2013 П.К.Я. подала заявление за
подпомагане с УИН 14/170613/36190 (л. 89 от делото), включително по мярка НР1. По
това заявление, конкретно по схема НР1, е оторизирана, съответно на кандидата е
изплатена сума от 1 584 (хиляда петстотин осемдесет и четири лева)
(уведомително писмо на л. 109 от делото; извлечение от СЕБРА на л. 137 от
делото; платежни нареждания на л. 138 от делото).
За кампания 2014 П.К.Я. подала заявление за
подпомагане с УИН 14/290514/37789 (неприложено
по делото, установява се от съдържанието на уведомително писмо изх. № 02-140-6500/2170/26.09.2015 г. на л. 116 от делото). включително по схема
НР1. По това заявление, конкретно по мярка НР1, е оторизирана, съответно на
кандидата е изплатена, сума от 1 440.40 (хиляда четиристотин и четиридесет
лева и четиридесет стотинки) (уведомително писмо на л. 116 от делото, извлечение
от СЕБРА на л. 135 от делото; платежни нареждания на л. 136 от делото).
Общата сума по мярка НР1 (мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ съгласно чл.
1, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г.), изплатена на жалбоподателя за кампании
2013 и 2014, възлиза на 3 024.40 (три хиляди двадесет и четири лева и
четиридесет стотинки).
За кампания 2015 жалбоподателят П.К.Я. не е подала
заявление за подпомагане по мярка НР1 (мярка 211 „Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони“ съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба
№ 11 от 03.04.2008 г.).
С писмо изх. № 01-6500/3727#6 от 30.06.2021 година(л. 19 от делото) П.К.Я. е
уведомена, че се открива производство по издаване на акт за установяване
публично държавно вземане, поради неспазване на многогодишен ангажимент, предвид
констатирано в хода на административна проверка по реда на чл. 37, ал. 2 от
ЗПЗП незаявяване на участие от страна на кандидата за кампания 2015 по мярка
211, регламентирана в Наредба № 11/03.04.2008 година, с което не е спазено изискването
на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата – за подаване на заявление за подпомагане с
декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след
извършване на първото компенсаторно плащане. В писмото е посочено, че
кандидатът е поела петгодишния си ангажимент със заявление за подпомагане с УИН
14/170613/36190 за кампания 2013, явяваща се първа година от ангажимента, за
която е получено компенсаторно плащане, като в тази връзка е извършено
позоваване на чл. 4, ал. 1, т. 3, във връзка с т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 година
и чл. 14, ал. 1 от Наредбата. Посочени са извършените към този момент в полза
на кандидата две плащания за кампания 2013 – 1 584.00 лева и за кампания 2014
– 1 440.40 лева, както и е посочено, че на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от
Наредбата П.К.Я. следва да възстанови сумата в размер на 2 268.30 лева,
представляваща 75 % от получената субсидия по мярката, тъй като е прекратила
участието си в мярка 211 след втората година от поетия ангажимент. Описан е
начинът, по който това възстановително плащане да бъде извършено, както и е
указана възможността за подаване на възражение и за представяне на относими към
констатациите доказателства.
Видно е от протокол на л. 24 от делото, писмото е
връчено по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК – след изтичане на 7-дневен срок от поставянето
на уведомление за същото на 21.09.2021 година на таблото за обявления на
Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) – Перник, последното свалено на 29.09.2021
година. Като доказателства във връзка с процедирането по връчване на това уведомително
писмо по делото е представен протокол (л. 23 от делото), от съдържанието на
който се установява, че на 21.09.2021 година, в 10:30 часа, служител в ОДЗ –
Перник, е потърсил жалбоподателя на посочения в ИСАК телефонен номер за
контакт, с цел уведомяването й за откриване на производството, като е
удостоверено с негов и подпис на един свидетел, че на посочения телефонен номер
отговаря друго лице. Представени са също две копия на известия за доставяне, с
различен проследяващ номер на пратката (л. 21 и л. 22 от делото). В същите са
вписани единствено данните, идентифициращи уведомително писмо – изх. №
01-6500/3727#6 от 30.06.2021 година, и е вписан адресът на
жалбоподателя, посочван в заявленията за подпомагане – гр. Перник, ул. ****.
Известията за доставяне не съдържат други данни, а други доказателства за този
начин на връчване на уведомителното писмо по делото не се представиха.
На 29.10.2021 година заместник – изпълнителният
директор на ДФЗ издал АУПДВ № 01-6500/3727#8 от
29.10.2021 година, с който на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от
03.04.2008 година е изключил от подпомагане П.К.Я. и е установил спрямо същата
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 2 268.30
лева, представляващи 75 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании
2013 и 2014, с лихва от деня, следващ последния ден на 50-дневния срок за
доброволно изпълнение, до датата или на плащане от страна на бенефициера или на
прихващане от бъдещи вземания от страна на РА, при наличие на влязъл в сила
АУПДВ. Като фактически основания, мотивирали издаването на акта, са инкорпорирани мотивите на уведомителното
писмо: Констатирано е в хода на административна проверка по реда на чл. 37, ал.
2 от ЗПЗП незаявяване на участие от страна на кандидата за кампания 2015 по мярка 211, регламентирана в Наредба № 11/03.04.2008
г., с което не е спазено изискването на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата – за
подаване на заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след извършване на първото компенсаторно плащане. Кандидатът е поела петгодишния си ангажимент със
заявление за подпомагане с УИН 14/170613/36190 за кампания 2013, явяваща се
първа година от ангажимента, за която е получено компенсаторно плащане, съгласно
чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. и чл. 14, ал. 1 от
Наредбата. Посочени са извършените към този момент в полза на кандидата две
плащания за кампания 2013 – 1 584.00 лева и за кампания 2014 – 1 440.40 лева
и е посочено, че на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредбата жалбоподателят
следва да възстанови сума в размер на 2 268.30 лева, представляваща 75 %
от получената субсидия по мярката, тъй като е прекратила участието си в мярка
211 след втората година от поетия ангажимент.
Актът е връчен лично на жалбоподателя на 12.11.2021 година.
Жалбата срещу същия е подадена до Административен съд – Перник на 22.11.2021
година.
При така установените факти
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Относно
компетентността на органа, издал акта:
Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП Разплащателната агенция
е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет.
Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и чл. 2, ал. 2,
т. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ функциите на Разплащателна агенция (РА)
се изпълняват от ДФЗ.
Според чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор
на фонда е изпълнителен директор на РА. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП
вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.
Според чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установяват с АУПДВ по реда на ДОПК. Съгласно
чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по
реда и от органа, определен в съответния закон. Според чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП
актовете за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК се
издават от изпълнителния директор на ДФЗ. С разпоредбата на чл. 20а, ал. 6 от
ЗПЗП на изпълнителния директор на ДФЗ е предоставена възможност да делегира със
заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори.
Процесният АУПДВ е издаден от заместник – изпълнителния
директор на ДФЗ – П.С., упълномощена със заповед на изпълнителния директор на
ДФЗ № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 година
(л. 124 от делото), издадена включително
на основание чл. 20а, ал. 5, предл. първо, във връзка с ал. 6 от ЗПЗП, в която,
с т. 18 и 19, последният е делегирал на заместник – изпълнителния директор на
ДФЗ – П.С., правомощията си да издава и подписва писма за откриване на
производство по издаване на АУПДВ по мярка 211 и/или за изключване от
подпомагане по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. и да издава и подписва
АУПДВ по мярка 211 и/или за изключване от подпомагане по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 година. Следователно
актът е издаден от компетентен орган, поради което не е налице отменително
основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата на акта:
Оспорваният акт е в
законоустановената писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2, във връзка
с ал. 3 от АПК и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания
за издаването му, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл.
146, т. 2 от АПК, каквито доводи
съдържа жалбата.
Относно спазване на административнопроизводствените
правила при издаването на акта:
Производството по издаване на АУПДВ, съгласно чл. 166
от ДОПК, във връзка с чл. 27, ал. 7, във връзка с ал. 5 от ЗПЗП, се провежда
съобразно общия ред на АПК.
Според разпоредбите на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК
установяването на публичното държавно вземане се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон, а ако такъв ред
не е предвиден в съответния закон вземането се установява по основание и
размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на административен акт,
предвиден в АПК.
Производството по издаване на оспорвания АУПДВ е
започнало по инициатива на компетентния орган в хипотезата на чл. 24, предл.
първо от АПК.
Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от АПК за започване на
производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации
освен заявителя, като съобщаването за започване на производството се извършва
по реда на чл. 18а.
Въз основа на представените по делото доказателства
съдът счита, че във връзка с уведомяването на жалбоподателя за започване на
производството с писмо изх. № 01-6500/3727#6 от
30.06.2021 година (л. 19 от делото) не е бил изчерпан в цялост редът по чл. 18а
от АПК. Това е така поради следното:
По делото няма данни жалбоподателят да се възползвал
от възможността по чл. 18а, ал. 4 от АПК и да е предоставил на административния
орган информация за персонален профил, електронен адрес, мобилен или
стационарен телефонен номер, факс, посредством които да получава документи и съобщения,
свързани със започналото производство. Приложим в такъв случай е редът по чл.
18а, ал. 7 – 10 от АПК.
Разпоредбата на чл. 18а, ал. 8 от АПК изисква, когато
съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1 – 6, същото да се извърши
чрез връчване на последния адрес, посочен от страната. Няма данни по делото
жалбоподателят да е търсена от служител на административния орган на посочения
от същата адрес. Но не съществува законова забрана административният орган да
връчи уведомителното писмо чрез използване на услугите на пощенски оператор. В
тази връзка сред доказателствата, част от приобщената по делото преписка по
издаване на оспорвания АУПДВ, са копия на известия за доставяне с обратна
разписка на уведомителното писмо (л. 21 и л. 22 от делото). В същите е индивидуализирано
писмо изх. № 01-6500/3727#6 от 30.06.2021 година и
е вписан адресът на жалбоподателя, посочван в заявленията за подпомагане. Известията
за доставяне не съдържат други данни, а допълнителни доказателства във връзка с
този избран на връчване способ, по делото не се представиха. Без съмнение, за
да бъде валидно удостоверено връчването чрез пощенски оператор, същото следва
да е осъществено при спазване на правилата, установени за извършване на
пощенската услуга. Видно е от бланковото съдържание на известията за доставяне,
в настоящия случай използвани са образци на „Български пощи.“ Без, с оглед
изводите по-долу, да обсъжда клаузите на Общите условия на договора с
потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи,
извършвани от „Български пощи” ЕАД (достъпни на интернет страницата на
„Български пощи“), съдът счита, че по делото не се доказа да са съобразени Условията
за доставяне на пощенски пратки, разписани в раздел XII на Общите условия – не се установи дали и кога пратките са
предадени на пощенския оператор, по какъв начин адресатът им е уведомен за
получаването им в съответната пощенска станция, не се установява и същите да са
непотърсени, каквото е твърдението на процесуалния представител на ответника,
няма доказателства по делото за връщане на пратките на административния орган.
Предвид това не се приема за доказано, че са извършени два опита уведомителното
писмо да бъде връчено на жалбоподателя на последно посочения от същата адрес
посредством препоръчана пощенска пратка с известие за доставяне. Но дори да се
приеме, че тези известия удостоверяват, че жалбоподателят не е намерена на
последно посочения от същата адрес за кореспонденция с административния орган, не
е съобразен редът на чл. 18а от АПК. В чл. 18а, ал. 9 от АПК се съдържа
правило, в случай че процедирането по реда на ал. 8 не доведе до редовно
уведомяване на адресата, съобщаването да се извърши чрез залепване на
уведомление (на вратата, пощенската кутия или входната врата), в което да се
посочи, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа и могат
да се получат в едноседмичен срок, съответно се считат за връчени след изтичането
му. Извършването на това действие не е задължение на пощенския оператор по
силата на договора с потребителите, но е задължение на административния орган
съгласно разпоредбата на чл. 18а, ал. 9, във връзка с чл. 26, ал. 2 от АПК. По
делото не се представиха доказателства за изчерпване на посочения способ за
връчване на уведомителното писмо. Едва след използване на всички изброени в ал.
1 – 9 (в случая в ал. 8 и 9) на чл. 18а от АПК способи (арг. от чл. 18а, ал. 10
от АПК) органът може да приложи реда за връчване, регламентиран в ал. 10 на посочената
разпоредба – чрез поставяне на съобщението на таблото за обявления на
административния орган за срок не по – малък от седем дни, след изтичането на
който съобщението ще се смята за връчено. Който способ е използван и в
процесния случай.
Независимо от изложеното обаче, с оглед данните по
делото, съдът счита, че неизчерпването и неследването на процесуалния ред за
връчване на съобщения по чл. 18а, ал. 7 – 9 от АПК в случая не е опорочило
съществено производството, в степен да обоснове отмяна на акта единствено на
това основание и да обуслови изпращане на преписката на административния орган за
ново процедиране. Дори това нарушение да бъде отстранено, т.е. писмото надлежно
да се връчи и лично на жалбоподателя, същата не би могла да ангажира
доказателства пред административния орган, различни от приобщените по делото,
посредством които да установи, че заявление за подпомагане за кампания 2015 е
подадено, или че не е подадено по причините, които се сочат в жалбата. Което на
свой ред да доведе административния орган до различни изводи, съответно до
постановяването на административен акт с различно съдържание от постановения –
само в такъв случай би било допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Това е така поради факта, че П.К.Я.,
въпреки указаната й от съда доказателствена тежест да установи твърдените факти
и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни последици – в случая
наличие на решение на ТЕЛК с пожизнен срок на действие, не представи по делото доказателства
за наличие на дългосрочна професионална нетрудоспособност към момента на
възникване на задължението й за подаване на заявление за подпомагане за
кампания 2015 по мярка 211, каквито твърдения навежда в жалбата, каквото
обстоятелство, ако беше установено в хода на административното производство, би
обусловило решение на административния орган с друго съдържание. Освен това, по
делото не се представиха доказателства и за писмено съобщаване до административния
орган по реда на чл. 15, ал. 2 от Наредбата, установяващо наличието на такова
обстоятелство. Поради това липсата неизчерпването на процесуалния ред за
връчване на съобщения по чл. 18а, ал. 7 – 9 от АПК се приема, че не
представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При
издаването на административния акт не са нарушени и разпоредбите на чл. 35, чл.
36 и чл. 39 от АПК, каквито са доводите в жалбата. АУПДВ е издаден след като са
изяснени по надлежния ред и с допустимите доказателствени източници фактите и
обстоятелствата от значение за случая, събрани са необходимите доказателства,
като същите са преценени от административния орган преди постановяване на
оспорения акт.
С оглед на изложеното се приема, че в производството
по издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение съответствие на акта с материалноправните разпоредби:
Приложими към казуса са разпоредбите на Наредба №11/03.04.2008
година. Оспорваният АУПДВ е издаден на основание чл. 14, 1, т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008
година поради нарушаване на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 година.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008
година кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да
извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от
най – малко 5 години (т. 2), както и са длъжни да подават заявление за
подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка
година след първото компенсаторно плащане (т. 3) По смисъла на § 1, т. 1 от ДР
от Наредба №11/03.04.2008 г. „първо компенсаторно плащане“ е плащането,
определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките по чл. 1,
ал. 1“.
Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от
27.02.2009 година за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.), съгласно чиито изисквания на
основание чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 година се подават заявления
за подпомагане по мерките, посочени в чл. 1, ал.1, заявленията се подават през
периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за
подпомагане. Съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5/2009 година заявление за
подпомагане не може да бъде подадено по – късно от 25 календарни дни след
изтичане на срока по чл. 4, ал. 1. Последица от неизпълнението на това
задължение е предвиденото в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба №11/03.04.2008 година,
съгласно която земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по
време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази
наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни
плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от
годината, в която е прекратил участието си в мерките, като в хипотезата на
прекратяване след втората година от поетия петгодишен ангажимент (т. 2)
земеделският стопанин дължи възстановяване на 75 % от получените компенсаторни
плащания.
Относно материалноправното основание за изключване от
подпомагане и издаване на АУПДВ:
От доказателствата по делото се установи, че П.К.Я. е
подала заявление за кампания 2012 с УИН 14/160512/32054 (л. 34 от делото), с
което кандидатствала за подпомагане включително по мярка 211 „Плащания за
природни ограничения на земеделски стопани в планински райони“ (НР1). Земеделският
производител е подписала и декларация, че е запозната с условията по схемите и
мерките, за които кандидатства за подпомагане и за това, че ще извършва
земеделска дейност върху площи с природни ограничения в планинските райони поне
5 години след първото плащане. По това заявление жалбоподателят не е получила
компенсаторно плащане, следователно към този момент за същата не е било
възникнало задължението по чл. 4, ал. 1, т. 3 във вр. с т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 година за
подаване на заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане.
От доказателствата по делото се установи, че първо
компенсаторно плащане по мярка НР1 (мярка 211) П.К.Я. е получила по заявление
за подпомагане с УИН 1470061336190 (л. 89 от делото) за кампания 2013 година, във връзка с което по мярка
НР1 е оторизирана, съответно на кандидата е изплатена, сумата от 1584.00
(хиляда петстотин осемдесет и четири лева). Следователно това е и първата
година на поемане на петгодишния ангажимент от страна на кандидата. След тази
година за същата е възникнало и задължението по чл. 4, ал. 1, т. 3, във връзка
с т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 година
да подава заявления за подпомагане с декларирани площи за всяка година от този
период, в който е и задължена да извършва земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район – най-малко пет години от първото компенсаторно
плащане.
За следващата кампания – 2014 година, П.К.Я. е подала
заявление с декларирани площи с УИН 14/290514/37789 (установява се от
съдържанието на уведомително писмо изх. № 02-140-6500/26.09.2015 г. на л. 116
от делото, както и не е спорно между страните) за подпомагане по схема по мярка
НР1 (мярка 211). По това заявление, конкретно по мярка НР1, е оторизирана,
съответно на кандидата е изплатена, сума от 1 440.40 (хиляда четиристотин и
четиридесет лева и четиридесет стотинки). С това настоящия жалбоподател е изпълнила
задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 3, във връзка с т. 2 от Наредба
№11/03.04.2008 година.
За кампания 2015 П.К.Я. не е подала заявление за
подпомагане по мярка НР1 (мярка 211).
Горните обстоятелства не са спорни. Спорният по делото
въпрос, с оглед доводите в жалбата, касае причината, поради която заявление за
кампания 2015 не е подадено и конкретно – било ли е налице изключението по чл.
15, ал. 1, във връзка с ал. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 година – наличие на
форсмажорни или изключителни обстоятелства, основание за прекратяване на
ангажимента, но за неприложение на чл. 14 от Наредбата.
Неоснователни и недоказани са бланкетните възражения
на жалбоподателя за настъпили форсмажорни обстоятелства за неизпълнение на
задължението й за подаване на заявление. за подпомагане с декларирани площи, за
кампания 2015 година по мярка 211.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 година
разпоредбите на чл. 14 не се
прилагат, ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно
възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ в случаите на
форсмажорни или изключителни обстоятелства. Съгласно ал. 2 на посочената правна
норма такива случаи, заедно със съответните доказателства (документи, издадени
от компетентен административен орган), се съобщават в писмена форма на ДФЗ – РА
от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него или наследило го лице
в рамките на 10 дни от датата, на която земеделският стопанин или
упълномощеното или наследилото го лице е в състояние да направи това. Кои
обстоятелства са форсмажорни или изключителни е посочено в § 1, т. 3 от ДР на
Наредбата: смърт на бенефициента; дългосрочна професионална нетрудоспособност
на бенефициента; експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло
да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; сериозно природно
бедствие, което силно засяга земята на стопанството. Анализът на разпоредбите
води на извод, че условие за приложимост на изключението по чл. 15 от Наредба №
11/03.04.2008 година е наличието в кумулация на две предпоставки – наличие на форсмажорно
или изключително обстоятелство и писмено съобщаване за това в писмена форма на
ДФЗ – РА (виж Решение № 10 872 от 28.10.2021 година, постановено по адм. дело №
12 358/2020 година на Върховния административен съд).
Жалбоподателят твърди, че е била лишена от
обработването на земи, за които имала сключени и непрекратени договори за
аренда, което пледира да е и форсмажорно
обстоятелство.
Доводите от една страна не могат да бъдат отнесени към
процесното производство. Обработваните, стопанисвани и декларирани от
кандидатите за финансово подпомагане земи (земеделски площи) са предмет на административни
проверки и проверки на място във връзка с подадени заявления за подпомагане
(арг. от чл. 43, ал. 2, във връзка с чл. 37 от ЗПЗП, във връзка с чл. 43, ал. 1
и ал. 3 от ЗПЗП). Основание за образуване и провеждане на процесното
производство и за изключване на П.К.Я. от подпомагане, и за издаване на спорния
АУПДВ е неподаването на заявление за кампания 2015 по мярка НР1 (мярка 211). В производство
по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 година земеделски площи, декларирани
от кандидата в предходни кампании, от ползването на които жалбоподателят твърди
да е била неправомерно лишена, не са предмет на проверки пред административния
орган, включително касателно наличие или не на основание за ползването им.
Сочените обстоятелства не представляват и форсмажорно
или изключително обстоятелство по смисъла на § 1, т. 3 от ДР, във връзка с чл.
15 на Наредба №
11/03.04.2008 година, в който е налице изчерпателно изброяване на хипотезите,
при наличието на които бенефициентът се освобождава от задължение за връщане на
отпуснатите средства и се изключва от подпомагане. Не биха представлявали обстоятелство
включително и по т. 3, б. „в“ на § 1 от ДР на Наредбата, тъй като съдържанието
на наведените в жалбата твърдения не сочат на експроприация (принудително
отчуждаване на
собственост за държавни нужди) по отношение
на ползваните от същата земеделски площи. Не е извършвано от жалбоподателя и
съобщаване на такова обстоятелство по надлежния ред до ДФЗ – РА, каквото
изисква разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредбата.
В жалбата се съдържат и неконкретизирани и недоказани
твърдения, че П.К.Я. разполага с решение на ТЕЛК.
Установяването и доказването на факт на дългосрочна
професионална нетрудоспособност що се отнася до приложимост на изключението по
чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 година, във връзка с производствата по
чл. 14, ал. 1 от Наредбата, противно на доводите в жалбата, по правило не е в
задължение на административния орган. Освен
това, както вече се посочи по-горе, въпреки разпределената й, и указана от съда
доказателствена тежест, жалбоподателят не представи соченото доказателство – решение
на ТЕЛК, за наличие на дългосрочна нейна професионална нетрудоспособност,
относимо към периода от 1 март до 15 май на 2015 година (в случая). Поради това
не се доказа наличието на първата предпоставка за приложението на изключението
по чл. 15 от Наредбата.
Дори да се пренебрегне недоказването на твърдението,
че жалбоподателят разполага с решение на ТЕЛК, по делото не се представиха
доказателства и за невъзможност това обстоятелство да бъде съобщено писмено на
административния орган от земеделския стопанин или негов пълномощник, продължила
както до изтичането на периода за подаване на заявление за кампания 2015, така
към момента на издаване на оспорвания акт, включително
продължила до момента на приключване на съдебното следствие по
настоящото дело. При това положение, дори да се приеме, че П.К.Я. разполага с
решение на ТЕЛК, удостоверяващо дългосрочна нейна професионална
нетрудоспособност, надлежно удостоверена към периода, в който е следвало да
подаде заявление за кампания 2015 по мярка 211, по делото не се представиха
доказателства за писмено съобщаване на това обстоятелство на административния
орган по реда и при условията на чл. 15, ал. 2 от Наредбата или доказателства за
причините за неизвършването. Предвид това не
се доказа наличието и на втората изисквана предпоставка за приложение на
изключението по чл. 15 от Наредба №
11/03.04.2008 година.
Предвид изложеното, като не е подала заявление за
подпомагане за кампания 2015 по мярка 211, без доказано наличие на препятстващо
я форсмажорно или изключително обстоятелство да стори това, което да е и съобщено
по надлежния ред на административния орган, П.К.Я. не е изпълнила императивното
изискване на чл. 4, ал. 1, т. 3, във връзка с т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 година,
в резултат на което е прекратила участието си по мярката. С този факт се
свързва изпълнението на фактическия състав на една от хипотезите на чл. 14, ал.
1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 година, в зависимост от годината на прекратяване
на участието в мярката. Каквото правилно е приел и административният орган, и
поради което за последния е възникнало материалноправното основание по чл. 14,
ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. – да изключи П.К.Я. от подпомагане по мярка
НР1 (мярка 211) и да я задължи да възстанови получените до момента
компенсаторни плащания в условието на т. 2 от чл. 14, ал. 1 от Наредбата, поради нарушаване на изискването на чл. 4, ал.
1, т. 3, във връзка с т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 година.
По отношение размера на установеното публично държавно
вземане:
В жалбата се излагат доводи, че в производството не
установено каква и в какъв размер субсидия не й е изплатена за цитираните
години от страна на ДФЗ и на какво основание, както и твърди, че не е извършено
приспадане на вземане и задължения от страна на административния орган.
Доводите са неоснователни:
Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата задължава
административния орган, в случай на неподаване на заявление за подпомагане в
рамките на петгодишния ангажимент, да изключи земеделския стопанин от
подпомагане по реда на Наредбата и да го задължи да възстанови получените до
момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях
в зависимост от годината, в която е прекратил участието си по мярката, като в
случай на прекратяване на участие в мярката след втората година, размерът на
сумата, подлежаща на връщане е 75 % (чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредбата).
По делото не се спори относно годината на прекратяване
на участието на жалбоподателя по мярка 211, както и от доказателствата по
делото се установи, че жалбоподателят, получила първо компенсаторно плащане
през 2013 година, съответно поела петгодишния ангажимент през същата тази
година, подала заявление за подпомагане през 2014 година, съответно неподала
такова през 2015 година, е прекратила участието си по мярката след втората
година от петгодишния ангажимент поради неподаване на заявление за кампания
2015. От което следва, че същата дължи възстановяване на 75 % от получените до
този момент компенсаторни плащания в хипотезата на т. 2 от чл. 14, ал. 1 от Наредба
№
11/03.04.2008 година, каквото е приел и административният орган. Размерът на подлежащите
на възстановяване суми е нормативно установен в зависимост от годината на
прекратяване на ангажимента и административният орган не разполага с възможност
за преценка. С оспорвания АУПДВ е определена подлежаща на възстановяване сума в
размер на 2 268.30 лева. Същата представлява 75 % от общата изплатена сума
по мярка 211 за кампании 2013 и 2014 – 3 024.40 лева, каквото е и предвиждането
на разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредбата, относимо към прекратяване
на участие в мярката след втората година от поемане на петгодишния
ангажимент.
Съдържащите се в жалбата неконкретизирани доводи
касателно сума на неизплатени на жалбоподателя субсидии за цитираните години и
на какво основание, и за неизвършени приспадания на вземания и задължения,
нямат връзка с предмета на настоящото производство. От друга страна, въз основа
на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че общата сума по
мярка НР1 (мярка 211), изплатена на П.Я. по подадените от същата заявления за
подпомагане за кампании 2013 и 2014, възлиза в общ размер на 3 024.40 лева
– 1 584.00 лева за
кампания 2013 и 1 440.40 лева за кампания 2014. От данните по делото се
установи също, че тези суми са оторизирани и изплатени на П.К.Я. на основание уведомително писмо на изпълнителния директор на
ДФЗ – РА от 12.08.2014 година (л. 109 от делото) за кампания 2013 и
уведомително писмо от 26.09.2015 г. на заместник – изпълнителния директор на
ДФЗ – РА за кампания 2014 (л. 116 от делото), влезли в законна сила. Предвид
това възраженията на жалбоподателя, отнесени към размера на така оторизираните и изплатени компенсаторни плащания
за кампании 2013 и 2014, представляващ основата върху която е изчислена
подлежащата на възстановяване сума, не следва да бъдат обсъдени.
Неоснователно е и възражението в жалбата за погасяване
на публичното вземане по давност. За публичните вземания в чл. 171, ал. 1 от ДОПК,
каквито са и публичните вземания на държавата по чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК за
недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или
неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на
Европейския съюз, е предвиден петгодишен давностен срок, който съгласно чл.
172, ал. 1 от ДОПК започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати задължението, освен ако в закон не е
предвиден по – кратък срок. Крайният срок за подаване на заявление за
подпомагане за кампания 2015 по мярка 211 е изтекъл на 09.06.2015 година (арг.
от чл. 4, ал. 1, във връзка с чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5/2009 година). В
процесния случай лицето не е подало заявление за подпомагане с декларирани
площи по мярка 212 за кампания 2015 година в така определения нормативно срок,
поради което съгласно общото правило на чл. 171, ал. 1 от ДОПК погасителната
давност е започнала да тече на 01.01.2016 година. С оглед спирането на същата на
основание чл. 172, ал. 1. т. 1 от ДОПК със започване на производството по
издаване на АУПДВ № 01-6500/3727 от 25.06.2020 година (с писмо изх. №
01-6500/3727/26.06.2019 година), отменен с Решение № 5490 от 29.04.2021 година,
постановено по адм. дело № 692/2021 година на Върховния административен съд. (обстоятелства,
служебно известни на съда във връзка с административно дело № 507/2020 година
по описа на Административен съд – Перник), и следващо спиране на същата със
започване на процесното спорно производство с писмо изх. № 01-6500/3727 от
30.06.2021 година (арг. от чл. 25, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 166,
ал. 2 от ДОПК), в което е издаден и оспорваният АУПДВ, давностния срок по чл.
171, ал. 1 от ДОПК към датата на издаване на акта – 29.10.2021 година, не е
изтекъл. Към настоящия момент не е изтекъл и абсолютният давностен срок,
предвиден в чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
Предвид горното не се установиха основания за отмяна
на оспорения административен акт в условието на чл. 146, т. 4 от АПК
Оспореният акт е издаден в съответствие и с целите на
закона, формулирани в чл. 2, т. 9 и т. 11 от ЗПЗП – развитие на селските и
планински райони и насърчаване ползването на земеделската земя и развитието на
производството на земеделска продукция в необлагодетелствани райони и в места
по Натура 2000, както и намаляване нивото на обезлюдяване в тези райони, чрез
безвъзмездно финансиране. За постигането им е необходимо извършване на
подпомаганата дейност за определен нормативно минимален и непрекъснат период от
време (чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата). За мярка 211 е прието, че
продължителността й следва да е поне 5 години. Преждевременното прекратяване на
участието в мярката е в противоречие с целите, за които се предоставя помощта.
Поради това изключването от подпомагане и задължаването на получателя на
безвъзмездна финансова помощ по мярката да възстанови съответната част от
получените компенсаторни плащания, е в съответствие с целите както на чл. 2, т.
9 и т. 11 от ЗПЗП, така и с целите, посочени в чл. 1, ал. 4 от Наредба № 11/03.04.2008
година.
На основание гореизложеното настоящия съдебен състав намира,
че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно
разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да се уважи, като същото се определи от съда, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, в размер на 100 (сто) лева за настоящата инстанция,
на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.К.Я. с ЕГН **********,*** против Акт
за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/3727#8 от 29.10.2021 година, издаден от заместник – изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, като неоснователна.
ОСЪЖДА П.К.Я. с ЕГН **********,***, ул. „Струма“ № 28/6 да заплати
на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п/